-
1 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
2 beau
{bou}
1. конте, франт
2. кавалер, поклонник, обожател
3. разг. приятел* * *{bou} n (pl beaux, beaus {bouz}) 1. конте, франт; 2. кавалер:* * *франт; кавалер; любовник; конте;* * *1. кавалер, поклонник, обожател 2. конте, франт 3. разг. приятел* * * -
3 beau geste
{'bou'ʒest}
n фр. (pl beaux gestes) (проява на) великодушие, великодушна постъпка, жест* * *{'bou'(c)est} n фр. (pl beaux gestes {'bou'(c)est}) (про* * *n фр. (pl beaux gestes) (проява на) великодушие, великодушна постъпка, жест* * *beau geste[´bou ´ʒest] n фр. (pl beaux gestes[´bouz¸ʒest]) (проява на) великодушие, великодушна постъпка, жест. -
4 beau ideal
{,bouai'di:əl}
n фр. образец на съвършенство/красота* * *{,bouai'di:ъl} n фр. образец на съвършенство/красота.* * *n фр. образец на съвършенство/красота* * *beau ideal[´bouai´diəl] n образец на съвършенство. -
5 beau monde
{'bou'mɔ:nd}
n фр. висшето/модното общество, бомонд* * *{'bou'mъ:nd} n фр. висшето/модното общество, бомонд.* * *хай-лайф;* * *n фр. висшето/модното общество, бомонд* * *beau monde[´bou´mɔ:nd] n фр. хайлайф, аристокрация, елит. -
6 beau-fils
m. (de beau, t. d'affection et fils) (pl. beaux-fils) 1. доведен син; 2. заварен син; завареник; 3. зет. -
7 beau-frère
m. (de beau, t. d'affection et frère) (pl. beaux-frères) 1. шурей; 2. девер; 3. баджанак. -
8 beau-père
m. (de beau, t. d'affection et frère) (pl. beaux-pères) 1. втори баща, пастрок; 2. тъст; 3. свекър. -
9 beaux
вж. beau* * *вж. beau.* * *вж. beau -
10 pluie
f. (lat. pop. °ploia, class. pluria, d'apr. plovere) 1. дъжд; pluie battante проливен дъжд; grosse pluie дъжд на едри капки; recevoir la pluie намокря ме дъждът; le temps est а la pluie ще вали; 2. прен. изобилие, дъжд, град (от нещо); pluie d'étoiles дъжд от звезди; 3. loc. adv. par la pluie, sous la pluie, dans la pluie в дъжд. Ќ après la pluie le beau temps погов. след лошото идва хубавото; ennuyeux comme la pluie много скучен; faire la pluie et le beau temps много съм влиятелен, разпореждам се, както си искам; parler de la pluie et du beau temps говоря за банални неща; se jeter dans l'eau de peur de la pluie от трън та на глог. -
11 caloyer,
ère m., f. (gr. mod. kalogeros "beau vieillard", de kalos "beau" et gerôn "vieillard") гръцки монах или монахиня от ордена на свети Василий; православен монах. -
12 demandeur,
euse m., f. (de demander) 1. юр. ищец; 2. човек, който пита нещо; 3. претендент за някакво право; demandeur, d'emploi безработен, който е записан на борса. Ќ а beau demandeur, beau défenseur каквото се провикнало, такова се обадило. Ќ Ant. défendeur, intimé. -
13 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
14 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
15 retour
m. (de retourner) 1. връщане, завръщане, идване обратно; le retour а la maison завръщането вкъщи; partir sans esprit de retour тръгвам, без да имам намерение да се връщам; billet aller-retour билет за отиване и връщане; il sera de retour demain той ще се върне утре; 2. прен. връщане, идване, настъпване, подновяване; le retour du calme възвръщането на спокойствието; le retour de l'été завръщането на лятото; 3. повторение; 4. извивка; ъгъл; 5. прен. взаимност, реципрочност; 6. превратност, рязка промяна; обрат; retours de la fortune обрати на съдбата; 7. юр. обратно получаване на подарено имущество; droit de retour право, според което подарено нещо при наследяване се връща на този, който го е подарил или на наследниците му; 8. обратен ход, връщане; 9. loc. adv. sans retour непоправимо; безвъзвратно; 10. loc. prép. en retour de в замяна на; 11. клавиш за отиване на нов ред (на пишеща машина, компютър); 12. масичка, която се поставя под прав ъгъл спрямо бюро; 13. retour offensif воен. повторна атака след отстъпление. Ќ retour d'âge критическа възраст (при жената); менопауза; а beau jeu, beau retour погов. каквото повикало, такова се обадило; il n'y a point de retour avec lui той държи на своето; retour de ост., разг. който се връща от; cheval de retour кон, който се връща там, където е бил нает; ост. каторжник; рецидивист, който е съден няколко пъти; bâtiment en retour крило на сграда, разположено под прав ъгъл спрямо основната сграда; match retour спорт. повторна среща на два отбора в един шампионат; effet en retour бумерангов ефект; être sur le retour de l'âge започвам да остарявам; retour en arrière ретроспекция, връщане назад във времето ( във филм). Ќ Ant. départ; aller. -
16 ideal
{ai'diəl}
I. 1. идеален, съвършен, образцов
2. идеален, въображаем, мислен, нереален, създаден по въображение
II. n идеал
образец (of)* * *{ai'diъl} I. a 1. идеален, съвършен, образцов; 2. идеален, въоб* * *съвършен; образец; образцов; въображаем; идеален; идеал; мислен;* * *1. i. идеален, съвършен, образцов 2. ii. n идеал 3. идеален, въображаем, мислен, нереален, създаден по въображение 4. образец (of)* * * -
17 affreux,
se adj. (de affres) 1. отвратителен, ужасен, страшен; 2. ужасно грозен, отблъскващ; visage affreux, отблъскващо лице; 3. m. разг. бял наемник на служба в африканска армия. Ќ Ant. beau, bon. -
18 agencer
v.tr. (de l'anc. adj. gent, gente "noble, beau", lat. genitus "né") 1. ост. украсявам; 2. подреждам, организирам; сглобявам, свързвам; agencer des mots en phrase свързвам думи в изречение. -
19 annoncer
v.tr. (lat. annuntiare) 1. съобщавам, известявам; 2. обявавам, обнародвам; 3. предсказвам; s'annoncer съобщавам се, известявам се; предизвестявам се. Ќ le temps s'annonce beau времето обещава да бъде хубаво. -
20 avoir1
v.tr. (lat. habere) I. 1. имам, притежавам; 2. доставям си, снабдявам се; il est difficile d'avoir1 un logement трудно е да си набавиш жилище; 3. получавам, спечелвам; avoir1 un prix получавам награда; 4. avoir1 а (+ inf.) трябва да; j'ai а vous reppeler трябва да ви напомня; 5. n'avoir1 plus qu'а (+ inf.) остава само; 6. avoir1 beau (+ inf.) напразно; 7. en avoir1 (contre, а) сърдя се на, яд ме е на; II. 1. il y a безл. има; il y a du monde dans les rues има хора по улиците; 2. преди; avoir1 quelques mois преди няколко месеца; 3. il y en a qui има хора, които; III. спом. гл. (служи за образуване на сложните времена): il a dit той каза; IV. loc. verbales (avoir + съществително, обикн. нечленувано, изразява състояние): avoir1 besoin нуждая се (имам нужда); avoir1 chaud топло ми е; avoir1 droit имам право; avoir1 des droits имам права; avoir1 du plaisir а приятно ми е, радвам се да; avoir1 de l'espoir надявам се; avoir1 envie желая, иска ми се; avoir1 froid студено ми е; avoir1 faim гладен съм; avoir1 foi (en) вярвам, имам доверие; avoir1 honte срамувам се; avoir1intérêt (а) имам интерес (да); avoir1 lieu състоя се, ставам; avoir1 l'air имам вид, изглеждам; avoir1 l'occasion имам случая; avoir1 la fièvre тресе ме; avoir1 pitié (de) имам жалост към, жал ми е за; avoir1 peine (а) мъчно (трудно) ми е (да); avoir1 peur страхувам се; avoir1 raison имам право; avoir1 soif жаден съм; avoir1 soin грижа се; avoir1 sommeil спи ми се; avoir1 tort не съм прав; avoir1 du mal а faire qqch. трудно се справям с нещо; avoir1 qqn. en grande estime много уважавам някого; avoir1 qqn. (qqch.) en aversion (en horreur) мразя, ненавиждам, не мога да понасям някого (нещо); en avoir1 long а raconter имам много да разказвам за това; il a cela de bon това му е хубавото; j'en ai assez (j'en ai marre)! разг. стига ми толкова, дошло ми е до гуша; je l'ai eu, je l'aurai падна ми в ръцете, ще ми падне в ръцете; il y a bien de quoi има защо; tu auras de mes nouvelles разг. ще ти дам да разбереш.
Страницы
См. также в других словарях:
beau — beau … Dictionnaire des rimes
beau — ou bel, belle (bô ou bèl, bè l ; au pluriel l x se lie : de beaux hommes, dites : de bô z hommes ; bel se dit devant un mot commençant par une voyelle, mais non pas indifféremment ; c est seulement devant le substantif auquel il est joint : un… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
beau — BEAU, BELLE. adj. Qui a les proportions de traits, et le mélange des couleurs nécessaires pour plaire aux yeux. Beau visage. Beau corps. Beaux yeux. Belle bouche. Belle femme. Elle est belle à ravir. Un enfant beau comme le jour. f♛/b] Il se dit… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
beau — Beau, monosyllabum, adject. Est dit qui par formosité et deuë proportion de membres, lineaments et couleur de visage est aggreable à voir. Formosus, Pulcher, Speciosus, Combien qu aucuns mal cognoissans en beauté, attribuent ceste epithete à… … Thresor de la langue françoyse
Beau — (v. französ. beau schön) bezeichnet einen „Schönling der Gesellschaft“, siehe Playboy (Person) Beau ist der Familienname folgender Personen: Albin Eduard Beau (1907–1969), deutscher Germanist, Romanist und Lusitanist Alphonse Beau de Rochas… … Deutsch Wikipedia
Beau — is a specialist twelve string guitar player who first became known in the late 1960s through his recordings for John Peel s Dandelion label. He released two albums on Dandelion Beau (1969) and Creation (1971) which featured Jim Milne and Steve… … Wikipedia
Beau — m English: recent coinage as a given name, originally a nickname meaning ‘handsome’, as borne by Beau Brummell (1778–1840), the dandy who was for a time a friend of the Prince Regent. The word was also used in the 19th century with the meaning… … First names dictionary
Beau — (b[=o]), n.; pl. F. {Beaux} (E. pron. b[=o]z), E. {Beaus} (b[=o]z). [F., a fop, fr. beau fine, beautiful, fr. L. bellus pretty, fine, for bonulus, dim. of bonus good. See {Bounty}, and cf. {Belle}, {Beauty}.] 1. A man who takes great care to… … The Collaborative International Dictionary of English
beau — (n.) attendant suitor of a lady, 1720, from Fr. beau the beautiful, noun use of an adjective, from O.Fr. bel beautiful, handsome, fair, genuine, real (11c.), from L. bellus handsome, fine, pretty, agreeable, dim. of bonus good (see BENE (Cf. bene … Etymology dictionary
beau — beau, belle adj. Dans le langage familier, placé avant le substantif, signifie : grand, fort et, éventuellement, beau : Elle est belle femme; c est un beau gars … Dictionnaire du Français argotique et populaire
beau i|de|al — OH y DEE uhl, y DEEL», plural beau i|de|als «BOH y DEE uhlz, y DEELZ». 1. the perfect type of excellence or beauty; highest ideal; model. 2. beauty, in its ideal perfection. ╂[< French beau idéal, the “beautiful” as an abstract idea] … Useful english dictionary
