-
41 appasionato
adv. (mot it "avec passion") муз. страстно, с жар. -
42 appétit
m. (lat. appetitus) 1. желание за ядене, апетит; 2. прен. желание, пожелание; страст. Ќ avec appétit, de tout son appétit с увлечение, от все сърце; avoir un appétit de loup имам вълчи апетит, изпитвам страшен глад; bon appétit! наздраве! да ви е сладко! demeurer (rester) sur son appétit не си дояждам; ограничавам желанията си; обуздавам страстите си; être en appétit de qqch. желая, очаквам нещо; l'appétit vient en mangeant апетитът идва с яденето. Ќ Ant. dégoût, répugnance, répulsion, satiété. -
43 art
m. (lat. ars, artis) 1. изкуство; les règles de l'art правилата на изкуството; l'art poétique поетическо изкуство; les arts décoratifs ou appliqués декоративни или приложни изкуства; les beaux-arts изящни изкуства; њuvre d'art произведение на изкуството; ville d'art град, богат на произведения на изкуството; histoire de l'art история на изкуството; les arts plastiques (arts de l'espace) пластични изкуства (архитектура, изобразително изкуство, скулптура, гравюри; фотография); le septième art киното; le huitième art телевизията; le neuvième art анимационните филми; art déco декоративно изкуство; 2. специалност, професия; занаят, дейност; 3. loc. adv. avec art изкусно, художествено; sans art нехудожествено; 4. pl. ист. arts libéraux духовни занимания; arts mécaniques занимания, изискващи ръчен или механичен труд. Ќ le grand art алхимия; maître ès arts магистър на изкуствата (доктор по философия); le noble art бокс; pour l'amour de l'art върша нещо заради удоволствието от него. -
44 artiflot
m. (de artilleur suffixé par contam. avec fiflot "fantassin") нар. артилерист. -
45 attacher
v. (de a- et a. fr. tache "agrafe") I. v.tr. 1. връзвам, завързвам, свързвам, привързвам; attacher deux ou plusieurs choses ensemble завързвам две или повече неща; 2. забождам; attacher avec une agrafe забождам с карфица; 3. зашивам; 4. приковавам; attacher ses yeux sur qqn. приковавам погледа си върху някого; 5. отдавам значение; 6. прен. привързвам; les sentiments qui m'attachent а vous чувствата, които ме свързват с вас; 7. присъединявам; attacher un domestique а son service вземам си помощник; 8. придавам; attacher un sens а un mot придавам смисъл на дадена дума; II. v.intr. загарям (за ядене); s'attacher връзвам се, завързвам се, свързвам се; привързвам се, лепя се, залепям се; залавям се; отдавам се; посвещавам се; старая се. Ќ Ant. détacher, libérer, renvoyer; détacher(se), ouvrir(s'). -
46 badiner
v.intr. (de badin2) закачам се, шегувам се. Ќ il n'y a pas а badiner avec lui той не търпи шеги. -
47 ballotter
v. (de ballotte, avec attraction de baller, ballant) I. v.tr. 1. клатя, клатушкам, люлея, разлюлявам; 2. прен. разкъсвам ( между две неща), колебая се; II. v.intr. клатя се; разтърсвам се. -
48 baragouin
m. (p.-к. du bret. bara "pain" et gwin "vin", mots avec lesquels les pèlerins bretons demandaient l'hospitalité dans les auberges) разг., презр. развален, неразбираем език. -
49 bâtir
v.tr. (p.-к. du frq. °bastjan "assembler ou construire avec de l'écorce") 1. строя, построявам; застроявам; bâtir un terrain застроявам място; 2. градя, съграждам, изграждам; bâtir sa reputation градя репутацията си; 3. основавам; 4. тропосвам; bâtir une robe тропосвам рокля; 5. правя гнездо (за птици); se bâtir 1. строя се, построявам се, застроявам се; 2. градя се, съграждам се, изграждам се; 3. основавам се; 4. тропосвам се. Ќ bâtir des châteaux en Espagne строя въздушни кули; bâtir en l'air (sur le sable) строя въздушни кули; bâtir un nid вия, свивам гнездо; un homme bien (mal) bâti разг. добре (лошо) сложен човек. Ќ Ant. démolir, détruire, renverser, ruiner, raser. -
50 bâton
m. (bas lat. bastum, de °bastare "porter") 1. пръчка; donner des coups de bâton а qqn. бия с пръчка някого; 2. тояга, сопа; бастун; bâton de vieillese бастун на стар човек; щека за ски; 3. жезъл; bâton de maréchal маршалски жезъл; bâton pastoral владишки жезъл; 4. bâton de chaise пръчка на стол; ост. дръжка на носилка; 5. пръчка на барабан; 6. цилидричен предмет; bâton de craie парче тебешир; bâton de rouge а levres червило; 7. чертичка (при обучение на деца да пишат); 8. разг. сума от един милион сантима (или преди паричната реформа от 1960 г. - сума от един милион франка). Ќ а bâtons rompus с прекъсване; bâton de vieillesse разг. опора на стари години; batte l'eau avec un bâton разг. правя дупка в морето; mener une vie de bâton de chaise разг. водя разгулен живот; mettre (jeter) des bâtons dans la roue разг. спирам, попречвам нещо да стане (слагам прът в колелото); tour de bâton разг. незаконна печалба; retour de bâton неочаквана реакция, отговор; bâton de berger овчарска гега. -
51 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
52 bec-de-lièvre
m. (de bec et lièvre, par anal. avec la lèvre supérieure du lièvre) (pl. becs-de-lièvre) анат. заешка устна ( разцепена горна устна). -
53 bercelonnette
f. (de Barcelone avec infl. de berceau) вид малка люлка. -
54 beur
n. et adj. (verlan, avec substitution de voyelle, pour Arabe) разг. младеж, роден във Франция от емигранти араби (fém. beur et beure; beurette). -
55 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
56 birbe
m. (it. birbo "coquin", avec infl. de barbe) 1. ост., негат. старец; 2. разг., в съчет. vieux birbe досаден старец. -
57 biscoteau
m. (de biceps, avec infl. de costaud) разг. бицепс. -
58 bistro(t)
m. (p.-к. rapport avec bistouille) 1. ост. кръчмар, гостилничар; 2. кръчма; 3. бистро, кафене. -
59 bistro(t)
m. (p.-к. rapport avec bistouille) 1. ост. кръчмар, гостилничар; 2. кръчма; 3. бистро, кафене. -
60 blaguer
v.intr. (de blague) разг. шегувам се, подигравам се; хваля се, лъжа; blaguer entre amis шегуваме се между приятели; blaguer avec qqn. подигравам се с някого; шегувам се с някого.
См. также в других словарях:
avec — avec … Dictionnaire des rimes
avec — [ avɛk ] prép. et adv. • 1284; avoc, avuec fin XIe; lat. pop. apud hoc, de apud « auprès de » et hoc « cela » I ♦ 1 ♦ (Marque le rapport : présence physique simultanée; accord moral, entre une personne et qqn ou qqch.) … Encyclopédie Universelle
avec — AVEC. préposition conjonctive. Ensemble, conjointement. Je me joindrai avec vous. Il faut essayer de bien vivre avec tout le monde. Je suis venu avec lui. Il partit avec dix mille hommes. Il s est marié avec elle. Mettez tous ces papiers les uns… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
avec — ou Avecque. Preposition conjonctive. Il sert à marquer toute sorte de societé, d union, d assemblage. Ne vous alliez qu avec vos pareils. je me veux joindre avecque vous. je suis venu avec luy. mettez ces papiers, ces livres avec les autres. il a … Dictionnaire de l'Académie française
avec — Avec, acut. C est une particule conjonctive, qui couple et accompagne deux choses ensemble, comme, je veins avec luy. Veni cum eo, Cum, Pariter, Simul, Vna, Quelquesfois elle adjouste, comme, Il est riche, et avec ce il est bon. Diues est, ac… … Thresor de la langue françoyse
Avec le cœur — Album par Kenza Farah Pays France Sortie 17 Novembre 2008 … Wikipédia en Français
Avec — Saltar a navegación, búsqueda avec Acrónimo cuyo significado es arte vectorial, se refiere a cualquier imagen digital, que presenta dos características indispensables, haber sido creado a base de vectores y tener en su concepción la función de… … Wikipedia Español
Avec — [a vɛk] <aus fr. avec »mit«, dies aus vulgärlat. ab »mit« u. lat. hoc »dieses«> in der Fügung mit [einem] Avec: (ugs.) mit Schwung … Das große Fremdwörterbuch
Avec — [a vɛk], der; s [frz. avec = mit < lat. apud = bei]: meist in der Wendung mit [einem] A. (ugs. veraltend; mit Schwung, Leichtigkeit): Marie packt mit einem A. ihren Stoß Wäsche auf den ... Tisch (Fallada, Mann 66) … Universal-Lexikon
avecə — olmax: (Meğri) qoşqu heyvanlarını növbə ilə işlətmək. – Avdıllaynan mən, Şəxsıvarınan da sən avecə ollux … Azərbaycan dilinin dialektoloji lüğəti
Avec — is an internationally registered sportswear brand. The brand was established in France and has been in existence for over 12 years, supplying numerous sports clubs (especially footballing) with their team kits … Wikipedia
