-
1 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
2 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
3 monde
m. (lat. mundus) 1. свят, планета; система от планети; 2. свят; au monde на света; 3. разш. le monde d'art светът на изкуството; 4. континент; планета Земя; 5. светско общество, светски живот; vivre dans le monde живея в обществото; homme du monde човек от висшите кръгове на обществото; le petit monde обикновените среди на обществото; простолюдие; 6. човешки род; човешко общество; хора; 7. посетители, гости; avoir du monde посрещам, имам гости; 8. народ, тълпа; 9. ост. слуги; прислуга. Ќ aller (passer) dans l'autre monde умирам; mettre au monde раждам, давам живот; venir au monde раждам се; tout le monde всички; monsieur Tout-le-monde господин еди-кой си; le Nouveau monde Америка; le monde comme il va обикновеният ход на нещата; de l'autre monde, d'un autre monde невероятен, който не е за вярване; а face du monde открито, пред всички; de par le monde навсякъде, по цялата земя; depuis que le monde est monde откакто свят светува; pour rien au monde за нищо на света; ne plus être de ce monde умрял съм; faire (tout) un monde de qqch. преувеличавам трудностите около дадена дейност; se moquer (se ficher, se foutre) du monde действам без да се интересувам от общественото мнение; se prendre pour le nombril du monde мисля се за център на света; refaire le monde говоря претенциозно; ainsi va le monde! така стоят нещата, животът си тече; c'est le monde а l'envers (renversé) необичайно е, всичко е наопаки; c'est un monde! огромно е, преувеличено е! il y a du monde au balcon големи гърди на жена. -
4 part2
f. (lat. pars, partis) 1. част, дял, пай; avoir part2 aux bénéfices имам дял, участвам в печалбите; part2 d'intérêts икон. дялова капиталова вноска; 2. дял, принос; avoir part2 имам принос; 3. участие; avoir part2 а участвам в; prendre part2 а вземам участие в; 4. страна, гледище, отношение; d'autre part2 от друга страна; 5. място; autre part2 на друго място; quelque part2 някъде; nulle part2 никъде; 6. loc. adv. а la part2 с участие в печалбата; при условие, че ще взема дял в печалбата; а part2 настрана; встрани, отделно, като не се смята, като изключим; faire lit а part2 спя отделно; faire bande а part2 стоя настрана, правя отделна компания; de part2 et d'autre от двете страни; de part2 en part2 от край до край; de toutes part2s от всички страни, отвред; pour ma part2 що се касае до мен; 7. loc. prép. de la part2 de от страна на, от името на. Ќ avoir part2 au gâteau участвам в делбата, в печалбата; faire la part2 de qqch. вземам пред вид нещо, съобразявам се с нещо; faire part2 d'une chose а qqn. съобщавам някому за нещо, уведомявам го за нещо; la part2 de lion лъвският пай, най-тлъстата, най-голямата печалба; part2 а deux! ще делим по равно. Ќ Ant. conjointement, ensemble; avec. -
5 absorber
v.tr. (lat. absorbere) 1. попивам, абсорбирам, всмуквам; 2. ям, пия; absorber un verre de whisky изпивам чаша уиски; 3. прен. поглъщам; absorber les économies изхарчвам спестяванията; entreprise qui absorbe une autre предприятие, което поглъща друго; ce travail l'absorbe totalement тази работа го поглъща изцяло; s'absorber v.pron. 1. поглъщам се, изчезвам, просмуквам се; 2. прен. задълбочавам се. Ќ Ant. dégorger, rejeter. -
6 accessoire
adj. et n. (lat. médiév. accessorius, de accedere "joindre") 1. adj. допълнителен, второстепенен; подчинен; Etat accessoire d'un autre държава, подчинена на друга; 2. аксесоар, допълнение към дреха, към тоалет, добавка; 3. допълнителен театрален реквизит; 4. мех. част, която не е необходима за функционирането на машина; accessoires d'automobile автомобилни аксесоари; (abandonner, mettre, ranger...) au rayon des accessoires оставям встрани; не се интересувам; не считам за интересно. Ќ Ant. essentiel, principal. -
7 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
8 allergique
adj. (all. allergisch, du gr. allos "autre" et ergon "action") 1. алергичен, който се отнася до алергия; 2. който не понася нещо. -
9 allo-
(съставна част на сложни думи) от гръцки allo, allos "autre". -
10 allocentrisme
m. (de allo- "autre", d'après égocentrisme) псих. алоцентризъм, поведение, при което другите се разглеждат като център на интерес. Ќ Ant. égocentrisme, égoïsme, égotisme. -
11 altruisme
m. (d'apr. lat. alter "autre") алтруизъм. Ќ Ant. égoïsme. -
12 article
m. (lat. articulus "articulation") 1. член; les alinéas d'un article алинеите в даден член; 2. анат., ост. става, учленение; 3. въпрос, точка; sur cet article, pour cet article по този въпрос; 4. грам. член, членна форма; article défini определителен член; article indéfini неопределителен член; 5. статия (във вестник, в речник и др.); article de fond уводна статия; 6. перо; article de dépense разходно перо; 7. стока, артикул, принадлежности; articles de toilette тоалетни принадлежности, артикули; article dépareillé нестандартно, разкомплектовано изделие; 8. прен. въпрос, работа; c'est un autre article това е друг въпрос. Ќ article de foi догма; а l'article de la mort в последния си час, на смъртно легло; faire l'article хваля стоката си; хваля някого, нещо. -
13 aussi
adv. (lat. pop. °alidsic, de aliud "autre" et sic "ainsi") 1. също; така също; c'est aussi mon avis това е мое мнение също; 2. толкова, колкото (при сравнение); il est aussi grand que vous той е също толкова висок, колкото и вие; 3. conj. ето защо; l'égoïste n'aime que lui, aussi tout le monde l'abandonne егоистът обича само себе си, ето защо всички го изоставят; 4. loc. conj. aussi bien понеже, защото и без това; aussi bien que така както, както и; aussi peu que колкото и малко. -
14 aussitôt
adv. (de aussi et tôt) 1. веднага, ей сега (след малко); j'ai compris aussitôt ce qu'il voulait веднага разбрах какво иска; 2. едва; aussitôt qu'il fut parti, l'autre arriva едва тръгнал, другият дойде; 3. loc. conj. aussitôt que щом като, веднага щом. Ќ aussitôt dit, aussitôt fait погов. речено сторено. -
15 autrefois
adv. (de autre et fois) някога, едно време; il y a avait autrefois имало е някога, имало едно време. -
16 autrement
adv. (de autre) 1. по друг начин; другояче; 2. много, твърде, много повече; 3. conj. в противен случай, ако не, иначе; 4. loc. adv. tout autrement съвсем по друг начин, съвсем другояче. -
17 autrui
pr.indéf. (cas régime de autre) друг, другите. Ќ mal d'autrui n'est que songe погов. на чужд гръб и сто тояги са малко. -
18 barricade
f. (de l'a. fr. barriquer, les barricades étant souvent faites de barriques) 1. барикада, препятствие; 2. гражданска война, революция. Ќ être de l'autre côté de la barricade от противниковия лагер съм. -
19 barrière
f. (de barre) 1. бариера, преграда; 2. ост. градска врата; 3. ист. бюро при вход на град за събиране на акциз; 4. физ. граница; barrière thermique термична граница (за самолетни полети с висока скорост); 5. прен. препятствие; barrière de corail коралов нанос, риф; être de l'autre côté de la barrière от противниковия лагер съм; barrières douanières митнически ограничения; barrière de diffusion филтър за отделяне на изотопи ? 235 и ? 238 на урана. Ќ Ant. accès, ouverture. -
20 camion2
m. (o. i., semble un autre mot que camion1) техн. много малка карфица.
См. также в других словарях:
autre — [ otr ] adj., pron. et n. m. • altre 1080; lat. alter, accus. alterum I ♦ Adj. A ♦ Épithète antéposée. 1 ♦ Qui n est pas le même, qui est distinct (cf. Allo , hétér(o) ). L autre porte. Par l autre bout. « Nous approuvons, pour une idée, un… … Encyclopédie Universelle
autre — AUTRE. Adjectif ou pronom relatif des 2 g. qui marque Distinction, différence entre deux choses, ou entre une et plusieurs. Des deux livres que vous demandiez, voici l un, voilà l autre? Des deux frères, l un a pris le parti de l Église, et l… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
autre — Autre, com. gen. Il vient de ce mot Latin, Alter, Tout ainsi que Altro, Italien, et Otro, Espagnol, Et signifie une seconde chose par presupposition d une premiere. Car quand on dit, de quelque chose que ce soit, Un autre, ou une autre, on… … Thresor de la langue françoyse
autre — AUTRE. Pronom relatif de tout genre, qui marque de la distinction, de la difference entre deux choses, ou entre une & plusieurs. En voilà un, voilà l autre. vous le verrez une autre fois. il avoit desja perdu un oeil, il a encore perdu l autre.… … Dictionnaire de l'Académie française
autre — or auter n. French Other, another. See also estate. Webster s New World Law Dictionary. Susan Ellis Wild. 2000 … Law dictionary
autre — vautre épeautre … Dictionnaire des rimes
autre — obs. form of altar … Useful english dictionary
AUTRE — Adjectif des deux genres qui marque Distinction, différence entre les personnes ou les choses, et qu on emploie ordinairement avec ellipse du nom auquel il se rapporte, lorsque ce nom est déjà exprimé dans la phrase. Connaissez vous mon autre… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
AUTRE — Adjectif et pronom des deux genres Il marque que les personnes ou les choses dont on parle sont différentes de celles dont on vient de parler. Connaissez vous mon autre soeur? Il amena son frère et deux autres personnes. Appeler un autre médecin … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
autre — (ô tr ) adj. et pron. 1° Adj. Quin est pas la même personne ou la même chose. D autres causes. D autre part. D un autre côté. Il pense une chose, il en dit une autre. Parler d autre chose. Se retirer dans quelque autre pays. On ne fit autre… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
autre — adj./pr. indéf. ; quelqu un d autre : ÂTRO (Aillon V., Aix, Albanais.001, Albertville, Annecy, Balme Sillingy, Bellecombe Bauges, Bellevaux.136, Billième, Bogève, Bourget Huile, Chambéry.025b, Cohennoz.213, Compôte Bauges, Cordon, Côte Aime,… … Dictionnaire Français-Savoyard
