-
41 perdition
f. (lat. ecclés. perditio) 1. рядко пълна загуба, погубване, опропастяване; 2. гибел, крайно опасно положение; 3. рел. отлъчване от църквата; разрушаване на душата от грехове. Ќ lieu de perdition място за разврат. Ќ Ant. salut. -
42 prostitution
f. (lat. prostitutio) 1. проституиране; 2. проституция. Ќ lieu (maison) de prostitution публичен дом. -
43 remue
f. (de remuer vx. "changer de lieu") 1. преместване на добитък на по-високо или по-ниско място в планински район в зависимост от сезона; 2. временен престой на добитък във високопланинско пасбище; 3. мястото, където временно се пасат животните. -
44 renardière
f. (de renard; nom de lieu en 1463) 1. лисича дупка; 2. (Канада) отглеждане на лисици. -
45 rond-point
m. (de rond et point "lieu, emplacement") (pl. ronds-points) кръгъл площад (от който излизат няколко улици, алеи); кръгово кръстовище; кръгообразна алея в градина, където се събират няколко други алеи. -
46 roquefort
m. (de Roquefort, nom de lieu) Рокфор ( вид сирене). -
47 saint-nectaire
m. (nom de lieu) (pl. saint-nectaires) сирене от Оверн. -
48 saint-paulin
m. (nom de lieu) (pl. saint-paulins) вид сирене. -
49 sec,
sèche adj. (lat. siccus, sicca) 1. сух; безводен; feuilles sèches сухи листа; lieu sec, безводно място; 2. глух, тъп; voix sèche глух глас; 3. прен. слаб; femme sèche суха, слаба жена; 4. безчувствен; груб, рязък, сух; 5. голям, силен; froid sec, голям сух студ; 6. m. суша; 7. adv. сухо; изведнъж, рязко; démarrer sec, потеглям рязко; 8. loc. adv. а sec, без вода, на сухо; без пари. Ќ avoir le gosier sec, разг. жаден съм; boire sec, пия чисто вино без вода; aussi sec, незабавно, веднага; l'avoir sec, жаден съм; courir а sec, мор. плувам без да използвам платна ( за платноходен кораб). -
50 stoïcien,
ne adj. (du lat. stoicus, gr. stoikos, de stoa "portique", lieu où enseiguait Zénon) 1. стоически; 2. прен. твърд, непоколебим, непоклатим, хладнокръвен; 3. m. стоик (философ); 4. m. прен. човек с непоклатима воля, стоик. -
51 suer
v. (lat. sudare) I. v.intr. потя се, изпотявам се; suer d'angoisse потя се от притеснение; 2. овлажнен съм, запотявам се, потя се, капя; faire suer des légumes, de la viande задушавам леко зеленчуци, месо; 3. прен., разг. много се трудя, потя се; II. v.tr. 1. в съчет. suer sang et eau разг. изморявам се много; 2. излъчвам, изразявам; ce lieu sue l'ennui това място излъчва отегчение. Ќ se faire suer разг. отегчавам се; en suer une нар. изигравам танц (на бал и др.). -
52 sûr,
e adj. (lat. securus "libre de souci") 1. сигурен, несъмнен; sûr, de réussir сигурен в успеха си; 2. уверен; être sûr, de ses moyens уверен съм в неговите средства; 3. верен, сигурен; un ami sûr, верен приятел; 4. сигурен, безопасен; endroit sûr, безопасно място; mettre qqch. en lieu sûr, скривам нещо на сигурно място; 5. loc.adv. а coup sûr,, pour sûr, сигурно, без друго, несъмнено; bien sûr, разбира се. Ќ être sûr, et certain съвсем сигурен съм. -
53 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
54 tenir
v. (lat. pop. °tenire, class. tenere) I. v.tr. 1. държа; tenir son chapeau а la main държа шапката си в ръка; tenir un enfant par la main държа дете за ръката; 2. държа под наем; наемам; 3. задържам; le médecin m'a tenu là pendant une demi-heure лекарят ме задържа тук за половин час; 4. съдържател съм, съдържам; bouteille qui tient le litre бутилка, която съдържа цял литър; 5. пазя, запазвам; ses cheveux tenaient la frisure косите Ј запазваха фризурата си; 6. поддържам; tenir un plat chaud поддържа ястие топло; 7. заемам; tenir une position воен. заемам позиция; 8. произнасям (реч, беседа); 9. провеждам; tenir une assemblée (une réunion) провеждам събрание; 10. ръководя, управлявам; tenir qqn. ръководя някого; tenir un hôtel управлявам хотел; 11. прен. считам, смятам; tenir un fait pour certain считам даден факт за сигурен; 12. наследявам; il tient cela de son père наследил го е от баща си; 13. поемам (за посока); движа се; conducteur qui tient sa droite шофьор, който кара от дясната страна; 14. извършвам изпълнявам; tenir une charge изпълнявам задължение; tenir un emploi изпълнявам дадена длъжност; 15. удържам, държа; tenir parole удържам на думата си; tenir un pari изпълнявам облога си; 16. в съчет. tenir а jour държа в изправност (дневник, търговски книги и др.); tenir compagnie държа, правя компания; tenir compte (note) държа сметка (бележка) tenir conseil съвещавам се; tenir en respect държа в респект, страх (подчинение); tenir en secret пазя в тайна; tenir l'affiche не слизам от афиша; tenir l'air, le vol ав. държа се във въздуха; tenir les livres счетоводител съм; tenir la mer плавам в открито море (за кораб); tenir lieu de замествам; tenir rigueur сърдя се; tenir tête противопоставям се; II. v.intr. 1. държа, устоявам; tenir bon, tenir ferme държа (се) здраво; 2. задържам се, стоя; n'y tenant plus, il est parti не можейки да стои повече, той си тръгна; 3. побирам; nous ne tiendrons pas tous dans la voiture няма да можем да се поберем всички в колата; 4. продължавам, трая; leur union tient toujours връзката им все още продължава; 5. поддържам; tenir pour une opinion поддържам дадено мнение; III. v.tr.ind. 1. tenir а qqn., а qqch. прикрепен съм; държа за; желая много; 2. произлизам, произтичам; а quoi donc tient son illusion? откъде произлиза тази му илюзия? 3. tenir de qqn., de qqch. приличам, имам общи черти с; il a de qui tenir има на кого да прилича; IV. v. pron. se tenir 1. стоя държа се; se tenir les bras croisés стоя със скръстени ръце (безделнича); se tenir sur ses gardes (sur le qui-vive) стоя нащрек; 2. държим се (хванали сме се); 3. считам се, смятам се; je me tiens pour insulté считам се за обиден; 4. s'en tenir а задоволявам се с; ограничавам се с; s'en tenir là спирам се ( ограничавам се за нещо). Ќ а l'impossible nul n'est tenu погов. от никого не може да се иска нещо невъзможно; en tenir pour qqn. държа за някого, влюбен съм в някого; faire tenir qqch. а qqn. изпращам, доставям, връчвам нещо на някого; mieux vaut tenir que courir ou un tiens vaut mieux que deux tu l'auras погов. по-добре да притежаваш, отколкото да имаш да вземаш; tenir la main а une chose внимавам зорко за нещо; tenir son rang държа се достойно на поста, който заемам; tenir table ouverte обичам да каня (приемам) гости на трапезата си; tenir un pari хващам се на бас; tiens! а! я гледай! я виж! как така! en tenir une bonne пиян съм; se tenir bien а table имам добър апетит. -
55 travail1
m. (de travailler) (pl. travaux) 1. работа, труд; travail1 manuel физически труд; travail1 а la chaîne работене на конвейер; travail1 а la tâche (а la pièce) работа на парче; travail1 par postes (par équipes, par relais) работа на смени; travail1 а mi-temps труд на половина работно време; travail1 payé а l'heure работа, платена на час; lieu de travail1 работно място; contrat de travail1 работен договор; travail1 au noir работа на черно; bourse du travail1 трудова борса; Ministère du Travail министерство на труда; 2. занимание; упражнения; travaux scolaires училищни занимания; travaux dirigés упражнения към лекция; l'assemblée poursuit ses travaux събранието продължава заниманията си; 3. качество на дадена работа; изработка; un beau travail1 добра изработка; c'est du travail1 d'amateur това е аматьорска работа; лоша изработка; 4. изделие, произведение; travaux d'art произведения на изкуството; 5. процес; le travail1 de la fermentation процесът на ферментация; 6. литературен, научен труд; 7. pl. работа, мероприятия; обработване; les travaux des champs обработване на земята; travaux domestiques домашна работа (за поддържане на дом); grands travaux работа по построяването на мостове, прелези и др., по прокарването на пътища; travaux publics обществени мероприятия (по поддръжката на градоустройствения план и др.); 8. функциониране, работа; travail1 d'une machine функциониране на машина; 9. ост. мъчителна дейност; 10. ост. умора; 11. раждане, последна фаза на раждане; femme en travail1 раждаща жена; salle de travail1 акушерска зала. Ќ maison de travail1 дом, където работят затворници, бежанци; travaux forcés каторжна работа, каторга. -
56 unité
f. (lat. unitas, de unus "un") 1. единица; unité et pluralité единичност и множественост; unité administrative административна единица; prix d'un produit а l'unité цена на единица продукция; unité de production производствена единица, цех за производство; 2. воен. единица, подразделение, част; 3. единство; l'unité indivisible d'un pays неделимото единство на страна; rompre l'unité разрушавам единството; l'unité européenne европейското единство; les trois unités; unité d'action, de temps et de lieu трите единства; единство на действие, на време и място (в класическия театър); 4. военен кораб (като част от флота); 5. разг., ост. един милион стари франка; 6. мат. единица (в число, което има десетици, стотици и др.); 7. мед. определено количесто от лекарство, мерна единица; unité de vues общност на възгледите; l'unité d'une њuvre вътрешна хармония на творба; unité de mesure мерна единица; unité de longueur мерна единица за разстояние; unité de valeur университетско ниво, което се получава при определено обучение; unité centrale комп. част от компютър, която включва паметта и процесора. Ќ Ant. dualité, pluralité; diversité; discordance, incohérence. -
57 vagabond,
e adj. et n. (bas lat. vagabundus, de vagari "errer") 1. лит. скитнически, номадски; 2. непостоянен; променлив, безпътен; безцелен; humeur vagabond,e непостоянно настроение; 3. m., f. скитник, клошар, бродяга; 4. m., f. лит. човек, който пътува много, скита се из цял свят. Ќ vagabond, sans feu ni lieu бездомник, бродяга. -
58 valaque
adj. et n. (du nom de lieu, d'o. slave) 1. влашки; 2. m. влашки език; 3. m., f. влах.
См. также в других словарях:
lieu — 1. (lieu) s. m. 1° L espace qu un corps occupe. 2° Un espace quelconque considéré sans aucun rapport avec les corps qui peuvent le remplir. 3° Il se dit par rapport à la destination. 4° Mauvais lieu. 5° Lieux d aisance. 6° Endroit… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
lieu — Lieu, m. monosyllab. Vient du Latin Locus, et signifie toute place où quelque chose est. Il se prend aussi plus largement pour un pourpris tant en bastiment qu en assiete de paysage. Selon ce on dit d une maison assise au milieu d un pays… … Thresor de la langue françoyse
lieu — LIEU. s. m. L Espace qu un corps occupe. Tout corps occupe un lieu, remplit un lieu, est dans un lieu. changer de lieu. un corps ne peut naturellement estre en mesme temps en plusieurs lieux. Il se dit aussi d Un espace pris absolument sans… … Dictionnaire de l'Académie française
Lieu Commun — Un lieu commun (substantif masculin), du latin locus (« lieu », loci au pluriel) et communes (« communs »), est une figure de style fondée sur des banalités sur lesquelles tout le monde est censé être d accord et qui, ou bien… … Wikipédia en Français
Lieu commun — Un lieu commun (substantif masculin), du latin locus (« lieu », loci au pluriel) et communes (« communs »), est une figure de style fondée sur des banalités sur lesquelles tout le monde est censé être d accord et qui, ou bien… … Wikipédia en Français
Lieu historique du Canada — Lieu historique national du Canada Un lieu historique national du Canada est un endroit considéré comme faisant partie du patrimoine culturel par le gouvernement du Canada. Sommaire 1 Description 2 Lieux gérés par Parcs Canada 2.1 Alberta 14 … Wikipédia en Français
Lieu historique national — du Canada Un lieu historique national du Canada est un endroit considéré comme faisant partie du patrimoine culturel par le gouvernement du Canada. Sommaire 1 Description 2 Lieux gérés par Parcs Canada 2.1 Alberta 14 … Wikipédia en Français
Lieu-dit — (plural: lieux dits ) is a French wine term which in its typical usage translates as vineyard name or named vineyard . [Outside its wine usage, the term lieu dit can refer to any type of traditional place name.] Typically, a lieu dit is the… … Wikipedia
Lieu-Dit — Panneau annonçant un lieu dit … Wikipédia en Français
Lieu dit — Panneau annonçant un lieu dit … Wikipédia en Français
Lieu historique national du Commerce-de-la-Fourrure-à-Lachine — Hangar en pierre qui abrite le musée depuis 1985 Présentation Protection Lieu historique national le … Wikipédia en Français
