-
81 arracheur,
euse m., f. (de arracher) 1. човек, който вади, изтръгва, изкоренява; 2. f. зем. сечиво за вадене от земята на картофи, цвекло и др. Ќ il ment comme un arracheur, de dents лъже като дърт циганин. -
82 arrachoir
m. (de arracher) зем. сечиво за изваждане от земята на картофи, цвекло, гулии и др. -
83 brouter
v.tr. (de l'a. fr. brost "brout") 1. паса; 2. v.intr. техн. действам на пресекулки, неравномерно (за спирачка, съединител, сечиво); voiture qui broute au démarrage кола, която потегля с тласъци. Ќ où la chèvre est attachée il faut qu'elle broute погов. трябва да се действа според ситуацията. -
84 démanchement
m. (de démancher) 1. махане дръжка на сечиво; 2. измъкване, изтръгване; 3. муз. променяне положението обикновено на лявата ръка по струнен инструмент. Ќ Ant. emmanchement. -
85 ébarboir
m. (de ébarber) 1. техн. сечиво за изглаждане на метали; 2. резец за гравиране. -
86 ébourroir
m. (de ébourrer) обущарско сечиво за изглаждане на шевове. -
87 écouane
f. (du lat. scobina "lime, râpe") техн. 1. ост. вид пила с едри зъбци (за пилене на дърво и др.); 2. сечиво във вид на малка пиличка. -
88 engrois
m. (de l'a. fr. engroissier) клин (който се забива в дръжката на чук или друго сечиво, за да я заздрави). -
89 épointage
m. (de épointer) притъпяване, строшаване (на връх на молив, на сечиво). -
90 épointement
m. (de espointer) притъпеност ( на връх на сечиво). -
91 épointer
v.tr. (de й- et pointe) 1. счупвам, притъпявам (връх на молив, на сечиво); 2. рядко остря. -
92 évidoir
m. (de évider) сечиво за дълбаене, свредел. -
93 fer
m. (lat. ferrum) 1. желязо; fer natif самородно желязо; fer doux ковко, меко желязо; fer battu ковано желязо; fer en barres желязо на пръчки; fer fondu лято желязо, чугун; paille de fer железни стружки, отпадъци; 2. поет. меч, сабя, кама; croiser le fer дуелирам се със сабя; 3. техн. желязна част на сечиво; le fer de la charrue лемежа на плуга; le fer d'une flèche желязната част, острието на стрела; 4. pl. окови, вериги, белезници; 5. поет. затвор; плен, робство; porter des fers роб съм; 6. pl. форцепс; accouchement avec les fers раждане с форцепс; 7. fer а repasser ютия; coup de fer бързо гладене; 8. разш. sels de fer железни соли; les épinards contiennent du fer спанакът съдържа желязо. Ќ battre le fer quand il est chaud погов. желязото се кове, докато е горещо; chemin de fer железница; discipline de fer желязна, строга дисциплина; fer а cheval подкова; fer а friser маша за къдрене на коси; tête de fer твърдоглав, упорит човек; une volonté de fer желязна, твърда воля; un homme de fer твърд, непоколебим човек; rideau de fer желязната завеса. -
94 gantelet
m. (de gant) 1. ист. покрита с желязо кожена ръкавица (носена от рицарите); 2. кожен предпазител (за предпазване на дясната ръка при работа с остро сечиво); 3. кожена ръкавица за лов със соколи. -
95 instrument
m. (lat. instrumentum, de instruere "instruire") 1. инструмент, оръдие, сечиво; прибор, уред; instruments de travail оръдия на труда; instruments de bord d'un avion бордови уреди на самолет; instrument tranchant режещ инструмент; 2. муз. инструмент; instruments а cordes струнни инструменти; instruments а clavier клавирни инструменти; instruments а vent духови инструменти; 3. оригинал на документ, договор, акт; échange d'instruments de ratification размяна на ратификационни документи. Ќ instruments monétaires платежни средства; devenir l'instrument de la volonté de qqn. ставам изпълнител (маша) на волята на някого. -
96 jabloir
m. ou jabloire f. (de jabler) сечиво за правене на жлеб по дъгите на бъчва. -
97 lithique
adj. (du gr. lithos "pierre") 1. ост., хим., в съчет. acide lithique остаряло название на пикочната киселина (acide urique); 2. каменен; outillage lithique каменно сечиво. -
98 paroir
m. (de parer) сечиво, подобно на сатър (на кожар, подковач, бъчвар). -
99 plane
f. (bas lat. plana) дърв. рукан ( сечиво за дървообработване). -
100 pointeau
m. (de pointe) 1. техн. център (сечиво); 2. игла-регулатор (на пръскачна машина и др.); 3. разг. контрольор, маркировач.
См. также в других словарях:
сечиво — топор , церк., др. русск., сербск. цслав. сѣчиво πέλεκυς, болг. сечиво орудие, инструмент , сербохорв. сjе̏чи̑во молот . Производное от *sěkǫ (см. секу). Ср. лат. secīvum libum, quod sесеsрitа secatur (Вальде–Гофм. 2, 504; Траутман, ВSW 255) … Этимологический словарь русского языка Макса Фасмера
сечиво — @font face {font family: ChurchArial ; src: url( /fonts/ARIAL Church 02.ttf );} span {font size:17px;font weight:normal !important; font family: ChurchArial ,Arial,Serif;} сущ. (греч. πέλεκυς) секира, топор; (σίδηρον, σιδήριον) то же (Екл … Словарь церковнославянского языка
Сечиво — секира, топор, кирка … Краткий церковнославянский словарь
сечиво — същ. инструмент, апарат, уред, оръдие, прибор, машина същ. средство … Български синонимен речник
сечиво — топор; секира … Cловарь архаизмов русского языка
сечиво — секира, брадва … Църковнославянски речник
СЕЧЬ — что, кого, секать, церк. сещи, сев. секчи, тамб. секти, рубить, резать ударом, с размаху. Велели их (грабителей) сечь и ловить, Котошихин Сечь капусту тяпками. Сечь камень, тесать, отесывать. Лес сечь не жалеть плеч. Передом сечет, а зад волочет… … Толковый словарь Даля
МТЛБ — МТ ЛБ Классификация бронетранспортёр Боевая масса, т 9,7; 12,2 с грузом Компоновочная схема трансмиссионное и управления о … Википедия
Многоцелевой тягач легко бронированный — МТ ЛБ Классификация бронетранспортёр Боевая масса, т 9,7; 12,2 с грузом Компоновочная схема трансмиссионное и управления о … Википедия
грапа — дарак, земеделско сечиво кво си са озъбил като грапа връз оранье когато някой се е ухилил до ушите, най често в пияно състояние … Речник на Северозападния диалект
апарат — същ. уред, машина, механизъм, прибор, приспособление същ. сечиво, инструмент, оръдие същ. средство същ. апаратура, устройство същ. изобретение същ. радиоапарат, радиоприемник … Български синонимен речник
