-
81 cart-wheel
{'ka:twi:l}
1. колело (ни кола. каруца)
2. им. рaзг. голяма монета/шапка и пр
3. акробатическо премятане встрани* * *{'ka:twi:l} n 1. колело (ни кола. каруца), 2. им. рaзг. го* * *1. акробатическо премятане встрани 2. им. рaзг. голяма монета/шапка и пр 3. колело (ни кола. каруца)* * *cart-wheel[´ka:t¸wi:l] I. n 1. колело (на кола, каруца); 2. странично (акробатическо) премятане, циганско колело; to turn ( to throw) \cart-wheel s премятам се настрани; 3. sl сребърен долар; II. v премятам се, търкалям се, преобръщам се. -
82 cent
{sent}
n една стотна от долара и др. парични единици, цент, разг. петак, пукната пара
per CENT процент, на сто
hundred per CENT разг. напълно, всецяло, от все сърце* * *{sent} n една стотна от долара и др. парични единици, цент: разг* * *цент;* * *1. hundred per cent разг. напълно, всецяло, от все сърце 2. n една стотна от долара и др. парични единици, цент, разг. петак, пукната пара 3. per cent процент, на сто* * *cent [sent] n 1. цент (1/100 от долара); монета от един цент; a red \cent бронзова монета от 1 цент; разг. петак; пукната пара; 2.: per \cent на сто, процент; • not worth a \cent не струва пукната пара; to put in o.'s two \cents' worth изказвам мнението си (без някой да ме пита). -
83 doctor
{'dɔktə}
I. 1. лекар, доктор, ам. зъболекар, ветеринарен лекар
woman/lady DOCTOR лекарка
2. доктор (научна степен)
DOCTOR's degree докторат
3. разг. човек, който поправя/съветва/скърпва, съветник, консултант
4. ост. учен човек
the DOCTOR's of the Church ист. църк. църковните отци
5. sl. корабен готвач
6. вид изкуствена муха за риболов
7. тех. спомагателен механизъм
8. печ. стъргало за чистене мастило от печатарски валяк
9. подправка (за храна)
10. фалшива монета
11. хладен морски вятър
12. вид шери
1. рl подправени зарове
1. вид хрущялна риба (Acanthurus)
what the DOCTOR ordered разг. нещо полезно, точно това, което ти трябва
you're the DOCTOR разг. ти решаваш/знаеш
DOCTOR's stuff презр. церове, лекарства
II. 1. лекувам, практикувам медицина
to DOCTOR oneself сам се церя
2. присъждам докторска титла на, обръщам се (към някого) с титлата доктор
3. поправям, скърпвам набързо
4. подправям, фалшифицирам, нагласям* * *{'dъktъ} n 1. лекар, доктор; ам. зъболекар; ветеринарен лекар;(2) {'dъktъ} v 1. лекувам, практикувам медицина; to doctor o.s. сам* * *хекимин; учен; доктор; лекувам; лекар;* * *1. 1 вид шери 2. 1 хладен морски вятър 3. doctor's degree докторат 4. doctor's stuff презр. церове, лекарства 5. i. лекар, доктор, ам. зъболекар, ветеринарен лекар 6. ii. лекувам, практикувам медицина 7. pl подправени зарове 8. sl. корабен готвач 9. the doctor's of the church ист. църк. църковните отци 10. to doctor oneself сам се церя 11. what the doctor ordered разг. нещо полезно, точно това, което ти трябва 12. woman/lady doctor лекарка 13. you're the doctor разг. ти решаваш/знаеш 14. вид изкуствена муха за риболов 15. вид хрущялна риба (acanthurus) 16. доктор (научна степен) 17. ост. учен човек 18. печ. стъргало за чистене мастило от печатарски валяк 19. подправка (за храна) 20. подправям, фалшифицирам, нагласям 21. поправям, скърпвам набързо 22. присъждам докторска титла на, обръщам се (към някого) с титлата доктор 23. разг. човек, който поправя/съветва/скърпва, съветник, консултант 24. тех. спомагателен механизъм 25. фалшива монета* * *doctor[´dɔktə] I. n 1. лекар, доктор; • just what the \doctor ordered разг. тъкмо каквото трябва, точно от това се нуждаем; 2. доктор (научна степен); \doctor's degree докторат; who shall decide when \doctors differ ( disagree)? шег. какво остава за простосмъртните, когато авторитетите не са съгласни? play \doctor театр. лице, което редактира пиеси; to put the \doctor on s.o. разг. излъгвам, прекарвам, прецаквам някого; 3. ост. учен човек, учен; the D.s of the Church рел. църковните Отци; 4. вид изкуствена муха (за риболов); 5. разг. корабен готвач; 6. тех. стъргало за чистене на мастило от печатарски валяк; 7. тех. (всякакъв вид) спомагателен механизъм; 8. разг. човек, който поправя чадъри, писалки и пр.; 9. ост. sl фалшив (подправен) зар; 10. зоол. вид хрущялна риба Acanthurus; II. v 1. лекувам; практикувам медицина; to \doctor o.s. лекувам се, церя се; 2. рядко присъждам докторска титла на; 3. разг. поправям, ремонтирам набързо, скалъпвам, скърпвам; 4. подправям, фалшифицирам; нагласям; 5. прибавям отрова в. -
84 duffer
{'dʌfə}
1. некадърник, вързан/нескопосан човек (at), (стар) глупак
2. фалшифицирана монета, нещо малоценно, боклук, нерентабилна мина, австр. крадец на добитък* * *{'d^fъ} n 1. некадърник, вързан/нескопосан човек (at); (стар)* * *нескопосник; некадърник;* * *1. некадърник, вързан/нескопосан човек (at), (стар) глупак 2. фалшифицирана монета, нещо малоценно, боклук, нерентабилна мина, австр. крадец на добитък* * *duffer[´dʌfə] n 1. некадърник, вързан (некадърен, неспокоен, тромав) човек; човек, който не го бива (at за); 2. нещо малоценно (ненужно, фалшифицирано); прен. боклук; 3. ост. амбулантен търговец на евтини дреболии; 4. ост. фалшификатор на скъпоценни камъни, картини и пр.; 5. австр. нерентабилен златен залеж; 6. австр. крадец на добитък. -
85 florin
{'flɔrin}
n холандски гулден, някогашен австрийски гулден* * *{'flъrin} n холандски гулден; някогашен австрийски гулден.* * *форинт;* * *n холандски гулден, някогашен австрийски гулден* * *florin[´flɔrin] n 1. ист. флорентински и английски флорин, златна монета; 2. флорин, английска монета = 2 шилинга; 3. холандски гулден; някогашен австрийски гулден. -
86 halfpenny
{'heipni}
1. (pl halfpence, за отделни монети halfpennies n монета на стойност пени)
2. attr за половин пени
a bed HALFPENNY негодник* * *{'heipni} n 1. (pl halfpence {'heipъns}, за отделни монет* * *1. (pl halfpence, за отделни монети halfpennies n монета на стойност пени) 2. a bed halfpenny негодник 3. attr за половин пени* * *halfpenny[´heipni] I. n (pl halfpence[´heipəns], за отделни монети halfpennies[´heipəniz]) половин пени; • a bad \halfpenny негодник; to come back ( turn up) like a bad \halfpenny чер гологан не се губи; \halfpenny under the hat вид хазартна игра; II. adj за половин пени; евтин, малоценен. -
87 mill
{mil}
I. 1. воденица, мелница
2. мелничка (за кафе и пр.)
3. фабрика, завод
4. тех. машина, валцов стан, трошачка, фреза
5. преса (за сокове и пр.)
6. sl. боксов мач, борба с юмруци
to go/pass/have been through the MILL минавам през големи изпитания, бивам подложен на тежка тренировка
to put someone through the MILL подлагам никого на тежки изпитания/тренировка
the MILLs of God grind slowly възмездието идва бавно, но сигурно, ще дойде Видовден
II. 1. меля, смилам
2. тех. фрезовам, смилам, натрошавам, валцувам
3. правя обрез (на монета)
4. валям (сукно)
5. готв. разбивам
6. sl. боксирам се, напердашвам, млатя
7. въртя се в кръг/насамнатам, кръжа (about, around) (за тълпа, добитък)
III. n ам. хилядна (част) от долара* * *{mil} n 1. воденица, мелница; 2. мелничка (за кафе и пр.); З. фа(2) {mil} v 1. меля, смилам; 2. тех. фрезовам; смилам; натрошава{3} {mil} n ам. хилядна (част) от долара.* * *фреза; фабрика; разбивам; дранголник; завод;* * *1. i. воденица, мелница 2. ii. меля, смилам 3. iii. n ам. хилядна (част) от долара 4. sl. боксирам се, напердашвам, млатя 5. sl. боксов мач, борба с юмруци 6. the mills of god grind slowly възмездието идва бавно, но сигурно, ще дойде Видовден 7. to go/pass/have been through the mill минавам през големи изпитания, бивам подложен на тежка тренировка 8. to put someone through the mill подлагам никого на тежки изпитания/тренировка 9. валям (сукно) 10. въртя се в кръг/насамнатам, кръжа (about, around) (за тълпа, добитък) 11. готв. разбивам 12. мелничка (за кафе и пр.) 13. правя обрез (на монета) 14. преса (за сокове и пр.) 15. тех. машина, валцов стан, трошачка, фреза 16. тех. фрезовам, смилам, натрошавам, валцувам 17. фабрика, завод* * *mill [mil] I. n 1. мелница, воденица; to go to ( pass) through the \mill прен. минавам през големи изпитания; to put s.o. through the \mill разг. подлагам някого на тежки изпитания; run of the \mill обикновен; обичаен; рутинен; 2. мелничка (за кафе и под.); 3. фабрика, завод; saw-\mill дъскорезница, бичкиджийница; 4. мет.: rolling-\mill валцова мелница, валцувачка, валцмашина; 5. тех. чукова мелница; преса (за добиване на растителни масла); фреза; 6. = treadmill; 7. sl боксов мач; борба с юмруци; 8. sl дранголник; II. v 1. меля; 2. мин. троша; 3. тех. обработвам на фрезмашина, фрезувам, валцувам; правя ръб (на монети); 4. изработвам; валям ( сукно); 5. кул. разбивам; 6. sl боксирам се; налитам, млатя; 7. sl пращам в дранголника; 8. обикн. ам. въртя се в кръг, кръжа (за тълпа, добитък) ( around) ; III. mill n 1. 0,001 от цол, инч (= 0,2539 мм); 2. ам. хилядна (част) от долара. -
88 mintage
{'mintidʒ}
1. (право на/такса за) сечене на монети
2. легенда (на монета)
3. монети (особ. сечени на един път)
4. съчиняване, изковаване (на нова дума и np.)* * *{'mintij} n 1. (право на/такса за) сечене на монети; 2. ле* * *пари; измисляне; изковаване;* * *1. (право на/такса за) сечене на монети 2. легенда (на монета) 3. монети (особ. сечени на един път) 4. съчиняване, изковаване (на нова дума и np.)* * *mintage[´mintidʒ] n 1. (право на) сечене на монети; "легенда"; 2. монети от една емисия; 3. такса за сечене на монети; 4. съчиняване, измисляне, изковаване; a word of new \mintage неологизъм. -
89 reverse
{ri'və:s}
I. a обратен
противоположен (to), опак, извърнат, преобърнат, който е надолу с главата
REVERSE side обратна страна, опако, гръб
REVERSE gear авт. (зъбно колело за) обратен ход
REVERSE fire воен. огън откъм тила
II. 1. обръщам (в обратна посока/наопаки/надолу), преобръщам, катурвам, размествам, променям
to REVERSE arms воен. обръщам пушките с приклада нагоре
to REVERSE the order of поставям в обратен ред
their positions are now REVERSEd сега положението им е разменено
2. тех. давам обратен/заден ход, обръщам, реверсирам
reversing light авт. светлина за заден ход
3. започвам да се въртя в обратна посока (при валc)
4. отменям, анулирам
to REVERSE the charge (s) съобщавам на централата, че повиканото по телефона лице ще плати разговора
to REVERSE oneself ам. отмятам се (от споразумение и пр.)
III. 1. нещо противоположно/обратно
very much/quite the REVERSE точно обратното
REVERSEyour remarks are the REVERSE of polite забележките ви съвсем не са любезни
2. обратна страна (на монета и пр.)
3. тех. (даване на) заден ход, реверсиране, реверсиращ механизъм
to put a car into REVERSE давам заден ход
to go into REVERSE давам заден ход, прен. отмятам се
4. ел. превключване
5. неуспех, несполука, поражение
in REVERSE обратно, в обратна посока
to take in the REVERSE воен. нападам/обстрелвам откъм тила* * *{ri'vъ:s} а обратен; противоположен (to); опак; извърнат; пре(2) {ri'vъ:s} v 1. обръщам (в обратна посока/наопаки/надолу);{3} {ri'vъ:s} n 1. нещо противоположно/обратно; very much/qui* * *обръщам; отменям; опак; обрат; обратен; поражение; превратност; преобърнат; преобръщам; анулирам; противоположен; променям; размествам; катурвам; извърнат; несполука; неуспех;* * *1. i. a обратен 2. ii. обръщам (в обратна посока/наопаки/надолу), преобръщам, катурвам, размествам, променям 3. iii. нещо противоположно/обратно 4. in reverse обратно, в обратна посока 5. reverse fire воен. огън откъм тила 6. reverse gear авт. (зъбно колело за) обратен ход 7. reverse side обратна страна, опако, гръб 8. reverseyour remarks are the reverse of polite забележките ви съвсем не са любезни 9. reversing light авт. светлина за заден ход 10. their positions are now reversed сега положението им е разменено 11. to go into reverse давам заден ход, прен. отмятам се 12. to put a car into reverse давам заден ход 13. to reverse arms воен. обръщам пушките с приклада нагоре 14. to reverse oneself ам. отмятам се (от споразумение и пр.) 15. to reverse the charge (s) съобщавам на централата, че повиканото по телефона лице ще плати разговора 16. to reverse the order of поставям в обратен ред 17. to take in the reverse воен. нападам/обстрелвам откъм тила 18. very much/quite the reverse точно обратното 19. ел. превключване 20. започвам да се въртя в обратна посока (при валc) 21. неуспех, несполука, поражение 22. обратна страна (на монета и пр.) 23. отменям, анулирам 24. противоположен (to), опак, извърнат, преобърнат, който е надолу с главата 25. тех. (даване на) заден ход, реверсиране, реверсиращ механизъм 26. тех. давам обратен/заден ход, обръщам, реверсирам* * *reverse[ri´və:s] I. adj обратен, противоположен (to); опак, извърнат, преобърнат, обърнат, надолу с главата; реверсивен; \reverse side обратна страна; \reverse fire воен. огън откъм тила; \reverse turn ав. имелман, тоно; FONT face=Times_Deutsch◊ adv reversely; II. v 1. обръщам (в обратна посока, наопаки, надолу), извръщам, преобръщам, катурвам, размествам; променям; \reverse o.s. ам. променям решението си; to \reverse arms воен. обръщам пушка с приклада нагоре; to \reverse the order (of) поставям в обратен ред; to \reverse the charge(s) прехвърлям телефонен разговор за сметка на избирания; 2. тех. давам заден ход (на); \reverseing light авт. светлини за заден ход на автомобил; 3. отменям, анулирам; III. n 1. нещо противоположно, обратно; quite ( very much) the \reverse тъкмо обратното; with others the \reverse ( of this) happens с други става обратното; he was the \reverse of polite беше всичко друго, но не и любезен, беше крайно нелюбезен; 2. неуспех, несполука, поражение, провал; 3. (пълна) промяна, обрат, превратност; 4. обратна страна; 5. тех. реверсия, промяна на движението на машина в обратна посока; механизъм за смяна на посоката; to go into \reverse давам заден ход; прен. отмятам се; • in \reverse наопаки. -
90 royal
{'rɔiəl}
I. 1. a кралски, царски
ROYAL Institution Кралски британски институт за разпространение на научни знания
2. царски, величествен, великолепен, разкошен
to have a ROYAL time прекарвам чудесно
to be in ROYAL spirits в отлично настроение съм
II. 1. кралска/царска особа
2. елен с напълно развити рога
3. мор. бомбрамсел
4. печ. голям формат хартия
5. ост. вид златна монета
the ROYAL s Кралският шотландски полк, Кралската флота* * *{'rъiъl} I. 1. а кралски, царски; R. Institution Кралски британ* * *царски; кралски;* * *1. i. a кралски, царски 2. ii. кралска/царска особа 3. royal institution Кралски британски институт за разпространение на научни знания 4. the royal s Кралският шотландски полк, Кралската флота 5. to be in royal spirits в отлично настроение съм 6. to have a royal time прекарвам чудесно 7. елен с напълно развити рога 8. мор. бомбрамсел 9. ост. вид златна монета 10. печ. голям формат хартия 11. царски, величествен, великолепен, разкошен* * *royal[´rɔiəl] I. adj кралски, царски; прен. царствен, величествен, разкошен, великолепен, чудесен; "царски"; R. Academy Кралска академия за изобразително изкуство; R. Society Кралско общество за естествени науки; R. Exchange зданието на Лондонската борса; R. Institution Кралски институт за разпространение на научни знания; \royal blue яркосиньо; \royal fern бот. царска папрат Osmunda regallis; \royal jelly пчелно млечице; \royal stag елен с напълно развити рога; \royal flush флош роял (при покер); \royal mast мор. бом-брамстенга (най-горното продължение на мачтата); \royal road най-лекият път (за постигане на нещо); "царският път"; we had a \royal time прекарахме чудесно (отлично), поживяхме си царски; FONT face=Times_Deutsch◊ adv royally; II. n 1. голям формат хартия; 2. мор. бом-брамсел (най-горното платно); 3. зоол. = \royal stag; • the R.s англ. кралският драгунски полк. -
91 slot
{slɔt}
I. 1. прорез, разрез, пролука, цепнатина, цепка
2. дълбей, жлеб
3. определено/подходящо място (в програма, йерархия и пр.)
II. 1. правя разрез/цепка/дълбей/жлеб в
2. слагам в цепка (монета и пр.)
3. намирам/определям подходящо място за
to SLOT graduates into jobs намирам работа за/разпределям завършили университет
III. n следа, диря (на диво животно)
IV. v (-tt-) проследявам (дивеч)* * *{slъt} n 1. прорез; разрез; пролука; цепнатина, цепка; 2. дълбей(2) {slъt} v (-tt-) 1. правя разрез/цепка/дълбей/жлеб в; 2. слаг{3} {slъt} n следа, диря (на диво животно).{4} {slъt} v (-tt-) проследявам (дивеч).* * *цепка; цепнатина; следа; пролука; прорез; разрез; диря; ключалка;* * *1. i. прорез, разрез, пролука, цепнатина, цепка 2. ii. правя разрез/цепка/дълбей/жлеб в 3. iii. n следа, диря (на диво животно) 4. iv. v (-tt-) проследявам (дивеч) 5. to slot graduates into jobs намирам работа за/разпределям завършили университет 6. дълбей, жлеб 7. намирам/определям подходящо място за 8. определено/подходящо място (в програма, йерархия и пр.) 9. слагам в цепка (монета и пр.)* * *slot[slɔt] I. n 1. прорез, разрез, пролука, цепнатина, цепка; 2. място, позиция, сегмент (в йерархия, програма, работна схема); peak viewing \slot най-гледаното (телевизионно) време; 3. дълбей, жлеб; 4. ключалка, мандало; 5.: expansion \slot комп. (разширителен) слот; II. v (- tt-) 1. прорязвам, дълбая жлеб; 2. поставям (в процеп), пъхам (напр. компакт диск); III. slot n диря, следа (от дивеч); IV. v проследявам (вървя по) диря (на дивеч). -
92 spin
{spin}
I. 1. преда, изпридам
2. за паяк, буба и пр. плета, изплитам (мрежа, пашкул и пр.)
3. въртя (се), завъртам (се), замайвам (се)
my head is SPINning главата ми се върти, вие ми се свят, зашеметен/замаян съм (от учудване и пр.)
to send someone SPINning зашеметявам някого (със силен удар)
4. изработвам/извъртявам/изтеглям на струг
5. хвърлям жребий/чоп (с монета)
6. изхвърлям (топка и пр.) с въртене
7. разг. движа се бързо/шеметно
8. ловя риба с въртяща се изкуствена стръв
9. sl. скъсвам/сдрусвам на изпит
to SPIN a yarn разказвам надълго измислена/невероятна история, проточвам разказ
spin along летя, нося се (за кола и пр.)
spin around spin round
spin out проточвам, разтакам (работа, разисквания и пр.), разтеглям, проточвам, удължавам (разказ и пр.), прекарвам, изразходвам (време, пари и пр.)
just to SPIN out the time само/просто за да мине времето
to SPIN out one's money харча пестеливо/по малко
spin round обръщам се бързо/рязко/внезапно
II. 1. предене
2. въртене, завъртване
3. прен. замайване, объркване
4. бърза/кратка разходка/обиколка (с кола, велосипед, лодка и пр.)
5. ав. бързо въртене на самолет при вертикално спускане
flat SPIN разг. вълнение, паника* * *{spin} v (span {span}, spun {sp^n}) (-nn-) 1. преда, изприда(2) {spin} n 1. предене; 2. въртене, завъртване; З. прен. замайв* * *суча; точа; преда; въртя; завъртам; изпридам;* * *1. flat spin разг. вълнение, паника 2. i. преда, изпридам 3. ii. предене 4. just to spin out the time само/просто за да мине времето 5. my head is spinning главата ми се върти, вие ми се свят, зашеметен/замаян съм (от учудване и пр.) 6. sl. скъсвам/сдрусвам на изпит 7. spin along летя, нося се (за кола и пр.) 8. spin around spin round 9. spin out проточвам, разтакам (работа, разисквания и пр.), разтеглям, проточвам, удължавам (разказ и пр.), прекарвам, изразходвам (време, пари и пр.) 10. spin round обръщам се бързо/рязко/внезапно 11. to send someone spinning зашеметявам някого (със силен удар) 12. to spin a yarn разказвам надълго измислена/невероятна история, проточвам разказ 13. to spin out one's money харча пестеливо/по малко 14. ав. бързо въртене на самолет при вертикално спускане 15. бърза/кратка разходка/обиколка (с кола, велосипед, лодка и пр.) 16. въртене, завъртване 17. въртя (се), завъртам (се), замайвам (се) 18. за паяк, буба и пр. плета, изплитам (мрежа, пашкул и пр.) 19. изработвам/извъртявам/изтеглям на струг 20. изхвърлям (топка и пр.) с въртене 21. ловя риба с въртяща се изкуствена стръв 22. прен. замайване, объркване 23. разг. движа се бързо/шеметно 24. хвърлям жребий/чоп (с монета)* * *spin [spin] I. v ( span[spæn], spun[spʌn]; spun) 1. преда, изпридам; to \spin a yarn ( tale, story) разказвам (обикн. измислена) история; to \spin o.'s web плета си мрежата (за паяк); to \spin a cocoon свивам пашкул (за буба); 2. въртя (се), завъртам (се); to \spin a top въртя пумпал; to \spin a coin хвърлям ези-тура; my head is \spinning върти ми се главата; to send s.o. \spinning зашеметявам някого (с удар); 3. изработвам на струг; 4. sl скъсвам на изпит; 5. представям в благоприятна светлина; II. n 1. предене; 2. въртене, завъртване; 3. тълкувание, представяне, интерпретация; 4. кратка бърза разходка, раздвижване, разтъпкване; to go for a \spin in the car поразхождам се с кола; 5. търг., разг. внезапен спад, рязко падане (на цени); 6. англ. разг. вълнение; суматоха, объркване; to be in a ( flat) \spin объркан съм, разстроен съм; смутен съм; 7. австр. разг. период; етап; преживяване; късмет; a bad \spin лош период; неудача. -
93 stiver
{'staivə}
n петак, петаче
not to have a STIVER нямам пукната пара, нямам нищо
not to care a STIVER пет пари не давам* * *{'staivъ} n петак, петаче; not to have a stiver нямам пукната пара,* * *n дребна монета, грош;stiver; n петак, петаче; not to have a stiver нямам пукната пара, нямам нищо; not to care a stiver* * *1. n петак, петаче 2. not to care a stiver пет пари не давам 3. not to have a stiver нямам пукната пара, нямам нищо* * *stiver[´staivə] n петак, дребна монета; I don't care a \stiver хич не ми пука, не давам пукната пара. -
94 bar
bar I. adj Wirtsch в брой; bares Geld пари в брой; bar oder mit Scheck bezahlen плащам в брой или с чек; etw. nur gegen bar verkaufen продавам нещо само срещу плащане в брой. II. adj 1. гол, непокрит; 2. übertr лишен от, без; 3. чист, явен; barer Unsinn чиста безсмислица; etw. (Akk) für bare Münze nehmen вземам нещо за чиста монета; bar jedes Mitleids без всякакво съчувствие.* * *a 1. в брой; barе 20 Lewa 20 лв. в брой; (in) = в брой; fьr =е Mьnze halten вземам за чиста монета, измамвам се; 2. гол, непокрит; лишен от; mit =em Haupt с гола глава; =еr Unsinn чиста безсмислица; арх с G: = aller Ehre без каквото и да е чувство за чест. -
95 einwerfen
ein|werfen unr.V. hb tr.V. 1. пускам (писмо, монета в автомат); 2. счупвам (стъкло на прозорец); 3. подхвърлям (забележка, въпрос); 4. Sp пускам топката в игра; eine Münze einwerfen пускам монета в автомат; eine Karte einwerfen пускам картичка.* * ** tr 1. пускам (в кутия, автомат) 2. строшавам (прозорец) 3. обаждам се, намесвам се в разговор със забележка (gegen) възразявам -
96 groschen
Gróschen m, - 1. монета в Австрия (1 шилинг = 100 гроша); 2. 10-пфенигова монета в Германия.* * *der, - грош -
97 inschrift
Ínschrift f, -en надпис (на паметник, монета и др.).* * *die, -en гравиран надпис (на камък, на монета). -
98 kreuzer
Kreuzer I. m, - Mar крайцер, кръстосвач. II. m, - Hist крайцер (дребна монета, използвана в миналото в Южна Германия, Австрия и Швейцария).* * *der, - 1. воен кръстосвач; 2. арх кройцер (дребна монета). -
99 zehner
Zéhner f, - 1. банкнота от 10 марки, франка, евро и др.; 2. umg монета от 10 пфенига.* * *der, - десетаче (монета). -
100 tiddler
{'tidlə}
1. n разг. необикновено дребно нещо
2. дребна рибка
3. малко детенце
4. разг. монета от половин пени* * *{'tidlъ} n разг. 1. необикновено дребно нещо; 2. дребна рибка* * *1. n разг. необикновено дребно нещо 2. дребна рибка 3. малко детенце 4. разг. монета от половин пени
Страницы
См. также в других словарях:
МОНЕТА — МОНЕТА, монеты, жен. 1. Металлический денежный знак. Медная монета. Серебряная монета. Двадцатикопеечная монета. Монета в три пенса. 2. только ед., собир. Металлические деньги (офиц.). Звонкая монета. Разменная монета. Бить монету (см. бить). 3.… … Толковый словарь Ушакова
МОНЕТА — (лат.). 1) металлический знак с надписью и изображением, ходячая чеканная ценность, известного веса и пробы; деньга. 2) советница, прозвание Юноны у римлян. Словарь иностранных слов, вошедших в состав русского языка. Чудинов А.Н., 1910. МОНЕТА… … Словарь иностранных слов русского языка
монета — См. деньги принимать за чистую монету... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. монета шиллинг, сольдо, византин, чентезимо, фридрихсдор, сестерций, стотинка, чох, паоло, туман,… … Словарь синонимов
Монета — в Древнем Риме храм Юноны, при котором был открыт первый монетный двор. См. также: Древнеримский пантеон Монеты Финансовый словарь Финам. Монета Монета денежный знак, изготовленный из металла: золота, серебра или сплавов. Современные монеты имеют … Финансовый словарь
МОНЕТА — (coin) Деньги в форме твердых денежных знаков, обычно металлических. Изначально монеты изготавливались из благородных металлов, как правило, из золота (gold) и серебра, и чеканились по определенным образцам, например, имели портрет правителя как… … Экономический словарь
Монета — (звонкій денежный знакъ, деньги). Ср. Dea moneta (всесильная) богиня монета золото. Поясн. Moneta, Mnemosyne имя матери Музъ; Moneta также прозвище Юноны: въ ея храмѣ (въ Римѣ) чеканились деньги; оттуда чеканенныя деньги получили названіе… … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
МОНЕТА — денежный знак, изготовленный из металла. Одно из законных платежных средств. На каждой М. имеются определенное изображение (герб, имя, профиль государственного деятеля) и легенда, т.е. надпись, содержащая название города, государства, год чеканки … Юридический словарь
Монета — вид денег, платежное средство, изготовленное из однородного металла или сплавов, имеющее установленные законом вес, состав, форму, рисунок и надписи. В М. различают аверс лицевую сторону, реверс оборотную сторону и гурт обрез. В настоящее время М … Словарь бизнес-терминов
МОНЕТА — в Др. Риме прозвище Юноны. От него получил свое название монетный двор, находившийся в храме Юноны … Большой Энциклопедический словарь
МОНЕТА — МОНЕТА, ы, жен. Металлический денежный знак. Медные, латунные, золотые монеты. Звонкая м. (металлические деньги, обычно высокого достоинства). Разменная м. Чеканить или (устар.) бить монету. • Гони монету! (прост.) давай деньги. Платить той же… … Толковый словарь Ожегова
МОНЕТА — жен. звонкий денежный знак, деньга, ходячая (или ходившая) чеканенная ценность. В общем смысле, и всякий денежный знак. | Монетка, копейка. Это плата тою же монетою. У меня монеты нет и сметы, а сяду есть, и хлеб то вчесть. Монет муж., астрах.… … Толковый словарь Даля
