-
81 Schwade
Schwáde I. f, -n/ m, - откос. II. m, - meist Pl. 1. кълба, облаци, валма (от дим, мъгла и др.); 2. Bergb отровни газове (в мина). -
82 schwadenweise
schwádenweise I. adv на откоси. II. adv на облаци, на валма. -
83 wolkenbedeckt
wólkenbedeckt adj заоблачен, покрит с облаци. -
84 Wolkenbildung
Wólkenbildung f заоблачаване, образуване на облаци. -
85 annuvolàre
1. v покривам с облаци, помрачавам; 2. v rifl annuvolàresi заоблачава се: il cielo si и annuvolato небето се заоблачи. -
86 abromado,
a adj мор. мрачен, покрит с облаци или п€ри. -
87 achubascarse
prnl покривам се с дъждовни облаци. -
88 arrasar
1. tr 1) изравнявам, изглаждам (повърхност); 2) разрушавам, сривам със земята; 3) изпълвам догоре (съд); 2. intr/prnl 1) изпълвам се със сълзи (за очи); 2) изчиствам се от облаци ( небе). -
89 arrebol
m 1) ален цвят на облаците; 2) руменина; 3) червило, руж; 4) червени облаци. -
90 arrumar
1. tr разпределям товар в кораб; 2. prnl покривам се с облаци ( за небе). -
91 arrumazón
f 1) мор. разпределяне товара на кораб; 2) мор. облаци на хоризонта. -
92 capote
m 1) наметало с ръкави; 2) шинел, мушама; 3) плащ на тореадор; 4) капо (в игра на карти); 5) прен., разг. свъсване; 6) прен., разг. струпване на облаци; de capote loc adv М. тайно, скришом; a mi capote според мен; para mi capote loc adv разг. на себе си, за себе си. -
93 cargar
1. tr 1) товаря, натоварвам; 2) зареждам (оръжие); 3) облагам; налагам задължения; 4) акумулирам енергия ( електрическа), зареждам се; 5) блъскам, измествам (в спорта); 6) натрупвам; 7) прен. преяждам, препивам (с причастията mucho, demasiado и др.); 8) прен. увеличавам тежестта; 9) прен. натоварвам със задължения; 10) прен. приписвам, товаря с вина; притеснявам, безпокоя; уморявам; 11) воен. нападам; разпръсквам; 2. intr 1) накланям се, премествам се към; 2) увеличавам се (спадам) (за температура); 3) поемам задължение, натоварвам се; 4) стоя, трупам се на едно място; 5) прен. обременявам, товаря с чужди задължения (с предл. sobre); 6) фон. произнасям подчертано, с ударение; 7) с предл. sobre обвинявам, оказвам натиск; 3. prnl 1) хвърлям се нанякъде; 2) прен. натоварвам се със задължение; 3) с предл. de, изпълвам се с, имам много; насълзявам се (за очи); 4) прен. покривам се с облаци (за небе); cargarse a uno прен., разг. а) убивам някого; б) прен. скъсвам на изпит; в) прен. разгромявам с разумни доводи. -
94 cargazón
f 1) тежест; 2) товарене, натоварване; 3) гъсти облаци; 4) изобилна родитба по дърветата и растенията. -
95 celaje
m 1) мрежести облачета по небето (и pl); 2) прен. предчувствие, предзнаменование за бъдещо събитие; 3) мор. облаци. -
96 cerrado,
a adj 1) прен. затворен, резервиран, сдържан; 2) стриктен, определен; строг; 3) прен. местен (за акцент); 4) прен. за човек, който говори с акцент; 5) висок, израснал (за животни); 6) гъст (за гора); 7) тайнствен, потаен; 8) задІшен (за време); 9) покрит с облаци ( за небе). -
97 ceño2
m 1) намръщване, навъсване; 2) прен. свъсване, страховитост (на море, облаци и т. н.). -
98 chubasquería
f мор. струпване на тъмни облаци на хоризонта. -
99 cielo
m 1) небе, небосвод; 2) прен. рай; 3) въздух, атмосфера; 4) климат; 5) слава, благодат; 6) прен. Бог (често и pl); 7) прен. покривка; нещо, което е отгоре; a cielo abierto (descubierto) под открито небе; cerrarse el cielo прен. покрива се с облаци; descargar el cielo вали (дъжд, сняг, градушка); cielo raso арх. гладък таван. -
100 cirro
m 1) мед. туморно образувание; 2) pl перести облаци.
См. также в других словарях:
покривам се с облаци — словосъч. заоблачавам се, притъмнявам, засенчвам … Български синонимен речник
облакъ — ОБЛАК|Ъ (222), А с. 1.Облако, туча: Красьна ѥсть милостини въ врѣмѧ ск‹ъ›рби. ˫ако||же и облаци дъждевьнии въ времѧ ведра. (νεφέλαι) Изб 1076, 165 об.–166; и се видѣ цр҃квь ѹ ѡблака сѹщɤ. и въ ѹжасти бывъ ЖФП XII, 47в; х҃съ б҃ъ... одѣва˫аи н҃бо… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
мрькнути — Меркнуть мрькнути (1) 1. Тускнеть, становиться темным: [Длъго ночь мрькнетъ, заря свѣтъ запала, мъгла поля покрыла, щекотъ славіи успе, говоръ галичь убуди. 10]. Абие же по скръби дьнии тѣхъ слъньце мьрькнеть, и луна не дасть свѣта своего, и… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
роса — водяные капли на земной поверхности и растениях при охлаждении воздуха (1): Коли Игорь соколомъ полетѣ, тогда Влуръ влъкомъ потече, труся собою студеную росу. 41. Изъ земля бо и из моря курения исхожаху, и к симъ вѣтри и гласи рѣчныхъ и езерныхъ… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
сморкъ — смерчь (1): Прысну море полунощи; идут сморци мьглами. 39. И есть вода и [о]гнь подъ землею, а еже верху вода землѣ събрася въ снемъ единъ, и море наречено бысть; а еже подъ землею вода оста, бездьна наречена бысть, из неяже яко сморци нѣкотории… … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
тутнути — греметь, гудеть (1): Земля тутнетъ, рѣкы мутно текуть, пороси поля прикрываютъ. 12. Тутнуть небеса. Обих. XIII в. Срезн. Матер., III, 1040. Ср. Б. В. Кобилянський (Діалектна лексика у «Сл. о п. Іг.». Мовознав … Словарь-справочник "Слово о полку Игореве"
ОСЕНИТЬ — СЕНИ. СЕНЬ. ОСЕНИТЬ Ф. И. Буслаев в «Исторической грамматике русского языка. Синтаксис» т. 2 (М., 1869, с. 10) писал: «...одно и то же слово в различные времена, или по различным н аречиям одного и того же языка, имеет различные значения: так… … История слов
ближитисѧ — БЛИЖ|ИТИСѦ (11), ОУСѦ, ИТЬСѦ гл. 1.Приближаться, приблизиться в пространстве: аще ли по полоучаю ѥдино боудеть мѣсто томоу въмѣститьсѩ ѥмоуже паче ближе обрѣтаѥтьсѩ. аще обѣма мѣстома равьно ближитьсѩ ономоу подастьсѩ (γειτνιάζῃ) КЕ XII, 161а;… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
ведро — ВЕДР|О (13), А с. Засуха, жара: Красьна ѥсть милостини въ врѣмя скрби. ˫ако ||=же и облаци дъждевьнии въ времѩ ведра. (ἐν καιρῷ ἀβροχίας) Изб 1076, 165 об. 166; и грѣ(х) ради наши(х) ѡ(т)врати лице свое ѡ(т) на(с). и пущаѥ(т) на ны гнѣвъ ˫арости… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
времѧ — ВРЕМ|Ѧ (> 1000), ЕНЕ с. 1.Одна из форм существования материи: Не възможьно оубо рече. вне же врѣмѩ суть в мирѣ быти КР 1284, 358в; второѥ [в троице] ѥдиносоущьствьно оц҃ю и числоу и времени вышьша соуща нарицаѥть (χρόνων) ГА XIII XIV, 222а;… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
вѣтръ — ВѢТР|Ъ (204), А с. Ветер: Храни свѣштю отъ вѣтра и м(о)лтвѹ же отъ лѣности Изб 1076, 35 об.; вънезапѹ бѣ вѣтръ великъ въста. ЧудН XII, 68б; възмѩтѹтьсѩ рече воды. и ѹсто˫атьсѩ… въсходѩть вѣтри и пакы ѹлѩгѹть. СбТр ХІI/ХІІІ, 12; по семь въвьрженъ… … Словарь древнерусского языка (XI-XIV вв.)
