(доказ)

{'evidəns}
I. 1. данни, факти, доказателство, доказателства (of, for), юр. свидетелски показания
piece of EVIDENCE юр. доказателство, улика
to call in EVIDENCE призовавам за свидетел
to bear/give EVIDENCE давам показания, свидетелствувам
the ship bore EVIDENCE of the severity of the storm състоянието на кораба показваше колко силна е била бурята
to take someone's EVIDENCE изслушвам/снемам нечии показания
2. очевидност
to be in EVIDENCE налице съм
to be very much in EVIDENCE изпъквам, правя впечатление, хвърлям се в очи
he was nowhere in EVIDENCE никъде го нямаше, никъде не се виждаше
3. юр. свидетел
to turn King's/Queen's/ам. State EVIDENCE свидетелствувам срещу/предавам съучастниците си
II. v доказвам, показвам, служа за доказателство

* * *

{'evidъns} n само sing 1. данни, факти, доказателство, доказ(2) {'evidъns} v доказвам; показвам, служа за доказателство.

* * *

явност; указание; улика; свидетелствам; очевидност; доказателство;

* * *

* * *

evidence[´evidəns] I. n 1. доказателство, доказателства, указания, данни, факти; юрид. свидетелски показания; there was no \evidence of his presence there по нищо не личеше, че е бил там; there is no \evidence of burglary няма данни за кражба с взлом; няма основание да се счита, че има кражба с взлом; to fly in the face of the \evidence отричам въпреки очевидните факти; piece of \evidence юрид. доказателство; улика; to call in \evidence извиквам (в съда) за даване на показания; призовавам за свидетел; to bear ( give) \evidence давам показания, свидетелствам; circumstantial \evidence косвени доказателства; cumulative \evidence съвкупност от доказателствата (уликите); presumptive \evidence показания, основани на предположения (догадки); oral \evidence устни показания; written ( documentary) \evidence, \evidence in writing писмени показания; to take s.o.'s \evidence изслушвам (вземам, снемам) показанията на някого; to get \evidence намирам доказателства; 2. очевидност, явност; to be in \evidence налице съм; lawlessness was particularly in \evidence in the town беззаконието се виждаше особено в градовете; to be very much in \evidence изпъквам; 3. юрид. свидетел; \evidence for the prosecution ( defence) свидетел на прокурора (защитата); to turn queen's ( king's) \evidence, to turn state's \evidence свидетелствам срещу съучастниците си; разг. предавам съучастниците (другарите) си; 4. тех. (експериментални) данни, показания; II. v 1. служа за доказателство; доказвам; 2. свидетелствам; 3. показвам; he \evidenced no talent for music той не показа никаква музикална дарба.

{in'krimineitiŋ}
I. a инкриминиращ, който уличава/доказва вина
II. n incrimination

* * *

{in'krimineitin} I. а инкриминиращ, който уличава/доказ

* * *

инкриминиращ;

* * *

* * *

incriminating[in´krimineitiʃ] adj инкриминиращ, който уличава (доказва) вина.