-
1 длъжност
ж place f, poste m, fonction f, emploi m, office m, charge f; вакантна длъжност place vacante, une vacante; встъпвам в длъжност entrer en fonctions (en large); освобождавам от длъжност relever (destituer) qn de ses fonction; révoquer; (за офицери) limoger; в изпълнение на своята длъжност en faisant son devoir, dans l'exercice de ses fonctions; заемам длъжност occuper un poste. -
2 изпълнявам
гл 1. exécuter, mettre а exécution, réaliser, accomplir; изпълнявам дълга си accomplir (faire) son devoir; (за желание) exaucer (un désir); (за длъжност) remplir, exercer (une fonction), s'acquitter d'une fonction; изпълнявам длъжността на faire fonction de; временно изпълняващ длъжност par intérim; изпълнявам временно дльжността assurer l'intérim; 2. (съблюдавам) observer, respecter; 3. муз meamp interpréter (une њuvre), jouer un rôle. -
3 абатство
ср abbaye f; (като длъжност) при (през) абатството на (еди-кой си) sous l'abbé (d'un tel). -
4 акт
м 1. (проява, постъпка) acte m; враждебен акт acte d'hostilité; акт на добра воля acte de bonne volonté; 2. (юридически документ) acte m, certificat m, procès-verbal m; вземам акт от нещо prendre acte de qch; акт за встъпване в длъжност acte d'entrée en service, en charge; акт за раждане acte, certificat de naissance; нотариален акт acte notarié, titre de propriété; обвинителен акт acte d'accusation; смъртен акт acte de décès; съставям акт dresser un procès-verbal; 3. театр остар (действие) acte m; пиеса в три акта (действия) pièce en trois actes; 4. (училищно тържество) годишен акт distribution des prix (de fin d'année scolaire); 5. худ (голо тяло) nu m. -
5 вакантен
прил vacant, e; libre; вакантна длъжност poste vacant; вакантно място place vacante. -
6 встъпвам
гл 1. рядко entrer, s'introduire, mettre le pied; 2. прен commencer, entrer; встъпвам в брак se marier avec (а), s'unir, épouser qn; встъпвам в длъжност entrer en charge (en fonction); встъпвам във владение entrer en possession, prendre possession. -
7 встъпване
ср в съчет акт за встъпване в длъжност acte d'entrée en fonction. -
8 заемам2
гл 1. occuper, engager; 2. прен а) prendre, engager; б) воен conquérir, occuper, s'emparer de, prendre possession de; заемам2 позиция occuper une position; в) remplir; заемам2 длъжност (служба, пост) remplir une fonction (un emploi, une charge); заемам2 се se charger, entreprendre, prendre en mains; заемам2 се да s'engager а. -
9 изборен
прил 1. électoral, e, aux, de vote; изборна кампания campagne électorale; изборна колегия collège électoral; изборна бюлетина bulletin de vote; 2. électif, ive; изборна длъжност charge élective. -
10 канцлер
м 1. полит chancelier m; 2. (длъжност в легация) chancelier m. -
11 книговодителски
прил d'archiviste; книговодителска длъжност emploi d'archiviste. -
12 комисарски
прил остар de commissaire; комисарска длъжност fonction de commissaire. -
13 министерски2
прил de ministre, ministériel, elle; министерска длъжност fonction ministérielle; министерски2 пост (министерско кресло) poste de ministre; министерска криза crise ministérielle; министерски2 съвет а) Conseil des ministres; б) bâtiment où se réunit le Conseil des ministres. -
14 наместване
ср (на кост) remboîtement m; (на длъжност) installation f. -
15 новооткрит
прил nouvellement découvert, e; nouveau, nouvel, nouvelle; новооткрита планета planète nouvellement découverte; новооткрито училище nouvelle école; новооткрит магазин nouveau magasin; новооткрита длъжност nouvel emploi, nouvelle place, nouvelle fonction. -
16 почетен2
прил honorable, respectueux, euse; considérable, honorable; (за възраст) vénérable; (за титла, президиум) honirifique, honoraire, d'honneur; почетен2 член membre honoraire; почетна длъжност, титла charge, titre honorifique; почетно място place d'honneur; почетен2 караул garde d'honneur; почетна дама dame d'honneur; почетен2 председател président d'honneur; почетен2 гражданин на един град citoyen d'honneur d'une ville; държа някого на почетно разстояние tenir qn а distance respectueuse (convenable); президиум présidium d'honneur. -
17 съдийски
прил de juge; съдийска длъжност poste (charge) de juge. -
18 съдийство
ср 1. (длъжност) judicature f; 2. période f d'exercice (d'un juge); 3. събир magistrature f. -
19 фактор
м 1. facteur m; 2. (лице на ръководна длъжност) personnage m important (influent), homme de poids; разг grosse légume; 3. печ maître m imprimeur.
См. также в других словарях:
длъжност — същ. служба, занятие, пост, работа, функция същ. мисия, задължение, обязаност, дълг, задача същ. място същ. положение, качество, компетенция същ. чин същ. право … Български синонимен речник
свалям от длъжност — словосъч. уволнявам, понижавам, разжалвам … Български синонимен речник
уволнявам — гл. отстранявам, изключвам, снемам от длъжност, отзовавам, отчислявам гл. измествам, заемам мястото на, замествам, сменявам гл. понижавам, свалям от длъжност, разжалвам … Български синонимен речник
бреме — същ. товар, тежест същ. обязаност, задължение, дълг, длъжност същ. гнет, мъка същ. голямо усилие, изпитание, нещо непоносимо, наказание същ. затруднение, пречка, спънка … Български синонимен речник
дълг — същ. длъжност, обязаност, задължение, обвързаност същ. товар, тежест, бреме, работа същ. борч, плащане същ. дял, участие същ. кредит … Български синонимен речник
задължение — същ. дълг, обязаност, ангажимент, отговорност, обвързаност, уговорка същ. товар, бреме, тежест, пасив същ. работа, длъжност същ. договор, трактат, съглашение, контракт същ. обвързване същ. вина … Български синонимен речник
задължителен — прил. наложителен, необходим, нужен, насъщ, належащ, неотложен прил. обезателен, безусловен, абсолютен, по дълг, по задължение, по заповед, по принуда, по длъжност, безпрекословен прил. насилствен, принудителен, наложен, принуден … Български синонимен речник
занаят — същ. занятие, поминък, професия същ. длъжност, служба същ. сфера на дейност, бранш същ. работа, място … Български синонимен речник
звание — същ. титла, отличие, социално положение същ. чин, длъжност, занятие същ. обществено положение, статус, работа, професия, ранг същ. сан … Български синонимен речник
качество — същ. особеност, естество, свойство, същина, характер, натура, отличителен белег, атрибут същ. годност, пригодност същ. роля, служба същ. белег, признак същ. вид, категория, класа, сорт, степен на отличие същ. положение, д … Български синонимен речник
компетенция — същ. компетентност, вещина, умение, знания, познания, способност, опитност, умелост, осведоменост, авторитет, специалност същ. власт, пълномощия, юрисдикция, подсъдност, подведомствена област, сфера на пълномощия същ. област, сфера същ. обсег,… … Български синонимен речник
