-
21 étrangloir
m. (de étrangler) 1. мор. въже за предпазване на платното от вятър; 2. уред за по-бавно спускане на котвата. -
22 filer
v. (bas lat. filare, de filum "fil") I. v.tr. 1. преда; machine, métier а filer предачна машина, стан; 2. лит. суча, усуквам; filer une scène разтеглям, усуквам сцена (разказвам я дълго); 3. тъка, преда (за насекомо); 4. нар. давам; file-moi cent francs дай ми 100 франка; 5. прен. дебна, следя; 6. развивам, разсуквам; filer un câble развивам кабел; 7. движа се (за кораб); navire qui file trente nњds кораб, който се движи с 30 възела; II. v.intr. 1. точа се, проточвам се; тека бавно; 2. разг. офейквам, отивам си; 3. падам (за звезда); une étoile qui file падаща звезда; 4. разг. развивам голяма бързина, хвърча, летя (за кола); 5. развивам се, разсуквам се; câble qui file кабел, който се развива; 6. вървя напред, направо; вървя бързо; le temps file времето лети. Ќ filer а l'anglaise отивам си, измъквам се, без да се обадя някому; filer doux кротувам; filer ensemble le parfait amour икон. обичаме се, напълно се разбираме. -
23 glissade
f. (de glisser) 1. пързаляне, плъзгане; 2. пързалка; 3. ав. бързо спускане на самолет, без да се намалява скоростта му; 4. прен. подхлъзване, слабост, грешка. Ќ faire une glissade подхлъзвам се; стъпка встрани първо с единия, а после с другия крак (при хоро, танц); la glissade du dollar бавно и продължително спадане курса на долара. -
24 grave
adj. (lat. gravis) 1. ост. тежък; 2. прен. улегнал, сериозен, импозантен; un maintien grave сериозно държане; un grave magistrat внушаващ респект магистрат; un air grave сериозен вид; 3. важен, сериозен, значителен; c'est un grave problème това е сериозен проблем, опасен, тежък, с последствия; maladie grave опасна, тежка болест; la situation est grave положението е опасно; le moment est grave моментът е критичен; il n'y a rien de grave няма нищо опасно; 4. грам. който има тежко ударение; voyelle grave гласна с тежко ударение; accent grave тежко ударение; 5. муз. нисък (за звук, тон); notes graves ниски ноти; 6. m. нисък тон; le grave регистърът на ниските тонове; 7. adj. et adv. муз. бавен, тържествен, бавно, тържествено ( за музика). Ќ Ant. badin, familier, frivole, insouciant; futile; anodin, bénin; léger; aigu. Ќ Hom. graves. -
25 gravement
adv. (de grave) 1. важно, тържествено; 2. тежко, опасно, сериозно; il est gravement malade той е тежко болен; 3. муз. бавно, тържествено. -
26 instiller
v.tr. (lat. instillare, de stilla "goutte") 1. мед. вливам, наливам, сипвам (капка по капка); 2. прен., лит. прониквам бавно, вмъквам се. -
27 lambin,
e adj. (frq. °labba "chose qui pend, traîne") разг. 1. пипкав, муден, бавен; туткав; 2. m., f. човек, който работи бавно, мудно. Ќ Ant. rapide, vif. -
28 lambiner
v.intr. (de lambin) разг. работя бавно, пипкаво, мудно. Ќ Ant. se presser. -
29 largo
adv. (mot it.) муз. 1. ларго, тържествено бавно; 2. m. (de largo) музикално произведение или част от него в такъв темп; ларго. -
30 lenteur
f. (de lent) 1. бавност; avec lenteur бавно; 2. тъпота; lenteur d'esprit недосетливост. Ќ Ant. vitesse, rapidité, promptitude. -
31 linguette
f. (du lat. lingua "langue") фарм. хапче, което се стапя бавно под езика. -
32 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
33 maraude
f. (de maraud) воен. крадене, грабеж, плячкосване, мародерство. Ќ taxi en maraude такси, което кара бавно за търсене на клиенти, вместо да чака на едно място. -
34 maraudeur,
euse m., f. et adj. (de marauder) 1. мародер, грабител; 2. шофьор на такси, който търси клиенти като кара бавно по улиците. Ќ oiseau maraudeur, граблива птица. -
35 mijoter
v. (de l'a. fr. mijot "lieu où l'on fait mûrir les fruits") I. v.tr. 1. пека, варя на слаб огън; 2. прен. подготвям, замислям от рано, продължително; mijoter un complot подготвям заговор; II. v.intr. 1. вря на тих огън; 2. подготвям се, приготвям се бавно. -
36 minute1
f. (lat. minuta, fém. de minutus "menu") 1. минута; la minute1 se divise en soixante secondes минутата се дели на шестдесет секунди; 2. миг, момент; 3. minute1! interj. разг. един момент! Ќ а la minute1 веднага, на секундата; être а la minute1 точен съм; d'une minute1 а l'autre съвсем скоро; minute1 par minute1 бавно; ça suffit bien deux minute1s достатъчно, така е добре. -
37 mitonner
v. (de miton) I. v.intr. варя на лек огън, къкря; II. v.tr. грижливо, бавно подготвям успеха на нещо; mitonner qqn. глезя, угаждам на някого; se mitonner угаждам си. -
38 papa
m. (du lat. pappus "aïeul") 1. татко, тате; 2. разг. чичо, дядка. Ќ grand-papa дядо; un fils а papa галено синче ( мамино детенце), галеник; а la papa нар. без усложнение, спокойно, бавно; papa gâteau баща, който купува много подаръци на децата си; de papa остарял, отдавнашен. -
39 pas2
m. (lat. passus) 1. крачка, стъпка, ход; faire un faux pas2 спъвам се, стъпвам неправилно; прен. греша, правя нещо неправилно, не сполучвам; а pas2 de loup тихо, крадешком; а chaque pas2 на всяка крачка; всеки миг; pas2 а pas2 крачка по крачка; малко по малко, постепенно; 2. следа, стъпка, диря; suivre les pas2 de qqn. следвам някого; revenir sur ses pas2 връщам се назад; 3. походка, вървеж; pas2 lourd тежка походка; 4. бавен, равен ход (за кон); 5. стъпка, разкрач (мярка); 6. стъпка (в танц); pas2 de valse валсова стъпка; 7. предимство; prendre le pas2 sur qqn. изпреварвам някого; 8. праг; le pas2 de la porte прагът на вратата, на къщата; 9. пролив, тесен проход, мъчнопроходимо място (на път, канал); mauvais pas2 мъчнопроходимо място; прен. затруднено положение, затруднение; franchir le pas2 преодолявам, преминавам труднопроходимо място; прен. решавам се най-после да предприема нещо трудно; 10. стъпало (на стълба); 11. техн. стъпка, нарез; обиколка (на резба); 12. pl. прен. стъпки, постъпки; усилия; faire les premiers pas2 правя първите стъпки; 13. loc. adv. de ce pas2 веднага, незабавно. Ќ ne pas se trouver sous le pas2 d'un cheval погов. това не се намира на улицата, на пътя; faire les cent pas2 ходя напред-назад; je n'en suis qu'au premier pas2 все на едно място съм, на същото положение съм; il n'y a que le premier pas2 qui coûte погов. трудно е само началото, трудна е само първата стъпка; pas2 de clerc грешка, пропуск от незнание, несръчност; pas2 en avant значим прогрес; mauvais pas2 неприятна, опасна ситуация; salle des pas2 perdus стая, където някой се разхожда безделно в очакване на нещо или някого; а deux (trois...) pas2 de съвсем близо до; а pas2 comptés, mesurés предпазливо, бавно; а pas2 de géant напредвайки много бързо; а pas2 d'oie надуто, като си придава важност; allonger le pas2 ускорявам крачка; céder le pas2 а признавам превъзходството на някого; franchir, sauter le pas2 решавам се да започна нещо. -
40 perfusion
f. (de per, d'apr. transfusion) мед. бавно и продължително инжектиране на серум.
См. также в других словарях:
бавно — присл., діал. Занадто повільно … Український тлумачний словник
бавно — прил. полека, малко по малко, мудно, провлачено, лека полека, тежко, лениво, нехайно, със закъснение прил. постепенно прил. без бързане, спокойно, не припряно … Български синонимен речник
бавно действуващ — словосъч. мързелив, ленив, бездеен … Български синонимен речник
струя бавно — словосъч. капя, процеждам се, едва едва тека … Български синонимен речник
косноязичний — бавно говорещ; заекващ … Църковнославянски речник
Bulgarian language — Not to be confused with Bulgar language. Bulgarian Български език Bălgarski ezik Spoken in Bulgaria, Turkey, Serbia, Greece, Ukraine, Moldova, Romania, Albania, Kosovo, Repub … Wikipedia
анданте — (итал andante) муз а) ознака за темпо бавно, б) композиција со бавно темпо … Macedonian dictionary
кретам — гл. влача се, мъкна се, тътря се, помъквам се, повлачвам се, вървя бавно, тръгвам бавно, вървя полека, клатя се, клатушкам се гл. живявам, живея, съществувам гл. изоставам назад, оставам назад, изоставам … Български синонимен речник
Pavel Matev — Pavel Hristov Matev (December 6 1924 February 4 2006) was a Bulgarian poet.Matev was born in the village of Orisovo, in the Stara Zagora province, (southern Bulgaria), and completed his gymnasium education in the town of Tsirpan in 1938. His… … Wikipedia
Балашов — Балаш личное имя (из тюркского балаш дитятко, сыночек), еще в очень давние времена распространившееся и среди русских. В середине XVII века под Ростовом был известен Федька Балаш. (Ф). От очень частого в прошлом татарского имени Балаш… … Русские фамилии
Nedjalko Jordanow — Nedjalko Assenow Jordanow (auch Nedyalko Asenov Yordanov, oder Nedialko Asenov Yordanov[1] geschrieben, bulgarisch Недялко Асенов Йорданов; * 18. Januar 1940 in Burgas, Bulgarien) ist ein bulgarischer Schriftsteller, Dichter, Dramaturg,… … Deutsch Wikipedia
