-
1 bound
{baund}
I. 1. граница, предел
out of BOUNDs уч. забранена територия/район
within/beyond the BOUNDs of decency в/извън рамките на приличието
2. ограничение
out of all BOUNDs нетърпимо, недопустимо
to place something out of BOUNDs to забранявам нещо за (ученици, войници и пр.)
II. 1. слагам граници на, ограничавам, ограждам
2. служа за граница
3. гранича (on с)
to be BOUNDed by гранича с
III. 1. скачам. подскачам
отскачам (и с off)
2. хвърча. нося се
IV. n скок напред/нагоре, подскок, отскок
V. 1. свързан, обвързан
2. подвързан
cloth BOUND подвързан с платно
paper BOUND с меки корици (за книга)
3. задължен, принуден
(in) duty/honour BOUND морално задължен
4. сигурен, обезателен
to be BOUND to do something сигурно/непременно ще направя нещо
I'll be BOUND прен. уверен/сигурен съм в (истинността на) нещо
VI. a готов да тръгне на път (за пароход и пр.)
BOUND for пътуващ за/по направление на
homeward BOUND връщащ се в страната си/вкъщи
outward BOUND отплуващ/пътуващ за друга страна* * *{baund} n обик. р1 1. граница, предел; out of bounds уч. забранена (2) v 1. слагам граници на, ограничавам; ограждам; 2. служа {3} v 1. скачам. подскачам; отскачам (и с off); 2. хвърча. н{4} n скок напред/нагоре; подскок, отскок.{5} а 1. свързан: обвързан; 2. подвързан; cloth bound подвързан {6} а готов да тръгне на път (за пароход и пр.); bound for пътув* * *хвърча; свързан; скоквам; скок; ограничавам; отскок; отскачам; предел; привързан; гранича; граница; задължен; обвързан;* * *1. (in) duty/honour bound морално задължен 2. bound for пътуващ за/по направление на 3. cloth bound подвързан с платно 4. homeward bound връщащ се в страната си/вкъщи 5. i'll be bound прен. уверен/сигурен съм в (истинността на) нещо 6. i. граница, предел 7. ii. слагам граници на, ограничавам, ограждам 8. iii. скачам. подскачам 9. iv. n скок напред/нагоре, подскок, отскок 10. out of all bounds нетърпимо, недопустимо 11. out of bounds уч. забранена територия/район 12. outward bound отплуващ/пътуващ за друга страна 13. paper bound с меки корици (за книга) 14. to be bound to do something сигурно/непременно ще направя нещо 15. to be bounded by гранича с 16. to place something out of bounds to забранявам нещо за (ученици, войници и пр.) 17. v. свързан, обвързан 18. vi. a готов да тръгне на път (за пароход и пр.) 19. within/beyond the bounds of decency в/извън рамките на приличието 20. гранича (on с) 21. задължен, принуден 22. ограничение 23. отскачам (и с off) 24. подвързан 25. сигурен, обезателен 26. служа за граница 27. хвърча. нося се* * *bound [baund] I. v pp от bind; II. adj 1. сигурен, гарантиран; неминуем; уверен; he is \bound to succeed успехът му е осигурен; it is \bound to happen то непременно ще стане; 2. свързан, обвързан; неразде́лен, неделим; \bound up with тясно свързан с; \bound by o.'s word обвързан от дадена дума; 3. подвързан; cloth \bound подвързан с платно; paper \bound с меки корици (за книга); 4. задължен, обвързан, ангажиран; I am \bound to say длъжен съм да кажа (колкото и да ми е неприятно); in honour \bound морално задължен; 5. запечен. III. n (обикн. pl) граница, бразда, преграда, предел; out of \bounds уч. извън разрешения район, забранен; within the \bounds of possibility (едва) допустим, приемлив, законен; вероятен; to go beyond all \bounds, to pass all \bounds престъпвам границите (на позволеното), надминавам всички граници; to know no \bounds нямам предели, неограничен съм (за чувство, качество); IV. v 1. слагам граници на; ограничавам (by); 2. служа за граница на; 3. гранича (on с); pass гранича с, допирам се до, достигам до. V . v 1. скоквам, подскачам, отскачам (и с off); 2. хвърча, нося се; VI. n скок, подскок, отскок; by leaps and \bounds стремглаво, през глава; to clear at a \bound прескачам с един скок. VII. adj готов да тръгне на път; на път ( for); homeward \bound който се завръща в страната си (вкъщи); outward \bound който отплава (пътува) за друга страна.
См. также в других словарях:
word-bound — ˈ ̷ ̷ˌ ̷ ̷ adjective : lacking in fluency : taciturn because of limited vocabulary or unwillingness to talk … Useful english dictionary
bound — Noun: A boundary. In an indorser s waiver of protest of a note, in which he stipulates to be bound as if protest had been made, the word bound has been held to amount to a waiver of both demand and notice, since otherwise the stipulation would be … Ballentine's law dictionary
bound — bound1 [bound] vi. [MFr bondir < OFr, to leap, make a noise, orig., to echo back < LL bombitare, to buzz, hum < L bombus, a humming: see BOMB] 1. to move with a leap or series of leaps 2. to spring back from a surface after striking it,… … English World dictionary
Bound morpheme — In etymology, a bound morpheme is a root morpheme that cannot stand alone as an independent word. To determine if a root is bound, strip the root of all of its affixes (prefixes and suffixes). If the remaining root is not a word, that root is a… … Wikipedia
Word stem — Examples The stem of the verb wait is wait: it is the part that is common to all its inflected variants. wait (infinitive) wait (imperative) waits (present, 3rd person, singluar) wait (present, other persons and/or plural) waited (simple past)… … Wikipedia
Word problem (mathematics education) — Abstract algebra has an unrelated term word problem for groups. In mathematics education, the term word problem is often used to refer to any mathematical exercise where significant background information on the problem is presented as text… … Wikipedia
bound — I UK [baʊnd] / US adjective [not usually before noun] ** 1) something that is bound to happen will almost certainly happen bound to: If you have problems at home, it s bound to affect your work. The kids are out late, so of course she s bound to… … English dictionary
bound form — noun a morpheme that occurs only as part of a larger construction; eg an s at the end of plural nouns • Syn: ↑bound morpheme • Hypernyms: ↑morpheme • Hyponyms: ↑combining form, ↑affix * * * a linguistic form that never occurs by itself but always … Useful english dictionary
bound — 1 the past tense and past participle of bind 1 2 adjective (no comparative) 1 be bound to to be very likely to do or feel a particular thing: Don t lie to her. She s bound to find out about it. | it is bound to be (=used to say that something… … Longman dictionary of contemporary English
bound morpheme — noun a morpheme that occurs only as part of a larger construction; eg an s at the end of plural nouns • Syn: ↑bound form • Hypernyms: ↑morpheme • Hyponyms: ↑combining form, ↑affix * * * ˈbound form 7 [ … Useful english dictionary
bound — I. /baʊnd / (say bownd) adjective 1. tied; in bonds: a bound prisoner. 2. made fast as by a band or bond: bound by one s word. 3. secured within a cover, as a book. 4. constipated; costive. –phrase 5. bound to, a. under obligation to, legally or… …
