-
1 vite
-
2 vite
adj. et adv. (o. i., probabl. rad. expressif) 1. adj. лит. бърз; mouvement vite бързо движение; 2. adv. бързо, скоро; au plus vite по-скоро; marcher vite вървя бързо; s'habiller vite обличам се бързо; plus vite que le vent съвсем бързо; il va un peu vite той действа необмислено, прекалено бързо; vite fait бързо, свършено набързо. Ќ Ant. lent; lentement; doucement, piano (fam.), tranquillement. -
3 va-vite
(а la) loc.adv. (de aller et vite) бързо и небрежно. -
4 vide-vite
m.inv. (de vide et vite) приспособление, което изпразва бързо резервоар на самолет при опасност. -
5 voler1
v. (lat. volare) I. v.intr. 1. летя, хвърча, хвръквам; voler1 а haute altitude летя на голяма височина; la balle vole vite куршумът лети бързо; 2. прен. движа се много бързо, тичам, летя; son cheval volait vite конят му се движеше много бързо; voler1 au secours de qqn. притичвам се на помощ на някого; 3. разпространявам се бързо, voler1 de bouche en bouche разпространявам се от уста на уста; 4. лит. минавам бързо, летя; le temps vole vite времето лети бързо; II. v.tr. ост. гоня, преследвам ( за граблива птица). Ќ voler1 de ses propres ailes действам самостоятелно; vouloir voler1 avant d'avoir des ailes искам да правя нещо преди да имам средствата за това; voler1 en éclats пръсвам се на парчета; разбивам се; voler1 au secours de la victoire действам само тогава, когато съм сигурен, че ще има успех, постигнат от другите. -
6 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
7 besogne
f. (forme fém. de besoin) 1. работа, труд; se mettre а la besogne започвам работа; abattre de la besogne съсипвам от работа; 2. нещо изработено, работа; besogne bien faite добре извършена работа; aller vite en besogne разг. експедитивен съм; действам бързо, необмислено; 3. ост. нужда; 4. ост. сексуален акт. -
8 chausser
v.tr. (lat. calceare, de calceus "soulier") 1. обувам; chausser du 40 нося обувки ? 40; chausser un enfant слагам обувки на дете; 2. поставям гуми на автомобил; 3. загърлям стебло на дръвче; 4. v.intr. добре прилягам на крака (за обувка); ce soulier vous chausse bien тази обувка ви приляга добре; se chausser обувам се; je me chausse vite обувам се бързо; je me chausse chez M. Dupont купувам си обувки при г-н Дюпон. Ќ chausser des lunettes разг. нагласявам очилата на носа си. Ќ Ant. déchausser. -
9 coaguler
v. (lat. coagulare "cailler") I. v.tr. съсирвам; коагулирам; втвърдявам течност; se coaguler съсирвам се, коагулирам; II. v.intr. коагулирам се, съсирвам се; le sang coagule vite кръвта се съсирва бързо. Ќ Ant. fondre, liquéfier. -
10 doucement
adv. (de doux) 1. бавно, полека; 2. внимателно, предпазливо; 3. тихо, ниско; 4. меко, спокойно, кротко; 5. скришом, тайно, незабелязано; хитро. Ќ Ant. brusquement, bruyamment, vite, brutalement. -
11 guérir
v. (germ. °warjan) I. v.tr. 1. лекувам, излекувам; guérir qqn. de la bronchite излекувам някого от бронхит; 2. облекчавам, освобождавам от морална мъка; guérir le chagrin облекчавам мъката, лекувам мъката; II. v.intr. 1. оздравявам; guérir vite оздравявам бързо; 2. освобождавам се от морална мъка; se guérir 1. лекувам се, излекувам се; 2. освобождавам се отърсвам се; se guérir d'une manie отърсвам се, излекувам се от мания. Ќ guérir de (+ inf.) ост. утешавам. Ќ Ant. aggraver, détraquer; tomber malade. -
12 lentement
adv. (de lent) бавно; parler lentement говоря бавно. Ќ Ant. vite, rapidement. -
13 radiner
v.intr. (probabl. de l'a. fr. et dial. rade "rapide, vite", lat. rapidus) разг. пристигам; se radiner довличам се, пристигам. -
14 randonnée
f. (de l'a. v. randonner "courir vite", de randon "rapidité, impétuosité", frq. °rant "course") разг. 1. дълга разходка, обиколка; randonnée pédestre разходка пеша; 2. рейд; 3. кръг, който прави животно при преследване от ловци. -
15 ressouder
v.tr. (de re- et souder) 1. запоявам, споявам отново; 2. прен. заздравявам; ressouder l'amour заздравявам отново любовта; se ressouder запоявам се отново; заздравявам отново; les os des enfants se ressoudent vite костите на децата заздравяват бързо. -
16 tellement
adv. (de tel) толкова, така; sans barbe, tu n'est plus tellement respectable без брада, ти вече не си толкова внушителен. Ќ tellement que до такава степен, че; il allait tellement vite qu'il ne nous a pas vus той вървеше така бързо, че не ни видя. -
17 vélivole
adj. (lat. velivolus "qui vole, va vite (volare) а la voile (velum)") 1. лит., ост. чиито платна карат да лети по водата (за лодка или кораб); 2. който се отнася до полет с планер, с безмоторен самолет; който пилотира планер. -
18 vieillir
v. (de vieil, vieux) I. v.intr. 1. старея, остарявам; vieillir vite остарявам бързо; son visage vieillit лицето му се състарява, старее; 2. остарявам, овехтявам; ce livre ne vieillit pas тази книга не остарява; 3. изваден съм от употреба, остарявам; une expression qui vieillit израз, който остарява, излиза от употреба; 4. отлежавам, старея (за вино, сирене и др.); II. v.tr. състарявам; ce vêtement le vieillit тази дреха го състарява; vous me vieillissez вие ме изкарвате по-стар, отколкото съм; se vieillir правя се на по-стар, отколкото съм; казвам, че съм по-стар, отколкото съм. Ќ Ant. rajeunir. -
19 violon
m. (it. violone "grosse viole, contrebasse", lat. mot pour "violon" étant violino) 1. цигулка; violon signé Stradivarius цигулка Страдивариус; jouer du violon свиря на цигулка; 2. цигулар; 3. арго полицейски участък, арест; 4. мор. дъска с пробити отвори, в които се поставят бутилки, за да не падат ( при вълнение на морето). Ќ payer les violons плащам чужди разноски; se donner les violons хваля се навсякъде; accorder ses violons съгласуваме мненията си, съгласявам се; aller plus vite que les violons прекалено ускорявам нещата; violon d'Ingres дейност в изкуството, която не е основна за човек на изкуството; хоби. -
20 vitement
adv. (de vite) разг. бързо, скоро. Ќ Ant. lentement.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
vite — [ vit ] adj. et adv. • mil. XIII e; viste mil. XIIe; « prompt, hâtif » en a. fr.; o. i., probablt rad. expressif I ♦ Adj. (vx après le XVIIe; repris fin XIXe) Sport ou littér. Rapide. Le coureur le plus vite. « C est un mouvement qui est vite ou… … Encyclopédie Universelle
vite (1) — {{hw}}{{vite (1)}{{/hw}}s. f. Pianta arbustiva delle Ramnali con rami rampicanti, ingrossati ai nodi, foglie palmate, fiori verdi in grappoli e frutto a bacca succosa | Vite selvatica, vite americana, abrostine | Vite vergine, vite del Canada,… … Enciclopedia di italiano
vite — [vi:t , vɪt], vi|te|ment […t(ə)mã: ] <Adv.> [frz. vite, vitement] (Musik): schnell, rasch. * * * vite [vi:t] <Adv.> [frz. vite; H. u.] (Musik): schnell, rasch … Universal-Lexikon
vite — adv. vite fr. . Vau pus vite que tu : je vais plus vite que toi. voir lèu … Diccionari Personau e Evolutiu
Vite — Vite, Timoteo della V., geb. um 1470 in Ferrara, Maler, Schüler von Fr. Francia, ging nach Rom u. half Rafael bei den Fresken in der Kirche della Pace, malte dann in u. bei Urbino viele durch Adel der Gestalten ausgezeichnete Bilder u. st. 1524 … Pierer's Universal-Lexikon
Vite — Vite, Timoteo della, ital. Maler, geb. 1467 in Ferrara, gest. 1523 in Rom, bildete sich in Bologna unter Francesco Francia und traf 1495 in Urbino mit Raffael zusammen, auf dessen Jugendwerke er nach einigen Forschern stark eingewirkt haben soll … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Vite ! — ● Vite ! hâtez vous ! … Encyclopédie Universelle
vite — [vi:t] <fr. ; zu altfr. viste, dies aus vulgärlat. visitus, Part. Perf. von visere »genau ansehen«> schnell, rasch (Vortragsanweisung; Mus.) … Das große Fremdwörterbuch
vite — фр. [вит] vitement [витма/н] скоро, быстро ◊ vitesse [витэ/с] скорость sans vitesse [сан витэ/с] не быстро … Словарь иностранных музыкальных терминов
vite — [vi:t , vɪt] <französisch> (Musik schnell, rasch) … Die deutsche Rechtschreibung
vite — (vi t ) adj. 1° Qui se meut avec célérité, avec grande promptitude. • Le pouls est plus vite qu à l ordinaire, DESC. Pass. 99. • Tu [lièvre] te vantais d être si vite ; Qu as tu fait de tes pieds ?, LA FONT. Fabl. v, 17. • Monsieur le… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
