-
1 vacance
f. (vacance (de la foy) "manque"; de vacant) 1. юр., в съчет. vacances judiciaires съдебна ваканция; 2. pl. ваканция (в училище, университет), отпуск; partir en vacances излизам в отпуск; les vacances de Noël коледна ваканция; 3. свободно, вакантно място. Ќ colonie de vacances детски ваканционен лагер; la vacance du pouvoir период, през който държавните институции не са в състояние да функционират. Ќ Ant. rentrée; occupation, travail. -
2 cadre
m. (it. quadro "carré", lat. quadrus) 1. рамка; разш. картина; mettre une photo dans un cadre поставям фотография в рамка; accrocher un cadre au mur закачам картина на стената; le cadre d'une porte рамка, каса на врата; 2. лит. план; 3. служебен щат в учреждение; être rayé des cadres уволнен съм; не съм вече на работа в това учреждение; 4. личен състав (кадри); 5. воен. списък на офицери и подофицери (кадри); 6. голяма каса за опаковка и пренасяне на багаж по влак, кораби и др.; 7. мор. хамак, койка; 8. декор, среда, околна среда, това, което ни заобикаля; partir en vacances pour changer de cadre заминавам на почивка, за да сменя средата; 9. граница, ограничение; dans le cadre de в рамките на. Ќ cadre de bicyclette рамка на велосипед; cadre où l'on coule du béton кофраж за бетон. -
3 colonie
f. (lat. colonia, de colonus "colon") 1. колония (владение); 2. колония (група, общност, множество от хора, животни); 3. съвкупността от хора, които произхождат от една провинция, но живеят другаде; la colonie russe de Paris руската колония в Париж. Ќ une colonie de vacances летен лагер (летовище за деца); une colonie d'abeilles рой пчели; une colonie de bactéries колония от бактерии; colonie pénitentiaire затворнически лагер ( за непълнолетни престъпници). Ќ Ant. métropole; individu. -
4 été
m. (lat. њstas) лято; été pourri дъждовно лято; vacances d'été лятна ваканция; l'été de la Saint-Martin циганско лято (последните хубави дни в началото на ноември); l'été indien, des Sauvages, des Indiens (Канада, Сев. Америка) циганско лято. -
5 gagner
v. (frq. °waidanjan "se procurer de la nourriture, du butin; d'où "paître, brouter") I. v.tr. 1. печеля, спечелвам; gagner son pain печеля (изкарвам) си хляба; gagner du temps спечелвам време; gagner de l'argent печеля пари; gagner les élections печеля изборите; gagner un procès печеля процес; gagner au loto печеля на тото; 2. хващам, прихващам (заразявам се); gagner une maladie прихващам болест; 3. подкупвам, привличам, спечелвам; gagner des témoins подкупвам свидетели; gagner des amis печеля приятели; 4. заслужавам; vous avez bien gagné vos vacances заслужихте ваканцията си; 5. стигам до, достигам, добирам се; връщам се, прибирам се; gagner sa chambre връщам се (прибирам се) в стаята си; l'inondation gagne les bas quartiers наводнението достига ниските квартали; 6. вземам, набирам; gagner du terrain sur qqn. набирам преднина пред някого; 7. прен. обхващам; la peur me gagne обхваща ме страх; la fatigue le gagne умората го обхваща; II. v.intr. 1. печеля, спечелвам; il ne gagne pas а être reconnu той не печели ако бъде разпознат; 2. подобрявам се, ставам по-пивък (за вино); le vin gagne en vieillissant виното става по-пивко, след като отлежи; 3. разпространявам се, разпростирам се (за огън); l'incendie gagne пожарът се разпространява; se gagner 1. спечелвам се; 2. прихващам се ( за болест). Ќ gagner du pays скитам по света; gagner les champs избягвам, офейквам; gagner le dessus надвивам; gagner le large излизам в открито море; gagner le vent (au vent) надвивам вятъра; son style a gagné en précision стилът му стана по-прецизен; gagner sur la quantité печеля по-голямо количество; gagner qqn. de vitesse надпреварвам някого. Ќ Ant. perdre; échouer, reculer; abandonner, quitter. -
6 gâter
v.tr. (lat. vastare "ravager", devenu wastare, sous l'infl. du germanique) 1. навреждам, повреждам; gâter des fruits развалям, правя да загният (за плодове); 2. развалям, съсипвам, разтурям; gâter la fête de qqn. развалям празника на някого; gâter les vacances de qqn. съсипвам, развалям ваканциите на някого; 3. разглезвам; v.pron. se gâter 1. развалям се (за време); 2. загнивам (за плодове); 3. пропадам, провалям се; tout se gâte всичко се проваля. Ќ gâter du papier пиша много, но лошо; gâter le métier работя много евтино; gâter un enfant разглезвам, глезя дете; n'être pas gâté par la nature разг. не съм получил много от природата; грозен съм. Ќ Ant. améliorer, amender, conserver, préserver, corriger; décorer, embellir. -
7 passer
v. (lat. pop. °passare, de passus "pas") I. v.tr. 1. минавам, преминавам, пребродвам, прехвърлям, прегазвам, преплувам; 2. прекарвам, изкарвам; passer les vacances прекарвам лятната си почивка; 3. прекарвам, пренасям (стоки и др.); 4. подавам; passer le sel подавам солта (на маса); 5. пропускам, изпускам, не споменавам; passer sous silence премълчавам; 6. надявам, обличам; passer une robe а la hâte обличам рокля набързо; 7. поставям, мушкам, прокарвам (въже, конец); 8. прекарвам, прецеждам, пресявам; passer au tamis пресявам със сито; 9. надничам, показвам (главата си); 10. обработвам, като потопявам, прекарвам, нанасям (с вар и др.); 11. прощавам, извинявам; passer а qqn. ses caprices прощавам някому всички капризи; 12. надхвърлям, надвишавам; 13. превъзхождам; надпреварвам, задминавам; 14. правя, произвеждам; passer а la visite правя медицински преглед; passer une commande правя поръчка; 15. прекарвам; passer la main dans ses cheveux прокарвам ръка в косите Ј; 16. passer au fer а repasser разглаждам с ютия; 17. прожектирам (филм); 18. сменям скорост (в кола); 19. предавам нещо на някого; passer la parole а qqn. предавам думата на някого; 20. съставям акт; 21. сключвам (договор); II. v.intr. 1. минавам, тека (за време); 2. присъединявам се, отбивам се, наминавам, отивам; ставам; налагам се; passer en habitude ставам обичай, навик; 3. ставам, произвеждат ме, получавам звание; passer maître ставам майстор; 4. увяхвам, прецъфтявам, губя блясъка, силата; изчезвам; 5. свършвам, умирам; 6. изпарявам се, преминавам; tout passe всичко преминава; 7. прокарвам, приемам, гласувам (закон и др.); se passer 1. изминавам, минавам; les moments que se passent dans l'attente миговете, които минават в очакване; 2. случва се; l'action se passe en un jour действието се случва в един ден; 3. губя се; увяхвам; губя силата, блясъка; 4. безлично става, случва се; que se passer-t-il; il ne se passer rien нищо не се случва; 5. se passer de ост. задоволявам се с; мод. живея без, лишавам се; se passer d'argent живея без пари; se passer de ses services лишавам се от услугите му. Ќ passer par-dessus не държа сметка за; passer pour минавам за; имат ме, смятат ме за; passer sur прощавам; не държа на, не вземам под внимание; стъпвам, настъпвам; y passer споделям същата участ; ставам жертва, пропадам; в съчет. с полуспомагателни глаголи: faire passer предавам, изпращам; laisser passer пускам, позволявам да мине; loc. adv. en passant между другото, мимоходом. Ќ expérience passe science погов. не питай старило, а питай патило; passer а tabac разг. пребивам, бия до смърт (в полицията); passer un coup de fil обаждам се по телефона, звънвам на някого; passer au fil de l'épée подлагам на нож, на сеч; passer de vie а trépas умирам; passe encore pour както и да е; passer par les armes разстрелвам; passons! оставете! да не говорим за това! passer sur le ventre (le corps) de qqn. тържествувам над него; passer un examen държа, вземам изпит; se la passer (couler) douce карам си я весело, добре си живея. Ќ Ant. arrêter (s'), rester, durer. -
8 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
9 saison
f. (probabl. lat. satio, onis "semailles", d'où "saison des semailles") 1. годишно време, сезон; les quatre saisons четирите годишни времена; 2. период; la saison sèche et la saison des pluies сух и дъждовен период; 3. сезон, време; la saison des fruits сезонът на плодовете; la saison des vacances времето на ваканциите; 4. лечение (в минерални бани); faire une saison а Vichy изкарвам лечение във Виши. Ќ de saison уместно, тъкмо навреме; hors de saison неуместно, не му е времето сега. -
10 studieux,
se adj. (lat. studiosus, de studium "étude, zèle") 1. прилежен, старателен; усърден; 2. отдаден на учение; de studieux,ses vacances ваканция, отдадена на учение. Ќ Ant. dissipé, oisif; paresseux. -
11 vacancier,
ère m., f. (de vacances) човек, който прекарва отпуската си някъде извън дома си; летовник.
См. также в других словарях:
vacances — ● vacances nom féminin pluriel Période d arrêt légal de travail dans les écoles, les universités, fixées selon un calendrier. Période légale d arrêt de travail des salariés, pendant laquelle de nombreuses personnes se déplacent : Avoir cinq… … Encyclopédie Universelle
vacances — au pluriel signifie Le temps auquel les Estudes cessent dans les Escoles, dans les Colleges, & que les Seances des gens de Justice ne se tiennent plus, ce qui est ordinairement à la fin de la moisson, pendant les vendanges. Avoir vacances. ils… … Dictionnaire de l'Académie française
Vacances — Pour l’article homophone, voir Vacance. Les vacances (au pluriel, du latin vacare, « être sans ») sont une période de temps (de quelques jours, semaines, voire mois) pendant laquelle une personne cesse son activité habituelle… … Wikipédia en Français
Vacances bleues — Logo de Vacances bleues Création 1971 … Wikipédia en Français
Vacances explosives — Martigues aujourd’hui Vue générale depuis Khariessa … Wikipédia en Français
Vacances Bleues — (Fondation d entreprise) Vacances Bleues est une fondation de l entreprise du même nom. Son activité principale est de promouvoir et de faire connaitre l art en France. La fondation Vacances Bleues mène des actions d’intérêt général dans les… … Wikipédia en Français
Vacances Bleues (Fondation d'entreprise) — Vacances Bleues est une fondation de l entreprise du même nom. Son activité principale est de promouvoir et de faire connaitre l art en France. La fondation Vacances Bleues mène des actions d’intérêt général dans les trois domaines suivants … Wikipédia en Français
Vacances Bleues (fondation) — Vacances Bleues (Fondation d entreprise) Vacances Bleues est une fondation de l entreprise du même nom. Son activité principale est de promouvoir et de faire connaitre l art en France. La fondation Vacances Bleues mène des actions d’intérêt… … Wikipédia en Français
Vacances bleues (fondation d'entreprise) — Vacances Bleues est une fondation de l entreprise du même nom. Son activité principale est de promouvoir et de faire connaitre l art en France. La fondation Vacances Bleues mène des actions d’intérêt général dans les trois domaines suivants … Wikipédia en Français
Vacances horlogeres — Vacances horlogères Les vacances horlogères sont une tradition dans l’Arc jurassien suisse où l industrie horlogère et son réseau d’entreprises de sous traitance ont l’habitude de cesser leurs activités durant une période fixée par la Convention… … Wikipédia en Français
Vacances a Venise — Vacances à Venise Vacances à Venise Titre original Summertime Réalisation David Lean Acteurs principaux Katharine Hepburn Rossano Brazzi Scénario H.E. Bates David Lean Donald Ogden Stewart d après Arthur Laurents Genre Co … Wikipédia en Français
