-
1 due
{dju:}
I. 1. фин., обик. predic дължим, платим, който трябва да се плати
bills still DUE още неизплатени сметки
to fall/become DUE изтича падежната дата (за дълг)
DUE date падежна дата
2. надлежен, дължим, подобаващ, съответен, справедлив, заслужен
the respect DUE to older people уважението, което дължим на възрастните
it is DUE to him to say that дължим/трябва/справедливо е да кажем за него, че
to give someone DUE warning предупреждавам някого своевременно/надлежно
to take DUE measures вземам съответните/нужните мерки
in DUE form както трябва/е редно, съответно, по установената форма
after DUE consideration след надлежно/задълбочено обмисляне/обсъждане
in DUE course/time когато му дойде времето
to get one's DUE reward получавам заслужена награда
3. predic който се очаква, който трябва (да пристигне и пр.)
the train is DUE at 5 влакът трябва да пристигне в пет часа
he was DUE to come today той трябваше да дойде днес
4. дължащ се, причинен, който се дължи (to на, от)
what is it DUE to? на какво се дължи това
5. DUEto ам. поради
II. 1. това, което се дължи/полага, дължимото, полагаемото, заслуженото, право
to claim one's DUE търся правото си
to give someone his DUE справедлив съм към някого
2. обик. рl такса, налог, членски внос
III. adv (на) право
to sail DUE east плувам (на) право на изток
DUE north wind вятър, който духа (направо) от север* * *{dju:} а 1. фин., обик. predic дължим; платим; който трябва да се(2) {dju:} n 1. това, което се дължи/полага; дължимото, полагаемо{3} {dju:} adv (на)право; to sail due east плувам (на)право на изто* * *такса; своевременен; платим; дължимо; дължащ се; дължим; заслужено; надлежен; налог;* * *1. after due consideration след надлежно/задълбочено обмисляне/обсъждане 2. bills still due още неизплатени сметки 3. due date падежна дата 4. due north wind вятър, който духа (направо) от север 5. dueto ам. поради 6. he was due to come today той трябваше да дойде днес 7. i. фин., обик. predic дължим, платим, който трябва да се плати 8. ii. това, което се дължи/полага, дължимото, полагаемото, заслуженото, право 9. iii. adv (на) право 10. in due course/time когато му дойде времето 11. in due form както трябва/е редно, съответно, по установената форма 12. it is due to him to say that дължим/трябва/справедливо е да кажем за него, че 13. predic който се очаква, който трябва (да пристигне и пр.) 14. the respect due to older people уважението, което дължим на възрастните 15. the train is due at 5 влакът трябва да пристигне в пет часа 16. to claim one's due търся правото си 17. to fall/become due изтича падежната дата (за дълг) 18. to get one's due reward получавам заслужена награда 19. to give someone due warning предупреждавам някого своевременно/надлежно 20. to give someone his due справедлив съм към някого 21. to sail due east плувам (на) право на изток 22. to take due measures вземам съответните/нужните мерки 23. what is it due to? на какво се дължи това 24. дължащ се, причинен, който се дължи (to на, от) 25. надлежен, дължим, подобаващ, съответен, справедлив, заслужен 26. обик. pl такса, налог, членски внос* * *due [dju:] I. adj 1. фин. обикн. predic дължим, платим; който трябва да се плати; a bill \due on the first of May полица с падеж на май; bills still \due още неизплатени сметки; to fall ( become) \due (за дълг и пр.) изтича падежна дата; \due date падежна дата, платежен срок; 2. надлежен, дължим, подобаващ, справедлив; съответен; it is \due to him to say that длъжни сме да кажем за него, че; with \due respect с подобаващо уважение (тържественост); to take \due measures вземам съответните (ненужните) мерки; a receipt in \due form редовна разписка; within \due limits в съответните (разумни) граници; after \due consideration след надлежно (задълбочено) обсъждане (обмисляне); in \due course ( time) когато му дойде времето; 3. predic който се очаква (да пристигне и пр.); the train is \due at ten, it is over \due now влакът трябва да пристигне в 10 часа, вече е закъснял; I was \due to start today трябваше да тръгна днес; 4. дължащ се, причинен, който се дължи (to); what is it \due to? на какво се дължи това? 5. поради; cancelled \due to bad weather отложен поради лошо време; II. n 1. това, което се дължи (полага), дължимо, заслужено, полагаемо; право; to give him his \due he works hard да бъдем справедливи (да си кажем правичката), той е работлив; to give the devil his \due справедлив съм дори към лошия (към този, който не заслужава това); to claim o.'s \due искам това, което ми се полага; 2. pl такса, налог; членски внос (и trade-union \dues); custom \dues митнически такси; taxes and \dues данъци и такси; for a full \due мор. окончателно; III. adv (на)право; the wind is \due east вятърът вее право от изток.
См. также в других словарях:
Receipt — Re*ceipt , v. t. [imp. & p. p. {Receipted}; p. pr. & vb. n. {Receipting}.] 1. To give a receipt for; as, to receipt goods delivered by a sheriff. [1913 Webster] 2. To put a receipt on, as by writing or stamping; as, to receipt a bill. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Receipt — Re*ceipt , v. i. To give a receipt, as for money paid. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
receipt — n. receiving 1) to acknowledge receipt of 2) on receipt of written acknowledgment of something received 3) to give, make out, write out a receipt 4) to get a receipt 5) (esp. AE) a return receipt (for registered mail) 6) a receipt for * * * [rɪ… … Combinatory dictionary
receipt — /rəˈsit / (say ruh seet) noun 1. a written acknowledgement of having received money, goods, etc., specified. 2. (plural) the amount or quantity received. 3. the act of receiving. 4. the state of being received. 5. that which is received. 6. a… …
receipt — /ri seet /, n. 1. a written acknowledgment of having received a specified amount of money, goods, etc. 2. receipts, the amount or quantity received. 3. the act of receiving or the state of being received. 4. something that is received. 5. a… … Universalium
receipt — re•ceipt [[t]rɪˈsit[/t]] n. 1) a written acknowledgment of having received money or goods as specified 2) receipts, the amount or quantity received 3) the act of receiving or the state of being received 4) something that is received 5) a recipe… … From formal English to slang
receipt — I. noun Etymology: Middle English receite, from Anglo French, from Medieval Latin recepta, probably from Latin, neuter plural of receptus, past participle of recipere to receive Date: 14th century 1. recipe 2. a. obsolete receptacle b … New Collegiate Dictionary
receipt — noun 1 piece of paper showing what was paid for ADJECTIVE ▪ ATM (esp. AmE), credit card ▪ original ▪ paper ▪ The machine issues a paper receipt on request … Collocations dictionary
receipt — re|ceipt S2 [rıˈsi:t] n [Date: 1300 1400; : Old North French; Origin: receite, from Medieval Latin recepta, from Latin recipere; RECEIVE] 1.) a piece of paper that you are given which shows that you have paid for something ▪ Keep your receipt in… … Dictionary of contemporary English
receipt, recipe — Only a few years ago, receipt had a basic meaning of receiving and was never used, except by uneducated persons, in the sense of recipe (a formula for preparing something, a set of directions for mixing measured ingredients). Today, recipe is… … Dictionary of problem words and expressions
receipt — 1. noun /ɹɪˈsiːt/ a) The act of receiving, or the fact of having been received And therewith Sir Launcelot gate all his armoure as well as he myght and put hit upon hym for drede of more resseite [...]. b) A quantity or amount received; takings… … Wiktionary
