-
1 tant
adv. (lat. tantum) 1. толкова; j'ai tant de travail имам толкова много работа; demander tant d'une chose искам толкова (дадена цена) за нещо; 2. loc.adv. tant mieux толкова по-добре; tant pis толкова по-зле; 3. tant... que conj. както... така; докато; докъдето; дотам, че; 4. loc.adv. en tant que доколкото, в качеството на; si tant est que ако се приеме, че; ако допуснем; tant s'en faut que далеч не. Ќ tant bien que mal как да е, горе-долу, криво-ляво; tant soit peu (un tant soit peu) колкото и малко да е; tant et plus много; tant qu'а... (+ inf.) щом трябва, щом се налага; tant qu'а faire, faites-le bien щом се налага да се направи, направете го добре. -
2 à-côté
m. (de la loc. adv. а côté) 1. нещо второстепенно, вторично; 2. допълнителен доход, печалба; il gagne tant, sans compter les а-côtés той печели толкова, без да се смятат допълнителните доходи. -
3 bien2
adv. et adj. (lat. bene) 1. adv. добре, хубаво; c'est bien2 добре; très bien2 много добре; se conduire bien2 държа се добре; bien2 faire постъпвам добре; bien2 faire et laisser dire погов. постъпвам както трябва, без да се интересувам от хорските приказки; 2. много, твърде, доста; il est bien2 grand той е доста голям; bien2 а propos твърде на място; bien2 sale доста мръсен; c'est bien2 dommage това е много жалко; 3. почти, поне, около; il y a bien2 une heure има поне час; 4. за усилване (обикновено не се превежда): je le vois bien2 аз го виждам; 5. adj. разг. добър; добре; être bien2 avec qqn. в добри отношения съм с някого; faire bien2 предизвиквам добър ефект; un monsieur très bien2 добре изглеждащ, изискан господин; 6. loc.prép. bien2 que (+ subj.) макар че, при все че, ако и да; si bien2 que (+ subj.) така че; тъй че. Ќ bien2 s'en faut още много трябва; tant bien2 que mal горе-долу; tout est bien2 qui finit bien2 погов. всичко е хубаво, което има добър край; bien2 sûr разбира се; bien2 entendu ясно, разбрано; merci bien2 благодаря много; bien2 de много; eh bien2! и какво? е, добре!; добре де!; il n'est pas bien2 той не е добре; той е луд; elle est encore très bien2 тя е още много красива. Ќ Ant. mal. -
4 cœur
m. (lat. cor, cordis) 1. сърце; battement du cœur биене на сърцето; greffe du cœur присаждане на сърце; 2. душа; avoir le cœur en fête душата ми ликува; 3. среда, център, сърцевина; le cœur d'une ville центърът на град; au cœur de la forêt насред гората; 4. купа (карта за игра); 5. прен., ост. храброст, смелост, мъжество, сърцатост; avoir du cœur ост. храбър съм; имам чест; 6. прен. чувство, обич, любов; 7. loc. adv. а cœur ouvert открито, откровено; а contre cœur без желание, неохотно; de bon cœur, de tout (son) cœur от душа, от все сърце; par cœur наизуст; 8. централна част на ядрен реактор, където се намира горивото. Ќ avoir le cœur а l'ouvrage присърце ми е работата; avoir le cœur gros тежко ми е на душата; avoir le cœur serré свито ми е сърцето; avoir mal au cœur боли ме стомахът (повръща ми се); avoir qqch. sur le cœur тежи ми на сърцето; cela va au cœur това трогва; cœur d'artichaut любвеобвилно сърце; haut les cœurs! горе главата! prendre (tenir) qqch. а cœur вземам нещо присърце; s'en donner а cœur joie върша нещо (наслаждавам се на нещо) до насита; un brave cœur добър, сърдечен човек (добро сърце); percer le cœur убивам; tant que mon cœur battra докато съм жив; serrer qqn. contre son cœur прегръщам някого; cela me soulève le cœur повдига ми се от това; cœur-de-pigeon вид череша; au cœur de l'hiver в най-студената част на зимата, посред зима; un coup au cœur силна емоция; si le cœur vous en dit ако имате желание; ne pas porter qqn. dans son cœur изпитвам ненавист към някого; loin des yeux, loin du cœur далеч от очите, далеч от сърцето; faire le joli cœur галантен съм; mon cœur любов моя; ne pas avoir de cœur безмилостен съм, коравосърдечен съм; avoir le cœur sur la main разг. щедър съм; mettre du cœur au ventre разг. давам кураж; а cœur vaillant rien d'impossible за смелия няма нищо невъзможно. Ќ Hom. chњur. -
5 cruche
f. (frq. °kruka) 1. стомна; 2. прен., разг. глупак, простак; 3. съдържанието на стомна; 4. adj. глупав, прост. Ќ tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse погов. веднъж стомна за вода, дваж стомна за вода, накрая се счупила. -
6 demander
v.tr. (lat. demandare) 1. искам, поисквам, изисквам; demander qqch. а qqn. искам нещо от някого; 2. питам, попитвам, запитвам; 3. викам, повиквам; търся; descendez, on vous demande! слезте, търсят ви!; 4. имам нужда, нуждая се; tant mieux, c'est ce que je demande още по-добре, това е от което имам нужда; 5. моля; demander pardon моля за прошка; demander а (+ inf.) моля да направя нещо; 6. поръчвам; моля да ми донесат, докарат; demander l'addition моля да ми донесат сметката; 7. изисквам; votre proposition exige réflexion предложението ви изисква размисъл; se demander питам се, запитвам се. Ќ demander en mariage правя предложение за женитба; demander de l'aumone прося; demander après qqn. разг. търся някого, питам за някого; ne pas demander mieux que... очарован съм от, съгласявам се с удоволствие; je ne t'ai rien demandé! не се меси в чужди работи. -
7 dépenser
v.tr. (de dépense) 1. изразходвам, похарчвам; dépenser tant par mois харча определена сума на месец; 2. пилея, прахосвам; 3. прен. разсипвам, пилея; dépenser ses trésors разпилявам богатствата си; 4. употребявам; изразходвам (за гориво и др.); se dépenser изразходвам се. Ќ Ant. économiser, épargner; ménager; amasser. -
8 eau
f. (lat. aqua) 1. вода; eau claire бистра вода; eau douce сладка вода; eau courante течаща вода; eau potable питейна вода; eau dormante (stagnante) застояла вода; eau de pluie дъждовна вода; eau souterraine подпочвена вода; eau gazeuse газирана вода; eaux industrielles индустриални води; château d'eau голям воден резервоар; eau bénite светена вода; eau dure твърда вода (със съдържание на калциеви и магнезиеви соли); eau croupie застояла вода; eau de mer морска вода; eaux salées морски, солени води; eau de source изворна вода; eau de rose розова вода; 2. море; река; езеро; блато; hautes, basses eaux прилив, отлив; l'eau descend има отлив; 3. секреции на човешкото тяло (сълзи, пот, урина); j'étais tout en eau целият бях облян в пот; être tout en eau вир вода съм; 4. в съчет. с имена на плодове и др.: ракия; eau de marc джиброва ракия; eau de prunes сливова ракия; 5. сок (от плодове, растения); 6. pl. минерални извори, бани; eaux thermalers минерални извори; aller aux eaux отивам на минерални бани; 7. прен. бистрота, прозрачност ( на скъпоценен камък). Ќ eau bénite de cave вино; gens de delà l'eau наивни, глупави хора; de la même eau от един и същи род, вид; dans ces eaux-là нещо такова; що-годе; приблизително; а fleur d'eau на еднакво равнище с водата; battre l'eau правя си напразен труд; c'est une goutte d'eau dans la mer капка в морето, маловажно нещо; chambre а eau парен котел (на пералня); c'est un escroc de la plus belle eau първокласен мошеник; coup d'épée dans l'eau дупка в морето; несполучлив опит; eau ardente терпентиново масло; eau de Cologne одеколон; eau de Javel белина; eau de vaisselle помия; eau ferrée вода, в която е потапяно нажежено или ръждясало желязо и която се дава на анемични хора; eau oxygénée кислородна вода; eau régale царска вода; eau rouge вода, размесена с вино; eau seconde разредена азотна киселина; eaux fermées замръзнала част от море; eaux ouvertes незамръзнала част от море; eaux vives (marée de vive eau) най-големи приливи и отливи във време на пълнолуние и новолуние; être dans les eaux de qqn. следвам някого; споделям мнението на някого; n'avoir pas inventé l'eau chaude глупав съм; être comme l'eau et le feu с противоположни характери сме; être comme un poisson dans l'eau чувствам се като риба във вода; faire de l'eau пълня се с вода (за кораб); faire de l'eau уринирам; faire qqch. les pieds dans l'eau дълбоко съм загазил в нещо; faire venir l'eau au moulin de qqn. работя в полза на някого; il ne gagne pas l'eau qu'il boit неспособен и мързелив човек; il n'est pire eau que l'eau qui dort тихата вода е най-опасна; jeter de l'eau а la mer правя в морето дупка; много труд за нищо; l'affaire est tombée dans l'eau работата отиде по дяволите; laisser couler l'eau не преча, не спъвам; оставам нещата да се развиват свободно; l'eau m'en vient а la bouche лигите ми протичат; l'eau va toujours а la rivière пари при пари отиват; les grandes eaux de Versailles версайските водоскоци; manger de l'eau намокря ме дъжда; marin d'eau douce слаб, лош моряк; mettre de l'eau dans son vin намалявам претенциите си; nager dans les grandes eaux заемам високо положение; nager entre deux eaux държа средно положение между две противни страни; pêcher en eau trouble ловя риба в мътна вода; petites eaux слаб алкохол; revenir sur l'eau изплувам, връщам си загубеното; se jeter а l'eau de peur de la pluie от трън та на глог; s'en aller en eau de boudin изчезвам като дим; se noyer dans une goutte d'eau неспособен съм да реша и най-малкия проблем; и най-малката трудност ме обърква; (dans un verre) se ressembler comme deux gouttes d'eau приличаме си като две капки вода; se tenir dans les eaux de qqn. навъртам се около някого; suer sang et eau излиза ми душата (от умора); suivre le fil de l'eau вървя по течението; une tempête dans un verre d'eau силно вълнение за нищо и никакво; tant va la cruche а l'eau qu'а la fin elle se casse веднъж стомна за вода, втори път стомна за вода, най-сетне се счупва. -
9 en2
adv. (lat. inde) 1. оттам; Aller chez lui? Mais j'en2 viens! Да отида при него? Но аз се връщам оттам!; 2. loc. adv. de mal en2 pis от лошо на по-лошо; en2-haut горе; en2-bas долу; en2-dessus отгоре; en2-dessous отдолу; en2-avant напред; en2-arrière назад; en2-travers напреки; en2 face насреща; en2 réalité в действителност; en2 cachette скришом; en2 sectet тайно; en2 apparence на вид; en2 définitive (en2 fin de compte) най-после, в края на краищата; en2 toute occasion (en2 toute circonstance) при всеки случай (при всяко обстоятелство); 3. loc. conj. en2 tant que доколкото; в качеството на. -
10 falloir
v.imp. (lat. pop. °faillire, class. fallere "tromper, manquer а") 1. трябва, нужно е, налага се, необходимо е; il faudrait би трябвало; il faut que (+ subj.) необходимо е, трябва, налага се; il faut que je vous parle налага се да ви говоря; il le faut трябва, необходимо е; il faut (+ inf.) трябва да е, сигурно; il faut avoir perdu l'esprit трябва да е загубил ума си; 2. в съчет. s'en falloir липсвам, не достигам; il s'en faut de beaucoup, il s'en faut bien; tant s'en faut напротив; peu s'en faut почти; un homme comme il faut добре възпитан човек, човек на място. -
11 jusque
ou jusques (ост., поет.) prép. et conj. (lat. de usque ou inde usque) 1. до, чак до; aller jusqu'а Marseille отивам до Марсилия; jusqu'а un certain point до известна степен; se gratter jusqu'au sang чеша се до кръв; du matin jusqu'au soir от сутринта до вечерта; jusqu'а la fin до края; jusqu'au moment où до момента, в който; jusques et y compris la page vingt до страница 20 включително; jusqu'au 17 décembre inclus до 17 декември включително; il l'a accompagnée jusque chez lui той я придружи чак до дома Ј; je suis là jusque vers onze heures аз съм там до около 11 часа; jusqu'alors дотогава; jusqu'а présent досега; jusques а quand ост. или лит. докога; jusqu'а quand докога; jusque-là дотук; досега; jusqu'ici дотук; jusqu'où peut-on aller докъде може да се отиде; jusqu'а la mort до смъртта; jusqu'au bout докрай; jusque sur le toit чак на покрива; 2. emploi adv. дори, даже; ils voulaient jusqu'а l'argent de sa mère те искаха дори парите на майка си; il y a des noms et jusqu'а des personnes que j'ai oubliés има имена и дори хора, които съм забравил; 3. conj. jusqu'а ce que докато, до момента, в който; jusqu'а ce qu'il revienne докато той се върне; jusqu'а tant que докато. -
12 mal3
adv. (lat. male) 1. лошо, зле; être mal3 avec qqn. в лоши отношения съм с някого; 2. loc. adv. mal3 а propos навреме, навременно; не намясто, неуместно; pas mal3 доста, доста добре, не лошо; немалко, доста. Ќ prendre (tourner) qqch. en mal3 криво разбирам нещо, обиждам се; tant bien que mal3 що-годе; se trouver mal3 припадам; mal3 tourner вземам лош обрат. -
13 mieux
adv. (lat. melius) 1. по-добре; tant mieux! толкова по-добре!; faute de mieux по липса на по-хубаво (и това е добре); mieux encore още по-добре; de mon mieux както най-добре мога; mieux vaut tard que jamais по-добре късно, отколкото никога; 2. m. най-хубавото; 3. loc. adv. au mieux колкото се може по-добре; on ne peut mieux чудесно, прекрасно; pour le mieux много добре; le mieux est l'ennemi du bien в равен път не си отбивай колата. а qui mieux, mieux в надпреварване кой най-добре. Ќ Ant. pire. -
14 partant2
conj. (de par et tant) следователно; plus d'amour partant2 plus de joie повече любов, следователно повече радост. -
15 peu
adv. (lat. pop. paucum, class. pauci "en petit nombre") 1. малко; peu d'argent малко пари; 2. loc. adv. dans peu (sous peu) скоро; depuis peu отскоро; peu après малко след това, малко по-късно; peu avant малко преди това; peu а peu малко по малко; un peu (un tout petit peu) малко (съвсем малко); а peu près почти, около; а peu de chose près приблизително, горе-долу; tant soit peu много малко, в най-слаба степен; 3. loc. conj. pour peu que при условие, че; si peu que колкото и малко; peu ou prou малко или много; c'est peu que (+ subj.), c'est peu de (+ inf.) не е достатъчно да; un peu plus, un peu moins около, приблизително; pas qu'un peu разг. много. -
16 pis1
adv. (lat. pejus, neutre de pejor "pire") 1. по-лошо, по-зле; tant pis1! толкоз по-зле; 2. loc. adv. de mal en pis1 (de pis1 en pis1) все по-зле и по-зле; au pis1 aller в най-лошия случай (в краен случай); 3. m. най-лошото; в съчет. le pis1 aller най-лошото, което може да се случи, най-лошият случай. Ќ dire pis1 que pendre de qqn. бълвам змии и гущери срещу някого. -
17 pourtant
conj. (de pour et tant) обаче, при все това, въпреки че; il faut pourtant continuer все пак трябва да продължим. -
18 que2
adv. (lat. quid) 1. защо, за какво, в какво; qu'avez-vous besoin de tant de conserves? за какво са ви толкова консерви? 2. възклицание: колко, как! que2 peu de temps suffit pour tout changer! колко малко време стига, за да се промени всичко; ce qu'il est bête колко е глупав! que2 de difficultés je prévois колко много трудности предвиждам! -
19 si2
conj. (lat. si) 1. ако; дали; как, колко, доколко, до каква степен; si2 j'avais su ако знаех; 2. particule при въпрос дали; et si2 elle se fâche? дали тя няма да се ядоса?; 3. loc. conj. si2 ne поне; que si2 в случай когато; si2 tant est que ако е истина, че; si2 ce n'est que освен ако; 4. m. вероятност, възможност. -
20 tantet
m. (de tant) рядко малко количество, мъничко.
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
tant — [ tɑ̃ ] adv. et nominal • Xe tan, adv. avec un adj.; lat. tantum I ♦ Adv. de quantité (marquant l intensité) A ♦ Sert avec que, à marquer qu une action ou une qualité portée à un très haut degré entraîne une conséquence. 1 ♦ (1080) TANT QUE. ⇒ … Encyclopédie Universelle
tant — TANT. adv. de quantité. Il a tant d amis qu il ne manquera de rien. il a tant de bonté, tant de vertus &c. j ay esté tant de fois chez luy. il a tant de richesses qu on ne les sçauroit conter. il en a tant & tant, tant & plus. donnez m en tant… … Dictionnaire de l'Académie française
tant — Tant, et si fort, Eo, Vsque eo, Adeo, Vsque adeo. A tant, His dictis, His peractis, Post haec illave transacta, Tantost apres, Incontinent apres, Inde mox, Et à tant feray fin à la presente lettre, c est apres avoir tant dit ou escrit que dessus … Thresor de la langue françoyse
tant — adv. et m. tant; autant; si; éventuellement; il se pourrait que. Veses pas tant coma a sofrit ! tu ne vois pas combien elle a souffert ! Tant mièlhs : tant mieux. Tant pièger, tant pis : tant pis. Tant vau dire : autant dire, pour ainsi dire.… … Diccionari Personau e Evolutiu
Tant — Tant, n. [Cf. {Taint} tincture.] (Zo[ o]l.) A small scarlet arachnid. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
tant — sb. (fk. el. itk.); tant og fjas … Dansk ordbog
Tant — Tant, Tantah, ägypt. Stadt im Delta, mit 10000 E … Herders Conversations-Lexikon
tant — Mot Monosíl·lab Pronom … Diccionari Català-Català
tânt — TÂNT, Ă adj. v. tont. Trimis de LauraGellner, 25.11.2008. Sursa: DEX 98 … Dicționar Român
tant — (tan ; le t se lie : tan t il est vrai) 1° Substantif abstrait qui exprime une quantité indéfinie, indéterminée. 2° Tant de, suivi d un substantif, une si grande quantité de. 3° Tant et si, tant et de tels, tant et tant. 4° Faire tant que … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
tant — an·nu·i·tant; arc bou·tant; bla·tant; bla·tant·ly; chan·tant; che·mo·ther·a·peu·tant; con·com·i·tant·ly; con·sul·tant; con·tac·tant; cor·rec·tant; coun·ter·ac·tant; crep·i·tant; deb·u·tant; de·con·ges·tant; de·pil·i·tant; di·ges·tant; di·la·tant; … English syllables
