-
1 stabilire
-
2 stabilìre
1. v 1) установявам, определям: stabilìre le competenze определям задълженията; stabilìre i fatti установявам фактите; stabilìre la data della partenza определям датата за тръгване; 2) решавам: chi ha stabilito le condizioni? кой реши условията?; 2. v rifl stabilìresi установявам се, заселвам се: stabilìresi a Parigi установявам се в Париж. -
3 contàtto
m контакт, допир, досег: Ќ essere in contàtto в контакт съм; stabilire contàtto установявам контакт; prendere contàtto влизам във връзка; mettersi in contàtto con свързвам се с. -
4 nèsso
m връзка, свързване: stabilire il nèsso fra i fatti установявам връзката между фактите. -
5 établir
v.tr. (lat. stabilire, de stabilis "stable") 1. поставям, слягам; изглаждам, издигам; établir un mur изграждам стена; établir un camp разполагам лагер; 2. разг. основавам, създавам; 3. установявам, поставям; établir des relations diplomatiques установявам дипломатически отношения; établir un fait установявам факт; établir un record поставям рекорд; 4. настанявам (на работа); 5. нагласявам, пускам в действие; 6. задомявам; 7. формулирам, предявявам, правя; établir ses droits предявявам правата си; 8. утвърдявам, затвърдявам; établir sa réputation затвърдявам репутацията си; s'établir 1. установявам се, въдворям се; 2. основавам се, учредявам се; 3. започвам търговия; 4. оженвам се; задомявам се. Ќ Ant. abolir, démolir, détruire, ruiner. -
6 disporre
-
7 fissare
fissare [fisˈsaːre]I. vt1. (rendere fisso) закачам, закрепвам2. (guardare) гледам, фиксирам3. (stabilire) определям, уточнявам- rsi su qc вманиачавам се за нщ -
8 istituire
См. также в других словарях:
stabilire — STABILÍRE s.f. Acţiunea de a (se) stabili; determinare, precizare, dovedire; descoperire; înfăptuire; aşezare, instalare. – v. stabili. Trimis de dante, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 STABILÍRE s. 1. aşezare, fixare, instalare, oprire, statornicire … Dicționar Român
stabilire — [dal lat. stabilire rendere stabile, tenere saldo ] (io stabilisco, tu stabilisci, ecc.). ■ v. tr. 1. [dare o rendere manifesti precisi confini, anche con la prep. in del secondo arg.: s. la propria sede in un luogo ] ▶◀ costituire, definire,… … Enciclopedia Italiana
stabilire — sta·bi·lì·re v.tr. FO 1. determinare in modo stabile, collocare durevolmente, fissare: stabilire la propria residenza in città Sinonimi: fissare. 2. istituire, costituire, organizzare in modo stabile e durevole: stabilire l ordine in un paese… … Dizionario italiano
stabilire — {{hw}}{{stabilire}}{{/hw}}A v. tr. (io stabilisco , tu stabilisci ) 1 Rendere stabile, fissare: stabilire la propria sede in un luogo. 2 Istituire, costruire: Dario stabilì l impero persiano. 3 Statuire, deliberare, decretare: stabilire i patti… … Enciclopedia di italiano
stabilire — A v. tr. 1. istituire, organizzare, costituire, fondare, instaurare □ (sede, dimora) fissare □ collocare, porre, piantare, impiantare, mettere, fermare, stanziare CONTR. trasferire, levare, togliere, allontanare, rimuovere 2. (la verità, i fatti … Sinonimi e Contrari. Terza edizione
stabblì — stabilire, decretare … Dizionario Materano
établir — [ etablir ] v. tr. <conjug. : 2> • 1636; establir 1080; lat. stabilire, de stabilis → stable I ♦ 1 ♦ Mettre, faire tenir (une chose) dans un lieu et d une manière stable. ⇒ asseoir, bâtir, construire, édifier, fixer, fonder, installer, 1.… … Encyclopédie Universelle
stabili — STABILÍ, stabilesc, vb. IV. 1. tranz. A determina, a fixa; a hotărî, decide, a preciza. 2. tranz. A aduce dovezi, a demonstra; p. ext. a descoperi. 3. tranz. A înfăptui, a realiza; a întemeia, a înfiinţa, a institui. ♢ expr. A stabili legătura… … Dicționar Român
condiţionare — CONDIŢIONÁRE, condiţionări, s.f. Acţiunea de a condiţiona. 1. Stabilire a unui raport de dependenţă. 2. Operaţie prin care se aduce un material, un produs etc. într o stare de umiditate dorită sau prin care se constată conţinutul lui de umiditate … Dicționar Român
fixare — FIXÁRE, fixări, s.f. Acţiunea de a (se) fixa şi rezultatul ei. – v. fixa. Trimis de LauraGellner, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 FIXÁRE s. 1. fixat, imobilizare, înţepenire, pironire, prindere, ţintuire, (rar) pecetluire. (fixare în cuie a unui… … Dicționar Român
statornicire — STATORNICÍRE, statorniciri, s.f. Actiunea de a (se) statornici şi rezultatul ei; stabilire, fixare. – v. statornici. Trimis de thiess, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 STATORNICÍRE s. 1. v. stabilire. 2. stabilire. (statornicire unor relaţii de… … Dicționar Român
