-
1 franc-parler
m.inv. (de franc "libre" et parler m.) свободно изказване на собственото мнение. -
2 abondance
f. (du lat. abundantia "flot") 1. изобилие, богатство, охолство; en abondance в изобилие; vivre dans l'abondance живея охолно; 2. богатство на езика; parler avec abondance говоря с лекота; parler d'abondance говоря направо; без подготовка; parler d'abondance de cњur говоря откровено. Ќ abondance de biens ne nuit pas от много глава не боли. Ќ Ant. rareté; disette pénurie, indigence, dénuement, pauvtreté. -
3 adresse1
f. (de adresser) 1. адрес (на писмо); carnet d'adresse1s бележник с адреси; а l'adresse1 de по отношение на; 2. ("requête au roi d'Angleterre", angl. address, du fr.) приветствие, адресирано към монарх; приветствие, обръщение; 3. дума или рубрика, под която е класифицирана някаква информация; 4. инф. адрес, цифров израз на съхранена в паметта на компютър информация. Ќ parler а l'adresse1 de qqn. говоря по адрес на някого; tu t'es trompé d'adresse1 сбъркал си адреса. -
4 affable
adj. (lat. affabilis "а qui on peut parler", adfari) приветлив, любезен, благосклонен. Ќ Ant. brusque, désagréable. -
5 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
6 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
7 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
8 bagou
m. (de bagouler "parler inconsidérément") смело, дръзко многословие с цел да се убеди някого или да се излъже. -
9 barbe1
f. (lat. barba) 1. брада; 2. обички, висулки (на коза и др.); 3. влакна, косми (под брадичката); 4. бот. осил; 5. прен. досаден човек; 6. зоол. влакна, от които се изгражда перото на птица; 7. pl. техн. неравности, грапавини по ръба на обработена метална част; неравен ръб на разрязана страница. Ќ а la barbe1 de qqn. в лицето на някого; avoir sa barbe1 пиян съм; barbe1 de bouc бот. козя брада; малка брадичка у някои мъже; barbe1 de poisson хриле; barbe1 grise старец; se faire la barbe1 бръсна се; rire dans sa barbe1 смея се скришом; parler dans sa barbe1 говоря едва чуто; barbe1 а papa лакомство от пръчици разтопена захар; la barbe1! разг. стига толкова!; barbe1-de-capucin f. бот. дива цикория. -
10 bas2
adv. (bas lat. basus) 1. ниско; 2. тихо; parler bas2 говоря тихо; 3. долу; bas2 les armes! долу оръжието! 4. loc. adv. а bas2 на земята, долу; en bas2 долу; d'en bas2, par en bas2 отдолу; du haut en bas2 от горе до долу; là-bas2 там долу; 5. loc. prép. au bas2 de от; se mettre au bas2 du cheval слизам от коня. Ќ mettre bas2 раждам (за животно); mettre les armes bas2 слагам оръжие; mettre bas2 qqn. събарям, повалям някого; ça vole bas2 прен. това е тъпо, глупаво; mettre qqn. plus bas2 que terre разг. сравнявам някого със земята; tomber bas2 разг. падам надолу; être bas2 в лошо състояние съм (за човек); bas2 les pattes! разг. долу лапите!; а bas2! долу! -
11 boutique
f. (a. prov. botica, du gr. apothêkê) 1. дюкян, магазин (на дребно); boutique d'alimentation магазинче за хранителни продукти; 2. стока (в дюкян, магазин); 3. живарник за риба; 4. бутик, магазин за бутикови облекла; 5. ост. нечисто поддържано заведение, къща; 6. разг. работа; parler boutique говоря за работа. Ќ fermer, plier boutique спирам да правя нещо, отказвам се. -
12 bredouiller
v. (altér. de l'a. fr. bredeler, var. prob. de bretter, brettoner "parler comme un Breton", lat. britto) I. v.tr. мънкам, мърморя, измърморвам; II. v.intr. говоря бързо и неясно. Ќ Ant. articuler. -
13 brio
m. (mot. it. brio "vivacité", d'un rad. gaul.) 1. живост, жар, пламенност; parler avec brio говоря с жар; 2. муз. виртуозна, брилянтна техника на изпълнение. Ќ Ant. moladresse. -
14 cantonade
f. (provenç. cantonada "coin de rue") театр. кулиси. Ќ parler а la cantonade говоря на група от хора, без да се обръщам точно към един човек; говоря на някого, който е зад кулисите в театър. -
15 cesser
v. (lat. cessare, fréquent. de cedere "tarder") I. v.intr. спирам, преставам, прекратявам, прекъсвам; le vent a cessé вятърът спря; II. v.tr. спирам, прекъсвам, прекратявам, преустановявам; cesser le travail преустановявам работа; III. v.tr.ind. cesser de (+ inf.) спирам, прекратявам; cesser de parler спирам да говоря; ne pas cesser de продължавам да; je n'ai pas cessé de l'aimer продължавам да го обичам. Ќ Ant. continuer, durer, persister; poursuivre, prolonger, reprendre. -
16 charlatan
m. (it. ciarlatano, de ciarlare "parler avec emphase") 1. ост. човек, койето по панаирите продава билки, вади зъби и др., шарлатанин; 2. разш. измамник, шарлатанин; 3. лош лекар; 4. самоук лечител. -
17 chose
f. et m. (lat. causa, qui a pris le sens de res en lat. jur.) 1. нещо, вещ, предмет; chose nécessaire необходима вещ; chaque chose а sa place всяко нещо на мястото си; c'est la moindre des choses това е най-малкото нещо; quelque chose а manger нещо за ядене; 2. разг. работа, нещо; chose faite свършена работа; 3. разг. собственост, притежание, принадлежност, имот; les personnes et les choses лицата и имотите; 4. m. в съчет. quelque chose нещо; autre chose (съгласува се в мъжки род) друго, друго нещо; quelque chose de beau нещо хубаво; quelque chose me dit que интуицията ми подсказва, че; il y a quelque chose comme une semaine има около седмица; se croire quelque chose смятам се за важен; 5. m. нещо, на което не се знае името, това, онова; donnez moi ce chose дайте ми това; madame, monsieur Chose госпожата, господинът (за жена или мъж, на които не се знае името); 6. adj. разг., в съчет. se sentir tout chose чувствам необяснимо неразположение. Ќ dire bien des chose а qqn. изпращам много здраве на някого; Le Petit chose "Дребосъчето" (произведение на Ал. Доде); leçon de choses ост. нагледен урок; c'est dans l'ordre des choses това е в реда на нещата; en mettant les choses au mieux ако приемем най-благоприятната хипотеза; prendre les choses comme elles vrennent приемам нещата такива, каквито са; chose dite, chose faite речено, сторено; parler de choses et d'autres говоря за това-онова; la chose jugée юр. решението на съдията; la chose publique (du lat. res'publica - république) въпросите от обществен интерес; la même chose същото нещо. Ќ Ant. rien. -
18 circonlocution
f. (lat. circumlocutio, trad. gr. periphasis) 1. грам. многословие; 2. заобикалки; parler par circonlocution говоря със заобикалки. -
19 clair,
e adj., m. et adv. (lat. clarus) 1. светъл; la chambre est clair,e стаята е светла; des yeux bleu clair, светлосини очи; 2. чист, прозрачен, бистър; ruisseau clair, бистър поток; 3. ясен; voix clair,e ясен глас; temps clair, ясно време; 4. рядък; разреден; sauce clair,e рядък сос; bois clair, рядка гора; 5. разбираем, ясен, понятен; idée clair,e разбираема идея; c'est clair, това е ясно; това е сигурно (Швейцария); 6. m. ост. светлина; le clair, de lune лунна светлина; 7. adv. ясно, светло; il fait clair, ясно е, светло е (за времето); 8. adv. очевидно, ясно; 9. m. светла част от картина, гоблен и др.; 10. част от тъкан, през която минава светлина. Ќ tirer une affaire au clair, разкривам, изяснявам тайна, афера; voir clair, добре разбирам, ясно ми е; sabre au clair, сабя, която е извадена от ножницата; tirer au clair, прецеждам течност; être au clair, sur qqch. имам ясна идея за нещо; télégramme en clair, телеграма, която не е шифрована; diffusion en clair, излъчване на програма, която не е кодирана (телевизия); le plus clair, de най-голямата част от; parler clair, говоря направо, без премълчаване; avoir l'esprit clair, много съм проницателен. Ќ Ant. obscur, trouble, confus, foncé, opaque; dense, épais, serré; sale, trouble; rauque; obscur; compliqué, difficile, embrouillé; douteux, louche. Ќ Hom. claire, clerc. -
20 clarté
f. (lat. claritas, de clarus "clair") 1. светлина; clarté intense силна светлина; lire а la clarté d'une lampe чета на светлината на лампа; 2. яснота; разбираемост; parler avec clarté говоря разбираемо; pour plus de clarté за повече яснота; 3. прозрачност, бистрота; clarté de l'eau бистрота на водата. Ќ Ant. obscurité, ombre; confusion, trouble.
См. также в других словарях:
parler — 1. (par lé) v. n. 1° Articuler des mots, prononcer des paroles. 2° Il se dit des oiseaux imitant la voix humaine. 3° S exprimer. 4° Discourir, s énoncer par le discours, causer. 5° Parler que, au sens de dire. 6° Parler à, adresser la … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
parler — Parler: Loqui, Fari, Fabulari, Crepare, Verba facere, Mittere vocem, Voces facere, Sermocinari. {{t=g}}paralaléin,{{/t}} esse puto (ait Budaeus) quod lingua vernacula pro verbo loqui, Verba facere, dicit Parler, et {{t=g}}paralalian,{{/t}} quod… … Thresor de la langue françoyse
parler — PARLER. v. n. Proferer, prononcer des mots, articuler des mots. Un enfant qui commence à parler, qui ne sçait pas encore parler. ce malade est à l extremité, il ne parle plus. Nostre Seigneur a fait parler les muets. vous parlez si bas que je ne… … Dictionnaire de l'Académie française
Parler stephanois — Parler gaga Pour les articles homonymes, voir Gaga … Wikipédia en Français
Parler stéphanois — Parler gaga Pour les articles homonymes, voir Gaga … Wikipédia en Français
Parler family — Parler ( cs. Parléř, IPA2|ˈparlɛːr̝̊) was a surname of a family of German architects and builders. The family came from Schwäbisch Gmünd, but descendants of Heinrich Parler, the founder of the dynasty, were working in various parts of Europe,… … Wikipedia
Parler tout bas — «Parler tout bas» … Википедия
Parler tout bas — Saltar a navegación, búsqueda «Parler tout bas» Sencillo de Alizée del álbum Gourmandises Publicación 21 de abril del 2001 Género(s) … Wikipedia Español
PARLER (LES) — PARLER LES Le milieu du XIVe siècle marque dans l’évolution de l’art gothique, en Allemagne, une étape stylistique qui correspond sur le plan social à l’accession de la bourgeoisie qui prend alors le pas sur le clergé et la noblesse. Une famille… … Encyclopédie Universelle
Parler à la lune (album) — Parler à la lune Album par Gaëtan Sortie 2 décembre 2004 Enregistrement versions instrumentales de chaque chanson Durée 32 chansons Genre chansons pour enfants … Wikipédia en Français
Parler à la cantonade — ● Parler à la cantonade parler sans être en scène, ou à un personnage qui n est pas en scène ; parler assez haut pour être entendu de nombreuses personnes tout en ne s adressant personnellement à aucune … Encyclopédie Universelle
