-
21 colloque
m. (lat. colloquium "entretien", de colloqui, de loqui "parler") дискусия, разговор, беседа; колоквиум. -
22 commencer
v. (lat. pop. °cominitiare, de cum et initium "commencement") I. v.tr. почвам, започвам, начевам; commencer un travail започвам работа; commencer le combat започвам битка; commencer un élève ост. давам първи уроци на ученик; II. v.tr.ind. commencer de (littér.), а (et l'inf.) 1. започвам; commencer а faire qqch. започвам да правя нещо; commencer de parler започвам да говоря; il commence а pleuvoir започва да вали; 2. commencer par започвам най-напред с; le film commence par l'arrivée du personnage а Paris филмът започва с пристигането на героя в Париж; III. v.intr. започвам; le spectacle commence представлението започва. Ќ Ant. aboutir, accomplir, achever, conclure, continuer, finir, terminer. -
23 commisération
f. (lat. commiseratio, de miserari "avoir pitié") състрадание; parler avec commisération говоря със състрадание. Ќ Ant. insensibilité, indifférence, dureté. -
24 continuer
v. (lat. continuare "joindre de manière а former un tout sans interruption") I. v.tr. продължавам, удължавам; continuer ses études продължавам следването си; II. v.intr. 1. продължавам, не спирам; la pluie continue дъждът продължава; 2. продължавам, упорствам; III. v.tr.ind. continuer а, de продължавам да; continuer а (de) parler продължавам да говоря; se continuer продължавам се. Ќ Ant. cesser, interrompre, discontinuer, arrêter, abandonner, suspendre. -
25 conviction
f. (lat. imp. convictio, de convincere "convaincre") 1. убеждение; avoir la conviction убеден съм; parler avec conviction говоря убедено; 2. ост. доказателство за вината на някого. Ќ sans conviction без ентусиазъм, неубедено; pièce а conviction веществено доказателство. Ќ Ant. doute, scepticisme. -
26 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
27 couvert1,
e adj. (de couvrir) 1. покрит; marché couvert1, базар, покрит пазар; couvert1, de sang покрит с кръв; jupe, couverte de taches пола, покрита с петна; ciel couvert1, de nuages небе, покрито с облаци; 2. облечен; chaudement couvert1, топло облечен; 3. отрупан; 4. закрилян, покровителстван; couvert1, par la loi закрилян от закона; 5. прен. покрит, обсипан; couvert1, de honte покрит със срам; 6. с шапка на главата; rester couvert1, стоя с шапка на главата; 7. ост. скрит, таен; ennemi couvert1, таен враг. Ќ parler а mots couvert1,s говоря с недомлъвки, не се доизказвам; temps (ciel) couvert1, облачно време ( небе). Ќ Ant. découvert, ouvert. -
28 débandade
f. (de débander) 1. разбягване, разпръскване; 2. безредно бягство, паника; 3. loc. adv. а la débandade безразборно, разпръснато, безредно. Ќ se mettre а la débandade разбягвам се; parler а la débandade говоря безразборно. -
29 déparler
v.intr. (de dé- et parler) ост. говоря наляво и надясно, раздувам (новини и др.). -
30 désert2
m. (bas. lat. desertum) пустиня; traversée du désert2 временно оттегляне на политик от светския живот; faire le désert2 (autour de soi...) избягвам всички около себе си; parler (crier, prêcher) dans le désert2 говоря без някой да ме слуша. -
31 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
32 effusion
f. (lat. effusio, de effoundere "répandre") 1. леене, изливане, проливане; effusion de sang кръвопролитие; 2. прен. излияние, увлечение, жар; effusion du cњur сърдечно излияние; parler avec effusion говоря с увлечение, с жар. Ќ Ant. froideur. -
33 élevé,
e adj. (de élever) 1. вдигнат, издигнат, повдигнат, възвиш?н; 2. повишен; parler d'une voix élevé,e говоря с повишен глас; 3. възвЈшен, благороден; style élevé, възвЈшен стил; 4. възпитан, благовъзпитан; 5. отхранен, отгледан. Ќ Ant. bas, inférieur. -
34 elle
pron. (lat. illa) (pl. elles) употребява се: I. несамостоятелно с лични глаголи: тя; elle rit тя се смее; II. самостоятелно: тя; 1. с лични глаголи: comment s'appelle-t-elle как се казва тя; 2. с преходни глаголи; нея, я; elle on l'a vu hier видяха я вчера; 3. в глаголни предложни конструкции: нея; parler avec elle говоря с нея; 4. в конструкция със съюзи: тя, нея; son frère et elle брат Ј и тя; il est plus grand qu'elle той е по-голям от нея. -
35 emphase
f. (lat. emphasis) превзетост, надутост, надменност, патос (в тона, в речта); parler avec emphase говоря предвзето, надуто, с патос. Ќ Ant. simplicité, naturel. -
36 emphatiquement
adv. (de emphatique) надуто, надменно, предвзето; parler emphatiquement говоря надуто. -
37 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
38 entendre
v.tr. (lat. intendere "tendre vers", d'où "porter son attention vers") 1. чувам, чуя; entendre mal лошо чувам; 2. слушам, изслушвам; entendre un témoin изслушвам свидетел; entendre une chanson слушам песен; 3. прен. вслушвам се; 4. ост. разбирам, схващам; тълкувам; j'entends bien разбирам, схващам добре; j'entends bien l'italien разбирам много добре италиански; 5. имам намерение, възнамерявам, искам; qu'entendez-vous par là? какво искате да кажете с това?; entendre que, entendre (+ inf.) искам, желая; s'entendre 1. разбираме се, живеем в съгласие; 2. разбирам, познавам добре; s'entendre а qqch. разбирам от нещо, познавам нещо добре; 3. чувам се; sa voix ne s'entend pas гласът му не се чува; 4. чуваме се; 5. сговаряме се, наговаряме се, споразумяваме се. Ќ entendre parler d'une chose научавам, информирам се за нещо; s'entendre comme chien et chat непрекъснато се караме; il s'y entend comme а ramer des choux нищо не разбира; n'entendre qu'une cloche, qu'un son de cloche познава само едната страна на нещата; il s'y entend comme а faire un coffre прави нещо много лошо; n'entendre ni а dia ni а hue инатя се, упорствам; en raconter, en entendre de drôles разказвам, чувам да се разказват странни, чудати неща; entendre des écritures разбирам си от работата, върша я добре; n'y entendre goutte нищо не разбирам; s'entendre comme larrons en foire много добре се разбираме; ne pas entendre malice а qqch. правя или говоря искрено, добронамерено; ne pas entendre de cette oreille не съм съгласен с нещо; ne pas entendre la plaisanterie мнителен съм; entendre la raillerie понасям, разбирам от шеги; entendre raison вслушвам се, успяват да ме убедят със смислени аргументи; entendre des voix имам слухови халюцинации; il n'est pire sourd que celui qui ne neut pas entendre погов. по-скоро глух ще те разбере, отколкото оня, който не желае да те слуша. Ќ Ant. détester (se), disputer (se), haïr (se). -
39 épiphonème
m. (lat. epiphonema, gr. epiphônêma, de epi et phônein "parler") поучителен завършек на реч, разказ и др. -
40 familiarité
f. (lat. familiaritas) 1. близост, интимност в отношенията; 2. фамилиарност; parler а qqn. avec familiarité говоря фамилиарно с някого; 3. навик, обичай. Ќ Ant. dignité; discrétion; recherche.
Страницы
См. также в других словарях:
parler — 1. (par lé) v. n. 1° Articuler des mots, prononcer des paroles. 2° Il se dit des oiseaux imitant la voix humaine. 3° S exprimer. 4° Discourir, s énoncer par le discours, causer. 5° Parler que, au sens de dire. 6° Parler à, adresser la … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
parler — Parler: Loqui, Fari, Fabulari, Crepare, Verba facere, Mittere vocem, Voces facere, Sermocinari. {{t=g}}paralaléin,{{/t}} esse puto (ait Budaeus) quod lingua vernacula pro verbo loqui, Verba facere, dicit Parler, et {{t=g}}paralalian,{{/t}} quod… … Thresor de la langue françoyse
parler — PARLER. v. n. Proferer, prononcer des mots, articuler des mots. Un enfant qui commence à parler, qui ne sçait pas encore parler. ce malade est à l extremité, il ne parle plus. Nostre Seigneur a fait parler les muets. vous parlez si bas que je ne… … Dictionnaire de l'Académie française
Parler stephanois — Parler gaga Pour les articles homonymes, voir Gaga … Wikipédia en Français
Parler stéphanois — Parler gaga Pour les articles homonymes, voir Gaga … Wikipédia en Français
Parler family — Parler ( cs. Parléř, IPA2|ˈparlɛːr̝̊) was a surname of a family of German architects and builders. The family came from Schwäbisch Gmünd, but descendants of Heinrich Parler, the founder of the dynasty, were working in various parts of Europe,… … Wikipedia
Parler tout bas — «Parler tout bas» … Википедия
Parler tout bas — Saltar a navegación, búsqueda «Parler tout bas» Sencillo de Alizée del álbum Gourmandises Publicación 21 de abril del 2001 Género(s) … Wikipedia Español
PARLER (LES) — PARLER LES Le milieu du XIVe siècle marque dans l’évolution de l’art gothique, en Allemagne, une étape stylistique qui correspond sur le plan social à l’accession de la bourgeoisie qui prend alors le pas sur le clergé et la noblesse. Une famille… … Encyclopédie Universelle
Parler à la lune (album) — Parler à la lune Album par Gaëtan Sortie 2 décembre 2004 Enregistrement versions instrumentales de chaque chanson Durée 32 chansons Genre chansons pour enfants … Wikipédia en Français
Parler à la cantonade — ● Parler à la cantonade parler sans être en scène, ou à un personnage qui n est pas en scène ; parler assez haut pour être entendu de nombreuses personnes tout en ne s adressant personnellement à aucune … Encyclopédie Universelle
