-
1 justice
f. (de justitia) 1. справедливост, правда; la justice sociale социална справедливост; 2. правота; 3. правосъдие, съд; съдебно ведомство; юриспруденция; justice militaire военно съдебно ведомство; justice civile гражданска юриспруденция; déni de justice отказ от даване на правосъдие (от страна на съдия); être appelé en justice извикан съм пред съда. Ќ demander justice искам, търся правосъдие; basse justice ист. феодално право за разрешаване на малки дела; descente de justice обиск; faire justice а qqn. обезщетявам някого; признавам правото на някого; faire justice de qqn. саморазправям се с някого; отмъщавам си; faire justice d'une chose справям се сам с нещо; se faire justice отмъщавам си; убивам се; palais de justice съдебна палата; la Justisse Темида; raide comme la justice вцепенен, който не може да се отпусне, стегнат, вдървен. Ќ Ant. crime, iniquité, injustice. -
2 paraître
v. (bas lat. parescere, class. parere) I. v.intr. 1. явявам се, появявам се, показвам се; 2. изглеждам, имам вид, струва ми се; 3. излизам (за печатно произведение); 4. явявам се (с покана, призовка); paraître en justice явявам се пред съда; 5. прен. блестя; chercher а paraître желая, стремя се да блесна, да блестя; paraître en scène излизам на сцена; 6. в съчет. faire paraître представям, правя да изглежда; faire paraître un livre издавам книга; laisser paraître откривам, позволявам да се види; 7. ост. виждам се, прозирам; 8. правя се на, преструвам се на; II. v.imp. струва ми се, изглежда, вероятно, навярно; il me paraît que струва ми се, че; а ce qu'il paraît както изглежда; III. m. лит., филос. вид, външност; l'être et le paraître истинската същност и външният вид. Ќ Ant. cacher (se), disparaître. -
3 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
4 cour
f. (lat. pop. curtis, class. cohors, cohortis "cour de ferme" confondu avec lat. curia) 1. двор; les enfants jouent dans la cour децата играят в двора; 2. съд; палата; cour d'appel апелативен съд; cour de cassation касационен съд; cour d'assises углавен съд; cour suprême върховен съд; cour des comptes сметна палата; 3. съдебен състав; la Haute cour de justice съд, съставен от парламентаристи, който съди Президента на Републиката или министрите в случай на тежки провинения; 4. дворец, кралски двор, кралска свита; la noblesse de cour придворните аристократи; 5. ост. улица без изход; 6. (Белгия) тоалетна (често в дъното на двора); 7. обкръжение, свита около влиятелен човек; 8. ист. събрание на васалите на краля. Ќ être bien en cour ползвам се от милостта на краля; приеман съм добре при някого; être mal en cour в немилост съм; faire la cour (а) ухажвам; la cour du roi Pétaud къща, в която всички заповядват; tenir cour plénière провеждам разширено заседание; c'est la cour des miracles това е мръсно и опасно място; cour d'amour провансалско сдружение, което се е занимавало с въпросите на галантността. Ќ Hom. courre, cours, court. -
5 frais
m. pl. (lat. fractum, de frangere "rompre") 1. разноски разходи; пари; faux frais дребни, непредвидени разходи; se mettre en frais правя големи разходи; frais de justice съдебни разноски; а frais communs на общи разноски; frais de déplacement разходи за командировка; frais d'entreposage разходи за складиране; frais portuaires разходи за пристанищни такси; 2. прен. усилие, мъка. Ќ en être pour ses frais влагам много пари в нещо, от което нямам полза; se mettre en frais харча повече, отколкото е необходимо; faire des frais полагам усилие, мъча се; а grands frais като полагам големи усилия; а peu de frais лесно, без големи усилия; sur (de) nouveaux frais отново; като започвам наново. Ќ Ant. économie, épargne. -
6 lit
m. (lat. lectus) 1. легло, креват; одър; постеля; lit de camp походно легло; lit de sangle сгъваемо брезентово легло; lit-cage желязно сгъваемо легло; lit de repos кушетка; lit de mort смъртен одър; lit de feuillage постеля от шума; lits jumeaux сдвоено легло; garder le lit лежа болен на легло, пазя леглото; se mettre au lit, aller au lit лягам си; 2. русло, речно корито; 3. ред, слой, пласт, залежи; lit d'argile глинен пласт. Ќ comme on fait son lit on se couche погов. на каквото си постелеш, на такова ще легнеш; enfants du premier lit, du second lit деца от първи брак, от втори брак; faire lit а part спя отделно (за съпрузи); lit de justice ист. тържествено събрание на парламента, на което присъствал и кралят; lit d'un courant място в река, където течението е най-силно; lit du vent направление, посока на вятъра; au saut du lit рано сутрин; jusqu'а son lit de mort до края на живота си; mourir dans son lit умирам от естествена смърт; lit de parade легло, на което е поставен мъртвец преди тържествено погребение. Ќ Hom. li, lie: formes des v. lier, lire. -
7 traduire
v.tr. (lat. traducere, proprem. "faire passer") 1. юр. призовавам; traduire en justice призовавам на съд; 2. превеждам; traduire un texte en français превеждам текст на френски език; 3. прен. изразявам, предавам; les mots traduisent la pensée думите изразяват мисълта; se traduire изразявам се, предавам се. -
8 visage
m. (de l'a. fr. vis, du lat. visus "aspect, apparence", proprem. "vue") 1. лице; образ; visage allongé издължено лице; visage joufflu бузесто лице; 2. вид, физиономия; изглед; visage mignon сладка, приятна физиономия; avoir bon visage имам добър вид на лицето; faire bon visage имам доволен вид тогава, когато това е неуместно; 3. прен. лице, вид; les deux visages de la justice двете лица на правосъдието; urbanisme а visage humain урбанизъм с човешко лице. Ќ а visage découvert с открито лице; trouver (le) visage de bois хлопам на затворена врата; plis du visage бръчки; les Visages pâles белите хора ( бледоликите за индианците).
См. также в других словарях:
Faire justice de quelque chose — ● Faire justice de quelque chose le récuser, le réfuter : Il a fait justice des accusations portées contre lui … Encyclopédie Universelle
Se faire justice — ● Se faire justice se venger ou se suicider … Encyclopédie Universelle
Vendetta (faire justice soi même) — Vendetta (justice privée) Pour les articles homonymes, voir vendetta. La Justice et la Vengeance Divine poursuivant le Crime, 1808 (musée du Louvre) de Pierre Paul Prud … Wikipédia en Français
Rendre, faire justice à quelqu'un — ● Rendre, faire justice à quelqu un réparer le tort qui lui a été fait, reconnaître ses mérites … Encyclopédie Universelle
justice — [ ʒystis ] n. f. • 1080; lat. justitia 1 ♦ Juste appréciation, reconnaissance et respect des droits et du mérite de chacun. ⇒ droiture, équité, impartialité, intégrité, probité. Agir avec justice. « La justice est le respect de la dignité humaine … Encyclopédie Universelle
JUSTICE — Pour les articles homonymes, voir Justice (homonymie). Avertissement : cet article traite principalement de la conception occidentale de la justice qui a tendance à se généraliser au XXIe siècle … Wikipédia en Français
justice — Justice, Iustitia. Aspre, et fort estroicte, ou rigoureuse justice, Abscissior iustitia. Justice est logée en l entendement, Consedit in mente iustitia. S il n estoit ainsi, justice ne bonté n auroit aucun lieu entre les hommes, Quod ni ita se… … Thresor de la langue françoyse
justice — Justice. s. f. Vertu morale, qui rend à chacun ce qui luy appartient. La justice est la Reine des vertus. ce Prince gouverne avec justice. les Estats sans justice sont de grands brigandages. chacun le sien, c est justice. il n y a point de… … Dictionnaire de l'Académie française
Justice Privée — Ne pas confondre avec le recours à un juge privé ou arbitrage juridique. La justice privée est le « droit de se faire justice à soi même »[1]. La justice privée peut recouvrir deux notions différentes. La première acceptation, la… … Wikipédia en Français
Justice privee — Justice privée Ne pas confondre avec le recours à un juge privé ou arbitrage juridique. La justice privée est le « droit de se faire justice à soi même »[1]. La justice privée peut recouvrir deux notions différentes. La première… … Wikipédia en Français
justice — (ju sti s ) s. f. 1° Règle de ce qui est conforme au droit de chacun ; volonté constante et perpétuelle de donner à chacun ce qui lui appartient. • La justice n est pas une vertu d État, CORN. Pomp. I, 1. • La justice n est qu une vive… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
