-
21 last
{la:st}
I. 1. последен
she was the LAST to arrive тя пристигна последна
the LAST but one предпоследният
the LAST but three четвъртият от края
2. миналия (за седмица, месец, година, годишно време и пр.)
LAST Tuesday миналия вторник
LAST night снощи
3. последен, най-нов, модерен, най-авторитетен, окончателен, решаваш
the LAST thing/word in hats, etc. шапки и пр. последна мода
matter of the LAST importance въпрос от първостепенно значение
the LAST word in science and technics най-новото в науката, последната дума на техниката
4. най-незначителен/маловажен
LAST but not least последен по ред, но не и по значение
to eat every LAST bit of food on one's plate изяждам си всичко (до трошичка)
the LAST Things смъртта, раят и адът
LAST name презиме
II. 1. последен
последно споменат (с the, this, these)
in my LAST в последното си писмо
2. последно действие
to breathe one's LAST издъхвам, умирам
to look one's LAST on something гледам/поглеждам за последен път
3. край, смърт
at (long) LAST най-после, яай-сетне
to/till the LAST докрай, до последния момент, до смъртта си
towards the LAST към края на живота си
we shall never hear the LAST of it има да ни опяват/натякват
to see the LAST of someone виждам гърба на някого, отървавам се от някого
III. 1. последно, накрая
to come LAST идвам последен, последен съм
2. за последен път
IV. 1. продължавам, трая, задържам се (за време)
2. издържам, изтрайвам (докрай) (и с out)
his memory will LAST споменът за него ще живее/пребъде
he won't LAST (out) long разг. няма да го бъде
he won't LAST out the afternoon няма да доживее до вечерта
3. стигам, достатъчен съм (и с out)
we have enough food to LAST (us) for three days имаме храна за три дни
4. трая, не се износвам/развалям, запазвам се (за плат и пр.)
V. n обущарски калъп
to measure someone's foot by one's own LAST съдя за другите по себе си
to stick to one's LAST не се занимавам с работи, от които не разбирам
VI. v слагам на калъп
VII. n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона)* * *{la:st} 1. последен; she was the last to arrive тя пристигна послед(2) {la:st} n 1. последен; последно споменат (с the, this, these{3} {la:st} adv 1. последно, накрая; to come last идвам последен; п{4} {la:st} v 1. продължавам, трая, задържам се (за време); 2. и{5} {la:st} n обущарски калъп; Ћ to measure s.o.'s foot by o.'s {6} {la:st} v слагам на калъп.{7} {la:st} n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона* * *трая; окончателен; отделен; последно; последен; продължавам; прощален; изтекъл; накрая;* * *1. at (long) last най-после, яай-сетне 2. he won't last (out) long разг. няма да го бъде 3. he won't last out the afternoon няма да доживее до вечерта 4. his memory will last споменът за него ще живее/пребъде 5. i. последен 6. ii. последен 7. iii. последно, накрая 8. in my last в последното си писмо 9. iv. продължавам, трая, задържам се (за време) 10. last but not least последен по ред, но не и по значение 11. last name презиме 12. last night снощи 13. last tuesday миналия вторник 14. matter of the last importance въпрос от първостепенно значение 15. she was the last to arrive тя пристигна последна 16. the last but one предпоследният 17. the last but three четвъртият от края 18. the last thing/word in hats, etc. шапки и пр. последна мода 19. the last things смъртта, раят и адът 20. the last word in science and technics най-новото в науката, последната дума на техниката 21. to breathe one's last издъхвам, умирам 22. to come last идвам последен, последен съм 23. to eat every last bit of food on one's plate изяждам си всичко (до трошичка) 24. to look one's last on something гледам/поглеждам за последен път 25. to measure someone's foot by one's own last съдя за другите по себе си 26. to see the last of someone виждам гърба на някого, отървавам се от някого 27. to stick to one's last не се занимавам с работи, от които не разбирам 28. to/till the last докрай, до последния момент, до смъртта си 29. towards the last към края на живота си 30. v. n обущарски калъп 31. vi. v слагам на калъп 32. vii. n мярка за тегло (според стоката, обик. около 2 тона) 33. we have enough food to last (us) for three days имаме храна за три дни 34. we shall never hear the last of it има да ни опяват/натякват 35. за последен път 36. издържам, изтрайвам (докрай) (и с out) 37. край, смърт 38. миналия (за седмица, месец, година, годишно време и пр.) 39. най-незначителен/маловажен 40. последен, най-нов, модерен, най-авторитетен, окончателен, решаваш 41. последно действие 42. последно споменат (с the, this, these) 43. стигам, достатъчен съм (и с out) 44. трая, не се износвам/развалям, запазвам се (за плат и пр.)* * *last [la:st] I. adj 1. последен; the \last but one предпоследният; the \last but three третият от края; the \last person one would suspect последният човек, в когото някой би се усъмнил; every \last всички до един; in the \last resort, as a \last resort ( resource) в краен случай; 2. минал (за седмица, година и пр.); \last night снощи; 3. последен, най-нов, модерен; най-авторитетен; окончателен, решаващ; the \last figures are not final последните цифри не са окончателни; a matter of the \last importance въпрос от първостепенно значение; the \last word in science последната дума на техниката (науката); the \last ( latest) thing последна мода; 4. най-незначителен, най-маловажен; • \last but not least последен по ред, но не и по значение; the L. Day Второто пришествие; Страшният съд; the L. Supper Тайната вечеря; the \last great change вечният сън, смъртта; to be on o.'s \last legs изхабен (износен) съм, наближава ми краят; to stick to o.'s \last не се бъркам в неща, които не разбирам, занимавам се със своите работи; II. n 1. последен; последно споменат (с the, this, these); the \last of the Stewarts последният (представител на) от Стюартите; in my \last в последното си писмо; 2. последно действие; the \last of pea-time разг. последен етап (стадий); to give s.o. the \last rites причастявам, давам последно причастие (на умиращ); to breathe o.'s \last издъхвам, умирам; we shall never hear the \last of it има да ни натякват за това; to see the \last of s.o. виждам гърба на някого, отървавам се от някого; 3. край; смърт; at ( long) \last най-накрая; най-после; най-сетне; to ( till) the \last докрай, до последния момент; до смъртта; towards the \last към края на живота си; III. adv 1. последно, накрая; \last, we visited Paris накрая посетихме Париж; \last -mentioned споменат най-накрая; to the \last degree прекалено, прекомерно, извънредно; 2. за последен път; IV. last n обущарски калъп; to stick to o.'s \last гледам (собствената) си работа, не се бъркам в работи, от които не разбирам; V. v слагам на калъп; VI. last v 1. продължавам, трая, издържам; задържам се (за време); изтрайвам; to \last the game ( course, week) изтрайвам, издържам до край; 2. стигам, достатъчен съм (за запаси и пр.) (и с out); these apples will \last through the winter тези ябълки ще стигнат за цялата зима; 3. трая, здрав съм, не се износвам (за плат); stuff that will \last for ages плат, който няма скъсване; 4. надживявам ( out); изтрайвам, изкарвам (даден период, за предмет) ( out); надживявам някого; this coat will \last me for years това палто ще ме изкара с години; VII. n издръжливост; VIII. last n ласт (мярка за тегло, различна според стоката, обикн. около 2 т). -
22 natural
{'nætʃrəl}
I. 1. естествен, природен, натурален
NATURAL gas естествен/природен газ
NATURAL selection биол. естествен подбор
NATURAL history/science естествознание, естествени науки
NATURAL forces/phenomena природни сили/явления
someone's NATURAL life целият живот на някого
2. естествен, истински, верен, реален
3. вроден, присъщ, естествен, непристорен
NATURAL poet, etc. роден поет и пр.
with the bravery NATURAL to him с присъщата за него храброст
it comes NATURAL to him удава му се, това му е вродено
4. самороден
5. непросветен, див
6. роден, истински (за родител и пр.)
7. извънбрачен (за дете)
8. муз. основна неалтерована (за музикална степен)
II. 1. идиот по рождение
2. муз. основна неалтерована музикална степен, бекар
3. разг. природно надарен човек (for)
he's a NATURAL for the job той е роден за тази работа
4. разг. нещо очевидно подходящо, нещо, което ще има успех* * *{'natshrъl} I. a 1. естествен, природен, натурален; natural gas есте* * *самороден; присъщ; природен; верен; вроден; див; естествен; закономерен; натурален; нормален; непросветен;* * *1. he's a natural for the job той е роден за тази работа 2. i. естествен, природен, натурален 3. ii. идиот по рождение 4. it comes natural to him удава му се, това му е вродено 5. natural forces/phenomena природни сили/явления 6. natural gas естествен/природен газ 7. natural history/science естествознание, естествени науки 8. natural poet, etc. роден поет и пр 9. natural selection биол. естествен подбор 10. someone's natural life целият живот на някого 11. with the bravery natural to him с присъщата за него храброст 12. вроден, присъщ, естествен, непристорен 13. естествен, истински, верен, реален 14. извънбрачен (за дете) 15. муз. основна неалтерована (за музикална степен) 16. муз. основна неалтерована музикална степен, бекар 17. непросветен, див 18. разг. нещо очевидно подходящо, нещо, което ще има успех 19. разг. природно надарен човек (for) 20. роден, истински (за родител и пр.) 21. самороден* * *natural[´nætʃərəl] I. adj 1. естествен, природен, натурален;
atural increase естествен прираст;
atural selection естествен подбор;
atural history естествена история;
atural science естествознание, естествени науки;
atural weapons естествено оръжие (зъби, нокти, юмруци);
atural forces ( phenomena) природни сили (явления);
atural resources природни ресурси; (за човек) вродени, присъщи качества;
atural philosophy ост. физика;
atural philosopher ост. физик;
atural dialectics диалектика на природата; the term of o.'s
atural life цял живот; 2. естествен, истински, верен; most
atural representation of life най-вярно представяне на живота; 3. вроден, присъщ;
atural charm естествен чар;
atural talents ( gifts) вроден талант (дарба);
atural linguist ( poet) роден езиковед (поет); with the bravery
atural to him с присъща за него храброст; it comes
atural to him удава му се; това му е вродено; 4. самороден; 5. непросветен, див; нецивилизован; 6. нормален; 7. извънбрачен; 8. муз. основен (за тон);
atural justice правосъдие, основано на изконни човешки принципи; естествено право; неписано правосъдие;
atural key ключ С; II. n 1. идиот; 2. муз. основен тон; бекар; 3. ам. разг. надарен човек, талант; 4. карти печеливша комбинация при първо раздаване; it's a
atural прен. чудо нещо; лесна работа. -
23 noble
{'noubl}
I. 1. благороден (за характер, метал и пр.), възвишен, знатен, аристократичен
(of) NOBLE birth (от) благородно потекло
2. величествен, величав
3. прекрасен, чудесен, внушителен
the NOBLE art/science бокс
II. 1. благородник, аристократ, дворянин, пер
2. ист. английска златна монета* * *{'noubl} I. a 1. благороден (за характер, метал и пр.); възвише* * *чудесен; пер; прекрасен; аристократ; благородник; благороден; велможа; величав; величествен; дворянин; знатен;* * *1. (of) noble birth (от) благородно потекло 2. i. благороден (за характер, метал и пр.), възвишен, знатен, аристократичен 3. ii. благородник, аристократ, дворянин, пер 4. the noble art/science бокс 5. величествен, величав 6. ист. английска златна монета 7. прекрасен, чудесен, внушителен* * *noble [noubl] I. adj 1. благороден (за характер, ранг, метал и пр.); знатен, аристократичен; (of)
oble birth (от) благородно потекло; the
oble savage благороден дивак (непознаващ корупцията, мошеничеството и измамата); 2. величествен, величав; 3. прекрасен, чудесен, внушителен; to do things on a
oble scale правя нещата със замах; 4. щедър, великодушен; • the
oble art ( science) бокс; II. n 1. благородник, аристократ, дворянин, пер; 2. ист. старинна английска златна монета (6 шилинга и 8 пенса); 3. ам. sl водач на стачкоизменници. -
24 number
{'nʌmbə}
I. 1. брой, число, количество, сума, сбор
a (great/large) NUMBER, (great/large) NUMBERs (of) голям брой, много
a small NUMBER/anall NUMBERs (of) малък брой, малко
in NUMBERs в голям брой/количество, масово
in great/small NUMBERs в голям/малък брой/количество
in round NUMBERs в кръгли цифри, приблизително
ten in NUMBER десет на брой
to exceed in NUMBER превъзхождам числено
to the NUMBER of на брой
out of/without NUMBER безброй, безчет
2. pl численост, числено превъзходство (и force of NUMBERs)
3. мат. цифра, число, сума, сбор
science of NUMBERs аритметика
broken NUMBER дроб
4. номер
NUMBER one номер първи
house/telephone NUMBER номер на къща/телефон
5. брой (на вестник), книжка (на списание)
in NUMBERs на части (свезки)
6. грам. число
7. pl аритметика
to be good at NUMBERs добър съм по смятане
8. pl муз. ноти
9. pl стихотворен размер, стъпка, ост. стихове
10. sl момиче, гадже, мацка
11. разг. номер (в естрадна програма), отделна ария и пр. (от опера, оратория)
12. търг. разг. артикул
one's NUMBER goes/is up лоша ми е работата, песента ми е изпята, лошо ми се пише, на умиране съм
to get/take someone's NUMBER ам. съставям си мнение за някого, разбирам колко (пари) струва някой
NUMBER one аз, моя милост
to look after/take care of NUMBER one грижа се за себе си/за собствените си интереси
he is of our NUMBER той е от нашите/нашата компания, to have someone's NUMBER sl. разбирам нечии подбуди/мотиви
II. 1. броя, преброявам
2. броя, наброявам, съм на брой, възлизам на
we NUMBERed 20 in all бяхме общо 20 души на брой
3. номерирам
4. смятам, включвам, причислявам, отнасям (among, in, with)
5. pass ограничавам по брой
his days are NUMBERed дните му са преброени
6. воен. преброяваме се
разчитаме се (off)* * *{'n^mbъ} n 1. брой, число, количество, сума, сбор; a (great/la(2) {'n^mbъ} v 1. броя, преброявам; 2. броя, наброявам, съм на* * *численост; число; чет; сума; ред; сбор; броя; брой; включвам; количествo; наброявам; номер;* * *1. 1 разг. номер (в естрадна програма), отделна ария и пр. (от опера, оратория) 2. 1 търг. разг. артикул 3. a (great/large) number, (great/large) numbers (of) голям брой, много 4. a small number/anall numbers (of) малък брой, малко 5. broken number дроб 6. he is of our number той е от нашите/нашата компания, to have someone's number sl. разбирам нечии подбуди/мотиви 7. his days are numbered дните му са преброени 8. house/telephone number номер на къща/телефон 9. i. брой, число, количество, сума, сбор 10. ii. броя, преброявам 11. in great/small numbers в голям/малък брой/количество 12. in numbers в голям брой/количество, масово 13. in numbers на части (свезки) 14. in round numbers в кръгли цифри, приблизително 15. number one аз, моя милост 16. number one номер първи 17. one's number goes/is up лоша ми е работата, песента ми е изпята, лошо ми се пише, на умиране съм 18. out of/without number безброй, безчет 19. pass ограничавам по брой 20. pl аритметика 21. pl муз. ноти 22. pl стихотворен размер, стъпка, ост. стихове 23. pl численост, числено превъзходство (и force of numbers) 24. science of numbers аритметика 25. sl момиче, гадже, мацка 26. ten in number десет на брой 27. to be good at numbers добър съм по смятане 28. to exceed in number превъзхождам числено 29. to get/take someone's number ам. съставям си мнение за някого, разбирам колко (пари) струва някой 30. to look after/take care of number one грижа се за себе си/за собствените си интереси 31. to the number of на брой 32. we numbered 20 in all бяхме общо 20 души на брой 33. брой (на вестник), книжка (на списание) 34. броя, наброявам, съм на брой, възлизам на 35. воен. преброяваме се 36. грам. число 37. мат. цифра, число, сума, сбор 38. номер 39. номерирам 40. разчитаме се (off) 41. смятам, включвам, причислявам, отнасям (among, in, with)* * *number[´nʌmbə] I. n 1. брой, число, количество, сума, сбор; a ( great, large)
umber ( great, large
umbers) (of) голям брой, много; a small
umber (small
umbers) малък брой, малко; in
umbers в голям брой (количество), масово; in great ( small)
umbers в голям (малък) брой (количество); in round
umbers в кръгли цифри; приблизително; ten in
umber десет на брой; to exceed in
umber превъзхождам числено; the
umber of на брой; without ( beyond, out of)
umber без брой (чет); 2. pl численост, числено превъзходство (и force of
umbers); there's safety in
umbers неща, в които участват много хора не носят голям риск; 3. мат. цифра, число, сума, сбор; science of
umbers аритметика; broken
umber дроб; 4. номер; (No, pl Nos);
umber one номер първи; house ( telephone)
umber номер на къща (телефон); 5. брой (на вестник), книжка (на списание); in
umbers на части ( свезки); 6. ез. число; 7. pl аритметика; 8. pl муз. ноти; 9. pl стихотворен размер (стъпка); стихове; 10. sl цигара от канабис; 11. разг. група, банда, тайфа; he is not of our
umber той не е с нас; 12. predic разг. екземпляр "един", чешит; 13. номер, "парче" (за песен); big
umber ам. sl голяма клечка, важен човек; hot
umber ам. разг. 1) хит; 2) привлекателно момиче; opposite
umber човек, който заема същата длъжност в друго учреждение, равен по чин "колега"; a back
umber стар брой; прен. "стара песен" (кримка); o.'s
umber goes (is) up лоша работа, песента му е изпята, той мирише на пръст; to get ( take) somebody's
umber съставям си мнение за, разбирам какво представлява някой;
umber one 1) аз, моя милост; 2) първи, главен, най-важен; 3) първокласен; to look after ( take care) of
umber one грижа се за себе си, за своите интереси; to do a
umber on s.o. изигравам някому номер, "изпързалвам" някого; to lose the
umber of o.'s mess воен., разг. отивам на оня свят, умирам; II. v 1. броя, преброявам; 2. броя, наброявам, съм по брой, възлизам на; the population
umbers 8000 населението е 8000 души; 3. номерирам; 4. смятам, включвам, причислявам, отнасям ( among, in, with); 5. воен. преброяваме (разчитаме) се (и с off). -
25 physical
{'fizikəl}
a физически, материален, телесен
PHYSICAL exercises/sl. jerks гимнастика, гимнастически упражнения
PHYSICAL chemistry физикохимия
PHYSICAL education физкултура, физическо възпитание (като учебен предмет)
PHYSICAL therapy физиотерапия
PHYSICAL science физика, химия и астрономия* * *{'fizikъl} а физически; материален; телесен; physical exercises/sl.* * *физически; телесен;* * *1. a физически, материален, телесен 2. physical chemistry физикохимия 3. physical education физкултура, физическо възпитание (като учебен предмет) 4. physical exercises/sl. jerks гимнастика, гимнастически упражнения 5. physical science физика, химия и астрономия 6. physical therapy физиотерапия* * *physical[´fizikl] adj физически, материален; телесен; \physical chemistry физикохимия; \physical geography физическа география; \physical exercise гимнастика; \physical drills (sl jerks) гимнастически упражнения; \physical culture физкултура; \physical education физкултура (особ. като учебен предмет); \physical science науките, изучаващи неживата материя (неорганична химия, физика, астрономия и пр.); \physical handicap физически недъг; FONT face=Times_Deutsch◊ FONT face=Symboladv physically. -
26 library
{'laibrəri}
1. библиотека
2. поредица от книги, издавани от издателство (напр. световна класика)
3. работен кабинет (в частна къща)
4. attr библиотечен, от библиотека
LIBRARY science ам. библиотекарство* * *{'laibrъri} n 1. библиотека; 2. поредица от книги, издавани о* * *читалище; читалище; библиотека;* * *1. attr библиотечен, от библиотека 2. library science ам. библиотекарство 3. библиотека 4. поредица от книги, издавани от издателство (напр. световна класика) 5. работен кабинет (в частна къща)* * *library[laibrəri] n библиотека; microfilm \library микрофилмотека; walking \library шег. подвижна (жива) енциклопедия; circulating ( lending) \library библиотека, която раздава книги за ползване вкъщи. -
27 popular
{'pɔpjulə}
1. популярен (with сред, между)
2. народен, на народа
POPULAR election всеобщи избoри
POPULAR vote преки избoри
POPULAR front народен фронт
POPULAR government народно правителство, правителство, избрано от народа
POPULAR opinion обществено мнение
3. общодостъпен (и за цени), популярен
POPULAR science наука за всички* * *{'pъpjulъ} а 1. популярен (with сред, между); 2. народен; на* * *общодостъпен; популярен; разпространен; народeн;* * *1. popular election всеобщи избoри 2. popular front народен фронт 3. popular government народно правителство, правителство, избрано от народа 4. popular opinion обществено мнение 5. popular science наука за всички 6. popular vote преки избoри 7. народен, на народа 8. общодостъпен (и за цени), популярен 9. популярен (with сред, между)* * *popular[´pɔpjulə] adj 1. популярен; to be \popular with ползвам се с популярност между; 2. народен; \popular front народен фронт; the \popular voice гласът на народа; at \popular prices на народни цени; \popular opinion обществено мнение; 3. общодостъпен, популярен; всеизвестен; in \popular language на обикновен език. -
28 province
{'prɔvins}
1. облаcт, провинция
2. pl провинция (не столица)
3. епархия
4. облаcт, сфера, клон, отдел, компетентност, компетенция
it's outside my PROVINCE не е от моята компетентност
the question falls outside the PROVINCE of science въпросът е извън областта/не е в областта на науката* * *{'prъvins} n 1. облаcт, провинция; 2. pl провинция (не столи* * *ресор; област; окръг; провинция;* * *1. it's outside my province не е от моята компетентност 2. pl провинция (не столица) 3. the question falls outside the province of science въпросът е извън областта/не е в областта на науката 4. епархия 5. облаcт, провинция 6. облаcт, сфера, клон, отдел, компетентност, компетенция* * * -
29 social
{'souʃəl}
I. 1. обществен, социален
SOCIAL democrat социалдемократ
SOCIAL science социология
SOCIAL security обществено осигуряване
SOCIAL welfare обществено благополучие/благо/добруване
SOCIAL (welfare) worker служащ/доброволен сътрудник по общественото подпомагане
SOCIAL service благотворителна дейност
SOCIAL services държавни служби за образование, здравеопазване, пенсии, жилища и пр
2. светски, обществен
SOCIAL activities светски/обществени задължения/занимания
someone's SOCIAL set обществото/средата на някого
SOCIAL climber кариерист
his SOCIAL equals равните нему по обществено положение
3. дружески, приятелски
to spend a SOCIAL evening прекарвам вечер между приятели/в приятелска среда
SOCIAL disease венерическа болеcт
социално заболяване (напр. туберкулoза)
SOCIAL engineering социално инженерство (течение в приложната социология)
II. n вечеринка, забава, другарска среща* * *{'soushъl} I. a 1. обществен, социален; social democrat социалдемокр* * *социален; светски; обществен;* * *1. his social equals равните нему по обществено положение 2. i. обществен, социален 3. ii. n вечеринка, забава, другарска среща 4. social (welfare) worker служащ/доброволен сътрудник по общественото подпомагане 5. social activities светски/обществени задължения/занимания 6. social climber кариерист 7. social democrat социалдемократ 8. social disease венерическа болеcт 9. social engineering социално инженерство (течение в приложната социология) 10. social science социология 11. social security обществено осигуряване 12. social service благотворителна дейност 13. social services държавни служби за образование, здравеопазване, пенсии, жилища и пр 14. social welfare обществено благополучие/благо/добруване 15. someone's social set обществото/средата на някого 16. to spend a social evening прекарвам вечер между приятели/в приятелска среда 17. дружески, приятелски 18. светски, обществен 19. социално заболяване (напр. туберкулoза)* * *social[´souʃəl] I. adj 1. обществен, социален; \social disease венерическа болест; \social drinker човек, който пие само когато е в компания; \social order система от междуличностни отношения в обществото; 2. общителен; 3. светски; \social evening вечеринка; 4. ам. венерически (за болест); • \social democrat социалдемократ; II. n 1. разг. вечеринка; 2. събрание, събиране, сбирка. -
30 term
{tə:m}
I. 1. срок, период
during his TERM of office докато беше на служба/заемаше този пост
presidential TERM президентски мандат
2. платежен срок, ден на плащане (обик. на 3 месеца)
to owe a TERM's rent дължа наем за 3 месеца
3. семестър, учебен срок
during TERM през учебно време
4. съдебна сесия
5. мат. член
6. лог. член (на силогизъм)
7. термин
рl изрази, фразеология, език
in TERMs of approval одобрително
in flatterin/glowing TERMs ласкаво, хвалебствено
in TERMs of с езика на, от гледна точка на, превърнат в, изчислен с
in TERM s of science на езика на/от гледна точка на науката
his work is not profitable in TERMs of money работата му не e изгодна от парична гледна точка
in TERMs of metrical measures превърнато в метрична система
in set TERMs ясно, определено, решително, недвусмислено
8. ост. край, граница
9. край на периода на нормалната бременност
she has reached her TERM време e да ражда (за бременна жена)
10. мед. менструация, период
11. рl условия на договор и пр., условия за плащане, цена, хонорар
what are your TERMs for lessons? колко вземате за уроци? on easy TERMs на износна цена, при изгодни условия
not on any TERM на никаква цена, за нищо на света
on these TERM s при тези условия
to come to TERM s отстъпвам, приемам условията, примирявам се (with с)
the enemy came to TERMs неприятелят капитулира
to bring someone to TERMs принуждавам някого да се съгласи на/да приеме условията ми
on TERMs of friendship/equality, etc. на приятелски/равни и пр. начала
12. лични отношения
to be on good/friendly TERMs with в добри/приятелски отношения съм с
we are not on speaking TERMs не се познаваме, само се знаем, не си говорим, скарани сме
13. ист. рим. граничен стълб, често с бюста на бога Термин
TERM of reference компетенция, ресор, инструкции
II. v наричам, назовавам, определям като* * *{tъ:m} n 1. срок, период; during his term of office докато беше на (2) {tъ:m} v наричам, назовавам, определям като.* * *член; срочен; срок; термин; условие; триместър; период; понятие; именувам; наричам; назовавам;* * *1. 1 ист. рим. граничен стълб, често с бюста на бога Термин 2. 1 лични отношения 3. 1 рl условия на договор и пр., условия за плащане, цена, хонорар 4. during his term of office докато беше на служба/заемаше този пост 5. during term през учебно време 6. his work is not profitable in terms of money работата му не e изгодна от парична гледна точка 7. i. срок, период 8. ii. v наричам, назовавам, определям като 9. in flatterin/glowing terms ласкаво, хвалебствено 10. in set terms ясно, определено, решително, недвусмислено 11. in term s of science на езика на/от гледна точка на науката 12. in terms of approval одобрително 13. in terms of metrical measures превърнато в метрична система 14. in terms of с езика на, от гледна точка на, превърнат в, изчислен с 15. not on any term на никаква цена, за нищо на света 16. on terms of friendship/equality, etc. на приятелски/равни и пр. начала 17. on these term s при тези условия 18. presidential term президентски мандат 19. she has reached her term време e да ражда (за бременна жена) 20. term of reference компетенция, ресор, инструкции 21. the enemy came to terms неприятелят капитулира 22. to be on good/friendly terms with в добри/приятелски отношения съм с 23. to bring someone to terms принуждавам някого да се съгласи на/да приеме условията ми 24. to come to term s отстъпвам, приемам условията, примирявам се (with с) 25. to owe a term's rent дължа наем за 3 месеца 26. we are not on speaking terms не се познаваме, само се знаем, не си говорим, скарани сме 27. what are your terms for lessons? колко вземате за уроци? on easy terms на износна цена, при изгодни условия 28. край на периода на нормалната бременност 29. лог. член (на силогизъм) 30. мат. член 31. мед. менструация, период 32. ост. край, граница 33. платежен срок, ден на плащане (обик. на 3 месеца) 34. рl изрази, фразеология, език 35. семестър, учебен срок 36. съдебна сесия 37. термин* * *term[tə:m] I. n 1. срок, период; in the short ( medium, long) \term в кратко- (средно- дълго) срочен план; for \term of o.'s life до живот; пожизнен; to serve o.'s \term излежавам си наказанието; \term of patent срок на действие на патент; \term of priority приоритетен срок; \term of validity срок на валидност; срок на действие; \term of years юрид. срочно право; 2. pl условия, клаузи (на договор и пр.); условия за плащане, цена; хонорар; usual \terms обикновени условия на експлоатация; \terms of reference компетенция, мандат, права (на комисия и пр.); \term of trade условия на търговия, външнотърговски баланс; \term structure of interest rates структура на лихвените проценти в зависимост от сроковете; on these \terms при тези условия; to come to ( to make) \terms 1) постигам споразумение; 2) капитулирам, предавам се; to bring the enemy to \terms принуждавам неприятеля да капитулира, да приеме условията; on easy \terms при износни условия, на износна цена; not on any \terms на никаква цена, за нищо на света; 3. лични отношения; to be on good ( friendly) \terms with в добри (приятелски) отношения съм с; we are not on speaking \terms не си говорим, скарани сме; 4. семестър, срок; during \term през семестъра, през учебно време; to keep o.'s \terms редовно записвам семестри; to eat o.'s \terms уча за адвокат; 5. термин; pl изрази, език, фразеология; начин на изразяване; in \terms of с езика на; от гледище на; превърнат в; изчислен с; in \terms of approval одобрително; in \terms of figures с езика на цифрите; in set \terms определено, решително; to be thinking in \terms of ( doing s.th.) възнамерявам да, стремя се към, гледам с едно око на; 6. съдебна сесия; 7. ост. край, граница; to set ( put) a \term to определям края на; to have reached o.'s \term време е да ражда (за бременна жена); 8. мед. менструация; 9. платежен срок, ден за плащане (обикн. на 3 месеца); 10. мат. член; елемент; лог. член (на силогизъм); \term by \term почленно; absolute \term постоянен (свободен) член; член на уравнение, който не съдържа неизвестна величина; dominant \term главен (основен) член; \term of fraction член на дроб; 11. ист., рим. граничен стълб, често с бюста на бог Термин; II. v наричам, назовавам; определям като; изразявам. -
31 BS
BS abbr 1. ( British Standard) британски стандарт; 2. ам. ( Bachelor of Science) бакалавър по техническите науки; 3. ( Bachelor of Surgery) бакалавър по хирургия. -
32 SF
SF abbr ( science fiction) научна фантастика. -
33 ScD
-
34 bachelor
{'bætʃələ}
1. ерген, бекяр (ин)
2. бакалавър
BACHELOR of Arts бакалавър на хуманитарните науки* * *{'batshъlъ} n 1. ерген, бекяр(ин); 2. бакалавър; B. of Arts б* * *бекя; бакалавър; ерген;* * *1. bachelor of arts бакалавър на хуманитарните науки 2. бакалавър 3. ерген, бекяр (ин)* * *bachelor[´bætʃələ]n 1. ерген,бекяр,неженен;old \bachelor старерген;\bachelor girl еманципираномомиче;2. бакалавър;\bachelor of Arts (B.A.) бакалавърпохуманитарнитенауки;B. of Science (B. Sc.) бакалавърпотехническитенауки;3. ист.младрицар,койтослужиподчуждознаме;knight \bachelor рицар,койтонеечленнарицарскиорден;• \bachelor's buttons бот.кичестолютиче,градинскипарички;видбисквити. -
35 bear
{bεə}
I. 1. v (bore borne, born) born се ynomребява само в passive voice на значение, когато не следва предлогът by
she was born in 1967
a son was born to him роди му се син, но
a son borne by his first wife син, роден от първата му жена
she has borne him two sons тя му роди двама сина, нося. понасям. разнасям, пренасям
to BEAR responsibility отговарям, нося отговорност
to BEAR the costs поемам разноските
2. раждам, нося. давам
to BEAR fruit раждам/давам плод, прен. давам резулта, успявам
3. нося, показвам, соча, имам, давам, предлагам
to BEAR the traces/signs of нося следите/белезите на
to BEAR resemblance to имам прилика с, наподобявам, приличам на
to BEAR false witness давам лъжливи показания
to BEAR someone company правя компания на някого
4. поддържам, подпирам, нося (тежест и пр.)
5. издържам, нося, понасям, търпя
I can't BEAR his complacency не мога да понасям самодоволството му
there is no BEARing with him той e нетърпим
the ice won't BEAR such weight ледът няма да издържи такава тежест
6. питая, храня, тая, запазвам
to BEAR in mind помня, имам предвид, не забравям
to BEAR someone a grudge държа карез/имам зъб на някого
7. refl държа се, нося се
she bore herself with dignity тя се държа достойно
he BEARs himself like a soldier той се държи като войник
8. допускам, търпя
the accident BEARs no explanation злополуката не може да се обясни
9. оказвам влияние/натиск
10. движа се, насочвам се, държа курс, завивам, свивам, отклонявам се, отбивам се
the ship bore due west корабът държеше курс право на запад
the road BEARs to the right пътят се отклонява надясно
11. намирам се, разположен съм, лежа, простирам се
the land bore north of the sea сушата се простираше на север от морето
12. подхождам, подобавам
his words don't BEAR repeating не бих могъл да повторя думите му (не са за пред хора), to BEAR one's age не ми личат годините, младея
bear away спечелвам, получавам (награда и пр.), bear down упражнявам натиск, събарям, преодолявам
to BEAR down upon спущам се/връхлетявам върху
bear off спечелвам (награди), мор. отклонявам се, оттеглям се
bear on имам връзка с/отношение към/влияние върху, тежа на, потискам, гнетя
grief bore heavily on her скръбта я гнетеше
bear out потвърждавам, подкрепям
bear up държа се, не падам духом, не се отчайвам
bear upon bear on
bear with търпелив съм към, изтърпявам
II. 1. мечка (Ursus)
2. Great/Little BEAR астр. Голямата/Малката мечка
3. недодялан/навъсен/груб човек
4. борсов спекулант
like a BEAR with a sore head рaзг. сърдит, ядосан, раздразнителен
to play the BEAR обръщам всичко наопаки, рискувам безсмислено, разрушавам, съсипвам
III. 1. спекулирам в очакване да спаднат цените
2. предизвиквам понижение на цената (нa акции и пр.)* * *{bЁъ} v (bore {bъ:}; borne, born {bъ:n}); (born се ynomребя(2) n 1. мечка (Ursus); 2. Great/Little B. астр. Голямата/Мал{3} v борс. 1. спекулирам в очакване да спаднат цените; 2. пр* * *понасям; раждам; допускам; издържам; нося;* * *1. 1 намирам се, разположен съм, лежа, простирам се 2. 1 подхождам, подобавам 3. a son borne by his first wife син, роден от първата му жена 4. a son was born to him роди му се син, но 5. bear away спечелвам, получавам (награда и пр.), bear down упражнявам натиск, събарям, преодолявам 6. bear off спечелвам (награди), мор. отклонявам се, оттеглям се 7. bear on имам връзка с/отношение към/влияние върху, тежа на, потискам, гнетя 8. bear out потвърждавам, подкрепям 9. bear up държа се, не падам духом, не се отчайвам 10. bear upon bear on 11. bear with търпелив съм към, изтърпявам 12. great/little bear астр. Голямата/Малката мечка 13. grief bore heavily on her скръбта я гнетеше 14. he bears himself like a soldier той се държи като войник 15. his words don't bear repeating не бих могъл да повторя думите му (не са за пред хора), to bear one's age не ми личат годините, младея 16. i can't bear his complacency не мога да понасям самодоволството му 17. i. v (bore borne, born) born се ynomребява само в passive voice на значение, когато не следва предлогът by 18. ii. мечка (ursus) 19. iii. спекулирам в очакване да спаднат цените 20. like a bear with a sore head рaзг. сърдит, ядосан, раздразнителен 21. refl държа се, нося се 22. she bore herself with dignity тя се държа достойно 23. she has borne him two sons тя му роди двама сина, нося. понасям. разнасям, пренасям 24. she was born in 1967 25. the accident bears no explanation злополуката не може да се обясни 26. the ice won't bear such weight ледът няма да издържи такава тежест 27. the land bore north of the sea сушата се простираше на север от морето 28. the road bears to the right пътят се отклонява надясно 29. the ship bore due west корабът държеше курс право на запад 30. there is no bearing with him той e нетърпим 31. to bear down upon спущам се/връхлетявам върху 32. to bear false witness давам лъжливи показания 33. to bear fruit раждам/давам плод, прен. давам резулта, успявам 34. to bear in mind помня, имам предвид, не забравям 35. to bear resemblance to имам прилика с, наподобявам, приличам на 36. to bear responsibility отговарям, нося отговорност 37. to bear someone a grudge държа карез/имам зъб на някого 38. to bear someone company правя компания на някого 39. to bear the costs поемам разноските 40. to bear the traces/signs of нося следите/белезите на 41. to play the bear обръщам всичко наопаки, рискувам безсмислено, разрушавам, съсипвам 42. борсов спекулант 43. движа се, насочвам се, държа курс, завивам, свивам, отклонявам се, отбивам се 44. допускам, търпя 45. издържам, нося, понасям, търпя 46. недодялан/навъсен/груб човек 47. нося, показвам, соча, имам, давам, предлагам 48. оказвам влияние/натиск 49. питая, храня, тая, запазвам 50. поддържам, подпирам, нося (тежест и пр.) 51. предизвиквам понижение на цената (на акции и пр.) 52. раждам, нося. давам* * *bear[bɛə] v ( bore[bɔ:]; borne, born[bɔ:n]) 1. нося (обикн. прен.); rifle-\bearing soldiers войници, въоръжени с пушки; to \bear the cost поемам разноските; to \bear no resemblance to нямам нищо общо с, не може да се сравнява с; 2. раждам, добивам ( дете) ( нар.), давам живот (pp born); 3. поддържам, подпирам; нося; the ice \bears ледът е достатъчно здрав (за ходене по него); 4. издържам на, понасям, изтърпявам, изтрайвам; (и с with) търпя; to \bear the misery понасям несгодите; there is no \bearing ( with) him той е непоносим; 5. питая, храня, чувствам, изпитвам, усещам; to \bear in mind имам предвид; to \bear ill will злонамерен съм; to \bear s.o. malice храня лоши чувства към някого; 6. държа се, отнасям се, постъпвам; нося се; she \bears herself well тя се държи добре; 7. допускам, предполагам, смятам, подозирам; the accident \bears two explanations произшествието може да се обясни по два начина; 8. движа се, насочвам се, държа курс; the ship \bears due west корабът държи курс точно на запад; • to bring influence ( pressure) to \bear упражнявам влияние, използвам натиск; to bring computer science to \bear on a problem използвам компютърната наука за разрешаване на проблем; to \bear the brunt of s.th. понасям най-лошите последствия от нещо; to \bear a hand помагам; to \bear comparison издържам сравнение, мога да се сравня (с); to \bear witness ( testimony) свидетелствам, удостоверявам, потвърждавам, давам показания; to \bear o.'s age well изглеждам по-млад от годините си, не ми личат годините, младея; this story doesn't \bear repeating този разказ не е за повтаряне (не е за пред хора); the relation which price \bears to profit отношението на цената към печалбата; II. n 1. мечка, мечок; grizzly \bear гризли, американска сива мечка Ursus horribilis; polar \bear бяла мечка, полярна мечка Ursus maritimus; to take a \bear by the tooth прен. излагам се безцелно (неразумно) на опасност; like a \bear with a sore head сърдит, кисел, раздразнителен; 2. спекулант, който се ръководи в сделките си от очакване за спадане на цените; 3. астр. Great B. Голямата мечка; Little B. Малката мечка; 4. некултурен (груб) човек, невежа, нецивилизован, неук; III. v 1. спекулирам в очакване на спадане на цените; 2. опитвам се да понижа цената на. -
36 credit
{'kredit}
I. 1. вяра, доверие
to give CREDIT to вярвам на
to lend CREDIT to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.)
2. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име
to have CREDIT with someone имам влияние пред някого
3. уважение, признание, похвала, чест, заслуга
to give someone CREDIT for something признавам някому заслуга за нещо
I gave him CREDIT for more sense мислех го за по-умен
to take CREDIT to oneself приписвам си заслуга
to take no CREDIT for не се хваля с, не търся похвала за
be it said/it must be said to his CREDIT that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че
that is all to his CREDIT, it does him CREDIT, it reflects CREDIT on him прави му чест
to be a CREDIT to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр
4. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив
on CREDIT на кредит/вересия
long CREDIT дългосрочен кредит
letter of CREDIT кредитно писмо
to pay a sum to someone's CREDIT плащам сума на нечия сметка
his CREDIT is good той се ползува с доверие, има добро име
how much have I to my CREDIT? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си)
5. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.)
6. обик. рl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и CREDIT titles)
II. 1. вярвам (на), приемам като достоверен
2. приписвам
to CREDIT someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество
to CREDIT an invention to someone приписвам на някого изобретение
he has been wrongly CREDITed with this discovery това откритие погрешно се приписва на него
3. фин. to CREDIT a sum to someone, to CREDIT someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого* * *{'kredit} n 1. вяра, доверие; to give credit to вярвам на; to lend(2) {'kredit} v 1. вярвам (на), приемам като достоверен; 2. пр* * *чест; актив; вяра; вярвам; влияние; дълг; доверие; кредит;* * *1. be it said/it must be said to his credit that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че 2. he has been wrongly credited with this discovery това откритие погрешно се приписва на него 3. his credit is good той се ползува с доверие, има добро име 4. how much have i to my credit? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си) 5. i gave him credit for more sense мислех го за по-умен 6. i. вяра, доверие 7. ii. вярвам (на), приемам като достоверен 8. letter of credit кредитно писмо 9. long credit дългосрочен кредит 10. on credit на кредит/вересия 11. that is all to his credit, it does him credit, it reflects credit on him прави му чест 12. to be a credit to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр 13. to credit an invention to someone приписвам на някого изобретение 14. to credit someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество 15. to give credit to вярвам на 16. to give someone credit for something признавам някому заслуга за нещо 17. to have credit with someone имам влияние пред някого 18. to lend credit to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.) 19. to pay a sum to someone's credit плащам сума на нечия сметка 20. to take credit to oneself приписвам си заслуга 21. to take no credit for не се хваля с, не търся похвала за 22. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.) 23. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име 24. обик. pl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и credit titles) 25. приписвам 26. уважение, признание, похвала, чест, заслуга 27. фин. to credit a sum to someone, to credit someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого 28. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив* * *credit[´kredit] I. n 1. търг. кредит; дълг; сума, записана на приход; дясната (кредитната) страна на счетоводна книга; актив; in \credit с положителен баланс (за сметка); on \credit на кредит, на вересия; long \credit дългосрочен кредит; letter of \credit кредитно писмо; to pay a sum to s.o.'s \credit внасям (плащам) сума на сметка на някого; his \credit is good той се ползва с доверие, има добър кредит; to have many achievements to o.'s \credit имам (отбелязал съм) много постижения; 2. уважение, признание; похвала, чест; заслуга; he got all the \credit for the discovery откритието беше признато за изцяло негова заслуга; to take \credit for ( doing) s.th. приписвам си заслуга за (че съм направил нещо); to acquit o.s. with \credit оправдавам доверие с чест; be it said ( it must be said) to his \credit за негова чест трябва да се каже; that is all to his \credit, it does him \credit, it reflects \credit on him това му прави чест; he is a \credit to his family той е чест за семейството си; 3. вяра, доверие; to give \credit вярвам на; to gain \credit спечелвам доверие, започват да ми вярват; 4. доверие, влияние, уважение; престиж, авторитет, добро име; a man of highest \credit човек с много добро име; to have \credit with s.o. имам влияние над някого; 5. бюджетна дванадесетинка; 6. удостоверение за завършен курс в учебно заведение; 7. pl (и \credit titles) списък с имената на актьорите, на директора и на снимачния екип на филм, телевизионна програма и др.; II. v 1. фин.: to \credit a sum to s.o., to \credit s.o. with a sum кредитирам сума на някого (някого със сума); вписвам сума към кредитната страна (прихода) на сметката на някого; 2. приписвам; to \credit s.o. with an achievement вярвам (мисля, смятам), че някой е постигнал нещо; they are \crediting science with power it does not possess приписват на науката власт, която тя не притежава; 3. вярвам, приемам за достоверен. -
37 defence
n защита
pl укрепления* * *съпротива; отбрана; оправдание; защита;* * *1. n защита 2. pl укрепления* * *defence, ам. defense [di´fens] n 1. защита; отбрана; отпор, съпротива; the science ( art) of \defence сп. бокс; фехтовка; a line of \defence защитна (отбранителна) линия; weapons of \defence отбранителни оръжия; first line of \defence военноморският флот на Англия; second line of \defence английската армия; civil \defence гражданска защита; last ditch \defence последна отчаяна съпротива; best \defence is offence нападението е най-добрата защита; 2. pl воен. укрепления, отбранителни съоръжения; 3. защита, оправдание; to speak in \defence of говоря в защита на; 4. юрид. защита; counsel for the \defence защита; адвокат на ответника (подсъдимия); witness for the \defence свидетел на подсъдимия; 5. сп. защита, отбрана; 6. забрана (на лов, риболов). -
38 exact
{ig'zækt}
I. 1. точен, прецизен, акуратен
2. методичен, изискан, строг, взискателен
II. v изисквам
настоявам за, искам настоятелно (from, of от)* * *{ig'zakt} а 1. точен; прецизен, акуратен; 2. методичен, изискан(2) {ig'zakt} v изисквам; настоявам за, искам настоятелно (from* * *точен; прецизен; акуратен; заставям; методичен;* * *1. i. точен, прецизен, акуратен 2. ii. v изисквам 3. методичен, изискан, строг, взискателен 4. настоявам за, искам настоятелно (from, of от)* * *exact[ig´zækt] I. adj 1. точен, прецизен, съвършен, акуратен; \exact science точна наука; 2. методичен, последователен; грижлив; II. v 1. искам настоятелно, настоявам за, изисквам; to \exact obedience изисквам подчинение; 2. налагам (плащане на дълг, изпълнение на присъда); to \exact a heavy ( high) price прен. вземам висока цена; имам лош ефект (on върху). -
39 political
{pə'litikəl}
1. политически
2. държавен
POLITICAL resident представител на държава (в полунезависима територия)* * *{pъ'litikъl} а 1. политически; 2. държавен; political resident пред* * *държавен;* * *1. political resident представител на държава (в полунезависима територия) 2. държавен 3. политически* * *political[pə´litikl] adj 1. политически; \political liberties ( rights) политически свободи (права); \political retrogression отдръпване от политическа партия или организация поради несъгласие с нейната политика; FONT face=Times_Deutsch◊ adv polically; 2. държавен; \political science държавно право; \political resident представител на държавата (в полунезависима територия). -
40 pontiff
{'pɔntif}
1. папа (u sovereign/supreme PONTIFF)
2. епископ, владика, архиерей, първосвещеник* * *{'pъntif} n 1. папа (u sovereign/supreme pontiff); 2. епископ, влад* * *архиерей; първосвещеник; епископ;* * *1. епископ, владика, архиерей, първосвещеник 2. папа (u sovereign/supreme pontiff)* * *pontiff[´pɔntif] n 1. първосвещеник; 2. епископ, архиерей; 3. понтифекс, римският папа (и sovereign \pontiff); • the \pontiffs of science влъхвите на науката.
Страницы
См. также в других словарях:
science — [ sjɑ̃s ] n. f. • 1080; lat. scientia, de scire « savoir » I ♦ 1 ♦ Vx ou littér. Connaissance exacte et approfondie. ⇒ connaissance, 2. savoir. L arbre de la science du bien et du mal. Science de l avenir. ⇒ prescience. Savoir qqch. de science… … Encyclopédie Universelle
Science — Sci ence, n. [F., fr. L. scientia, fr. sciens, entis, p. pr. of scire to know. Cf. {Conscience}, {Conscious}, {Nice}.] 1. Knowledge; knowledge of principles and causes; ascertained truth of facts. [1913 Webster] If we conceive God s sight or… … The Collaborative International Dictionary of English
Science — Beschreibung Fachzeitschrift Fachgebiet Naturwissenschaften Sprache Englisch … Deutsch Wikipedia
science — Science. s. f. Connoissance qu on a de quelque chose. Je scay cela de science certaine. je vous en parle avec science, cela passe ma science. Dans les Edits & Declarations du Roy, la formule ordinaire est, De nostre certaine science, pleine… … Dictionnaire de l'Académie française
science — Science is a process by which evidence, obtained by systematic experiment or observation, is used to verify or negate hypotheses about any aspect of the universe leading to an accumulation of a body of knowledge and principles. Popular usage… … Encyclopedia of contemporary British culture
Science — Science has played an integral role in Israel since the late 19th century. Theodor Herzl saw a Jewish homeland that would be a scientific center as well as a spiritual and cultural haven. Jews needed to transform Palestine s landscape from a… … Historical Dictionary of Israel
science — Science, Scientia, Doctrina. Science qui traicte du gouvernement des provinces, Prouincialis scientia. La science du droict, Iuris prudentia. Science qu on apprenoit seulement aux gens libres, Artes ingenuae. La science de Pythagoras est parvenue … Thresor de la langue françoyse
science — UK US /saɪəns/ noun ► [U] the careful study of the structure and behaviour of the world, especially by doing experiments: »pure/applied science »Space travel is one of the wonders of modern science. »Advances in science and technology are opening … Financial and business terms
Science — (en inglés, ciencia) es la revista y órgano de expresión de la Asociación Estadounidense para el Avance de la Ciencia (American Association for the Advancement of Science, AAAS). Science fue fundada por Thomas Edison en 1880. Se adopta como la… … Enciclopedia Universal
science — [sī′əns] n. [OFr < L scientia < sciens, prp. of scire, to know, orig., to discern, distinguish < IE base * skei , to cut, separate > SHEATH, SHIN1, SHIP, SKI, L scindere, to cut] 1. Archaic the state or fact of knowledge; knowledge … English World dictionary
science — (n.) c.1300, knowledge (of something) acquired by study, also a particular branch of knowledge, from O.Fr. science, from L. scientia knowledge, from sciens (gen. scientis), prp. of scire to know, probably originally to separate one thing from… … Etymology dictionary
