-
1 dire1
v.tr. (lat. dicere) 1. казвам, говоря; думам, продумвам; sans mot dire1 без дума да продума; 2. разказвам; чета; декламирам; je vais vous dire1 la nouvelle ще ви разкажа новината; 3. църк. служа, отслужвам; dire1 la messe отслужвам литургия; 4. съобщавам, разкривам, споделям; 5. изказвам; dire1 son respect изразявам почитта си; 6. поет. пея, възпявам; 7. заповядвам, препоръчвам, съветвам; je vous avais dit d'agir autrement посъветвах ви да действате иначе; 8. твърдя; а ce qu'il dit според това, което твърди; 9. посочвам, определям; 10. мисля, съдя; 11. отговарям, възразявам; 12. изразявам; son silence dit beaucoup мълчанието му изразява много неща; 13. харесвам; est-ce que cela vous dit? харесва ли ви това?; 14. означавам; que veut dire ce mot latin? какво означава тази латинска дума?; 15. пиша; je vous ai dit dans ma lettre писах в писмото си; 16. предсказвам; dire1 l'avenir предсказвам бъдещето; 17. възразявам; il n'y a rien а dire1 няма никакви възражения; se dire1 казвам си, казва се. Ќ а l'heure dite в уречения час; autrement dit с други думи; avoir а dire1 (y avoir а dire1) имам да забележа, да възразя; а vrai dire1 право да си кажа, право да говорим; bien faire vaut mieux que bien dire1 погов. по-добре добри дела, отколкото добри думи; ceci dit след като това е било казано; (ceci) soit dit en passant нека (това) бъде казано между другото; cela ne me dit rien това не ме интересува; това не ми харесва; cela va sans dire1 това се разбира от само себе си; cela veut dire1 това значи; c'est-а-dire1 това значи, тоест; c'est dit, c'est bien dit, voilà qui est dit разбрано! c'est tout dit (cela dit tout) няма какво повече да се прибави към това; dire1 а qqn. son fait, dire1 а qqn. ses (quatre) vérités казвам някому истината право в очите; dire1 dans le dos говоря зад гърба (на някого); dire1 des douceurs а qqn. ухажвам жена; умилквам се около някого; dire1 d'un, puis d'un autre говоря ту едно, ту друго; dire1 la bonne aventure гадая, врачувам; dire1 pis que pendre de qqn. погов. говоря много лошо за някого; dire1 son mot казвам си мнението; правя забележка; il n'y a pas а dire1 няма какво да се говори по това (то е сигурно; то е необходимо); l'art de bien dire1 (parler) ораторско изкуство; les qu'en dira-t-on хорски приказки; ne pas se le faire dire1 (deux fois) бързам да извърша онова, което ми се казва; on dirait като че ли; proprement dit в същинския смисъл, точно да говорим; quelque chose me dit que; mon cњur me dit que имам предчувствието, че; qui dirait, qui aurait dit? кой би повярвал? qui ne dit mot, consent мълчанието е знак на съгласие; se le faire dire1 чакам да ми заповядат да направя това; se le tenir pour dit запомням добре нещо; si le cњur vous en dit ако желаете, ако ви харесва; soi-disant който има претенцията; мним, така наречен, уж; tout est dit (cela dit tout) всичко е свършено, няма какво повече да се прибави към това; trouver а dire1 намирам, че нещо липсва; имам нещо против; comme on dit както се казва; comme qui dirait приблизително, горе-долу; pour ainsi dire1 така да се каже; avoir beau dire1 et beau faire напразно говоря, правя нещо; en dire1 de belles, de bonnes, de fortes, de raides, de vertes, de toutes les couleurs говоря небивалици; ne pas l'envoyer dire1 а qqn. не се стеснявам да кажа нещо неприятно (за някого); ne pas se le faire dire1 deux fois правя нещо с удоволствие, въодушевление; ça dit bien ce que ça veut dire1 напълно ясно, разбираемо; cela est bientôt dit по-лесно е да се каже, отколкото да се направи; c'est beaucoup dire1, trop dire1 това е прекалено; ce n'est pas assez dire1 трудно е да се каже (опише) с думи; j'aime autant te dire1 уверявам те, че. Ќ Ant. omettre, taire, cacher, dissimuler. -
2 voir
v. (lat. videre) I. v. intr. виждам; ne plus voir ослепявам; regarder sans voir гледам без да виждам; voir distinctement виждам ясно; voir au loin виждам надалече, имам добро зрение; ne pas voir plus loin que le bout de son nez не виждам по-далече от носа си; II. v. tr. dir. 1. виждам, гледам; voir qqch. de ses propres yeux виждам нещо със собствените си очи; que vois-je? какво виждам? (при учудване); demander а voir les cartes d'un joueur искам да видя картите на играч; laissez-moi voir le cadeau позволете ми да видя подаръка; voir l'avenir виждам бъдещето; je la vois qui vient виждам я да идва; 2. виждам, свидетел съм на нещо, гледам; voir un film гледам филм; voir un pays виждам, посещавам страна; voir Naples et mourir виж Неапол и умри!; c'est une chose а voir това е нещо, което заслужава да се види; 3. съзирам, забелязвам; j'ai vu des fautes dans ce texte забелязах грешки в този текст; c'est une fille de celles qu'on ne voit pas това момиче е от тези, които хората не забелязват; 4. преглеждам (болен); le médecin vient voir le malade лекарят идва да прегледа болния; 5. посещавам, виждам; venez me voir demain елате да ме видите утре; aller voir qqn. отивам да посетя някого; 6. разглеждам, опознавам, виждам, изучавам; voyons un peu cette affaire я да проучим, да видим тази работа; 7. interj. впрочем, ами, хей, хайде; voyons voir! ами я да видим; voyons, qu'est-ce qui vous prend! хей, какво ви става!; un peu de calme, voyons! хайде малко по-спокойно!; 8. разбирам, схващам; vous voyez ce que je veux dire разбирате какво искам да кажа; ah, je vois! а, разбирам!; 9. смятам, намирам, преценявам; si vous n'y voyez pas d'inconvénient ако не смятате, че ще има пречки; III. v. tr. ind. voir а (+ inf.) съблюдавам за това да, наблюдавам, мисля за това да; il faudrait voir а voir разг. би трябвало да внимаваме, да сме по-внимателни; il faudrait voir а ne pas le rencontrer би трябвало до гледаме да не го срещаме; voir а ce que съблюдавам да, грижа се да, гледам да; se voir 1. виждам се; se voir dans un miroir виждам се в огледало; cela se voit de loin това се вижда отдалече; 2. виждаме се; 3. посещаваме се, ходим си на гости; 4. смятам се, считам се; il se voyait perdu той се смяташе за изгубен; 5. срещам се; cet instrument se voit encore dans les campagnes този инструмент се среща още в селата. Ќ voir le jour раждам се; появявам се (за предмет); voir la paille dans l'њil du voisin et ne pas voir la poutre dans le sien виждам сламката в чуждото око, а не виждам гредата в своето; se faire voir показвам се (за човек); je voudrais vous y voir! бих искал да ви видя ако сте на моето място!; а voir ако се съди по; cela n'a rien а voir avec това няма нищо общо с; cela se voit tous les jours това става често; il verra de quel bois je me chauffe ще види той къде зимуват раците; en faire voir de belles давам някому да разбере; faire voir показвам; il se voit que става, случва се; voir du pays пътувам; j'en ai vu bien d'autres колко съм ги виждал такива; виждал съм и по-лошо; laisser voir откривам, показвам; ils ne peuvent pas se voir те не могат да се гледат (понеже се мразят); ni vu ni connu разг. ни чул, ни видял; ни лук ял, ни лук мирисал; pour voir за опит; voir clair ясно разбирам; voir de bon (de mauvais) њil гледам с добро око (с лошо око); voir loin виждам отдалеч нещата, предвиждам ги; voir faire свидетел съм на нещо; voir tout en beau всичко виждам в розово; voir venir qqn. разг. предусещам, отгатвам намеренията на някого. -
3 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
4 cérémonie
f. (lat. cærimonia "cerémonie а caractère sacré") 1. тържество, церемония; формалност, учтивост, вежливост; 2. loc. adv. avec cérémonie тържествено, церемониално; sans cérémonie просто, без церемонии, свободно, непринудено; 3. тържественост, с която се чества религиозен култ. Ќ faire des cérémonies правя фасони. Ќ Ant. laisser-aller, sans-façon, sans-gêne, naturel, simplicité, rondeur. -
5 couleur
f. (lat. color) 1. цвят, багра; couleur vive ярък цвят; couleur foncée тъмен цвят; d'une couleur de chair с телесен цвят; 2. боя, багрило; couleurs а huile маслени бои; couleurs а l'eau водни бои; 3. прен. колорит; couleur locale местен колорит; 4. couleur politique политическо убеждение, политическа линия; 5. цвят на национално знаме; pl. воен. знаме; 6. всяка от четирите бои на картите; annoncer la couleur обявявам боя за коз; прен. разкривам намеренията си; 7. adj.inv. couleur chair с телесен цвят; couleur paille със сламен цвят. Ќ avoir de belles couleurs имам хубав, здрав цвят на лицето си; changer de couleur променям цвета на лицето си; en faire voir de toutes les couleurs а qqn. разг. мъча, тормозя някого, вадя някому душата; être haut en couleur много съм червен; homme de couleur цветнокож, мулат, негър; les couleurs nationales национално знаме; perdre ses couleurs побледнявам; des yeux couleur du temps очи с променлив цвят (от сиво до синьо); photo en couleurs цветна снимка; faire la couleur боядисвам си косата; style sans couleur безличен стил; sous couleur de ост. под претекст, че; la couleur de qqch. разг. външният вид на нещо. -
6 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
7 dieu
m. (lat. deus) 1. Бог, Господ; dieu merci, dieu (en) soit loué слава Богу, хвала на Бога; 2. бог, божество; les dieux de l'Olympe боговете на Олимп; 3. прен. обожествявана личност; les dieux de la terre царе, управници, босове и др. Ќ а dieu ne plaise! да не дава Бог!; ce que femme veut dieu le veut погов. на Бог и на жена никой не може да се противопоставя; c'est un homme de dieu Божи човек, свещеник; dieu donne le froid selon le drap (а brebis tondue dieu mesure le vent) погов. Бог ни изпраща изпитания според силите ни; dieu le veuille! plaise а dieu ! plût а dieu ! дай Боже! dieu me damme! dieu m'emporte! Бог да ме убие! dieu vous bénisse! наздраве! (при кихане); faire une chose comme pour l'amour de dieu правя нещо неохотно, принудително; comme le bon dieu nous a faits чисто гол; comme il plaît а dieu наслуки; comme un dieu (jouer, faire qqch.) прекрасно, много добре; ne croire ni а dieu ni а diable не вярвам в нищо; недоверчив съм; ne craindre nidieu ni diable не се страхувам от нищо; jurer ses grands dieux официално, тържествено заявявам; vivre comme dieu en France живея охолно; dieu vous le rende! Господ да ви го връща! A dieu vat! да става каквото ще; dieu seul le sait! Един Господ знае! manger le bon dieu набожен съм; on lui donnerait le bon dieu sans confession ирон. той не е толкова невинен ( набожен), колкото изглежда. -
8 esprit
m. (lat. spiritus "souffle") 1. дух, призрак, привидение; croire aux esprits вярвам в духове; 2. ум, разум, разсъдък; avoir qqch. а l'esprit (en esprit) наумил съм си нещо; perdre l'esprit губя разсъдъка си; 3. остроумие; avoir de l'esprit духовит съм; homme d'esprit духовита личност; 4. съзнание, дух; esprit de combat боен дух; présence d'esprit присъствие на духа; esprit philosophique философски дух; l'esprit d'une société духът на дадено общество; 5. смисъл l'esprit du texte смисъла на текста; 6. характер; avoir de l'esprit belliqueux имам войнствен характер; avoir bon (mauvais) esprit добронамерен (недобронамерен) съм; 7. същност, своеобразие; l'esprit d'une constitution същността на дадена конституция; 8. ост. спирт, алкохол; esprit-de-vin етилов; esprit-de-bois метилов; 9. грам. ударение в старогръцкия език; esprit rude спиритус аспер; esprit doux спиритус ленис; 10. pl. ост. съзнание; perdre ses esprits губя съзнание; esprits animaux (vitaux) жизнен принцип в старата физиология (XVI и XVII в.); 11. намерение, цел; avoir le bon esprit de faire qch. имам доброто намерение да направя нещо. Ќ avoir l'esprit mal tourné разг. мнителен съм, взимам всичко от лошата страна; de corps et d'esprit тялом и духом; esprit de parti партийност; esprit de suite последователност; esprit de système систематичност; esprit de monde житейска мъдрост; esprit fort свободомислещ; esprit public обществено мнение; être bien (mal) dans l'esprit de qqn. имам (нямам) благоразположението на някого; faire de l'esprit показвам се остроумен; rende l'esprit издъхвам; sans esprit de retour безвъзвратно; tour d'esprit начин на изразяване; trait d'esprit остроумие, остроумна дума; un bel esprit ост. човек с претенции за духовитост. -
9 montagne
f. (lat. pop. °montanea) 1. планина; massif de montagne планински масив; 2. разш. грамада, куп. Ќ il n'y a que les montagnes qui ne se rencontrent pas планина с планина не се среща, човек с човек се среща; montagnes russes увеселително влакче, което преминава през поредица от възвишения и падини (по време на панаир); прен. поредица от успехи и неуспехи; gros comme une montagne извънредно дебел, едър; la montagne qui accouche d'une souris амбициозни проекти, които довеждат до нищожен резултат; faire battre les montagnes явявам се причина за раздор; faire une montagne de qqch. преувеличавам нещата; soulever des montagnes извършвам много трудни неща; il n'y a pas de montagne sans vallée погов. трябва винаги едно нещо да се разглежда от различните му аспекти, няма дим без огън. -
10 secousse
f. (de l'a. fr. secourre "secouer") 1. друсане, раздрусване; трус, тласък, разтърсване; 2. прен. сътресение, шок. Ќ faire une chose а la secousse нар. правя нещо на бърза ръка, през пръсти; n'en pas faire une secousse нар. не се помръдвам за нищо, не правя нищо; sans secousse спокойно; il n'en fiche pas une secousse разг. той не прави нищо. -
11 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
12 reproche
m. (de reprocher) упрек, укор, порицание; faire une reproche а qqn. упреквам някого, отправям му упреци. Ќ sans reproche безукорен, идеален; soit dit sans reproche без да упреквам (някого); reproche de témoin отхвърляне на свидетел и на правото му да дава показания пред съда. Ќ Ant. compliment. -
13 aller1
v.intr. (aler, alare; réduction mal expliquée du lat. ambulare, syn. de ire "aller" dans la langue fam.; fut. et condit. du lat. ire; vais, vas, va, vont, du lat. vadere) 1. отивам; ходя; aller1 а pied ходя пеша; 2. вървя, напредвам; преуспявам; l'affaire va bien работата върви добре; 3. вървя бързо, бягам; 4. прен. стои добре, отива, прилича (за дреха); подхожда; става; ça vous va bien това ви прилича; 5. сег. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche - близко бъдеще; je vais parler (след малко) ще говоря; 6. мин. неопр. вр. на гл. aller в съчет. с друг глагол в infinitif образува futur proche dans le passé - близко бъдеще в миналото; il allait partir той (сега) щеше да тръгне; 7. чувствам се; comment allez-vous? как сте, как се чувствате? 8. вървя, работя, функционирам (за машина, уред и др.); 9. кара, върви; une voiture qui va vite кола, която вдига голяма скорост; 10. aller1 (+ inf. de but) je suis allé me promener отидох да се разходя. Ќ aller1 а l'âme, au cњur трогвам душата, сърцето; aller1 au fond des choses вниквам в същината на нещата; aller1 contre vent et marée пренебрегвам всички опасности; aller1 de mal en pis от трън та на глог; aller1 fort преувеличавам; aller1 loin отивам много далече, прекалявам; allez toujours! не бойте се! гледайте си работата! allez-vous en (va-t'en) идете си, махнете се (иди си, махни се); allez-vous promener вървете по дяволите, махнете се; allons donc хайде де, вие се шегувате; allons, enfants de la patrie вдигнете се, деца на родината; au pis aller1 в краен случай; ça va mal (cela va mal) не съм добре, не ме бива; cela va sans dire (tout seul, de soi) това е безспорно ясно, очевидно; comment ça va? (или ça va?) как сте, как върви работата? comment va votre santé? как сте със здравето си? faire aller1 qqn. изпращам някого за зелен хайвер; il y va а tout vent обръща се накъдето го духне вятърът (оставя се всеки да го води); laisser aller1 отпускам, освобождавам; se laisser aller1 зарязвам работите си, не се грижа никак за нищо; on y va! ида! сега! веднага! s'en aller1 отивам си; разотиваме се; изчезвам; умирам. -
14 appel
m. (de appeler) 1. зов, призив, повикване; 2. възвание, апел; appel au peuple възвание към народа; 3. проверка; appel nominal поименна проверка; 4. сигнал за сбор; 5. юр. обжалване; апелация; juger en appel решавам дело в апелационна инстанция; 6. привличане на вниманието (с поглед, знак и др.). Ќ appel d'air тяга; cour d'appel апелативен съд; faire appel а позовавам се на, предизвиквам, обръщам се към; sans appel безвъзвратно, безапелационно. -
15 autre
adj.indéf. (lat. alter) 1. друг; un autre jour друг ден; une autre fois друг път; 2. pr. indéf. друг; l'un après l'autre един след друг. Ќ autre part другаде; d'autre part от друга страна; de part et d'autre от двете страни; de temps а autre от време на време; entre autre между другото; l'autre jour онзи ден; l'autre printemps миналата пролет; nous autres, vous autres (за подсилване) ние, вие; parler de choses et d'autre говоря за едно, за друго; sans autre непременно, без друго; n'en faire jamais d'autres върша все едни и същи глупости; tu me prends pour un autre за глупак ли ме мислиш. -
16 blague
f. (de néerl. balg "enveloppe") 1. кесия за тютюн; 2. разг. шега, подигравка, лъжа, самохвалство, празна приказка; 3. грешка, недоглеждане, глупост. Ќ sans blague! шегата настрана! наистина ли? blague а part, blague dans le coin ако говорим сериозно; faire une sale blague а qqn. правя мръсен номер на някого. -
17 bourse1
f. (bas lat. bursa "cuir") 1. кесия (за пари); 2. стипендия; obtenir une bourse1 получавам стипендия; 3. вид мрежа, примка за зайци; 4. вид мрежа за ловене на риба; 5. pl. анат. торбичка на тестикулите; 6. мед., в съчет. bourse1 séreuse ставна капсула. Ќ а la portée de toutes les bourse1s на достъпна цена; tenir les cordons de la bourse1 разполагам с финансови средства; avoir la bourse1 plate беден съм; sans bourse1 délier безплатно; ouvrir sa bourse1 а ses amis подпомагам приятелите си финансово; faire bourse1 commune поделям си разходите. -
18 distinction
f. (lat. distinctio) 1. различаване; различие, разлика; отличаване; faire la distinction entre deux choses правя разлика между две неща; 2. отличие; награда; obtenir une distinction получавам награда; 3. почитание, уважение; 4. добри обноски, добро възпитание; 5. предпочитание, разлика; sans distinction без значение, без разлика; 6. значимост; une personne de haute distinction човек от висок ранг. Ќ Ant. confusion, vulgarité, identité. -
19 effort
m. (de efforcer) 1. усилие, напрежение, напрягане, старание; faire des efforts правя усилия; effort d'esprit умствено напрежение; effort physique физическо усилие; 2. ветер. изкълчване; 3. мед., ост. изсипване, херния; se donner un effort изсипвам се; 4. loc. adv. sans effort леко, без усилие. Ќ Ant. détente, repos. -
20 escale
f. (it. scala, lat. scala, gr. skala) 1. пристанище, където се отбиват кораби за провизии и гориво; 2. отбивам се в пристанище; 3. ав. междинно кацане, престой; vol sans escale полет без престой (кацане); faire escale кацам ( за самолет).
Страницы
- 1
- 2
См. также в других словарях:
Meurtre sans faire-part — (Portrait in Black) est un film américain réalisé par Michael Gordon, sorti en 1960. Sommaire 1 Synopsis 2 Fiche technique 3 Distribution 4 Autour du … Wikipédia en Français
faire — 1. (fê r) Au XVIe Siècle, d après Bèze, les Parisiens prononçaient à tort fesant au lieu de faisant ; c est cette prononciation des Parisiens, condamnée alors, qui a prévalu ; on prononce aujourd hui fe zan, fe zon, fe zê, fe zié), je fais, tu… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
sans — Sans, Sine. Sans cela, Alioquin, Caeteroquin, Alias. Sans toy, Absque te. Sans cause, Ob nullam noxiam. Non sans cause, Non abs re. Sans fin, In infinitum. Sans peine ou difficulté, Nullo negotio. Sans courroux, Per pacem. Sans division, Pro… … Thresor de la langue françoyse
Sans façon — ● Sans façon qui agit simplement, sans faire de manières ; qui est fait sans cérémonie, simplement ; s emploie comme formule de politesse pour indiquer qu un refus est sincère : Il est sans façons. Non, merci, sans façons … Encyclopédie Universelle
sans — (san ; l s se lie : san z un sou) prép. 1° Il marque le manque, l exclusion. Cet homme est mort sans enfant, sans héritier, ou sans enfants, sans héritiers. Cet enfant a fait un exercice sans faute ou sans fautes. C est un acteur sans défaut ou … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
SANS-FAÇON — n. f. Manière d’agir sans faire de façons … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Sans préjudice de — formule employée dans de nombreux textes signifiant sans faire obstacle à … Lexique de Termes Juridiques
sans — [ sɑ̃ ] prép. • sens 1050; var. seinz, senz, sen; lat. sine, avec s adv. 1 ♦ Préposition qui exprime l absence, le manque, la privation ou l exclusion. Le suspect a refusé d être interrogé sans son avocat, en l absence de son avocat. Un enfant… … Encyclopédie Universelle
faire — FAIRE. v.a. Ce Verbe est d une si grande estenduë, que pour en marquer tous les sens, & tous les emplois, il faudroit faire presqu autant d articles, qu il y a de termes dans la Langue, avec lesquels il se joint. On ne s est proposé icy, que de… … Dictionnaire de l'Académie française
Sans enfant par choix — « Sans enfant par choix » (en anglais : childfree) est un terme utilisé pour décrire les personnes qui choisissent de ne pas avoir d’enfants. Ce mouvement, né aux États Unis, en a débordé les frontières pour gagner principalement… … Wikipédia en Français
Sans enfant — par choix « Sans enfant par choix » (en anglais : childfree) est un terme utilisé pour décrire les personnes qui choisissent de ne pas avoir d’enfants. Ce mouvement, né aux États Unis, en a débordé les frontières pour gagner… … Wikipédia en Français
