-
1 rattle
{rætl}
I. 1. тракам, тропам, хлопам, чукам, трополя, трещя, гърмя, дрънча, дрънкам
to RATTLE the sabre прен. дрънкам оръжие, заплашвам с война
2. движа се с трясък
изтрополявам (along, down, past)
3. бърборя, дърдoря, дрънкам (и с on, away)
to RATTLE off/away издърдорвам, прочитам/казвам бързо
4. правя/извършвам бързо (и с through)
5. разг. смущавам, обърквам, озадачавам, стряскам, уплашвам
II. 1. тропот, тропане, дрънкане, трополене, грохот, трясък
2. бърборене, дърдорене
3. дърдорко, бърборко, дрънкало
4. шум, гюрултия, веселба, гуляй
5. детска хлопка/дрънкалка
6. предсмъртно хъркане
7. шум/тракане на гърмяща змия, рогови пръстени на опашката на гърмяща змия
8. бот. червено пропадниче (Pediuclasis palustris)
клопачка (Rhinanthus)* * *{ratl} v 1. тракам, тропам, хлопам, чукам; трополя; трещя, гър(2) {ratl} n 1. тропот, тропане; дрънкане; трополене; грохот,* * *хлопам; чаткам; чукам; шум; смущавам; трещене; тракам; трясък; трещя; тропот; трополя; тропам; сконфузвам; потраквам; бърборене; бърборко; бърборя; веселба; дрънча; дрънкало; дърдорене; дрънкалка; дърдоря; звънец;* * *1. i. тракам, тропам, хлопам, чукам, трополя, трещя, гърмя, дрънча, дрънкам 2. ii. тропот, тропане, дрънкане, трополене, грохот, трясък 3. to rattle off/away издърдорвам, прочитам/казвам бързо 4. to rattle the sabre прен. дрънкам оръжие, заплашвам с война 5. бот. червено пропадниче (pediuclasis palustris) 6. бърборене, дърдорене 7. бърборя, дърдoря, дрънкам (и с on, away) 8. движа се с трясък 9. детска хлопка/дрънкалка 10. дърдорко, бърборко, дрънкало 11. изтрополявам (along, down, past) 12. клопачка (rhinanthus) 13. правя/извършвам бързо (и с through) 14. предсмъртно хъркане 15. разг. смущавам, обърквам, озадачавам, стряскам, уплашвам 16. шум, гюрултия, веселба, гуляй 17. шум/тракане на гърмяща змия, рогови пръстени на опашката на гърмяща змия* * *rattle[rætl] I. v 1. тракам, тропам, чукам, хлопам, трополя; трещя, гърмя; дрънча, дрънколя; to \rattle the sabre дрънкам оръжие, заплашвам с война; 2. движа се с трясък; изтрополявам, дрънча (с кон, каруца и пр.; along, down, past); 3. блъскам, лашкам ( about, over); 4. бърборя, дърдоря, дрънкам (on, away, along); издърдорвам (урок и пр.; out, through, away, over, off); 5. правя ( нещо) набързо ( through); 6. хъркам (в агония); 7. разг. смущавам, безпокоя; стряскам, уплашвам; don't get \rattleed! не се вълнувай! 8. раздвижвам (up); 9. преследвам отблизо, подгонвам; II. n 1. тропот, трясък, шум, грохот; 2. шум, тракане на гърмяща змия; 3. дрънкалка (на дете); звънец; 4. роговите пръстени на опашката на гърмяща змия; 5. бърборене, дърдорене; бърборко, дърдорко; 6. веселба, гуляй; гюрултия, глъчка; 7. хрип, долавящ се при аускултация; death \rattle предсмъртно хъркане; 8. бот. клопачка; III. rattle v мор. слагам напречни парчета от въже на въжена стълба.
См. также в других словарях:
rattle through — ˌrattle ˈthrough [transitive] [present tense I/you/we/they rattle through he/she/it rattles through present participle rattling through pas … Useful english dictionary
rattle through — phrasal verb [transitive] Word forms rattle through : present tense I/you/we/they rattle through he/she/it rattles through present participle rattling through past tense rattled through past participle rattled through British informal rattle… … English dictionary
rattle through — PHRASAL VERB If you rattle through something, you deal with it quickly in order to finish it. [mainly BRIT] [V P n] She rattled through a translation from Virgil s Aeneid … English dictionary
rattle through — verb To do something extremely quickly and perfunctorily … Wiktionary
rattle — rat|tle1 [ˈrætl] v [Date: 1300 1400; Origin: Probably from Middle Low German ratelen] 1.) [I and T] if you rattle something, or if it rattles, it shakes and makes a quick series of short sounds ▪ Dan banged on her door and rattled the handle. ▪… … Dictionary of contemporary English
rattle — rat|tle1 [ rætl ] verb 1. ) intransitive if something rattles, it makes short sharp knocking sounds as it moves or shakes: The house shook and the doors and windows rattled. There s something rattling in the bottom of that box. a ) transitive to… … Usage of the words and phrases in modern English
rattle — 1 verb 1 (I, T) to shake, or make something shake, with quick repeated knocking noises: The windows rattled in the wind. | The beggar was rattling coins in an old mug. 2 (I) to move quickly, making a rattling noise (+ along/past/over etc): The… … Longman dictionary of contemporary English
rattle — I UK [ˈræt(ə)l] / US verb Word forms rattle : present tense I/you/we/they rattle he/she/it rattles present participle rattling past tense rattled past participle rattled 1) a) [intransitive] if something rattles, it makes short sharp knocking… … English dictionary
rattle — [[t]ræ̱t(ə)l[/t]] rattles, rattling, rattled 1) V ERG When something rattles or when you rattle it, it makes short sharp knocking sounds because it is being shaken or it keeps hitting against something hard. She slams the kitchen door so hard I… … English dictionary
Rattle — Rat tle, n. 1. A rapid succession of sharp, clattering sounds; as, the rattle of a drum. Prior. [1913 Webster] 2. Noisy, rapid talk. [1913 Webster] All this ado about the golden age is but an empty rattle and frivolous conceit. Hakewill. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
rattle — rattle1 [rat′ l] vi. rattled, rattling [ME ratelen, prob. of WGmc echoic orig., akin to Ger rasseln] 1. to make a series of sharp, short sounds in quick succession 2. to go or move with such sounds [a wagon rattling over the stones] 3. to talk… … English World dictionary
