-
1 prendre
v. (lat. prehendere) I. v.tr. 1. вземам; хващам; улавям; prendre un objet du bout des doigts хващам предмет с върха на пръстите си; 2. вземам със себе си; prendre un parapluie pour sortir вземам чадър със себе си, за да изляза; 3. вземам, получавам, приемам; prenez ce livre вземете тази книга; 4. разг. крада, вземам; il lui a pris sa femme той му открадна жената; 5. нося, облечен съм в нещо; prendre le deuil облечен съм в траурни дрехи; 6. поемам, поглъщам, изяждам; prendre de la nourriture изяждам някаква храна; 7. снабдявам се с нещо, притежавам, заемам, вземам; 8. наемам, приемам на служба; 9. оженвам се, омъжвам се; prendre femme, prendre mari оженвам се, омъжвам се; 10. избирам, преценявам, черпя, почерпвам, вземам; prendre exemple de вземам пример от; 11. превземам, нападам, пленявам, хващам, залавям; изненадам; prendre en flagrant délit хващам на местопрестъплението; 12. фотографирам; prendre une photo заснемам; 13. упътвам се, поемам; prendre un chemin поемам по даден път; prendre la mer тръгвам по море; 14. искам, вземам, давам определена цена за нещо; 15. считам, смятам, преценявам, схващам, вземам, предполагам; prendre au rebours схващам, вземам в обратен смисъл; 16. събирам, натрупвам; prendre des forces натрупвам сили; 17. обхващам, обладавам (за чувство); 18. измервам; prendre la température измервам температурата; prendre les mesures измервам; 19. обърквам, вземам за; on le prenait pour un savant мислеха го за учен; 20. изнасилвам; prendre une femme de force изнасилвам грубо жена; 21. плагиатствам; prendre une idée d'un auteur плагиатствам идея от автор; 22. залавям; арестувам; la police l'a pris полицията го залови; 23. в съчет. с някои отвлечени съществителни означава действието, изразено от съществителното; prendre la liberté осмелявам се; prendre qqn. en amitié сприятелявам се с някого; prendre qqn. en haine намразвам някого; prendre soin de грижа се за; II. v.tr. 1. хващам се, прехващам се (за растение); 2. запалвам се; le feu ne prend pas огънят не се запалва; 3. замръзвам; la rivière prit реката замръзна; 4. тръгвам през, поемам; prendre а gauche поемам наляво; 5. прен. успявам, имам успех; 6. втвърдявам се (за крем, майонеза и др.); se prendre 1. вземам се; médicament qui se prend avant les repas лекарство, което се взема преди ядене; 2. закачам се; poisson qui se prend au filet риба, която се закача на мрежата; 3. замръзвам, сгъстявам се; 4. започвам; se prendre d'amitié pour qqn. започвам, завръзвам приятелство с някого; 5. прониквам се, изпълвам се от (чувство); s'y prendre действам по определен начин; 6. считам се за; вземам се за; se prendre au sérieux вземам се насериозно; 7. хващаме се един друг (за ръка и др.); 8. отнемаме си (в игра - топка и др.); 9. събираме се ( сексуално). Ќ en prendre pour son grade (son rhume) разг. обиден съм, засегнат съм много; prendre а part отвеждам настрана (за разговор); prendre au mot съгласявам се веднага; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; prendre connaissance de запознавам се с нещо; prendre de l'intérêt а заинтересуван съм за нещо; prendre des libertés действам смело; prendre des précautions вземам предпазни мерки; prendre du plaisir прави ми удоволствие; prendre en affection привързвам се, обиквам; prendre en mal сърдя се за нещо; prendre en soi разглеждам нещо по същество; prendre fait et cause pour привърженик съм на нещо; prendre feu запалвам с, подпалвам се; prendre froid настивам; prendre garde внимавам (пазя се); prendre la fuite побягвам; prendre l'air вземам въздух; prendre la tonsure получавам духовно звание; покалугерявам се (за католик); prendre le galop впускам се в галоп; prendre le large мор. отдалечавам се от брега; prendre le parti de qqn. вземам страната на някого; prendre les devants изпреварвам; prendre le voile покалугерявам се (за жена); prendre martre pour renard погов. излъгвам се много; prendre note вземам си бележки; prendre qqch. pour accordé считам нещо за решено; prendre qqn. sans vert изненадвам някого; prendre patience сдобивам се с търпение; prendre part вземам участие; prendre place сядам; prendre position pour (contre) вземам становище за (против); prendre ses mesures вземам мерки; prendre son repas нахранвам се; prendre son repos отпочивам си; prendre soin de вземам грижата за; грижа се за; prendre son vol политвам, хвръквам (за птица); prendre terre мор. приближавам до, слизам на брега; prendre un air давам си вид; prendre un congé вземам отпуск; prendre un rhume хващам хрема; se prendre du haut говоря високомерно. -
2 donner
v. (lat. donare) I. v.tr. 1. давам; donner qqch. давам нещо; donner son opinion давам мнението си; 2. произвеждам, раждам (за нива и др.); 3. дарявам, подарявам; посвещавам, жертвам; donner son cњur (а qqn.) посвещавам сърцето си на някого; 4. надарявам (с качества и др.); 5. продавам; donner qqch. contre, pour de l'argent давам, продавам нещо; 6. отпускам (сума и др.); 7. представям, давам, играя (пиеса); 8. предоставям; donner une propriété а gérer предоставям имение за управление; 9. удрям, нанасям (удар); налагам (бой); 10. докарвам, донасям (писмо и др.); 11. хвърлям, правя (сянка и др.); 12. предлагам; voulez-vous donner des sièges aux invités? бихте ли предложили столове на гостите?; 13. доставям; 14. издавам (документ, присъда); 15. излагам, представям (подробности, описание и др.); 16. плащам, заплащам; combien donne-t-il а ses ouvriers? колко плаща на работниците си?; 17. жертвам (живот, пари); 18. казвам, изказвам (мнение и др.); 19. създавам, причинявам (мъка, болка и др.); 20. придавам (вид и др.); 21. поверявам; 22. уреждам, устройвам (забавление и др.); 23. подавам; donnez-moi du pain подайте ми хляб; 24. раздавам; donner des cartes aux joueurs раздавам карти на играчите; 25. протягам, предлагам; donner le bras а qqn. протягам ръка на някого; 26. посочвам; donner l'heure exacte посочвам точния час; 27. заразявам, предавам болест; il lui a donné son rhume той го зарази с хрема; 28. издавам, предавам; donner un voleur а la police издавам крадец на полицията; 29. кръщавам; donner un nom а un enfant кръщавам (давам име на) дете; 30. donner (+ inf.) възлагам; donner une tâche а exécuter възлагам задача за изпълнение; 31. публикувам; il donne un roman par an той публикува по един роман на година; 32. donner а предизвиквам; donner а rire предизвиквам смях; 33. нанасям; donner un coup нанасям удар; II. v.intr. 1. удрям, блъскам; 2. нападам, нахвърлям се върху; l'armée va donner армията ще атакува; 3. критикувам; 4. гледам, обърнат съм (за врата, прозорец и др.); 5. давам; qui donne aux pauvres, prête а Dieu който дава на бедните, дава на Господ; se donner отдавам се; se donner la main подавам си, протягам си ръката; se donner un air, une contenance придавам си вид, парадирам. Ќ donner а connaître уведомявам; donner а entendre давам да се разбере; donner а la côte мор. засядам на бряг; donner acte а qqn. (de qqch.) разгадавам истината; donner а penser, а songer, а réfléchir създавам грижи, безпокойство; donner а qqch. удрям се в него; donner assurance de уверявам, потвърждавам; donner а tout залавям се за различни работи, без да завърша нито една от тях; donner atteinte причинявам щета; donner (s'escrimer) du bec et de l'aile защитавам се упорито; donner l'alarme предвещавам (съобщавам) опасност; s'en donner par les babines добре похапвам; donner un (le) bal а qqn. бия, удрям някого; donner douze balles dans la peau разстрелвам някого; donner au but попадам в целта; оцелвам; donner beau jeu а qqn. давам някому случай да използва нещо; donner carrière давам воля, давам свобода; donner chez qqn. посещавам често някого; donner congé а qqn. уволнявам, изпъждам някого; donner cours а ses larmes, а sa joie, а sa colère разплаквам се, зарадвам се, разгневявам се; donner dans l'њil а qqn. харесвам се някому; donner dans les yeux de (а) qqn. хвърлям прах в очите на някого; donner dans une passe, dans un port мор. влизам в канал, в пристанище; donner des éperons а un cheval, donner des deux пришпорвам кон; donner gages de поръчителствам за; donner du cњur, du courage ободрявам; donner du cor свия с рог; donner de cul et de tête правя всичко, за да успея; donner du fil а retordre а qqn. създавам големи грижи, безпокойствие някому; donner de jour излагам на светлина; donner du nez en (а) terre търпя неуспех; donner et retenir ne vaut погов. не е добре да се задържа нещо, което е вече дадено; donner jour а qqn. определям някому ден за свиждане; donner jour а qqch. създавам нещо; donner l'être, le jour, la vie а раждам; donner la bride отпущам юздата; donner la comédie ставам за смях на хората; donner la main а qqn. помагам някому; donner la mort а qqn. убивам, умъртвявам някого; причинявам голяма болка някому; donner la vie а qqn. помилвам някого; връщам някого към живот; donner le baptême а un enfant кръщавам дете; donner le bonjour, le bonsoir казвам (пожелавам) добър ден, добър вечер; donner le change въвеждам в заблуждение; donner le coup de fer изглаждам (дреха); donner le salut а qqn. поздравявам някого; donner le viatique причестявам някого преди смъртта му; donner lieu, matière, sujet а давам повод, причина за; пораждам; donner naissance пораждам; donner prise издавам слабото си място на противник; donner sa mesure показвам какво мога, проявявам се; donner sa tête а couper залагам главата си; donner sur un danger мор. натъквам се на опасност; donner tard, c'est refuser погов. не дадеш ли навреме, все едно, че не си дал; donner tête baissée (tête basse) dans отдавам се изцяло на; donner tort а qqn. казвам някому, че няма право; осъждам; donner tout au monde давам мило и драго; donner un bon (un mauvais) tour а представям нещо под добър (или лош) външен вид; donner un coup de main, un coup d'épaule помагам; donner un coup de pied ритвам някого; donner une baie разправям бабини деветини; donner une chasse а qqn. разг. смъмрям някого; donner une couche а qqch. мажа, намазвам (боядисвам с боя) нещо; donner une poignée de main а qqn. ръкувам се с някого; en donner d'une, en donner d'une bonne, en donner а garder, en donner de toutes les couleurs карам някого да повярва невероятни неща; en donner а qqn. измамвам някого; en donner du long et du large здраво набивам някого; la donner belle а qqn. пращам някого за зелен хайвер; le cordage donne мор. въжето се отпуска, удължава се (охлабва); le donner en dix, en cent, en mille обзалагам се десет, сто, хиляда срещу едно, че не ще отгатнете (за какво се касае); ne savoir où donner de la tête не зная кое по-напред да направя; не зная къде да се дяна; qui donne tôt, donne deux fois погов. да дадеш навреме, значи да дадеш двойно; qui mal donne, perd sa donne погов. който (раз)дава лошо ( картите), губи правото да ги дава; s'en donner вземам изобилно от нещо; ползвам се от нещо; наслаждавам се от нещо, давам си свобода; s'en donner а cњur joie много се забавлявам; наслаждавам се до насита; se donner а qqn. привързвам се към някого; se donner а tout залавям се за всичко; se donner carrière забавлявам се; отпускам му края; se donner de удрям се (с нещо); se donner des airs, se donner de grands airs придавам си важност, перча се; se donner (se flanquer, prendre) une biture напивам се; se donner une bosse de (+ subst.) забавно ми е да правя нещо; se donner du bon temps живея весело, безгрижно; se donner du mal, de la peine много се трудя; se donner en spectacle излагам се на показ; se donner garde de qqch. пазя се от нещо; se donner l'air de, se donner des airs de придавам си вид на; se donner l'air gai (l'air triste) придавам си весел (печален) вид; se donner le mot даваме си дума; se donner les violons хваля се за щяло и нещяло; se donner (se flanquer) une culotte напивам се; se donner l'honneur d'une chose приписвам си честта за нещо; se donner pour представям се за. Ќ Ant. accepter, recevoir; déposséder, enlever, exproprier, frustrer, ôter, priver, ravir, retirer, spolier, conserver, garder. -
3 congé
m. (lat. commeatus "action de s'en aller", de meare "circuler") 1. отпуск, отпуска; demander un congé искам отпуск; congé de convalescence отпуск за възстановяване след болест; congé payé платен отпуск; congé de maladie отпуск по болест; congé de maternité отпуск по майчинство; prendre une semaine de congé вземам една седмица отпуск; 2. ваканция; congé de semestre семестриална ваканция; 3. оставка, уволнение, уволняване; recevoir son congé уволнен съм; donner congé а qqn. уволнявам някого; prendre son congé излизам в оставка, уволнявам се; congé définitif (absolu) окончателно освобождаване от военна служба; congé de réforme (de renvoi) освобождаване от военна служба по здравословни причини; 4. сбогуване, прощаване; prendre congé de qqn. сбогувам се с някого; audience de congé прощална аудиенция; 5. ост. позволение, разрешение; 6. архит. полужлеб на колона; 7. акт, с който се прекратява договор; donner congé а un locataire прекратявам договор с наемател; 8. документ, с който се разрешава транспорта на стоки, за които се плащат акцизи и такси. Ќ Ant. occupation, travail. -
4 caisse
f. (provenç. caissa, lat. capsa "coffre") 1. каса; сандък; щайга; 2. каса, ковчег (за пари, ценности); faire la caisse проверявам касата; caisse d'assurance застрахователна каса; caisse d'épargne спестовна каса; caisse de retraite пенсионна каса; préposé а la caisse касиер; 3. каросерия; 4. цилиндър на тъпан; 5. разг. кола, автомобил; 6. разг. гръд, гърди. Ќ battre la caisse бия тъпан; caisse du tympan анат. кухина зад тъпанчето на ухото; caisse а savon разг., прен. груба мебел от светло дърво; caisse а fleurs сандъче за цветя; а fond la caisse разг. много бързо; много силно; partir de la caisse болен съм от туберкулоза; avoir une caisse (Швейцария) пиян съм; prendre une caisse (Швейцария) напивам се; vous passerez а la caisse разг. вие сте уволнен; les caisses de l'Etat държавният трезор; caisse noire черна каса; battre la grosse caisse бия големия тъпан; правя шумна реклама; caisse d'orchestre инструменти в оркестър от типа на барабаните. -
5 commission
f. (lat. commissio, de committere "commettre") 1. поръчка, поръчение; нареждане; мандат; charger qqn. d'une commission натоварвам някого с поръчка; 2. комисия; commission d'examen изпитна комисия; commission d'enquête анкетна комисия; 3. комисиона; prendre une commission вземам комисиона; 4. комисионерство; 5. pl. покупки; faire des commissions правя покупки; 6. la grosse, la petite commission (детски език) голяма, малка нужда. Ќ commission militaire извънреден военен съд. -
6 douche
f. (it. doccia) 1. душ; prendre une douche вземам душ; 2. прен. неприятна изненада; мъмрене, порицание. Ќ avoir besoin d'une douche много съм развълнуван, полудял и имам нужда да бъда успокоен; douche écossaise последователно редуване на студен и топъл душ; прен. лоши думи, действия, които последват приятни и т. н. -
7 option
f. (lat. optio) избор; право на избор, опция; prendre une option sur une place d'avion запазвам си място в самолет, без да плащам нищо. -
8 tasse
f. (arabe tâssa) чаша; чашка; tasses а café, а thé чаши за кафе, за чай; prendre une tasse de thé пия чаша чай. Ќ la grande tasse разг. морето, океана; boire une (la) tasse гълтам вода като се къпя ( без да искам). -
9 actif,
ve adj. et m. (lat. activus) 1. деен, действащ, динамичен, активен; prendre une part actif,ve вземам дейно участие; armée actif,ve действаща (редовна) армия; population actif,ve работоспособно население; charbon actif, активен (медицински) въглен; 2. грам. деятелен; voix actif,ve деятелен залог; l'actif, m. деятелен залог. 3. фин. актив (Ant. passif); actif,s disponibles ликвидни активи; actif,s engagés целеви активи. Ќ poison très actif, силнодействаща отрова; membre actif, de l'académie редовен член на Академията; avoir а son actif, считам нещо за свой успех, постижение. Ќ Ant. inactif, passif; paresseux. -
10 biture
f. (de bitte) 1. мор. дължина на котвеното въже; 2. прен., разг., в съчет. prendre une biture ям, пия; напивам се; 3. ост., разг., в съчет. а toute biture с най-голяма бързина. -
11 bûche2
f. (du verbe bûcher, dial. "frapper, heurter") разг. падане; ramasser, prendre une bûche2 падам. -
12 cuite
f. (de cuit) 1. печене, изпичане (за тухли, порцелан и др.); 2. разг. пиянство, опиянение. Ќ prendre une cuite нар. напивам се. -
13 gamelle
f. (it. gamella, lat. camella "coupe") 1. войнишко канче; 2. разш. казан, войнишка кухня; 3. обща маса, на която ядат офицерите на кораб; 4. разг. падане; ramasser, prendre une gamelle падам; прен. претърпявам неуспех. -
14 résolution
f. (lat. resolutio, de resolvere) 1. разделяне, разлагане на съставните части; 2. мед. разнасяне на оток, тумор, успокояване на възпаление; 3. юр. анулиране на договор; 4. лог. анализиране; 5. решение (на задача, проблем); 6. разделителна способност (на инструмент, лупа и др.); 7. намерение, решение; prendre une résolution вземам решение; 8. резолюция; 9. решителност, решимост; avoir de la résolution имам решителност. Ќ Ant. incertitude, irrésolution, perplexité. -
15 main
f. (lat. manus) 1. ръка (от китката до пръстите); lever la main вдигам ръка; avoir les mains liées с вързани ръце съм (не мога нищо да правя); de main en main от ръка на ръка; а main droite, а main gauche надясно, наляво; а main armée с оръжие в ръка; offrir la main подавам ръка; prendre en main вземам в ръка; fait а la main изработено на ръка, ръчно; changer de main минавам в други ръце; avoir qqch. de seconde, de troisième main сдобил съм се с нещо от втора, от трета ръка; entre les mains в ръцете; 2. ост. почерк; avoir une belle main имам хубав почерк; 3. власт; avoir la haute main имам голяма власт; управлявам; 4. дело, творение; la main du destin дело на съдбата; 5. дръжка, захватка (на чекмедже, шкаф и др.); 6. халка, на която се закача дръжка на ведро за кладенец; 7. ухо (на което се прикрепя ресор на кола); 8. обработка на плат; 9. loc. adv. а la main в, на ръка; en main в ръка. Ќ а belles mains изобилно, колкото му душа иска; а toutes mains по всякакъв начин; applaudir avec deux mains напълно одобрявам; avoir la main сръчен съм; avoir la main donnante щедър съм; avoir le cњur sur la main каквото ми е на сърцето, това ми е на устата; avoir un poil dans la main много съм мързелив; avoir, laisser les mains libres давам свобода на действие; bonne main бакшиш; craquer (claquer, péter) dans les main mains изчезвам; умирам; de main de maître отлично, прекрасно; de longue main отдавна; en sous-main тайно, скришом; en venir aux mains започвам бой; un homme qui a des mains de laine et des dents de fer човек, който не знае да работи, но знае да яде; en un tour de main в един миг; мигновено; бързо; похватно; faire argent de toute main прибягвам до всякакви средства, за да се сдобия с пари; faire une main au jeu прибирам всичко (при игра на карти); faire main basse крада, ограбвам, унищожавам; forcer la main принуждавам, насилвам (някого); froides mains, chauds amours студени ръце - топло сърце; grand comme main много малък; haut la main лесно, без трудности; haut les mains! горе ръцете! homme de main наемен убиец; il faut regarder а ses mains, plutôt qu'а ses pieds погов. отваряй си добре очите; il faut que la main gauche ignore le bien que fait la main droite погов. лявата ръка не трябва да знае това, което върши дясната ръка; il n'oublie jamais ses mains, il ne va pas sans ses mains това е крадец; il vaut mieux tendre la main que le cou по-добре е да просиш, отколкото да крадеш; la main lui (me, te...) démange има голямо желание да; les mains noires font manger le pain blanc погов. изцапаните ръце ядат бял хляб; les mains vides без подарък (по някакъв повод); mariage de la main gauche непризнат от закона брак; mettre la main а l'њuvre започвам работа; mettre la dernière main завършвам нещо; mettre la main а la pâte сам си върша работата; mettre la main sur qqn. улавям, пипвам, арестувам някого; mettre la main sur qqch. слагам ръка на нещо; обсебвам го; mettre la main sur la conscience слагам си ръката на сърцето, имам намерение да бъда откровен; mettre sa main au feu (а couper) потвърждавам уверено; ne pas y aller de main morte удрям (действам) грубо; n'y pas aller de main morte не си поплювам; nu comme la main съвсем гол; prendre de toutes mains вземам пари отвсякъде; prendre en mains la cause de qqn. вземам защитата на някого; prendre, être pris la main dans le sac уловен съм на местопрестъплението; pousser la main de qqn. подтиквам (някого) да свърши някаква работа; prêter la main а qqn. подавам ръка на някого; подпомагам го; s'en laver les mains измивам си ръцете; se frotter les mains радвам се за нещо; se salir les mains върша мръсна работа; tendre la main прося; tenir la main бдя върху някого; tenir la main haute а qqn. стягам някого здравата, не се шегувам; tenir dans la main разг. държа в ръцете си (някого или нещо); un tour de main един замах; une main de fer желязна ръка (силна, здрава власт); tomber sous la main попадам в ръцете на някого; négocier en sous-main преговарям тайно. Ќ Hom. maint. -
16 bras
m. (lat. pop. °bracium, class. bracchium, gr. brakhion) 1. мишница (от рамото до лакътя); 2. мишница на коня (частта от предните крака на кон между коляното и плешката); 3. ръка (от рамото до края на пръстите); porter entre, dans ses bras нося в ръце; tenir, serrer qqn. entre ses bras прегръщам някого; offrir le bras а qqn. давам ръка на някого (за помощ); 4. геогр. ръкав (на река); bras de mer пролив; 5. подпори за ръцете на фотьойл; 6. техн. рамо; bras d'un levier рамо на лост; подвижна част от кран, семафор; 7. прен. работна ръка; помощ; 8. закрила, покровителство; сила, могъщество; bras séculier светската власт; 9. pl. обятия; 10. зоол. пипало на мекотело; les bras d'une pieuvre пипалата на октопод; 11. издължена част, дръжка на количка, носилка; 12. мор. корабно въже за ориентиране на платната според вятъра. Ќ а tour de bras с всички сили; bras dessus, bras dessous под ръка; bras d'une balance рамо на везни; en bras de chemise по риза; moulin а bras ръчна мелница; prendre qqn. а bras lе corps хващам някого през кръста; prendre qqn. sous le bras вземам някого под ръка; se donner le bras улавяме се под ръка; подкрепяме се; faire un bras d'honneur а qqn. показвам среден пръст на някого; couper bras et jambes а qqn. отнемам възможностите за действие на някого; обезкуражавам някого; les bras m'en tombent аз съм смаян; baisser les bras отказвам се да продължавам; rester les bras croisés оставам бездеен; avoir du bras long имам влияние, връзка; tendre les bras vers qqn. моля някого за помощ; se refugier dans les bras de qqn. под покровителството съм на някого; recevoir qqn. а bras ouverts приемам някого с разтворени обятия; être dans les bras de Morphée спя; s'endormir dans les bras du seigneur умирам; cela me reste sur les bras трябва да се заема с това; avoir un bras de fer имам силна воля и желязна ръка; le bras de la justice ръката на закона; а bras ръчно. -
17 laisser
v.tr. (lat. laxare "relâcher") 1. оставям; laisser dans l'embarras прен. оставям в недоумение; оставям в притеснение, в затруднение (парично); оставям в безпорядък; laisser debout оставям да стои прав; laisser tranquille оставям на спокойствие; 2. изоставям, зарязвам, напускам; laissez cela! оставете това; 3. забравям; 4. проверявам; 5. предоставям; laisser le gâteau а lui оставям му сладкиша; 6. завещавам; 7. загубвам, давам; 8. склонявам, съгласен съм, съгласявам се; 9. прен. оставям; laisser des traces оставям следи; 10. отстъпвам, давам ( сума или предмет), завещавам; laisser une maison а ses enfants завещавам къщата на децата си; 11. продавам с отстъпка (на благоприятна за клиента цена); je vous laisse ce tapis pour 1000 francs давам ви килима за 1000 франка; 12. ост. преставам; nous ne laissions pas d'être amis не преставахме да сме приятели. Ќ cela ne laisse pas d'être vrai все пак това си остава вярно; c'est а laisser ou а prendre твоя воля, ако искаш го вземи; laisser а désirer не напълно завършено, недоизкусурено нещо; laisser а entendre давам да се подразбере; laisser aller qqch. оставям нещо да се развива самостоятелно; laisser а penser давам основание да се мисли; laisser échapper издавам (звук); laisser échapper un mot проговарям; изпускам нетактично дума; laisser échapper une occasion изпускам случай; laisser échapper un soupir въздъхвам; laisser faire оставям на самотек; позволявам; допускам, не се меся; не оказвам съпротива; laisser champ libre а qqn. давам пълна свобода на някого; laisser passer пропускам; давам път; laisser tomber оставям да падне; прен. изоставям (проект, намерение); отървавам се (от нещо); laisser traîner изоставям от днес за утре (за работа, за нещо), протакам; ne laisser rien voir всичко прикривам; ne rien laisser paraître нищо не давам да се разбере, всичко прикривам; se laisser faire par qqn. оставям се някой да ме излъже; se laisser mener par le nez позволявам да ме водят за носа; se laisser prendre арестуват ме, залавят ме; излъгвам се, измамвам се; laisser courir не се меся; se laisser faire не се съпротивлявам; un vin qui se laisser boire вино, което се пие с удоволствие. Ќ Ant. contrôler, empêcher; changer; enlever; s'emparer; conserver; continuer. -
18 temps
m. (lat. tempus) 1. време; avoir le temps имам време; depuis quelque temps от известно време; en peu de temps за кратко време; gagner du temps печеля време; il y a quelque temps преди известно време; la plupart du temps през по-голямата част от времето (най-често); en un rien de temps за много кратко време; tout le temps непрекъснато, постоянно; employer son temps а un travail използвам времето си за работа; 2. време, епоха, период, сезон; dans le temps някога, в миналото, преди години; en mon temps през моето време; être de son temps крача със своето време; les temps modernes настоящето; 3. време (атмосферни промени); temps couvert (gris, chargé) облачно време; gros temps бурно море; temps clair, serein ясно време; le temps se gâte времето се разваля; 4. муз. такт; une mélodie а trois temps мелодия в 3/4 такт (в тривременен такт); 5. грам. време; les temps de l'indicatif времената на изявителното наклонение; 6. техн. moteur а quatre temps четиритактов двигател; moteur а deux temps двутактов двигател; 7. спорт. време (измерено с хронометър при надбягване); temps mort време, когато съдия на футболен мач прекъсва играта; 8. loc. adv. а temps навреме; временно; avant le temps преждевременно; avec le temps с време, след време; а contre temps муз. с акцент на слабото време; de tout temps (en tout temps) открай време, винаги; de temps en temps (de temps а autre) от време на време; en son temps (en temps utile) своевременно; en même temps едновременно, същевременно; entre temps междувременно; en temps et lieu в най-удобен момент и където му е мястото; dans le temps разг. едно време, отдавна; du temps que когато, щом. Ќ avoir fait son temps излизам от употреба; le temps est un grand maître погов. времето е най-добрия учител; le temps perdu ne revient pas погов. загубеното време се не връща; le temps c'est de l'argent погов. времето е пари; prendre (tout) son temps върша нещо, без да бързам; prendre du bon temps забавлявам се; tuer le temps убивам времето; toute chose en son temps погов. всяко нещо на времето си; tout vient а temps а qui sait attendre погов. с търпение всичко се постига; sale temps pour les mouches нещата отиват към провал; il faut prendre le temps comme il vient трябва да умеем да се нагаждаме към обстоятелствата на момента; trouver le temps long отегчавам се; perdre son temps губя си времето; действам, говоря напразно; n'avoir qu'un temps не трая дълго време; par le temps qui court в настоящия момент; il y a beau temps отдавна, твърде отдавна. -
19 bon1,
ne adj. (lat. bonus) 1. добър; bon1, remède добро лекарство; bon1, enfant добро дете; 2. благ, любезен; 3. добродушен, простодушен; un bon1, homme добродушен човек; 4. здрав, силен; une bon1,ne gifle силен шамар; 5. прав, справедлив; une bon1,ne cause право дело; 6. голям, значителен; bon1, nombre de gens голям брой хора; 7. цял; attendre une bon1,ne demi-heure чакам цял половин час; il y a 3 bon1,s kilomètres има цели три километра; 8. скъп, мил; mon bon1, ami! скъпи ми приятелю!; 9. сигурен; un bon1, témoin сигурен свидетел; 10. точен; un bon1, compte точна сметка; bon1,ne réponse точен, верен отговор; 11. честит, щастлив; bon1,ne année! честита Нова година! 12. благоприятен; bon1, vent благоприятен вятър; 13. чист, правилен; bon1, français правилен френски език; 14. полезен; c'est un sport bon1, pour la santé това е спорт, който е полезен за здравето; 15. доходен, изгоден; une bon1,ne transaction изгодна сделка; 16. loc. adv. а bon1, compte на добра цена; а bon1, droit справедливо; а bon1, escient съзнателно; при добро познаване на работата; а la bon1,ne чистосърдечно, искрено; а la bon1,ne franquette просто, искрено, приятелски; а la bon1,ne heure! чудесно! прекрасно! а quoi bon1,? каква полза? а bon1, marché евтино; de bon1,ne foi чистосърдечно, искрено; de bon1,ne heure рано; pour (tout) de bon1, сериозно, не на шега, наистина; 17. interj. bon1,! така, браво, добре (за задоволство); ah, bon1,? така ли?; (за неудоволствие) allons bon1,! хайде де; е... е...; 18. приятен, добър; de bon1,s moments приятни моменти; bon1, voyage! добър път!, приятен път. Ќ а bon1, chat bon1, rat погов. каквото повикало, такова се обадило; а bon1, entendeur salut погов. умният от малко разбира; а bon1, vin point d'enseigne погов. добрата стока сама се хвали; а qqch. malheur est bon1, погов. всяко зло за добро; avoir bon1,ne mine добре изглеждам, в добро здраве съм; bon1, а tirer може да се печата; bon1, courage! успех! приятна работа! bon1, diable добър човек; bon1, Dieu! боже мой! bon1, mot остроумие; bon1, office помощ, съдействие; bon1, ton добри маниери, благоприличие; bon1, vivant гуляйджия; cela est bon1, а savoir това трябва да се знае, да се има предвид; c'est bon1,! добре! c'est un homme de bon1, compte почтен човек е; comme bon1, vous semble (semblera) както намерите за добре; dire la bon1,ne aventure гадая, врачувам; en conter de bon1,nes разказвам бабини деветини; en voilà une bon1,ne! и таз добра! и таз хубава! être bon1, а tout за всичко ме бива; être dans les bon1,nes grâces de qqn. ползвам се от благоволението на някого; faire bon1,ne chère добре се храня, добре си похапвам; il fait bon1, времето е хубаво; il fait bon1, vivre животът е хубав; il fait bon1, (+ inf.) добре е да...; il faut avoir bon1, pied bon1, њil! отваряй си очите добре! j'y fais bon1,ne garde отварям си добре очите; la bailler bon1,ne говоря празни приказки; les bon1,s comptes font les bon1,s amis погов. добри сметки - добри приятели; main bon1,ne здрава ръка; ръка, която носи щастие; mon bon1, ami! драги мой!; n'être bon1, а rien за нищо не ме бива; prendre pour bon1, вземам за чиста монета, за истина; quel bon1, vent vous amène? какъв добър случай ви води насам?; sur un bon1, pied в благоприятно положение; tenir le bon1, bout de l'affaire вземам работата откъм добрата Ј страна; une bon1,ne fois pour toutes веднъж завинаги; il serait bon1, de би било добре да; avoir tout bon1, имам право, успявам; avoir bon1, а un problème намерих добро решение (в детския език); être bon1, en добър съм в (дадена област); être bon1, pour добър съм за, ставам за; bon1, pour le service годен за военна служба; on est bon1,! ние сме печени, опитни; bon1, а добър за (някаква употреба); c'est bon1, а savoir добре е да се знае; а quoi bon1, и защо, защо ли; c'est bon1, това е достатъчно; faire une bon1,ne action извършвам добро дело ( за скаутите). Ќ Ant. méchant, mauvais, petit. Ќ Hom. bond. -
20 tête
f. (lat. méd. testa "boîte crânienne", sens spécialisé de "coquille dure") 1. глава; avoir mal а la tête, avoir des maux de tête боли ме глава; lever la tête повдигам глава; baisser la tête навеждам глава; courber la tête прекланям глава; mal de tête главоболие; la tête lui tourne вие му се свят; 2. глава (бройка); partage par tête разпределение на глава (на човек); cent têtes de bétail сто бройки добитък; 3. глава, ум, разум, разсъдък, памет; avoir toute sa tête с всичкия си разум съм; avoir qqch. en tête имам нещо наум (нещо ми се върти в главата); se mettre qqch. en tête наумявам си, втълпявам си нещо; n'avoir rien dans la tête нямам нищо в главата си, нямам идеи; une grosse tête разг. много умен човек; 4. предна част, начало, чело; а la tête de начело на; prendre la tête du cortège заставам начело на кортежа; être а la tête de sa classe пръв в класа съм (по успех); personne а la tête d'une entreprise човек, който управлява предприятие, шеф, директор; 5. връх, глава (на предмет); couper la tête d'un arbre отрязвам върха на дърво; tête d'ail глава на чеснов лук; tête de clou глава на гвоздей; tête d'un missile глава на ракета, совалка; 6. лице, физиономия, вид; une tête sympathique симпатично лице; 7. човек, личност; une mauvaise tête опърничав, инат човек; une forte tête човек, който прави каквото си иска. Ќ coup de tête необмислена, безразсъдна постъпка; crier а tue-tête викам колкото ми глас държи; en avoir par-dessus la tête до гуша ми е дошло; perdre la tête изпадам в ужас, изгубвам самообладанието си; rompre la tête досаждам; se tête jeter tête baissée (la tête la première) хвърлям се безразсъдно (слепешката); se mettre (avoir) martel en tête създавам си (имам) повод за голямо безпокойствие; tenir tête противопоставям се, съпротивявам се; tête de mort мъртвешка глава (череп); tête de mur тех. долна, разширена основа на стена; tourner la tête а qqn. подлудявам някого, завъртам му главата; tête chaude, brûlée луда глава (смел, безразсъден човек); avoir la tête fêlée пернат, луд съм; faire la tête сърдя се, цупя се; se payer la tête de qqn. подигравам се на някого; avoir la grosse tête горделив, надут съм.
Страницы
См. также в других словарях:
Prendre une part active à quelque chose — ● Prendre une part active à quelque chose y participer d une manière importante, efficace … Encyclopédie Universelle
Prendre une bitture — ● Prendre une bitture s enivrer … Encyclopédie Universelle
Prendre une difficulté à bras-le-corps — ● Prendre une difficulté à bras le corps s en occuper sérieusement et de près … Encyclopédie Universelle
Prendre une femme — ● Prendre une femme la posséder sexuellement … Encyclopédie Universelle
Prendre une pilule — ● Prendre une pilule subir un échec … Encyclopédie Universelle
Prendre une décision — Prise de décision La prise de décision est un processus cognitif complexe visant à la sélection d un type d action parmi différentes alternatives. La théorie étudiant la prise de décision est la théorie de la décision. Sommaire 1 Prise de… … Wikipédia en Français
Ramasser, prendre une gamelle — ● Ramasser, prendre une gamelle tomber, faire une chute ; essuyer un échec … Encyclopédie Universelle
Ramasser, prendre une pelle — ● Ramasser, prendre une pelle tomber ; essuyer un échec … Encyclopédie Universelle
Ramasser, prendre une veste — ● Ramasser, prendre une veste subir un échec … Encyclopédie Universelle
prendre — [ prɑ̃dr ] v. <conjug. : 58> • 980; lat. prehendere I ♦ V. tr. A ♦ Mettre avec soi ou faire sien. 1 ♦ Mettre dans sa main (pour avoir avec soi, pour faire passer d un lieu dans un autre, pour être en état d utiliser, pour tenir). Prendre un … Encyclopédie Universelle
prendre — PRENDRE. v. a. Mettre en sa main, en son pouvoir sans violence, occuper quelque chose en la tenant. Prendre une espée. prendre un livre. prendre quelque chose avec la main, de la main. prendre un cheval par la bride. prendre un boeuf par les… … Dictionnaire de l'Académie française
