-
1 juego
m 1) игра, развлечение, забавление; juego de azar (de suerte) хазартна игра; juego de naipes игра на карти; juego de billar билярд; juego de interés (de envite) залагания; juego de palabras (vocablos, voces) игра на думи; 2) сервиз, комплект; гарнитура; juego de tocador тоалетни принадлежности; juego de porcelana порцеланов сервиз за кафе, чай; 3) екип, серия; hacer juegos malabares; juegos de pasa pasa жонглирам, върша фокусничества; 4) проблясък, изменчивост (на вода, светлина); 5) прен. умение за постигане на цел; 6) pl спорт. игри; Juegos Olímpicos Олимпийски игри; 7) de + sust зала, игрище за + значението на съществителното; juego de pelota игрище за футбол, баскетбол и др.; 8) хлабавина, луфт (на панти и др.); juego de niños прен. детска игра; непоследователна постъпка; juegos florales конкурс за поезия, основан в Прованс; abrir (el) juego започвам играта; conocerle (verle) a uno el juego прен. ясна ми е играта на някого, разбирам намерението му; darse bien (mal) el juego върви ми, имам късмет (нямам късмет, не ми върви); desgraciado en el juego, afortunado en amores разг. на който не му върви в играта, върви му в любовта; fuera de juego прен. вън от играта; poner en juego una cosa прен., разг. залагам нещо; por juego на шега, на игра; doble juego прен. двойна игра; dar juego a alguien (algo) а) прен. предлагам възможности; б) давам повод за коментари; entrar alguien (algo) en el juego влизам в играта, участвам, намесвам се в; hacer el juego a alguien прен. благоприятствам нечии интереси; играя по свирката на някого; hacer juego съчетавам се добре с друго нещо, отивам, подхождам; irse de juego разг. отивам на купон. -
2 Passagier
Passagier [ pasaˈʒi:ɐ̯ ] m, -e пътник (във влак, самолет, параход); blinder Passagier пътник без билет. -
3 castaño,
a 1. adj кестеняв (цвят); 2. m кестен (дърво); eso pasa de castaño, obscuro прен. това вече не се понася. -
4 ciruela
f слива (плод); ciruela pasa сушена слива. -
5 cristiano,
a 1. adj християнски; 2. m 1) християнин; 2) прен. брат, близък (човек); 3) прен., разг. вино, разредено с вода; 4) прен. човешко същество; por la calle no pasa ningún cristiano, разг. по улицата не минава жив човек; hablar uno en cristiano, прен., разг. а) говоря разбрано, по човешки; б) говоря на испански. -
6 por
prep за, през, чрез, от, из, на, по, като, защото; 1) за средство, посредничество (особено при глагол в страдателен залог): escrito por написано от; 2) за повод, причина, цел: eso le pasa por tonto това му се случва, защото е глупав; 3) за начин: por escrito писмено; por dicha за щастие; 4) за цена: lo comprè por 100 pesetas купих го за 100 песети; 5) за посока: partir por (para) Sofía заминавам за София; 6) за място: por aquí оттук; 7) за време: por febrero през февруари; 8) за интерес, пожертване, привързаност: por ella lo daría todo за нея всичко бих дал; 9) за заменяне, съпоставяне, определение: la tengo por mabre тя ми е като майка; 10) за мнение, оценка: pasar por listo минавам за хитър; 11) за делба, разпределение: dos veces por año два пъти годишно; 12) за умножение: dos por dos две по две; 13) за съотношение: el cinco por ciento пет на сто; 14) за сравнение: libro por libro, prefiero el mío ако става дума да избирам между двете книги, предпочитам моята; 15) що се отнася: por una y otra proposición относно двете предложения; 16) за търсене: ir por agua отивам за вода; 17) с inf: за бъдеще, отсъствие, неизпълнение: està por llegar още не е дошъл; 18) por = para: por decirlo así тъй да се каже; 19) употреба като съюз: а) за цел: por que (= porque) понеже, тъй като; б) като въпрос: їpor qué no viene? защо не идва?; 20) между два еднакви инфинитива, означава: безсмисленост, безполезност; hablar por hablar говори само за да се намира в работа, ей така си говори; 21) с отрицателната частица no, означава: отстъпване; no por mucho madrugar, amanece màs temprano от ранното ставане не съмва по-рано (разг. от бързане голяма файда няма); 22): por + прилагателно + que sea колкото и да е..., въпреки че е; por donde от което; їpor qué? защо?; por si, por si acaso за всеки случай. -
7 uva
f 1) грозде; uva tinta черно грозде; uva pasa стафида; 2) лозе; 3) мед. ечемик; възпаление на очния клепач; uva crespa бот. цариградско грозде; estar hecho una uva прен., разг. мъртвопиян съм; de uvas a brevas разг. от дъжд на вятър; estar alguien de mala uva прен., разг. в много лошо настроение съм; mala uva прен., разг. злонамереност, лош характер; entrar (ir) uno por uvas разг. рискувам, участвам в нещо; de uva adj лош. -
8 ángel
m ангел; ángel custodio (de la guarda) ангел-хранител; pasa un ángel proverb внезапно смълчаване при разговор; tener ángel прен., разг. симпатичен, миловиден съм.
См. также в других словарях:
paşă — PÁŞĂ, paşi, s.m. Funcţia de guvernator al unei provincii din Imperiul Otoman sau titlu al vizirilor şi al unor înalţi demnitari turci din trecut; persoană care deţinea funcţia sau titlul de mai sus. ♢ loc. adv. Ca paşa sau ca un paşă = fără grijă … Dicționar Român
pasa — PASÁ, pasez, vb. I. tranz. 1. (Sport) A trimite mingea unui coechipier. 2. (fam.) A da sau a ceda cuiva ceva; a face să ajungă sau să treacă în mâna altuia, a transmite altuia. 3. A trece prin sită fructe sau legume; a zdrobi, a mărunţi. – Din fr … Dicționar Român
pasă — PÁSĂ, pase, s.f. 1. (Sport) Transmitere a mingii către un coechipier. 2. Fiecare dintre mişcările făcute cu mâna de cel care hipnotizează pe cineva. 3. Miză pe care trebuie să o depună jucătorii de cărţi la fiecare nou tur. ♦ (Rar) Tur la unele… … Dicționar Român
pasa — pasa, hecho una pasa expr. muy viejo. ❙ «Vi a Aurorita Boronat, hecha una pasa...» María Antonia Valls, Tres relatos de diario … Diccionario del Argot "El Sohez"
pasa — sustantivo femenino 1. Uva secada natural o artificialmente: asado con pasas y piñones. Frases y locuciones 1. estar / quedarse como una pasa Uso/registro: coloquial. Estar o quedarse (una persona … Diccionario Salamanca de la Lengua Española
paşa — PAŞÁ s.f. v. paşă. Trimis de valeriu, 13.09.2007. Sursa: DEX 98 … Dicționar Român
PASA — Abreviatura de ácido paraaminosalicílico. Diccionario Mosby Medicina, Enfermería y Ciencias de la Salud, Ediciones Hancourt, S.A. 1999 … Diccionario médico
Paşa — Paşa, türkische Form von Pascha … Universal-Lexikon
paša — pašà dkt … Bendrinės lietuvių kalbos žodyno antraštynas
păsa — PĂSA2, pers. 3 pásă, vb. I. intranz. 1. (înv.) A merge, a se duce. 2. (pop. şi fam., cu valoare de îndemn sau de avertisment) Încearcă să..., îndrăzneşte de..., caută de... – Din lat. *passare. Trimis de RACAI, 18.09.2008. Sursa: DEX 98 PĂSÁ1 … Dicționar Român
páša — e tudi a m (ȃ) zlasti v fevdalni Turčiji visok vojaški ali civilni oblastnik: sultan je sprejel paše; živi kakor pravi paša / kot zapostavljeni pristavek k imenu ugledne vojaške ali civilne osebe Mustafa paša e ž (ā) 1. glagolnik od pasti pasem … Slovar slovenskega knjižnega jezika
