-
1 Notre-Dame
f. (de notre et dame) (pl. Notre-Dames) 1. света Богородица; 2. църква, посветена на света Богородица; Notre-Dame de Paris Парижката света Богородица. -
2 notre
adj. poss. (lat. noster) наш, свой; notre ville нашият град; donnons tous notre démission да подадем всички своята оставка. -
3 nôtre
pron. poss. (lat. nostrum) 1. наш, свой; 2. m.pl. нашите роднини, близки. -
4 beaucoup
adv. (de beau et coup, a éliminé moult) 1. много; il y a beaucoup de gens има много хора; il y a beaucoup d'arbres има много дървета; manger beaucoup ям много; 2. pron. мнозина; beaucoup sont de notre avis мнозина са на нашето мнение; 3. пред прилагателно име ост. много; il est beaucoup nécessaire той е много необходим. Ќ beaucoup mieux много по-добре; beaucoup moins много по-малко; et de beaucoup и в значителна степен; beaucoup trop прекалено много. Ќ Ant. peu; rien; aucun, nul, personne. -
5 condition
f. (bas lat. conditio, class. condicio) 1. условие, обстоятелство; conditions avantageuses изгодни условия; condition sine qua non задължително условие; se rendre sans condition предавам се безусловно; conditions de travail условия на труд; 2. естество, състояние; notre condition est toujours bonne състоянието ни е винаги добро; athlète en bonne condition атлет в добра спортна форма; marchandise livrée en bonne condition стока, доставена в добро състояние; 3. произход, потекло, социално положение; personne de basse condition човек от долен произход; être de condition modeste със скромно потекло съм; 4. свойство, качество; ценз; condition de fortune; имуществен ценз; condition d'instruction образователен ценз; 5. loc.adv. а condition, sous condition de (+ inf.) с условие; sans condition безусловно; 6. loc. prép. а condition que, а la condition que (+ ind. ou subj.) при условие, че; 7. юр. клауза, спогодба, условие; les conditions d'un contrat клаузите, условията в договор; vendre sous condition продавам под гаранция (купувачът има право да върне закупеното, ако не е удовлетворен); 8. pl. условия, начин за плащане; obtenir des conditions de paiement intéressantes получавам облекчени условия за плащане (чрез кредит и др.); 9. състояние на нормална влажност на тъкан. Ќ être en condition chez qqn. ост. слугувам у някого; condition des étrangers съвкупността от права, които чужденците в една страна могат да имат; en bonne condition pour в добро състояние за да; mettre en condition подготвям мисленето на хората чрез пропаганда. -
6 dame1
f. (lat. domina "maîtresse") 1. дама, госпожа; grande dame1 видна дама, грандама; dame1 d'honneur придворна дама; 2. омъжена жена; 3. ост. жена от благороден произход; les dame1s de France дъщерите на френския крал; 4. царица (в играта на шах); 5. дама (в играта на карти); 6. пул (в играта на табла); dame1s accouplées капия; 7. дама (игра) jouer aux dame1s играя на дама; 8. техн. трамбовка; 9. мор. отвор в плавателен съд, където стои перката; 10. мор. уред за поддържане на перката. Ќ Notre Dame Дева Мария; Богородица; dame1 galante лека жена; aller а dame1 падам; taquiner la dame1 de pique играя често на карти. -
7 gracieux,
se adj. (lat. gratiosus "obligeant") 1. грациозен, миловиден, привлекателен; femme gracieux,se грациозна жена; geste gracieux, грациозен жест; 2. ост. милостив, благосклонен, любезен, добър; notre gracieux, souverain нашият милостив господар; 3. безплатен, подарен. Ќ а titre gracieux, даром, безплатно, доброволно. Ќ Ant. méchant, sévère; abrupt, impoli, malgracieux, pesant; onéreux; disgracieux, laid. -
8 incertitude
f. (de in- et certitude) 1. несигурност, съмнителност; l'incertitude de notre avenir несигурността на нашето бъдеще; 2. непредвидимост, случайност; 3. променливост; l'incertitude du temps променливостта на времето; 4. неувереност, колебание. être dans l'incertitude неуверен съм, колебая се. Ќ Ant. certitude, clarté; fermeté, résolution. -
9 jour
m. (bas lat. diurnum, pour dies "jour") 1. ден; jour ouvrable работен ден; jour férié празничен ден; l'autre jour онзи ден, завчера; chaque jour всеки ден; jour de fête празник; ces derniers jours тези дни, напоследък; jour de repos почивен ден; en plein jour посред бял ден; travailler de jour работя през деня; de nos jours в наши дни, в наше време; vivre au jour le jour живея ден за ден; а ce jour в този ден; tous les jours всеки ден; du jour днешен, съвременен; ordre du jour дневен ред; quatre fois par jour четири пъти на ден; de tous les jours всекидневен; а jour fixe точно в определен ден; а partir de ce jour от днес нататък; quelques jours après няколко дена след това; de jour en jour от ден на ден; jour et nuit ден и нощ, денонощно; 2. живот; donner le jour раждам; ravir le jour отнемам живота; 3. светлина, дневна светлина; а contre-jour срещу светлината ( при снимка), в контражур; demi-jour слаба светлина; faux jour лошо осветление; se présenter sous un jour favorable представям се в благоприятна светлина; laisser entrer le jour dans une pièce оставям светлината да влезе в стаята; а la lumière du jour на дневна светлина; le jour d'une lampe светлината на лампа; 4. jour de réception приемен ден; aujourd'hui c'est mon jour de reception днес е приемният ми ден; 5. отвор, прозорец, дупка; percer un jour dans une muraille пробивам отвор в стена; 6. le jour, les jours поет. времето; 7. момент от живота; notre dernier jour момента на смъртта; vieux jours старостта. Ќ au point du jour, au petit jour рано сутринта, призори; au premier jour в най-скоро време; а jour в порядък, в изправност; осъвременен; ажурен (за чорапи и др.); au lever du jour на разсъмване; c'est son mauvais jour днес той е в лошо настроение; d'un jour а l'autre постепенно, постоянно, всеки ден; du jour au lendemain за кратко време; un jour някога, веднъж; un jour ou l'autre рано или късно; le jour de Pâques Великден; jours de deuil период на траур; ennuyeux comme un jour de pluie много отегчителен; être de jour дежурен съм; il fait jour съмнало се е; les beaux jours прен. младостта; време на благоденствие; le jour de l'An Нова година; l'astre du jour слънцето; mettre au jour издавам, публикувам; раждам; изкарвам наяве; mettre а jour поставям в изправност; актуализирам, осъвременявам; percé а jour пробит от край до край; явен, разкрит; se faire jour пробивам си път; разкривам се; voir le jour раждам се; être beau comme le jour много съм красив; le jour воен. денят, фиксиран за начало на атака. Ќ Ant. nuit, obscurité. -
10 nos
adj. poss. вж. notre. -
11 racine
f. (bas lat. radicina, de radix, radicis) 1. корен, коренище; prendre racine пускам корен, вкоренявам се; прен. чакам дълго някого; разш. задържам се за дълго, не си тръгвам, настанявам се трайно; 2. корен, основа, начало; les racines de notre civilisation корените на нашата цивилизация; 3. мат. корен; racine carrée квадратен корен; racine cubique кубичен корен; 4. прен. вкореняване; 5. анат. корен, основа; racine d'une dent корен на зъб; racine d'une langue основата на език; les racines des cheveux корените на косата; 6. грам. корен. Ќ manger les pissenlits par la racine мъртъв съм, умрял съм. -
12 reconnaissance
f. (de reconnaître) 1. узнаване, познаване, разпознаване; la reconnaissance d'un visage разпознаване на лице; signe de reconnaissance отличителен знак (според който може да се разпознае някой); reconnaissance vocale разпознаване на глас (от компютърна програма); 2. ост., лит. признаване; reconnaissance d'une faute признаване на грешка; reconnaissance des qualités de qqn. признаване на качествата на някого; 3. признателност, благодарност; il mérite notre reconnaissance той заслужава нашата признателност; 4. оглеждане, разузнаване; en reconnaissance на разузнаване; 5. détachement en reconnaissance воен. разузнавателен отряд; 6. намиране, търсене, изследване; 7. reconnaissance de mont-de-piété разписка, квитанция (за заложен предмет); 8. юр. узаконяване, признаване; reconnaissance d'un Etat признаване на държава; reconnaissance d'un enfant припознаване, узаконяване на незаконородено дете. Ќ Ant. oubli; désaveu; ingratitude. -
13 regretter
v.tr. (p.-к. de l'a. scand. grâta "pleurer") 1. съжалявам; скърбя; regretter sa jeunesse съжалявам за младостта си; elle regrette d'être venue тя съжалява, че е дошла; 2. кая се, разкайвам се. Ќ notre regretté président нашият починал наскоро президент; regretter son argent ост. съжалявам за парите, които съм изхарчил. Ќ Ant. se féliciter; se réjouir; désirer, souhaiter. -
14 soi-disant
adj.inv. (de soi et disant, de dire) 1. тъй-наречен; мним; la soi-disante comtesse тъй наречената графиня; 2. loc.adv. така да се каже, уж; notre père venu а Paris, soi-disant pour affaires баща ни дошъл в Париж, така да се каже по работа. -
15 souvenir1
m. (de souvenir2) 1. спомен; спомняне; avoir souvenir1 de... спомням си за...; éveiller des souvenir1s събуждам спомени; en souvenir1 de notre rencontre за спомен от нашата среща; 2. памет; 3. предмет, подарък за спомен; 4. сувенир ( за туристи). -
16 venir
v. (lat. venire) I. v.intr. 1. идвам; пристигам; venez avec moi елате с мен; il va venir той ще дойде; venez près de moi елате до мен; il vint а Genève un homme célèbre в Женева пристигна един прочут човек; venir а qqn. идвам при някого, към някого; 2. идвам, настъпвам, сполетявам; quand vint son tour когато дойде, настъпи неговият ред; 3. идвам, хрумвам; une idée me vient а l'esprit хрумва ми идея; il me vient а l'esprit de идва ми на ума да; 4. никна, раста; le blé vient bien житото расте добре; 5. образувам се, излизам; des boutons lui viennent sur le visage излизат му пъпки по лицето; 6. достигам; votre fils me vient а l'épaule синът ви достига до рамото ми (на ръст); venir а ses fins ост. достигам целите си; 7. излизам, тека (за течност); 8. просъществувам, трая; les vestiges sont venus jusqu'а notre siècle останките са просъществували до наше време; 9. в съчет. с предл.: а venir който трябва да дойде; бъдещ; les générations а venir бъдещите поколения; с нареч. venir а bout справям се, преодолявам; стигам до края; venir а point идвам навреме, на място; venir de идвам, донесен съм от; произхождам от; venir de Sofia идвам от София; venir de la part de qqn. идвам от името на някого; ce mot vient du latin тази дума идва от латински; cela vient de ce que (+ ind.) това идва от факта, че; de là vient que оттам следва, че; d'où vient que ето защо, следователно; venir après следвам след; en venir а достигам до дадена точка, до дадено действие, до даден резултат; en venir aux coups стигаме до юмруци; venir en идвам, съм в; venir en abondance идвам (съм) в изобилие (за реколта и др.); y venir стигам там (до дадена точка, до дадено развитие); vous-y venez? достигате ли до моето мнение? qu'il y vienne нека само да дойде; 10. в съчет. faire venir заръчвам, поръчвам, заставям, нареждам; faire venir un livre поръчвам книга; 11. в съчет. laisser venir, voir venir не бързам да действам, очаквам спокойно; 12. раждам се; venir au monde раждам се; 13. venir bien ставам сполучлив (за отпечатване на нещо); l'épreuve vient bien копието се отпечата добре; II. като спомагателен глагол, следван от инфинитив; 1. venir + inf. дава оттенък в значението на инфинитива и следващите глаголи; venir se placer заставам; on vient vous chercher търсят ви; vous venez prétendre que вие претендирате, че; 2. в предл. констр. venir de + inf. означава близко минало време: току-що, преди малко; je viens de sortir току-що излязох; venir а + inf. при условно изречение със si означава евентуално бъдеще, хипотеза: ако случайно; s'il venait а me perdre ако ме изгубеше, в случай, че ме беше изгубил. Ќ de quel pays venez-vous? d'où venez-vous? от небето ли падате? il vient que случва се че; les maladies viennent а cheval et s'en vont а pied посл. болестите лесно идват, но трудно си отиват; se faire bien venir de qqn. правя някого да ме приеме радушно; venir comme tambourin а noce (comme violon en danse) явявам се тъкмо навреме, на място; venons au fait да дойдем на думата си; venu а point назрял; je ne fais qu'aller et venir разг. връщам се веднага; faire venir qqn. извиквам, привиквам някого; je te vois venir avec tes gros sabots отгатвам намеренията ти; la nuit venue щом настъпи нощта; s'en venir ост., диал. идвам. -
17 voici
prép. (de vois, impér. de voir et ci) (voici се използва много по-рядко от voilà) ето; ето тук (за близки предмети); voici mon fils ето моят син; le voici ето го; voici venir notre ami ето че пристига нашият приятел; monsieur que voici господинът, който е тук; en voici un bon exemple ето и един добър пример; vous voici tranquille ето че се успокоихте; voici que tombe la nuit ето че пада нощта; voici cinq ans que ето вече 5 години откакто.
См. также в других словарях:
Notre Dame Fighting Irish football — Current season … Wikipedia
Notre-dame — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Notre Dame (le vocable désigne la Vierge Marie) apparaît dans le nom de nombreux édifices religieux cathédrales, basiliques, collégiales, églises ou… … Wikipédia en Français
Notre Dame — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Notre Dame (le vocable désigne la Vierge Marie) apparaît dans le nom de nombreux édifices religieux cathédrales, basiliques, collégiales, églises ou… … Wikipédia en Français
Notre Dame–USC rivalry — Notre Dame vs. USC Teams Notre Dame Fighting Irish USC Trojans Originated … Wikipedia
notre — [ nɔtr ], plur. nos [ no ] adj. poss. • nostre 1080; nostro 842; lat. noster ♦ Adjectif possessif de la première personne du pluriel et des deux genres, correspondant au pronom personnel nous. I ♦ Qui est à nous, qui nous appartient. 1 ♦… … Encyclopédie Universelle
nôtre — notre [ nɔtr ], plur. nos [ no ] adj. poss. • nostre 1080; nostro 842; lat. noster ♦ Adjectif possessif de la première personne du pluriel et des deux genres, correspondant au pronom personnel nous. I ♦ Qui est à nous, qui nous appartient. 1 ♦… … Encyclopédie Universelle
Notre Dame–Stanford rivalry — Notre Dame vs. Stanford Teams Notre Dame Fighting Irish Stanford Cardinal … Wikipedia
Notre Dame Fighting Irish football future schedule — Notre Dame is one of four independent schools in NCAA Division I FBS, along with Army, Navy and Brigham Young. Therefore, Notre Dame has much flexibility with regards to scheduling because it is not committed to playing seven to nine games within … Wikipedia
Notre Dame — (Our Lady) is a French title for the Blessed Virgin Mary. The most famous church with this name is Notre Dame de Paris. In the United States, it often refers to the University of Notre Dame and their football team. Notre Dame Educational… … Wikipedia
Notre-Dame de la Garde — Notre Dame de la Garde, seen from the Vieux Port Basic information Affiliation Roman catholic District Archdiocese of M … Wikipedia
Notre Dame High School — Notre Dame is the name of the following high (secondary) schools: Contents 1 Canada 2 France 3 Haiti 4 India 5 Philippines … Wikipedia
