-
1 common
{'koman}
I. 1. общ, съвместен
the COMMON Market Общият пазар, Европейската икономическа общност
COMMON divisor/factor мат. общ делител
COMMON multiple мат. общ множител, общо кратно
2. обществен, публичен
COMMON land общинска мера
3. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен
COMMON law юр. обичайно право
COMMON-law marrige брачно съжителство без сключване на брак
4. обикновен, прост, елементарен
the COMMON people обикновените/простите хора
COMMON soldier редник, обикновен войник
COMMON noun грам. нарицателно име
COMMON measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), COMMON measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие
5. прост, груб, вулгарен
as COMMON as dirt съвсем прост, прост като фасул
II. 1. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя
2. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр
3. common sense
4. in COMMON заедно, общо, съвместно
in COMMON with (също) като/както
to have nothing in COMMON (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с)
out of the COMMON необикновен, необичаен, особен
nothing out of the COMMON нищо особено/забележително* * *{'koman} а 1. общ, съвместен; the C. Market Общият пазар, Евро(2) {'kъmъn} n 1. обща/общинска земя, мера; неоградена/необраб* * *чест; съвместен; споделен; общ; обикновен; обичаен; обществен; публичен; простонароден; прост;* * *1. as common as dirt съвсем прост, прост като фасул 2. common divisor/factor мат. общ делител 3. common land общинска мера 4. common law юр. обичайно право 5. common measure/time муз. вид такт (особ. 112 и 414), common measure/metre проз. вид ямбическо четиристишие 6. common multiple мат. общ множител, общо кратно 7. common noun грам. нарицателно име 8. common sense 9. common soldier редник, обикновен войник 10. common-law marrige брачно съжителство без сключване на брак 11. i. общ, съвместен 12. ii. обща/общинска земя, мера, неоградена/необработвана земя 13. in common with (също) като/както 14. in common заедно, общо, съвместно 15. nothing out of the common нищо особено/забележително 16. out of the common необикновен, необичаен, особен 17. the common market Общият пазар, Европейската икономическа общност 18. the common people обикновените/простите хора 19. to have nothing in common (with) нямаме нищо общо, по нищо не си приличаме (с) 20. обикновен, (широко) разпространен, често срещан, обичаен 21. обикновен, прост, елементарен 22. обществен, публичен 23. прост, груб, вулгарен 24. юр. право на ползване на чужди пасища/води и пр* * *common[´kɔmən] I. adj 1. обикновен, обичаен, (широко)разпространен, чест; \common knowledge общоизвестен факт; she has rather a \common look тя е доста невзрачна; the \commonest cause of death най-честата причина за смърт; \common or garden разг., шег. всекидневен, обикновен; банален, шаблонен; 2. общ; съвместен; \common lot обща участ; to make \common cause with правя фронт с, съюзявам се с ( against); 3. обикновен, прост; \common run of people прости хора; \common soldier редник; разг. прост войник; \common salt готварска сол; the \common touch умение за общуване с обикновените хора, земност, подход към хората; \common measure муз. равноделен такт; \common metre баладен куплет (8, 6, 8, 6 срички); \common assurance юрид. доказателства за прехвърляне на собственост; 4. елементарен; който е налице у повечето хора (за приличие, любезност); 5. вулгарен, груб, прост; \common woman уличница; \common as muck груб, прост, недодялан; as \common as dirt прост като фасул; • \common council градски съвет; 6. обществен; публичен; \common land общинска мера; II. n 1. обща (общинска) земя, мера; неоградена, необработена земя; 2. юрид. право на ползване на чужди пасбища, води и пр.; 3. pl вж commons; • in \common заедно (с); to have nothing in \common ( with) нямам нищо общо с, съвсем не си приличаме; nothing out of the \common нищо особено; out of the \common необикновен, особен.
См. также в других словарях:
knowledge — ► NOUN 1) information and skills acquired through experience or education. 2) the sum of what is known. 3) awareness or familiarity gained by experience of a fact or situation: he denied all knowledge of the incident. ● come to one s knowledge Cf … English terms dictionary
KNOWLEDGE — (Roget s Thesaurus II) Index knowledge noun ability, acknowledgment, acquaintance (2), advertising, announcement (2), awareness, celebrity, communication, education … English dictionary for students
knowledge — know·ledge n 1 a: awareness or understanding esp. of an act, a fact, or the truth: actual knowledge (1) in this entry b: awareness that a fact or circumstance probably exists; broadly: constructive knowledge in this entry see also … Law dictionary
knowledge — knowl‧edge [ˈnɒlɪdʒ ǁ ˈnɑː ] noun [uncountable] facts, skills and understanding gained through learning or experience: • Given its market knowledge, Price Waterhouse was able to provide a useful insight into each supplier. knowledge of • Auditors … Financial and business terms
knowledge — noun ADJECTIVE ▪ new ▪ basic ▪ considerable, great, vast ▪ complete, comprehensive, sound … Collocations dictionary
knowledge — noun (U) 1 the facts, skills, and understanding that you have gained through learning or experience: You need specialist knowledge to do this job. (+ of): His knowledge of ancient civilizations is unrivalled. (+ about): We now have greater… … Longman dictionary of contemporary English
knowledge — noun 1) his knowledge of history technical knowledge Syn: understanding, comprehension, grasp, command, mastery; expertise, skill, proficiency, expertness, accomplishment, adeptness, capacity, capability; informal know how … Thesaurus of popular words
knowledge engineering — noun : a branch of artificial intelligence that emphasizes the development and use of expert systems • knowledge engineer noun * * * the practical application of developments in the field of computer science concerned with artificial intelligence … Useful english dictionary
knowledge — noun Etymology: Middle English knowlege, from knowlechen to acknowledge, irregular from knowen Date: 14th century 1. obsolete cognizance 2. a. (1) the fact or condition of knowing something with familiarity gained through experience or… … New Collegiate Dictionary
knowledge base — ➔ base1 * * * knowledge base UK US noun [C] ► a collection of information about a particular subject: »The firm s knowledge base gives it a strong competitive advantage. »More and more companies value the development of their management knowledge … Financial and business terms
knowledge industry — ➔ industry * * * knowledge industry UK US noun [C] ► an industry whose success depends on having and using knowledge about a particular subject: »The leading states rely more on knowledge industries like information technology, finance and health … Financial and business terms
