-
1 jugement
m. (de juger) 1. разсъдък, разум; avoir le jugement droit разсъждавам правилно; homme de jugement разсъдлив, предвидлив човек; 2. лог. съждение; jugement analytique аналитично съждение; jugement de valeur съждение, с което се прави преценка на нещо; 3. мнение; donner son jugement sur давам мнението си за; soumettre un livre au jugement de qqn. подлагам книга на преценката на някого; 4. съдене; poursuivre qqn. en jugement изправям някого пред съда, съдя някого; jugement par défaut съдене задочно, при отсъствие на обвиняемия; 5. присъда, съдебно решение; en vertu d'un jugement по силата на съдебно решение; jugement en premier ressort неокончателна присъда, от първа инстанция; jugement en dernier ressort окончателна присъда; minute de jugement оригинал на съдебно решение; le jugementde l'histoire присъдата на историята. Ќ jugement dernier (ou le Jougement) рел. Страшният съд. -
2 contradictoire
adj. (lat. contradictorius) 1. противоречив; противоположен; несъвместим; 2. jugement contradictoire съдебно решение, взето в присъствие на двете страни; 3. m. pl. лингв. двойка термини, при които единият е противоположен на другия (напр. "pas court" и "court"). Ќ Ant. cohérent, concordant, identique, pareil, semblable, unanime. -
3 défaut
m. (anc. p. p. de défaillir) 1. отсъствие, липса; défaut d'harmonie липса на хармония; 2. недоимък, недостиг; les forces m'ont fait défaut силите не ми достигнаха; 3. недостатък; avoir de nombreux défauts имам много недостатъци; 4. юр. неявяване в съд; 5. loc. prép. а défaut de, au défaut de по липса на, вместо. Ќ être en défaut греша, сгрешавам; престъпвам правилник; faire défaut не се явявам в съд; отсъствам, липсвам, няма ме; faire défaut а ses engagements не устоявам на задълженията си; jugement par défaut задочна присъда. Ќ Ant. abondance; perfection, qualité, vertu. -
4 défectueux,
se adj. (lat. méd. defectuosis) непълен; който е с недостатъци; несъвършен; неправилен; дефективен; acte défectueux, юр. акт, който няма качества, които се изискват от закона; jugement défectueux, неправилно съдебно решение. Ќ Ant. correct, exact, parfait, irréprochable. -
5 définitif,
ve adj. (de définir) 1. окончателен; jugement définitif, юр. окончателна присъда; 2. loc. adv. en définitif,ve окончателно. Ќ Ant. provisoire, momentané. -
6 effet
m. (lat. effectus) 1. следствие, последствие, последица; effets d'un jugement, d'un acte juridique последици от присъда, от юридически акт; 2. действие, влияние; faire son effet оказвам действието си; 3. сила; effet rétroactif d'une loi юр. обратна сила на закон; loi qui prend effet а telle date закон, който влиза в сила от; 4. впечатление, ефект; faire effet, faire de l'effet произвеждам впечатление, ефект; 5. дело, реализация, извършване; 6. техн. мощност; machine а simple, а double effet машина с единична, двойна мощност; 7. полица, чек, запис, менителница; payer un effet изплащам полица; souscrire un effet подписвам полица; 8. pl. бельо, долни дрехи; 9. pl. юр. имоти; 10. loc. adv. en effet действително, наистина. Ќ effets publics облигации, държавни бонове. -
7 en1
prép. (lat. in) I. служи за означаване на: 1. място, където се намира нещо (някой) или се развива действие: в, на, по; en1 voyage на път; 2. време, епоха, времетраене: през, за; en1 hiver през зимата; en1 1914 през 1914 г.; 3. състояние, положение: в, на, по, с; être en1 danger в опасност съм; en1 bras de chemise по риза; en1 bonne santé в добро здраве; 4. материя, от която е направено нещо: от; pièce en1 argent сребърна монета; 5. начин, по който се извършва действието: като, в, на, с, от; conseiller en1 ami съветвам като приятел; parler en1 français говоря на френски; voyager en1 train пътувам с влак; 6. причина, цел: в, за; en1 l'honneur de в чест на; en1 souvenir за спомен; 7. деление, разделяне: diviser en1 trois morceaux разделям на три парчета; 8. кръг на действие, дейност: по; docteur en1 droit доктор по право; étudiant en1 philologie студент по филология; II. служи за образуване на деепричастие (gérondif); en1 disant казвайки; III. употребява се при образуване на някои възвратни глаголи: s'en1 aller отивам си; s'en1 retourner връщам се; s'en1 tenir (а) придържам се (към); s'en1 venir идвам, пристигам; IV. loc. prép. en1 fait de вместо, в замяна на; що се отнася, що се касае до. Ќ c'en1 est fait всичко е свършено, загубено; c'en1 est trop това е прекалено; c'est а n'en1 pas croire ses yeux просто да не повярваш на очите си; donner qqn. en1 jugement давам някого под съд; en1 tenir pour qqn. (qqch.) много държа за някого (за нещо); en1 venir aux mains стига се до бой; il s'en1 faut de peu малко остава; il s'en1 faut de beaucoup още много трябва; il n'est pas en1 moi de le faire не зависи от мене да направя това; il ne sait où il en1 est той не знае какво прави; je n'en1 reviens pas не мога да дойда на себе си (от изненада); je n'en1 puis plus не мога повече (не издържам повече); où veut-il en1 venir? какво цели с това? portrait en1 pied цял портрет (в цял ръст); s'en1 aller en1 fumée не стигам до някакъв резултат; s'en1 prendre а qqn. обвинявам (нападам) някого. -
8 ester1
v.intr., employé seult. inf. (lat. jur. stare) обикн. в съчет. ester1 en justice предявявам иск в съд, преследвам по съдебен ред; ester1 en jugement явявам се в съда след получаване на призовка. -
9 exécution
f. (lat. executio) 1. изпълняване, изпълнение; извършване; exécution d'un jugement привеждане в изпълнение на съдебно решение; 2. екзекутиране, изпълняване на смъртна присъда; exécution capitale екзекутиране на осъден на смърт, изпълнение на смъртна присъда; 3. муз. изпълнение на музикално произведение. Ќ mettre а exécution привеждам в изпълнение. -
10 exécutoire
adj. (bas lat. executorius) който дава право на изпълнение, който подлежи на изпълнение, изпълним; jugement exécutoire юр. решение, което трябва да се изпълни. -
11 impersonnalité
f. (de impersonnel) 1. безличност; l'impersonnalité du style липса на оригиналност в стила; 2. безпристрастност, обективност; impersonnalitéd'un jugement безпристрастност на присъда. Ќ Ant. subjectivité. -
12 infirmer
v.tr. (lat. infirmare "affaiblir, annuler", de infirmus) 1. юр. обезсилвам, отменям, анулирам; infirmer un acte обезсилвам акт; infirmer un jugement отменям присъда; 2. прен. обезсилвам, омаловажавам. Ќ Ant. confirmer; attester, avérer, prouver. -
13 judicieux,
se adj. (du lat. judicium "jugement, discernement") 1. умен, разсъдлив; остроумен; 2. правилен; avis judicieux, правилно мнение. Ќ Ant. absurde, stupide. -
14 libellé
m. (de libeller) текст, редакция, съдържание (на документ); libellé d'un jugement текст на присъда. Ќ libellé d'usage приета формула. -
15 mise
f. (de mettre) 1. слагане, поставяне; mise en place поставяне на място; 2. залог, миза (в игра); 3. вноска, капитал; mise de fonds инвестиция; 4. наддаване (на търг); 5. начин на обличане, стил; 6. пускане; mise en vente пускане в продажба. Ќ mise а jour привеждане в порядък, в известност; mise а mort привеждане в изпълнение на смъртна присъда; mise а nu разголване, разобличаване; mise а part отделяне, поставяне настрана; mise а prix оценяване; mise au point уточняване, изработване; mise au secret изолиране (на затворник); mise de fonds капиталовложение; mise en commun обединяване; mise en demeure юр. заставяне; mise en évidence изтъкване; mise en garde предупреждаване, предупреждение; mise en jugement (en accusation) привличане към съдебна отговорност; mise en њuvre започване, осъществяне, производство; mise en scène театр. мизансцена; mise en valeur експлоатация (на имот, на някакъв дял и др.); être de mise благоприличен, с добри обноски; sauver la mise а qqn. спасявам някого от разочарование, от грешна стъпка. -
16 réformer
v.tr. (lat. reformare) 1. възстановявам в първоначалната му форма (за правило, изискване); 2. ост. поправям (поведението, нравите на някого); 3. реформирам, преустроявам (институция); réformer une loi реформирам, променям закон; réformer un jugement променям присъда; 4. ост. изправям, премахвам злоупотреби; 5. освобождавам от военна служба; 6. воен. бракувам, изхвърлям от употреба. -
17 régulier,
ère adj. (lat. regularis, de regula "règle") 1. редовен, законосъобразен; jugement régulier, редовна, законосъобразна присъда; а la régulier,ère по редовен начин; 2. точен, редовен; autobus régulier, точен автобус; 3. акуратен, лоялен, точен, редовен; régulier, en affaires акуратен, коректен, лоялен в сделките; 4. редовен, порядъчен, нравствен; 5. правилен, хармоничен; traits régulier,s правилни черти; écriture régulier,ère четлив, правилен почерк; 6. постоянен, редовен; vitesse régulier,ère постоянна скорост; accélération régulier,ère постоянно ускорение; revenus régulier,s редовни, постоянни доходи; ligne régulier,ère de transport редовна транспортна линия; armée régulier,ère редовна армия; 7. мат. правилен; polygone régulier, правилен многоъгълник; 8. грам. правилен; verbe régulier, правилен глагол; 9. който принадлежи към религиозен орден. Ќ clergé régulier, черно духовенство. Ќ Ant. irrégulier; anormal; asymétrique; illégal; accidentel, intermittent. -
18 rendre
v.tr. (lat. pop. °rendere, class. reddere, avec infl. de prendre) 1. връщам; rendre l'argent qu'on m'a emprunté връщам парите, които са ми дадени назаем; rendre la monnaie връщам ресто; 2. връщам, отказвам да получа; rendre ce qu'on a volé връщам това, което е откраднато; 3. нося, разнасям, занасям; 4. повръщам; rendre tripes et boyaux повръщам всичко, което имам в стомаха; 5. предавам; rendre les armes предавам се; rendre la forteresse предавам крепостта; 6. давам (доход); 7. издавам, изпускам; rendre une odeur изпускам аромат; 8. възпроизвеждам, предавам; rendre des sensations agréables предавам приятни чувства; rendre la beauté sur la toile възпроизвеждам красотата на платното; 9. произнасям, определям; rendre un jugement произнасям присъда; 10. правя да стане; rendre qqn. fou правя някого луд; rendre heureux правя щастлив; 11. отдавам; rendre hommage отдавам почест; 12. нося приход, произвеждам; se rendre 1. отивам, отправям се; se rendre а l'étranger отивам в чужбина; 2. прен. подчинявам се, предавам се; капитулирам; отстъпвам, подчинявам се; 3. проявявам се, показвам се; se rendre insupportable показвам се непоносим. Ќ rendre compte давам отчет, давам сметка; rendre gorge насила връщам това, което съм спечелил, което съм придобил незаконно; rendre grâce благодаря; rendre justice а qqn. признавам правата, заслугите на някого; rendre justice раздавам правосъдие, съдя; rendre les armes предавам се, признавам се за победен; rendre service оказвам услуга; rendre témoignage свидетелствам, давам свидетелски показания; rendre visite а qqn. посещавам някого; se rendre compte de qqch. давам си сметка за нещо; rendre âme умирам, предавам богу дух. Ќ Ant. emprunter, confisquer, absorber, digérer; résister. -
19 suspendre
v.tr. (lat. suspendre) 1. окачвам; suspendre а un crochet окачвам на кука; suspendre des vêtements а un porte-manteau окачвам дрехи на закачалка; 2. прен. държа в неизвестност, в недоумение, отлагам, отсрочвам, преустановявам, прекратявам; suspendre un jugement отлагам изричането на присъда; suspendre un journal спирам издаването на вестник за известен период; se suspendre окачвам се. -
20 suspendu,
e adj. (de suspendre) 1. увиснал, висящ; suspendu, en l'air увиснал във въздуха; les jardins suspendu,s de Babylone висящите градини във Вавилон; 2. прен. преустановен, отложен, висящ; jugement suspendu, висящо решение на съд.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
JUGEMENT — Le jugement est l’acte de la pensée qui affirme ou nie, et qui ainsi pose le vrai; plus largement, c’est le point d’arrêt d’un problème, qui s’achève dans une décision. L’existence du jugement est donc au point de rencontre de multiples approches … Encyclopédie Universelle
jugement — Jugement, Arbitrium, Opinio, Interpretatio, Iudicium. Le jugement d aucune chose, Inspectio alicuius rei. Ce jugement et raison dont tous les hommes ont participation, Sensus communis. Jugement donnant instruction à d autres juges, en semblables… … Thresor de la langue françoyse
jugement — Jugement. s. m. v. Sentence qu on rend en Justice. Jugement equitable. juste jugement. jugement insoustenable. jugement interlocutoire. jugement definitif. jugement provisionnel. il assista au jugement du procés. rendre un jugement. donner un… … Dictionnaire de l'Académie française
Jugement — Jug e*ment, n. Judgment. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
jugement — (ju je man) s. m. 1° Terme de jurisprudence. Action de juger ; décision prononcée en justice. Jugement d un procès. Prononcer un jugement en faveur de quelqu un. Subir un jugement. Exécuter un jugement. • Il rendit un jugement injuste contre… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
JUGEMENT — s. m. Action de juger, de prononcer une décision ; ou La décision prononcée. On l emploie surtout en termes de Jurisprudence. Il se réserva le jugement de certaines affaires. Assister au jugement d un procès. Le prononcé d un jugement. Jugement… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
JUGEMENT — n. m. T. de Jurisprudence Action de juger ou Résultat de cette action. Il se réserva le jugement de certaines affaires. Assister au jugement d’un procès. Le prononcé d’un jugement. Jugement préparatoire. Jugement interlocutoire. Jugement… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Jugement — ALAIN (Émile Auguste Chartier, dit) Bio express : Philosophe et essayiste français (1868 1951) «Tout pouvoir est méchant dès qu on le laisse faire ; tout pouvoir est sage dès qu il se sent jugé... Tous les maux viennent peut être … Dictionnaire des citations politiques
Jugement — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « Jugement », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) En droit, un jugement est une décision de… … Wikipédia en Français
jugement — nm. ; sentence, verdict, (d un tribunal) : dzudzeminh (Lanslevillard), jujamin (Arvillard 228), jujeman (Saxel 002) / in (Villards Thônes), jujmê (Albanais 001) / in (Aillon Jeune, Villards Thônes 028), R.2. A1) sentence, verdict : sintinsa (001 … Dictionnaire Français-Savoyard
Jugement de fait — Jugement (philosophie) Pour les articles homonymes, voir Jugement. Singe … Wikipédia en Français
