-
1 cinq foil
арх.• петолистник -
2 acte
m. (lat. actum, subst. du p.p. de agere "faire") 1. дело, постъпка; 2. удостоверение, свидетелство, акт, документ;acte d'accusation обвинителен акт; acte de mariage удостоверение за брак; acte de l'état civil удостоверение за гражданско състояние; acte de décès смъртен акт; 3. деяние; actes des saints деяния на светците; 4. съобщения (за конгрес, форум); actes d'un congrès сборник от изказвания, направени на конгрес; 5. театр. действие, акт; comédie en cinq actes комедия в пет действия. Ќ passer aux actes минавам към действие; acte médical медицинска намеса (или хирургическа); acte instinctif инстинктивно действие; acte administratif административно решение; faire acte d'héritier наследявам; faire acte de давам доказателство за; acte d'exécution изпълнителен лист; acte arbitraire произвол; passage а l'acte; passer а l'acte преминавам от теория на практика; faire acte de présence само присъствам, без да съм деен; donner acte а qch. (qqch.) разгадавам истината; prendre acte de qqch. запомням нещо, за да се ползвам от него по-късно; avaler son acte de naissance умирам. -
3 cinquième
adj. et n. (de cinq) 1. пети; cinquième étage пети етаж; vingt-cinquième двадесет и пети; deux cinquièmes две пети; 2. m. пета част (от нещо); 3. f. пети клас (в училище); 4. f. пета скорост на автомобил; 5. f. пета позиция в балета. -
4 courant1,
e adj. (de courir) 1. течащ; eau courant1,e течаща вода; 2. текущ; l'année courant1,e текущата година; le cinq courant1, на пети този месец; 3. банален, обикновен, говорим; langage courant1, говорим език; mot courant1, дума, която се употребява често в езика; 4. m. всекидневието. Ќ compte courant1, текуща сметка; prix courant1, пазарна цена; chien courant1, гонче, куче, което гони дивеча; main courant1,e книга, в която се записват търговски и счетоводни операции; парапет на стълбище, прикрепен към стената ( успоредно на предпазния парапет). -
5 diable
m. (lat. ecclés. diabolus) 1. дявол, демон, зъл дух; зъл гений; 2. много жив, много буен млад човек; 3. un bon diable добър човек; un méchant diable лош човек; un pauvre diable нещастен човек; клетник; un grand diable висок и едър човек; 4. ловък, изкусен човек; 5. вид детска играчка (кутия, от която при натискане на бутон излиза фигура във вид на дяволче); 6. зидарска двуколка; 7. количка с две колела за пренасяне на чанти, каси и др.; 8. loc. adv. а la diable лошо, небрежно; comme un diable, comme un beau diable, comme tous les diables бясно, лудо; en diable много; 9. interj. diable ! дявол! ехе! а tous les diables! по дяволите! que le diable l'emporte! дявол го взел! Ќ le diable et son train поредица от трудности, неприятности; comme un beau diable енергично; avoir le diable а ses trousses много съм забързан; crever l'њil au diable правя нещо добро въпреки завистта на другите; n'être pas si diable qu'on est noir не съм толкова лош, колкото изглеждам; porter le diable en terre тъжен и отчаян съм; une musique а porter le diable en terre голям шум, врява; le diable est aux vaches всичко е объркано, в безредие; le diable pourrait mourir que je n'hériterais pas de ses cornes никой нищо не ми дава; le diable ne dort jamais злото е винаги будно (навсякъде); aller au diable, а tous les diables, au diable vauvert отивам много далеч, изгубвам се, пропадам, пръждосвам се; avocat du diable лице, което поддържа кауза, в по-голямата си част считана за лоша; avoir le diable au corps много съм жив, немирен, буен; donner, envoyer qqn. au diable (а tous les diables, а tous les cinq cents diables) пращам някого по дяволите; проклинам някого; être au diable много съм далеч, не се зная къде; faire le diable а quatre вдигам голяма врява; вълнувам се; faire comme le valet du diable полагам по-голямо старание, отколкото се иска; le diable bat sa femme et marie sa fille слънце грее, дъжд вали; дяволът се жени; le diable s'en mêle дяволът има пръст в тая работа; loger le diable dans sa bourse нямам пукната пар€ в джоба си; ne craindre ni Dieu ni diable не се боя от никого или от нищо; ne croire ni а Dieu ni а diable не вярвам в нищо; quand le diable fut vieux il se fit ermite на стари години безпътните стават набожни; quand il dort, le diable le berce той и като спи, за дяволии сънува; quel homme du diable! какъв проклет човек! tirer le diable par la queue трудно изкарвам прехраната си; живея оскъдно; une faim du diable много голям глад; un froid du diable страшен студ. -
6 encore
adv. (lat. pop. °hinc ha hora ou hanc ad horam) 1. още, пак; encore une fois още веднъж; 2. още повече, повече; il doit s'efforcer encore той трябва да се помъчи още повече; 3. все още, още; vous êtes encore là? все още ли сте тук? 4. поне; encore si (si encore) il faisait un effort, on lui pardonnerait поне да беше положил малко усилие щяха да му простят; 5. все пак, въпреки това; cinq millions, ce n'est pas cher, encore faut-il les avoir пет милиона, това не е скъпо, но все пак трябва да ги имаш; 6. loc. conj. encore que макар че. Ќ encore vous! пак ли вие! et encore! и кой знае още колко! -
7 esquinter
v.tr. (lat. pop. exquintare "couper en cinq") разг. съсипвам от умора, изморявам; s'esquinter изморявам се, съсипвам се от умора. -
8 giroflée
f. (de girofle, parce qu'elle a l'odeur des clous de girofle) шибой, Cheiranthus cheiri. Ќ giroflée а cinq feuilles разг. силна плесница ( която оставя отпечатък на бузата). -
9 lustre2
m. (lat. lustrum " cérémonie purificatrice, célébrée tous les cinq ans") 1. ист. изкупително жертвоприношение, което се правело в Рим всеки пет години; 2. разш. петилетие, период от пет години. -
10 moins
adv. (lat. minus) 1. по-малко; il travaille moins той работи по-малко; 2. prép. без, минус; mettez un moins поставете знак за минус; il fait moins dix десет градуса под нулата е; dix heures moins le quart десет часЂ без петнадесет минути е; 3. loc. adv. au moins най-малко; du moins при положение, в крайна сметка; 4. loc. prép en moins de за по-малко от; de moins en moins все по-малко; moins que rien много малък, нищожен, незначителен; on ne peut moins съвсем малко; plus ou moins малко или повече; le moins au monde ни най-малко; c'est bien le moins това е най-малкото (което може да се направи); а moins на по-ниска цена; а moins de без, с изключение на, в случай че; en moins de deux, en moins de rien много бързо; moins cinq, moins une без малко ( да стане нещо). Ќ Ant. plus, autant, davantage. -
11 mouton
m. (irland. molt "mâle châtré") 1. овен; troupeau de moutons стадо овце; 2. овнешко месо; 3. обработена овнешка кожа; 4. прен. отстъпчив човек, добряк; 5. арго шпионин, доносник (в затвор); 6. чук, машина за набиване на колове, за трамбоване; 7. малка пенлива вълничка; 8. малък бял облак. Ќ revenir а ses mouton s връщам се на думата си, на това, за което съм говорил; un mouton enragé добър, тих човек, който се е ядосал; le mouton а cinq pattes нещо или човек, който трудно се намира; comme un mouton който имитира другите. -
12 quine
m. (lat. quinas, accus. fém. plur. de quini "cinq chacun") спечелена петица (в лотария, спорт-тото). Ќ разг., ост. un quine а la loterie това е неочакван шанс. -
13 raison
f. (lat. ratio, onis) 1. разум, разсъдък; 2. интелектуални възможности, интелект; 3. довод, доказателство, основание, съображение, мотив, причина; raison d'un phénomène обяснение на феномен; pour quelle raison по каква причина; en raison de son âge по причина на възрастта му; raison d'être основание за съществуване; raison de plus още една причина за; raison valable основателна причина; 4. право; avoir raison имам право; 5. удовлетворение (за обида); tirer raison получавам удовлетворение, възмездие; 6. мат. отношение, пропорция; raison directe права пропорционалност; 7. философия, философско познание; 8. loc. prép. en raison de поради; а raison de по, според, пропорционално на; а raison de cinq по пет. Ќ avoir raison de qqn. побеждавам съпротивата на някого; sans rime ni raison без никакъв повод; l'âge de raison около 7-годишна възраст на дете; mariage de raison брак по сметка; perdre la raison полудявам, губя разсъдъка си; comme de raison както е справедливо; raison sociale икон. търговско име на фирма. Ќ Ant. déraison, folie, instinct; cњur, sentiment; tort. -
14 sain1,
e adj. (lat. sanus) 1. ост. здрав; sain1, et sauf жив и здрав, невредим; 2. запазен, здрав; viande sain1,e запазено (неразвалено) месо; 3. полезен; пълноценен, здравословен; nourriture sain1,e полезна храна; 4. здравословен, чист; air sain1, чист, здравословен въздух; un climat sain1, здравословен климат; 5. прен. праволинеен, правилен, последователен; 6. мор. безопасен; 7. здравомислещ, трезв ( в разсъжденията си). Ќ Hom. saint, sein, seing; cinq; cène, scène, seine. -
15 saint,
e adj. et n. (lat. sanctus "consacré, vénéré") I. 1. свят, свещен; lieux saint,s светите места; 2. праведен, чист, непорочен; une âme saint,e чиста, непорочна душа; 3. църк. велик, страстен; mercredi saint, велика сряда; vendredi saint, велики петък; semaine saint,e страстна седмица; II. n. 1. m., f. светец, светия; la Sainte Vierge Светата Дева; reliques d'un saint, реликви на светец; 2. статуя на светец; 3. свят, благочестив човек. Ќ а la Saint-Glinglin разг. на куково лято; comme on connaît les saint,s on les honore погов. според заслугите и уважението; la fête passée, adieu le saint, изтъка си платното, захвърли кросното; la Sainte-Touche нар. ден, в който се получава заплата; ne savoir а quel saint, se vouer не зная какво да правя; prêcher pour son saint, защищавам своите права, интереси. Ќ Hom. sain, sein, seing, cinq. -
16 toujours
adv. (de tous(tout) et jour(s)) 1. винаги, всякога; pour (а) toujours завинаги; il arrive toujours а cinq heures той пристига винаги в пет часа; 2. все още; on ne démarrait toujours pas те не тръгваха все още; 3. все, все пак, при все това; c'est toujours pas toi qui l'auras все пак не ти ще го имаш; 4. loc.conj. toujours est-il que както и да е. Ќ Ant. jamais, parfois; exceptionnellement. -
17 une
f. (fem. de un) първата страница на вестник; cinq colonnes а la une пет колони от първата страница; être а la une на първата страница на вестниците съм ( за събитие). Ќ Hom. hune. -
18 voici
prép. (de vois, impér. de voir et ci) (voici се използва много по-рядко от voilà) ето; ето тук (за близки предмети); voici mon fils ето моят син; le voici ето го; voici venir notre ami ето че пристига нашият приятел; monsieur que voici господинът, който е тук; en voici un bon exemple ето и един добър пример; vous voici tranquille ето че се успокоихте; voici que tombe la nuit ето че пада нощта; voici cinq ans que ето вече 5 години откакто.
См. также в других словарях:
cinq — [ sɛ̃k ] adj. numér. inv. et n. inv. • cinc 1080; lat. pop. cinque, class. quinque I ♦ Adj. numér. card. (REM. Cinq se prononce [ sɛ̃ ] devant un nom commençant par une consonne; [ sɛ̃k ] dans les autres cas, et fam. devant un nom commençant par… … Encyclopédie Universelle
Cinq Dhyani Bouddhas — Les Cinq Bouddhas au centre d un mandala japonais Shingon de type taizokai ; autour de Vairocana, quatre bouddhas (jaunes) et quatre bodhisattvas (blancs) ; depuis le sommet , dans le sens des aiguilles d une montre : Ratnaketu,… … Wikipédia en Français
Cinq bouddhas de méditation — Cinq dhyani bouddhas Les Cinq Bouddhas au centre d un mandala japonais Shingon de type taizokai ; autour de Vairocana, quatre bouddhas (jaunes) et quatre bodhisattvas (blancs) ; depuis le sommet , dans le sens des aiguilles d une… … Wikipédia en Français
Cinq bouddhas de sagesse — Cinq dhyani bouddhas Les Cinq Bouddhas au centre d un mandala japonais Shingon de type taizokai ; autour de Vairocana, quatre bouddhas (jaunes) et quatre bodhisattvas (blancs) ; depuis le sommet , dans le sens des aiguilles d une… … Wikipédia en Français
cinq — CINQ. adj. numéral des 2 gen. Le nombre impair qui est entre quatre et six. La lettre finale Q ne se prononce point quand Cinq est suivi immédiatement de son substantif commençant par une consonne. Cinq chevaux. Cinq Cavaliers. Cinq garçons et… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
Cinq-Mars La Pile — Pays … Wikipédia en Français
Cinq-Mars la Pile — Pays … Wikipédia en Français
Cinq-mars la pile — Pays … Wikipédia en Français
Cinq Leçons Sur La Psychanalyse — Cinq psychanalyses Cinq psychanalyses est un recueil de cinq cas cliniques de la psychanalyse, parfois publiés séparément, paru ensemble pour la première fois en 1909, relatant des cures analytiques menées par Sigmund Freud à des périodes… … Wikipédia en Français
Cinq Mars la Pile — Pays … Wikipédia en Français
Cinq Psychanalyses — est un recueil de cinq cas cliniques de la psychanalyse, parfois publiés séparément, paru ensemble pour la première fois en 1909, relatant des cures analytiques menées par Sigmund Freud à des périodes différentes. Ces cinq cas ont été présentés… … Wikipédia en Français
