-
1 gaul
Gaul m, Gäule 1. кон (за работа); 2. pejor кранта; Einem geschenkten Gaul schaut man nicht ins Maul На харизан кон зъбите не се гледат.* * *der, e (товарен) кон. -
2 Gaul
{gɔ:l}
1. ист. Галия
2. ист. гал
3. французин* * *{gъ:l} n 1. ист. Галия; 2. ист. гал; 3. французин.* * *1. ист. Галия 2. ист. гал 3. французин* * *Gaul[gɔ:l] n 1. ист. Галия; 2. ист. гал; 3. шег. французин. -
3 gowl
gowl [gaul] v мин. отбивам; обрушавам. -
4 alise
f. (probabl. gaul. °alisia) бот. брекиня ( плод). -
5 bâche
f. (du lat. d'o. gaul. bascauda "baquet") 1. импрегнирано платно, брезент; 2. малък парник (за предпазване растенията от студ); 3. резервоар на парна машина; 4. нар. каскет; 5. картер на водна турбина; 6. нар. чаршаф на легло. -
6 bachelier,
ère m., f. (lat. pop. °baccalaris, d'o. gaul.) 1. зрелостник; бакалавър; 2. m. (през феодализма) млад благородник, който иска да стане рицар. -
7 balai
m. (p.-к. mot bret. balazn "genêt", ou du gaul. °banalto, °balatno) 1. метла; balai de plafond метличка за паяжини; balai de chiottes разг. четка за чистене на клозетни чинии; passer le balai премитам; manche а balai дръжка на метла (прен. слаб, мършав човек); 2. птича опашка; 3. връх на опашката на куче; 4. pl. ел. четки (на динамо, електродвигател); 5. гумена част на чистачка на автомобил; 6. разг. последен автобус или влакче на метрото за деня; 7. разг. година ( за възраст). Ќ coup de balai прен. масово уволняване на персонал, чистка. Ќ Hom. balais, ballet. -
8 banne
f. (lat. benna, d'o. gaul. "véhicule léger en osier") 1. кош във форма на сандък; 2. навес от плат (пред магазин); 3. гальота ( за превозване на въглища). -
9 barde1
m. (lat. bardus, mot gaul.) ист. бард ( древнокелтски певец). -
10 battre
v. (lat. battuere, puis battere, d'o. gaul.) I. v.tr. 1. бия, удрям, набивам; battre qqn. а coups de poing бия някого с юмруци; 2. разбивам, побеждавам; battre l'ennemi разбивам, побеждавам неприятеля; battre qqn. aux échecs побеждавам някого на шахмат; il s'est fait battre aux élections той изгуби изборите; battre un record правя нов рекорд; 3. тупам, отупвам, пухам; battre un tapis изтупвам килим; 4. чукам, разбивам; battre les њufs разбивам яйца; 5. отъпквам, трамбовам; battre la terre отъпквам, трамбовам земя; 6. сплесквам, разплесквам, правя на тънки листове (метал); кова; 7. дрънкам; battre de la laine дрънкам вълна; 8. бруля; 9. вършея, очуквам; battre le blé вършея жито; 10. сека; battre du bois сека дърва; battre monnaie сека пари; 11. бутам, бия; battre du beurre бия масло; 12. воен. обстрелвам с артилерийски огън; II. v.tr.ind. et v.intr. 1. бия, пулсирам; le tombour bat барабанът бие; son cњur bat сърцето му бие; 2. пляскам, ръкопляскам; battre des mains ръкопляскам; 3. удрям, блъскам; чукам; battre contre разбивам се в (за вълнЂ); 4. затръшвам, блъскам се; la porte bat вратата се блъска; III. se battre v. pron. 1. бия се; se battre en duel бия се на дуел, дуелирам се; 2. карам се; 3. мъча се; se battre une heure avec cette serrure мъча се цял час с тази ключалка; 4. удрям се, блъскам се; очуквам се; вършея се. Ќ avoir les yeux battus имам кръгове около очите; battre le pays разг. обхождам страната; battre en retraite воен. отстъпвам в ред, в порядък; battre froid а qqn. разг. отнасям се студено с някого; battre la campagne воен. разузнавам; отклонявам се от темата си; battre la mesure тактувам; battre la semelle удрям крак (при маршируване); battre l'air, le vent, l'eau разг. правя дупка в морето; battre le pavé разг. скитам се безцелно, безделнича; battre les cartes размесвам карти; battre les oreilles а qqn. разг. проглушавам ушите някому; battre qqn. сразявам някого (с доводи); il faut battre le fer pendant qu'il est chaud погов. желязо се кове, докато е горещо; le cњur (le pouls) me bat много ме е страх; le soleil bat d'aplomb слънцето жари; rien ne lui bat разг. той е безсърдечен човек; battre les buissons бия храстите с пръчка, за да вдигна дивеча; battre la semelle тропам с крака, за да се стопля; battre un entrechat удрям краката си един в друг при скок на танц; battre sa coulpe ост. признавам грешката си публично; se battre les flancs правя безполезни усилия; battre pavillon français плувам под френски флаг (за кораб); battre son plein достигам разцвет, най-високата си точка; battant neuf разг., ост. съвсем нов, чисто нов. -
11 bauge
f. (p.-к. du gaul. °balc "fort" et "terre inculte") 1. бърлога на глиган; 2. разш. кочина; 3. прен. мръсно жилище, бърлога; 4. вид мазилка от кал и слама. -
12 baume2
f. (du gaul. balma "caverne d'ermites") ост. пещера. -
13 berge1
f. (lat. pop. °barica, d'o. gaul.) 1. стръмен бряг (на река, канал и др.); 2. повдигнат банкет на път или ръб. Ќ voie sur berge1 път покрай река или канал. -
14 bief
m. (lat. pop. °bedum "fossé", d'o. gaul.) улей, вада на воденица. Ќ bief d'amont воден участък на горното течение на река или канал. -
15 bièvre
m. (bas lat. beber; o.gaul.) ост. бобър. -
16 blé
m. (p.-к. frq. °blad ou gaul. °blato "farine") 1. жито ( растение), Triticum aestivum; 2. жито (зърно); un sac de blé чувал с жито; moudre le blé меля житото; 3. нива, засята с жито; 4. житни растения; 5. разг. пари. Ќ blé noir елда; blé d'Inde ост. (Канада) царевица; blé indien ост. царевица; blé cornu ръж; manger son blé en herbe погов. изразходвам приходите си предварително. -
17 boiton
m. (du rad. gaul. bote- "étable") (Швейцария) кочина ( за свине). -
18 bonde
f. (gaul.°bunda) 1. дупка, отвор за изтичане на водите от блато, развъдник, резервоар, мивка; 2. шлюз, който отваря и затваря този отвор; 3. дупка за бъчва за пълнене; 4. чеп. -
19 borne
f. (lat. pop. °bodina, d'o. gaul.) 1. слог, межда; 2. стълб, камък по шосетата за определяне на разстоянията; borne kilométrique километричен камък; 3. каменно стълбче, забито в ъгъла на стена на сграда или на тротоар за предпазване от коли или за да не позволява на колите да преминават или паркират; 4. техн. съединител (на електрически жици); 5. pl. прен. граница, предели; les bornes d'un Etat границите на държава; dépasser (franchir) les bornes de ce qui est permis преминавам границите на позволеното; 6. разг. километър; 7. полюс на електрически генератор; 8. мат. borne inférieure ou supérieure d'une suite елемент с най-висока или най-ниска стойност в поредица. Ќ il est là planté comme une borne застанал е там като истукан; borne d'incendie пожарен кран, хидрант; borne interactive компютърен терминал; sans bornes безграничен, безкраен. -
20 bouc
m. (gaul. °bucco ou de bouquer "frapper avec des cornes") 1. пръч, козел; 2. прен. брадичка. Ќ bouc émissaire изкупителна жертва; être bique et bouc бисексуален съм.
См. также в других словарях:
Gaul — ( la. Gallia) was the Roman name for the region of Western Europe comprising present day northern Italy, France, Belgium, western Switzerland and the parts of the Netherlands and Germany on the west bank of the River Rhine. In English, the word… … Wikipedia
Gaul — steht für: eine abwertende bzw. mundartliche Bezeichnung für ein Hauspferd Gaul ist der Name folgender Personen: August Gaul (1869–1921), deutscher Tierbildhauer Charly Gaul (1932–2005), luxemburgischer Radrennfahrer Ewald Gaul (1919–2004),… … Deutsch Wikipedia
Gaul — Gaul1 [gôl] n. 1. a member of the Celtic speaking people of ancient Gaul 2. a Frenchman Gaul2 [gôl] [Fr < Frank * walha, Romans, foreigners, orig., Celts < WGmc * walhos < Celt name > WALES, WELSH, L Volcae] 1 … English World dictionary
Gaul — Gaul, n. [F. Gaule, fr. L. Gallia, fr. Gallus a Gaul.] 1. The Anglicized form of Gallia, which in the time of the Romans included France and Upper Italy (Transalpine and Cisalpine Gaul). [1913 Webster] 2. A native or inhabitant of Gaul. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
Gaul — der; (e)s, Gäu·le; 1 pej; ein schlechtes Pferd <ein alter, kranker, lahmer Gaul> 2 besonders südd gespr ≈ Pferd || K: Ackergaul, Droschkengaul, Karrengaul || ID Einem geschenkten Gaul schaut man nicht ins Maul wenn man etwas geschenkt… … Langenscheidt Großwörterbuch Deutsch als Fremdsprache
Gaul — 1560s, from Fr. Gaule, from L. Gallia, from Gallus a Gaul. Also used somewhat facetiously for a Frenchman. Gauloise, popular brand of French cigarettes, dates to 1910 … Etymology dictionary
Gaul — Gaul, Gustav, Maler, geb. 6. Febr. 1836 in Wien, gest. daselbst 7. Sept. 1888, war unter Rahl fünf Jahre lang Schüler der Akademie und studierte darauf in Oberitalien und in Dresden die Venezianer. Gelegentlich der Weltausstellung in Paris 1855… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Gaul — Gaul, Aug., Tierbildhauer, geb. 22. Okt. 1869 in Großauheim, Schüler von Calandrelli und R. Begas, seit 1899 in Berlin tätig; Löwe und Löwin (Bronze, Berlin), Spielende Bären (Bremen), Tierbrunnen (Königsberg), Schwanenbrunnen (Krefeld) … Kleines Konversations-Lexikon
Gaul — (Charly) (né en 1932) coureur cycliste luxembourgeois. Surnommé l Ange de la montagne , il a remporté le Tour d Italie (1956 et 1959) et le Tour de France (1958) … Encyclopédie Universelle
Gaul — an area of western Europe in Roman times which included France, Belgium, the southern part of the Netherlands, southwest Germany, and part of North Italy … Dictionary of contemporary English
Gaul — Sm std. stil. (14. Jh.), spmhd. gūl schlechtes Pferd (wie spmhd. gurre schlechte Stute ) Stammwort. Daneben auch Ungetüm und andere Bedeutungen. Herkunft so unklar wie beim Femininum Gurre. Ebenso nndl. guil. ✎ Sommer, F. IF 31 (1912/13), 362… … Etymologisches Wörterbuch der deutschen sprache
