-
1 functionary
{'fʌŋkʃnəri}
1. функционер, деятел, деец
2. служебно/длъжностно лице, служител, чиновник* * *{'f^nkshnъri} n 1. функционер, деятел, деец; 2. служебно/д* * *функционер; деятел;* * *1. служебно/длъжностно лице, служител, чиновник 2. функционер, деятел, деец* * *functionary[´fʌʃkʃənəri] I. n функционер, деятел, деец; служебно (длъжностно) лице, служител, чиновник; II. adj = functional. -
2 public
{'pʌblik}
I. 1. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен
PUBLIC act държавен акт
PUBLIC assistance обществено подпомагане
PUBLIC baths градска/обществена баня
PUBLIC company борс. публична компания
PUBLIC debt национален дълг
PUBLIC gardens градска градина
PUBLIC health народно здраве
PUBLIC holiday официален празник
PUBLIC kitchen обществена трапезария за безработни
PUBLIC library градска/обществена библиотека
PUBLIC official/functionary/servant държавен чиновник/служител
PUBLIC ownership обществена собственост
PUBLIC relations отношения между организация/власт и частни лица, отдел за реклама/информация (в предприятие и пр.)
PUBLIC road държавно шосе
PUBLIC spirit обществено съзнание
PUBLIC spending държавни разходи за обществени нужди
in the PUBLIC eye много рекламиран, за който много се пище
2. публичен, открит, общоизвестен
to make PUBLIC правя обществено достояние, давам гласност на
(matter of) PUBLIC knowledge нещо всеизвестно/общоизвестно
to go PUBLIC ик. предлагам акциите си на борсата (за предприятие и пр.)
II. 1. публика, общество, общност
the general/great/wide PUBLIC широката публика, масите
the reading PUBLIC читателите
in PUBLIC публично, пред хората
2. разг. кръчма, хан* * *{'p^blik} a 1. публичен, обществен, общодостъпен; народен, нац(2) {'p^blik} n 1. публика; общество, общност; the general/ gr* * *общество; открит; обществен; общност; общодостъпен; прочут; публика; публичен; държавен; национален; народeн;* * *1. (matter of) public knowledge нещо всеизвестно/общоизвестно 2. i. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен 3. ii. публика, общество, общност 4. in public публично, пред хората 5. in the public eye много рекламиран, за който много се пище 6. public act държавен акт 7. public assistance обществено подпомагане 8. public baths градска/обществена баня 9. public company борс. публична компания 10. public debt национален дълг 11. public gardens градска градина 12. public health народно здраве 13. public holiday официален празник 14. public kitchen обществена трапезария за безработни 15. public library градска/обществена библиотека 16. public official/functionary/servant държавен чиновник/служител 17. public ownership обществена собственост 18. public relations отношения между организация/власт и частни лица, отдел за реклама/информация (в предприятие и пр.) 19. public road държавно шосе 20. public spending държавни разходи за обществени нужди 21. public spirit обществено съзнание 22. the general/great/wide public широката публика, масите 23. the reading public читателите 24. to go public ик. предлагам акциите си на борсата (за предприятие и пр.) 25. to make public правя обществено достояние, давам гласност на 26. публичен, открит, общоизвестен 27. разг. кръчма, хан* * *public[´pʌblik] I. adj 1. публичен, обществен, общодостъпен, народен, национален, държавен; \public act държавен акт; \public funds държавни средства; \public gardens градска градина; \public kitchen обществена трапезария за безработни; \public man общественик; \public official ( functionary) държавен чиновник; \public servant държавен служител; \public relations отношения между организация (власт) и частни лица; \public road държавно шосе, ост. царски път; to go \public бивам разпродаден (за компания, на фондовата борса); to be in the \public eye в центъра на общественото внимание съм; 2. публичен, открит, всеизвестен, прочут; to make \public правя обществено достояние, давам гласност на, разгласявам; • \public law международно право; FONT face=Times_Deutsch◊ adv publicly; II. n 1. публика, общество, общност; the general ( great, wide) \public широката публика, масата; the reading \public читателите; to appeal to the \public обръщам се към обществото; in \public публично, пред хората; 2. разг. кръчма, пивница, гостилница, хан.
См. также в других словарях:
functionary — func‧tion‧a‧ry [ˈfʌŋkʆənri ǁ neri] noun functionaries PLURALFORM [countable] JOBS someone who has a job doing unimportant or boring official duties, especially for a government or political party: • At that time a ranking government functionary… … Financial and business terms
Functionary — Func tion*a*ry, n.; pl. {Functionaries}. [Cf. F. fonctionnaire.] One charged with the performance of a function or office; as, a public functionary; secular functionaries. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
functionary — I noun administrator, bureaucrat, commissary, commissioner, delegate, dignitary, office holder, officer, official, representative, syndic II index agent, conduit (intermediary), incumbent, notar … Law dictionary
functionary — one who has a certain function, 1791, from or patterned on Fr. fonctionnaire, a word of the Revolution; from O.Fr. function (see FUNCTION (Cf. function)) … Etymology dictionary
functionary — ► NOUN (pl. functionaries) ▪ an official … English terms dictionary
functionary — [fuŋk′shə ner΄ē] n. pl. functionaries [ FUNCTION + ARY, after Fr fonctionnaire] a person who performs a certain function; esp., an official … English World dictionary
functionary — UK [ˈfʌŋkʃ(ə)nərɪ] / US [ˈfʌŋkʃənˌerɪ] noun [countable] Word forms functionary : singular functionary plural functionaries an official who works for a government or a political party, especially one with unimportant or boring office duties … English dictionary
functionary — [[t]fʌ̱ŋkʃənəri, AM neri[/t]] functionaries N COUNT A functionary is a person whose job is to do administrative work, especially for a government or a political party. [FORMAL] … English dictionary
functionary — noun a Capitol Hill functionary Syn: official, officeholder, public servant, civil servant, bureaucrat, administrator, apparatchik; informal bean counter … Thesaurus of popular words
functionary — noun (plural aries) Date: 1791 1. one who serves in a certain function 2. one holding office in a government or political party … New Collegiate Dictionary
functionary — /fungk sheuh ner ee/, n., pl. functionaries. a person who functions in a specified capacity, esp. in government service; an official: civil servants, bureaucrats, and other functionaries. [1785 95; FUNCTION + ARY, modeled on F fonctionnaire] * *… … Universalium
