-
101 be au fait at
-
102 be au fait in
-
103 present with a fait accompli
-
104 confront with a fait accompli
English-Russian military dictionary > confront with a fait accompli
-
105 confronted with a fait accompli
1) поставил перед свершившимся фактом; 2) поставленный перед свершившимся фактомEnglish-Russian military dictionary > confronted with a fait accompli
-
106 confronting with a fait accompli
English-Russian military dictionary > confronting with a fait accompli
-
107 au fait
-
108 au\ fait
-
109 confront with a fait accompli
English-Russian dictionary of terms that are used in computer games > confront with a fait accompli
-
110 au fait
adj.1 correcto.2 capaz. -
111 tout à fait
фр. -
112 au fait
фр. в курсе дел; хорошо информированныйСинонимический ряд:1. able (adj.) able; capable; competent; good; proper; qualified; wicked2. decorous (adj.) becoming; befitting; Christian; civilized; comely; conforming; conventional; correct; de rigueur; decent; decorous; demure; done; moral; nice; respectable; respectful; right; seemly; staid3. familiar (adj.) abreast; acquainted; au courant; conversant; familiar; informed; up; versant; versed -
113 au fait
aმცოდნე -
114 au fait
bilen, haberdar -
115 fact
fait m -
116 fight
{fait}
I. 1. боря се, бия се, сражавам се, водя борба (с, срещу, против)
to FIGHT (against, with) the enemy боря се с неприятеля
to FIGHT against disease боря се срещу болестите
to FIGHT a battle участвувам в сражение
to FIGHT someone's battle вземам страната на някого
to FIGHT a good fight сражавам се добре
to FIGHT the good fight боря се за добро дело
to FIGHT one's way пробивам си път с мъка
to FIGHT an action (at law) защищавам се пред съда, отстоявам исканията си пред съда
to FIGHT a point защищавам/отстоявам факт/принцип и пр., споря върху даден въпрос
an army FIGHTs on its belly празна раница не пази граница
2. управлявам, направлявам (кораб, войска при сражение)
3. насъсквам за борба (кучета, петли и пр.)
fight back съпротивлявам се
fight down побеждавам, надвивам, превъзмогвам
fight off отблъсквам (неприятел), боря се срещу, надвивам (на болест)
fight out боря се/сражавам се докрай
to FIGHT it out боря се докрай, решавам с борба
II. 1. борба, бой, битка, сражение, борене, спор
to have a hard FIGHT to с мъка успявам да
to make a FIGHT of it, to put up a FIGHT съпротивлявам се
2. борчески дух, желание за борба, умение да се бори човек
to show FIGHT показвам желание за борба, показвам си ноктите, съпротивлявам се, не се предавам
this took all the FIGHT out of him това го накара да изгуби всякакво желание за борба, това сломи борческия му дух* * *{fait} v (fought {fъ:t}) 1. боря се, бия се, сражавам се, вод(2) {fait} n 1. борба; бой, битка, сражение; борене; спор; to h* * *сражение; сражавам се; спор; сбиване; преборвам; битка; борене; бия; бой; борба; боря; воювам; караница; карам се;* * *1. an army fights on its belly празна раница не пази граница 2. fight back съпротивлявам се 3. fight down побеждавам, надвивам, превъзмогвам 4. fight off отблъсквам (неприятел), боря се срещу, надвивам (на болест) 5. fight out боря се/сражавам се докрай 6. i. боря се, бия се, сражавам се, водя борба (с, срещу, против) 7. ii. борба, бой, битка, сражение, борене, спор 8. this took all the fight out of him това го накара да изгуби всякакво желание за борба, това сломи борческия му дух 9. to fight (against, with) the enemy боря се с неприятеля 10. to fight a battle участвувам в сражение 11. to fight a good fight сражавам се добре 12. to fight a point защищавам/отстоявам факт/принцип и пр., споря върху даден въпрос 13. to fight against disease боря се срещу болестите 14. to fight an action (at law) защищавам се пред съда, отстоявам исканията си пред съда 15. to fight it out боря се докрай, решавам с борба 16. to fight one's way пробивам си път с мъка 17. to fight someone's battle вземам страната на някого 18. to fight the good fight боря се за добро дело 19. to have a hard fight to с мъка успявам да 20. to make a fight of it, to put up a fight съпротивлявам се 21. to show fight показвам желание за борба, показвам си ноктите, съпротивлявам се, не се предавам 22. борчески дух, желание за борба, умение да се бори човек 23. насъсквам за борба (кучета, петли и пр.) 24. управлявам, направлявам (кораб, войска при сражение)* * *fight [fait] I. v ( fought[fɔ:t]) 1. боря се, бия се, сражавам се, воювам, водя борба, участвам в борба (сражение, битка) ( against, with с, срещу, против); споря; to \fight an army бия се с (срещу) армия; to \fight an election участвам в избори, боря се за пост; to \fight s.o.'s battle вземам страната на някого; to \fight a losing battle боря се отчаяно, без да имам шансове за успех; to \fight the good \fight боря се за доброто дело; to \fight o.'s way (in, out) пробивам си път с борба; to \fight o.'s way in life ( in the world) боря се с трудностите в живота; to \fight a case in court ( a court action) защищавам се в съда, отстоявам исканията си пред съда; to \fight a point защищавам (отстоявам) факт, принцип и пр.; споря върху въпрос; to \fight shy of отбягвам, страня от, дърпам се от; an army \fights on its belly празна раница не пази граница; 2. управлявам, направлявам (кораб при сражение); насочвам, стрелям с ( оръдие); 3. насъсквам за борба (кучета, петли и пр.); II. n 1. борба; бой, битка, сражение; борене; спор; to have a hard \fight to с мъка успявам да; to make a poor \fight of it оказвам слаба съпротива; a knock-down drag-out \fight разгорещен спор; ожесточен бой; свирепа борба; a running \fight воен. отстъпление с бой; a sham \fight воен. маневри, учение; single \fight ост. двубой, дуел; a stand up \fight бой с юмруци; to spoil for a \fight търся (силно желая) да вляза в бой; 2. борчески дух, желание за борба, умение да се боря; to show \fight показвам желание за борба; съпротивлявам се; "показвам си ноктите"; to put up a good ( poor) \fight оказвам силна (слаба) съпротива; защитавам се (боря се) добре (зле); to put some \fight into s.o. повдигам борческия дух на някого. -
117 disregard
fait m de faire abstraction de, fait m de ne pas tenir compte de, fait m de passer outre à, indifférence f -
118 совершившийся факт
Большой англо-русский и русско-английский словарь > совершившийся факт
-
119 phytosociology
[͵faıtəʋsəʋ|sıʹɒlədʒı,-{͵faıtəʋsəʋ}ʃıʹɒlədʒı] n -
120 fighter
{'faitə}
1. борец, боец
2. ав. боен самолет, изтребител* * *{'faitъ} n 1. борец; боец; 2. ав. боен самолет, изтребител.* * *боец; борец;* * *1. ав. боен самолет, изтребител 2. борец, боец* * *fighter[´faitə] n 1. борец; боец; 2. ав. боен самолет, изтребител (и fighter-plane).
См. также в других словарях:
fait — fait … Dictionnaire des rimes
fait — fait, aite 1. (fè, fè t ) part. passé de faire. 1° Formé, exécuté. L homme fait à l image de Dieu. Un tertre fait de main d homme. Ce tailleur vend des habits tout faits. Familièrement. Ce n est ni fait ni à faire, se dit d un travail mal… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Fait — (fr., spr. Fäh), That, Thatsache, Geschäft. F. von etwas machen, es als Geschäft betreiben. F. accompli (spr. Fäh akkongpli), vollendete Thatsache, an der sich nichts mehr ändern läßt … Pierer's Universal-Lexikon
Fait — (frz., spr. fä), Tatsache, Tat; F. accompli (spr. fätakkongplih), vollendete Tatsache … Kleines Konversations-Lexikon
Fait — (frz. fä), That, Thatsache; f. accompli (fäht akonplih) vollendete Thatsache … Herders Conversations-Lexikon
fait — (Fr.) A fact; an act committed; a deed. Short Dictionary of (mostly American) Legal Terms and Abbreviations … Law dictionary
fait — 1. fait, faite [ fɛ, fɛt ] adj. • 1690; de 1. faire 1 ♦ Qui est constitué, a tel aspect. ♢ Quant au physique. Être bien fait, mal fait. ⇒ 1. bâti, fam. foutu. Il est bien fait de sa personne. Une femme bien faite. ⇒ girond (cf. fam. Bien balancée … Encyclopédie Universelle
FAIT — s. m. Action, chose faite, ce qu on fait, ce qu on a fait. Chacun répond de son fait. Il est garant de ses faits et promesses. Répondre, être garant du fait d autrui. Par le fait d un tel. Joindre le fait à la menace. Il nie le fait. Si l on… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
FAIT — n. m. Ce que quelqu’un fait, a fait ou fera. Il nie le fait. On lui impute des faits graves. C’est par des faits que je veux lui prouver mon attachement. Ses faits ne répondent pas à ses promesses. Se vanter ainsi ne peut être que le fait d’un… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
fait — I. Fait, [fai]te. part. pass. Il a les significations de son Verbe. Cela fait il s en alla. On dit prov. Aussi tost dit aussi tost fait, pour dire, que L execution suit de prés la parole, la promesse, l ordre; & Cela vaut fait, pour dire, qu On… … Dictionnaire de l'Académie française
fait — pp. => Faire. E. : Ajouter, Né. A1) adj., mal fait, mal construit, fait grossièrement et sans goût, fait d une manière grossière et sans solidité ; provisoire : aposticho, a, e (Annecy, Gruffy, Thônes), R. => Rebord, D. Postiche. B1) v. ,… … Dictionnaire Français-Savoyard
