-
1 examiner
{ig'zæminə}
1. екзаминатор, член на изпитна комисия
2. ам. ревизор, контролъор* * *{ig'zaminъ} n 1. екзаминатор, член на изпитна комисия; 2. ам* * *ревизор; екзаминатор; изпитващ;* * *1. ам. ревизор, контролъор 2. екзаминатор, член на изпитна комисия* * *examiner[ig´zæminə] n 1. екзаминатор; the \examiners (членове на) изпитна комисия; жури; to satisfy the \examiners изкарвам изпит удовлетворително (без отличие); 2. ам. ревизор, контрольор, инспектор; 3. експерт; patent \examiner експерт на патентно ведомство; gas \examiner мин. газомерач. -
2 examiner
v.tr. (lat. examinare) 1. изследвам, обсъждам; 2. изпитвам, изучавам; 3. разглеждам внимателно; s'examiner изследваме се. -
3 examiner
• бракувач• инспектор, ревизор, експерт -
4 medical examiner
{,medikli'gzæminə}
1. ам. лекар, който извършва аутопсии при смъртни случаи при съмнителни обстоятелства
2. ам. лекар при застрахователни дружества, фирми и пр* * *{,medikli'gzaminъ} n 1. ам. лекар, който извършва ау* * *1. ам. лекар при застрахователни дружества, фирми и пр 2. ам. лекар, който извършва аутопсии при смъртни случаи при съмнителни обстоятелства -
5 gas examiner
мин.• газомерач -
6 patent examiner
• експерт на патентно ведомствоEnglish-Bulgarian polytechnical dictionary > patent examiner
-
7 external
{eks'tə:nəl}
I. 1. външен, повърхностен
for EXTERNAL application външно (за лекарство)
2. външен (за търговия, политика и пр.), чуждестранен, чужд
страничен (to)
EXTERNAL evidence юр. странични доказателства
3. задочен (за студент, обучение)
II. n рl външност, външна страна, външни белези/обстоятелства, несъществени/второстепенни неща* * *{eks'tъ:nъl} I. a 1. външен; повърхностен; for external application* * *чуждестранен; чужд; външен; външност;* * *1. external evidence юр. странични доказателства 2. for external application външно (за лекарство) 3. i. външен, повърхностен 4. ii. n pl външност, външна страна, външни белези/обстоятелства, несъществени/второстепенни неща 5. външен (за търговия, политика и пр.), чуждестранен, чужд 6. задочен (за студент, обучение) 7. страничен (to)* * *external[eks´tə:nl] I. adj 1. външен; повърхностен; \external use мед. външна употреба; for \external application only само външно (за лекарство); \external combustion engine тех. двигател с външно горене; \external examiner външен екзаминатор; 2. външен (за политика, търговия и пр.); чуждестранен, чужд; \external evidence юрид. странични доказателства; things \external to our sphere неща извън (чужди на) нашата среда (сфера); II. n pl 1. външност, външна страна; външни белези (части); 2. външни обстоятелства; прен. несъществени (маловажни, второстепенни) неща; to judge by \externals съдя от външността, съдя по това, което се вижда. -
8 couture
f. (lat. pop. °consutura, de consuere "coudre") 1. шиене; couture а la main шиене на ръка; 2. шев; 3. шивачество; 4. мед. продълговат белег (от сабя, рана, болест). Ќ battre qqn. а plate couture разг. сразявам напълно някого; maison de haute couture модна къща (за шев); point de couture бод; examiner sur, sous toutes les coutures разглеждам много внимателно, от всички страни; la haute couture висша мода ( в изработването на дрехи). -
9 reconnaître
v.tr. (lat. recognoscere "reconnaître; inspecter; examiner") 1. спомням си, познавам, разпознавам; reconnaître qqn. разпознавам някого; l'animal reconnaît son maître кучето разпознава стопанина си; reconnaître le corps d'un mort разпознавам трупа на мъртвец; 2. признавам; reconnaître ses péchés признавам греховете си; reconnaître qqn. comme chef признавам някого за началник, ръководител; 3. съзнавам; 4. разузнавам; правя разузнаване; 5. благодарен съм, признателен съм, благодаря; reconnaître un service благодарен съм за услуга; 6. узаконявам; признавам за законен; reconnaître un nouveau pays признавам нова страна; 7. констатирам, установявам; après l'examen on reconnut qu'il fallait opérer след прегледа се установи, че е нужна операция; se reconnaître 1. познавам себе си (в някого); намирам общи черти; 2. опознаваме се; 3. признавам си (грешки, вина); 4. ориентирам се; 5. разпознаваме се; 6. отличавам се, разпознавам се; le grand professionnel se reconnaît par големият професионалист се разпознава по. Ќ Ant. confondre; oublier; contester; dénier; méconnaître, refuser; protester. -
10 réexaminer
v.tr. (de re- et examiner) повторно и по-задълбочено разглеждам нещо, преразглеждам.
См. также в других словарях:
examiner — [ ɛgzamine ] v. tr. <conjug. : 1> • XIIIe; lat. examinare 1 ♦ Considérer avec attention, avec réflexion. ⇒ étudier, inspecter, observer. Examiner qqch. pour apprendre, connaître, savoir. Examiner les qualités et les défauts, la valeur de… … Encyclopédie Universelle
examiner — a professional appointed by the bankruptcy court to investigate and oversee certain aspects of the debtor or the proceedings. (By way of comparison, the role of the trustee is to operate the business of the debtor whereas the role of the examiner … Glossary of Bankruptcy
examiner — ex·am·in·er n: a person who examines: as a: a court officer empowered to administer an oath and take testimony b: a person whose work is to inspect usu. a specified thing or situation a bank examiner Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam… … Law dictionary
Examiner — person with relevant technical and personal qualifications, competent to conduct and/or score an examination (p. 3.10 ISO/IEC 17024:2003). Источник … Словарь-справочник терминов нормативно-технической документации
examiner — quelque chose, Ponderare, Examinare. Ouir et examiner un conte, Expungere rationes. Pour neant j examine ce conte, Frustra egomet mecum has rationes deputo. Examiner ou interroguer tesmoings, Rogare testes. B. Examiner, recoler et confronter… … Thresor de la langue françoyse
Examiner — Ex*am in*er, n. One who examines, tries, or inspects; one who interrogates; an officer or person charged with the duty of making an examination; as, an examiner of students for a degree; an examiner in chancery, in the patent office, etc. [1913… … The Collaborative International Dictionary of English
examiner — [eg zam′ənənteg zam′ə nər, igzam′ə nər] n. a person who examines, specif. one whose work is examining records, people, etc.: also examinant [eg zam′ənənt] * * * See examinable. * * * … Universalium
examiner — UK US /ɪgˈzæmɪnər/ noun [C] ► someone who is responsible for deciding the questions for a professional examination, or deciding whether people have passed it: » Examiners should be chartered members of the Institution of Occupational Safety &… … Financial and business terms
examiner — early 14c., examinour, agent noun from EXAMINE (Cf. examine) … Etymology dictionary
examiner — [eg zam′ənənteg zam′ə nər, igzam′ə nər] n. a person who examines, specif. one whose work is examining records, people, etc.: also examinant [eg zam′ənənt] … English World dictionary
examiner — I. Examiner. v. a. Faire l examen de quelque chose ou de quelque personne. Examiner des tesmoins. examiner un compte, une affaire à fonds. examiner un escolier, un Recipiendaire. s examiner soy mesme. examiner sa conscience. examiner un livre, un … Dictionnaire de l'Académie française
