-
1 danser
v. (frq. °dintjan) I. v.intr. танцувам, играя; подскачам, скачам; II. v.tr. изпълнявам танц; танцувам; danser une valse танцувам валс; se danser танцувам се; le menuet ne se danse plus менуетът не се танцува вече. Ќ faire danser la caisse разг. крада от касата; faire danser l'anse du panier разг. крада от господаря при покупки; faire danser les écus разг. пръскам много пари; ne pas savoir sur quel pied danser разг. загубвам си ума. -
2 maître-à-danser
m. (de maître et danser, par anal. de forme des branches avec les jambes) (pl. maîtres-а-danser) пергел за измерване на дебелината на дадено тяло. -
3 baladin,
e m., f. (du provenç. balar "danser") 1. ост. шут, палячо, комедиант; фокусник; 2. ост. балетист, балерина. -
4 ballade
f. (prov. ballada, de ballar "danser") балада. -
5 ballerine
f. (it. ballerina, de ballare "danser") 1. балерина; 2. открита женска обувка, подобна на балетна пантофка. -
6 bayadère
f. (port. bailadeira, de bailar "danser") 1. баядерка, индийска танцьорка; 2. в съчет. tissu bayadère плат на широки разноцветни ивици. -
7 brimbaler
v.tr. (formation express. sur baller "danser") ост. клатя, люлея, движа равномерно; se brimbaler клатя се, люлея се. -
8 buffet
m. (o. i., p.-к. rad. onomat. buff-, exprimant le bruit d'un souffle) 1. бюфет; 2. голяма маса с ястия и напитки (при тържества); бюфет; buffet campagnard маса с месни ястия, наденици и вино; 3. гостилница (бюфет) при гари, театри и др.; buffet roulant количка на гара за продажба на сандвичи и др.; 4. разг. стомах; il n'a rien dans le buffet той не е ял нищо; 5. в съчет. buffet d'orgue дървена част на орган; архит., в съчет. buffet d'eau каменна или мраморна основа на водоскоци. Ќ danser devant le buffet разг. нямам нищо за ядене. -
9 contre
prép., adv. et m. (du lat. contra "en face de") prép. et adv. 1. против; c'est contre votre intérêt това е против интереса ви; 2. срещу; nager contre le courant плувам срещу течението; être en colère contre qqn. гневен съм срещу (на) някого; s'assurer contre l'incendie застраховам се срещу пожар; sirop contre la toux сироп против кашлица; 3. към, до, близо; serrer qqn. contre son cњur притискам някого до сърцето си; 4. до; на, в; s'appuyer contre le mur опирам се на стената; se cogner la tête contre le rocher блъсвам си главата в скалата; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 5. m. противното, другото; le pour et le contre за и против; 6. adv. против; voter contre гласувам против; 7. контриране ( при игра на карти). Ќ par contre в замяна на това; tout contre ост. съвсем близо; le tableau ci-contre картината отсреща; contre vents et marées въпреки всички трудности; course contre la montre бягане по часовник (за колоездач); faire un contre в билярда - удрям с моята топка друга, която след рикошет в края на масата удря отново моята топка. -
10 danse
f. (de danser) 1. танц; danse folklorique фолклорен танц; danse classique класически танц; ouvrir la danse започвам пръв да танцувам; 2. танцуване, игране; 3. танцова мелодия; 4. прен. entrer en danse влизам в действие, участвам в нещо. Ќ après la panse vient la danse разг. гладна мечка хоро не играе; la danse du loup полов акт; en danse, dans la danse в действие; avoir, recevoir une danse набивам, повалям с удари; avoir le cњur а la danse в добро настроение съм; mener la danse водя акция, мероприятие. -
11 danseur,
euse m., f. (de danser) танцьор. Ќ danseur, de corde въжеиграч. -
12 dansot(t)er
v.intr. (de danser) танцувам, играя от време на време, по малко; потанцувам, поигравам. -
13 dansot(t)er
v.intr. (de danser) танцувам, играя от време на време, по малко; потанцувам, поигравам. -
14 empêcheur,
euse m., f. (de empêcher) разг. човек, който пречи, създава пречки. Ќ les empêcheur,s de danser en rond врагове на веселието. -
15 gigue1
f. (de l'angl. jig, empr. probabl. а gigue) муз. жига, театрален танц от XVII и XVIII век. Ќ danser la gigue1 танцувам бурно. -
16 grâce
f. (lat. gratia) 1. грация; прелест; изящество; grâce des gestes грациозност на жестовете; danser avec grâce танцувам грациозно; 2. разположение, благоразположение, милост; grâce! милост! trouver grâce devant qqn. спечелвам благоразположението на някого; la grâce de Dieu Божията милост; par la grâce de Dieu roi de France по Божията милост крал на Франция; 3. прощаване, прошка; помилване; faire grâce а qqn. d'une dette опрощавам дълг на някого; le droit de grâce правото на помилване; 4. благодарност; je vous rends grâce благодаря ви; 5. светлост, милост; votre grâce ваша светлост; 6. pl. чар, финес, привлекателност; 7. pl. мит. грации; 8. loc. adv. de grâce! за Бога! 9. loc. prép. grâce а благодарение на; 10. pl. благодарствена молитва, която се чете след ядене. Ќ avec grâce приятно; coup de grâce окончателен удар; смъртоносен удар; de bonne grâce доброволно; de mauvaise grâce принудително; grâce а Dieu! слава Богу! délai de grâce гратисен период; an de grâce лето Господне; état de grâce период на еуфория, когато правителството не се критикува. Ќ Ant. dette, obligation; défaveur, haine; condamnation, disgrâce; laideur, maladresse; grossièreté. Ќ Hom. grasse (gras). -
17 joue
f. (p.-к. du prélat. °gaba, °gabota) 1. буза, страна; embrasser qqn. sur la joue целувам някого по бузата; joues creuses хлътнали бузи; joues flasques увиснали бузи; danser joue contre joue танцувам буза до буза; 2. издута част ( на кораб). Ќ en joue! за стрелба! coucher (mettre) en joue прицелвам се; mettre son fusil en joue прикладвам; joues de poulie странични части на макара на скрипец; joue d'un fauteuil странична част на фотьойл между седалището и облегалката за ръце. Ќ Hom. joug. -
18 pétauriste
m. (gr. petauristein "danser sur la corde") 1. ист. въжеиграч; 2. австралийска хвърката катеричка. -
19 pied
m. (lat. pes, pedis) 1. крак (стъпало, ходило); pied plat дюстабан; se tordre le pied изкълчвам си крака; boiter du pied gauche, droit куцам с левия, десния крак; 2. готв. бут; pied de veau, de porc телешки, свински бут; 3. крак (на мебел); 4. глава; стъбло; корен; 5. подножие, долна част; pied d'un lit долен край на легло; 6. техн. подпора, краче; pied de support стойка; pied de niveau статив; 7. стъпка, педя, фут (стара френска мярка, равна на 0,32 м); 8. лит. стъпка на стих; 9. следа от стъпка (на елен и др.); 10. ост., арго част от плячка; 11. прен. удоволствие; les vacances, c'est le pied! ваканцията, това е удоволствие; 12. loc. adv. а pied пеша; de pied ferme непоколебимо; твърдо, уверено. Ќ de pied en cap от главата до петите; au pied de la lettre в буквалния смисъл на думата; au petit pied в умален вид, мащаб; en avoir pied писна ми, до гуша ми дойде; avoir un pied marin добре се чувствам на кораб; avoir bon pied bon њil още съм добре, още се чувствам бодър; d'arrache-pied безспирно, упорито; être mis а pied без служба съм; être sur un bon pied avec qqn. в добри отношения съм с някого; vivre sur un grand pied живея на широка нога, разкошно; faire le pied de grue чакам дълго време някого; lâcher pied отстъпвам; побягвам; lever le pied избягвам, офейквам (като задигам пари); mettre а pied уволнявам; mettre sur pied поставям на крак, организирам (войска и др.); perdre pied потъвам; губя почва; pied а coulisse техн. шуплер; prendre pied обосновавам се, аргументирам се; почвам да си пробивам път; закрепвам; prendre son pied получавам, доставям си сексуално удоволствие; remettre qqn. sur pied излекувам някого, възвръщам предишното му положение, възстановявам го; sécher sur pied скучая много; чезна от мъка, скръб; tenir sur pied държа се на крака; воен. държа в пълна бойна готовност (за армия); coup de pied de Vénus венерическа болест; bête comme ses pieds много глупав; comme un pied много лошо; par les pieds наобратно, наопаки; sur pied прав; avoir un pied dans la tombe с единия крак съм в гроба; casser les pieds а qqn. отегчавам, досаждам на някого; ne pas se donner de coups de pied хваля се; faire les pieds au mur извършвам сексуален акт; faire des pieds neufs раждам; perdre les pieds pour une femme лудо влюбен съм в жена; ne pas savoir sur quel pied danser объркан съм. -
20 rond1
m. (lat. pop. °retundus, class. rotundus) 1. кръг, колело; кръгъл предмет; faire des rond1s de fumée правя колелца от дим (с цигара); 2. rond1 de serviette колелце, пръстен (за поставяне около навити на руло салфетки); 3. нар. парЂ; 4. rond1 de jambe въртене, кръгово движение с крак (при танц); 5. loc. adv. en rond1 в кръг; danser en rond1 танцувам в кръг; 6. пари; су (дребна монета); 7. анат. един от раменните мускули. Ќ en baver des rond1s de chapeaux ост. силно изненадан съм; подложен съм на строго отношение; n'avoir pas un (le) rond нямам пукната пара; pour pas un rond1 безплатно, гратис.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
danser — [ dɑ̃se ] v. <conjug. : 1> • dencier v. 1170; p. ê. du frq. °dintjan « se mouvoir de ci de là », ou du lat. pop. °deantiare « faire un mouvement vers l avant », doublet de °abantiare I ♦ V. intr. 1 ♦ Exécuter une danse (⇒fam. gambiller,… … Encyclopédie Universelle
danser — Danser. v. act. Mouvoir le corps en cadence à pas mesurez, & au son de la voix ou des instruments. Danser une courante, une sarabande. danser un branle. danser un ballet. danser la bourrée. On dit prov. & fig. Faire danser un branle de sortie à… … Dictionnaire de l'Académie française
danser — DANSER. v. a. Mouvoir le corps en cadence, à pas mesurés, et au son de là voix ou des instrumens. Danser avec grâce. J ai beaucoup dansé au dernier bal. Danser en cadence, hors de cadence. f♛/b] Il est aussi actif. Danser une courante, une… … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
danser — Danser, Saltare, Desaltare, Motus dare, Tripudiare. Danser une chanson, Canticum agere. Danser en chantant les loüanges d aucun, Saltare laudes alicuius. Danser de mesure, In numerum ludere. Le lieu où on apprend à danser, Ludus saltatorius.… … Thresor de la langue françoyse
Danser — ist der Name folgender Personen: Benedictus Hubertus Danser (1891–1943), niederländischer Botaniker Simon de Danser (1579–1611), niederländischer Kaperfahrer und Korsar Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung … Deutsch Wikipedia
danser — (dan sé) 1° V. n. Mouvoir le corps suivant les règles de la danse. • Vous chantiez ; j en suis fort aise ; Eh bien ! dansez maintenant, LA FONT. Fabl. I, 1. • Nul héros n a plus illustré la Grèce qu Épaminondas ; on comptait au nombre de… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
DANSER — v. n. Mouvoir le corps en cadence et à pas mesurés, ordinairement au son de la voix ou de quelque instrument. Danser avec légèreté, avec grâce. Apprendre à danser. J ai beaucoup dansé au dernier bal. Danser en mesure, hors de mesure. Danser aux… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
DANSER — v. intr. Exécuter une danse. Danser avec légèreté, avec grâce. Apprendre à danser. J’ai beaucoup dansé au dernier bal. Danser en mesure. Danser sur la corde. Voyez CORDE. Fig., Faire danser quelqu’un, Donner bien du tracas, bien de l’embarras à… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
danser — vi. /vt. ; osciller : danché (Aix, Albertville.021, Arvillard.228b, Chambéry.025, Marthod.078, Montagny Bozel.026, St Nicolas Cha.125, Table.290), DANFÎ (Albanais.001b, Balme Si., Cruseilles.038, Morzine, Moye.094, Reyvroz, Saxel, Serraval,… … Dictionnaire Français-Savoyard
danser — m IV, DB. a, Ms. dansererze; lm M. dansererzy, DB. ów «partner w tańcu; tancerz» Doskonały, niezmordowany danser. ‹fr.› … Słownik języka polskiego
Danser (revue) — Danser Pays France Langue Français Périodicité mensuel Genre revue culturelle sur la danse Date de fondation … Wikipédia en Français
