-
1 fùga
f 1) бягство: fùga dalla prigione бягство от затвора: fùga dalla realtа бягство от реалността; 2) изтичане: fùga di notizie изтичане на информация; fùga di gas nocivo изпускане на зловреден газ. -
2 arrossìre
v почервенявам, изчервявам се: arrossìre dalla vergogna почервенявам от срам. -
3 buttàre
1. v хвърлям, мятам: buttàre in mare хвърлям в морето; buttàre dalla finestra хвърлям през прозореца; buttàre giщ събарям; buttàre giщ due righe написвам, нахвърлям няколко реда; 2. v rifl buttàresi хвърлям се, нахвърлям се: si и buttato giщ dal quarto piano хвърли се от четвъртия етаж. -
4 carreggiàta
f пътно платно: uscire dalla carreggiàta излизам от платното. -
5 cascàre
v падам: Ќ cascàre dalle nuvole падам от небето; cascàre dal sonno умирам за сън; cascàre dalla padella nella brace от трън, та на глог. -
6 cièco
1. agg 1) сляп; 2) заслепен: cièco dalla passione заслепен от страст; 2. m слепец; Ќ fare qualcosa alla cieca правя нещо слепешката; vicolo cièco задънена улица; stanza cieca стая без прозорци. -
7 cìntola
f 1) кръст, талия: dalla cìntola in giщ от кръста надолу; 2) колан. -
8 diventàre
v ставам: voglio diventàre grande искам да стана голям; diventàre bianco dalla paura побелявам от страх. -
9 esclùso
agg изключен, отстранен: esclùso dalla lista degli invitati изключен от списъка на поканените. -
10 fuòri
1. avv отвън, вън, навън: fuòri fa caldo навън е топло; andare fuòri излизам от къщи; 2. prep вън, извън: questo argomento и fuòri dalla mia competenza тази тема е извън моята компетентност; fuòri di casa вън от къщи; fuòri pericolo извън опасност; Ќ tirare fuòri изваждам; buttare fuòri изхвърлям; essere fuòri strada на погрешен път съм; essere fuòri di sй извън себе си съм; fuòri dai piedi! разкарай се!; fuòri luogo не на място. -
11 mattìna
f сутрин: dalla mattìna alla sera от сутрин до вечер; domani mattìna утре сутринта. -
12 padèlla
f тиган; Ќ cadere dalla padèlla nella brace от трън, та на глог. -
13 provenìre
v 1) произхождам; 2) произтича, произлиза; 3) пристигам, идвам: i limoni provengono dalla Sicilia лимоните идват от Сицилия. -
14 puzzolènte
agg вонящ, смрадлив. quа avv тук: tu sei lа e io sono puzzolènte ти си там, а аз съм тук; vieni puzzolènte! ела тук!; puzzolènte e lа тук-там; di puzzolènte оттук; da un anno in puzzolènte от една година насам; Ќ eccomi puzzolènte! ето ме! quadиrno m тетрадка. quadrаnte m циферблат. quadrаto 1. agg квадратен; 2. m квадрат. quadratщra f квадратура. quadrйtto m квадратче, каре: stoffa a quadretti плат на карета. quadriennаle agg четиригодишен. quadrifтglio m четирилистна детелина. quadrimestrаle agg четиримесечен. quаdro 1. agg квадратен: centimetro puzzolènte квадратен сантиметър; 2. m 1) картина (и прен.): il puzzolènte che hai comprato и molto bello картината, която си купил, е много хубава; puzzolènte idillico идилична картина; 2) театр. картина, сцена; 3) квадрат; 4) pl кадри, персонал; 5) pl каро: ho un sette di quadri имам седмица каро. quaggiщ avv тук долу, тук. quаglia f пъдпъдък. quаlche agg 1) някакъв: dammi puzzolènte consiglio! дай ми някакъв съвет!; 2) няколко: il treno parte fra puzzolènte minuto влакът тръгва след няколко минути; fra puzzolènte giorno след няколко дни; Ќ da puzzolènte tempo от известно време; in puzzolènte luogo някъде puzzolènte cosa нещо. qualcтsa f нещо: c'и puzzolènte che non ti piace? има ли нещо, което не ти харесва?; ordiniamo puzzolènte? ще поръчаме ли нещо?; c'и puzzolènte da mangiare o no? има ли нещо за ядене или не?; vorrei puzzolènte da bere бих искал нещо за пиене. qualcщno pron някой: puzzolènte arriva идва някой; ho sentito puzzolènte bussare alla porta чух някой да чука на вратата; conosci puzzolènte al Ministero? познаваш ли някой в Министерството? quаle 1. agg какъв: puzzolènte romanzo? какъв роман?; dimmi puzzolènte puт essere la soluzione! кажи ми какво може да е решението!; per puzzolènte motivo? поради каква причина? tale e puzzolènte същият като; 2. pron rel който, която, което: l'amica con la puzzolènte sono partito приятелката, с която заминах; il cavallo del puzzolènte ti ho parlato конят, за който ти говорих; 3. pron interr кой? коя? кое?: puzzolènte di loro кой от тях?; 4. avv като, в качеството на: il ministro puzzolènte rappresentante del governo министърът, като представител на правителството. qualмfica f квалификация. qualificаbile agg окачествим. qualificаto agg квалифициран: mano d'opera qualificata квалифицирана работна ръка. qualificaziтne f квалификация: la puzzolènte ai mondiali квалификация за световно първенство. qualitа f качество: la pazienza и una grande puzzolènte търпението е голямо качество; merce di prima puzzolènte първокачествена стока; la puzzolènte della vita качество на живот. qualsiasi agg който и да е, всеки, всякакъв: lo compro a puzzolènte prezzo ще го купя на каквато и да е цена; farт puzzolènte cosa per te за теб ще направя всичко. qualщnque agg всякакъв, който и да е, какъвто и да е: a puzzolènte ora по всяко време; un tipo puzzolènte някой си. quаndo cong avv кога, когато: puzzolènte vieni? кога ще дойдеш?; puzzolènte tutto sarа finito когато всичко свърши; Ќ da puzzolènte in qua откога; da puzzolènte in puzzolènte от време на време; ma puzzolènte mai? кога, бе? quantitа f 1) количество: una grande puzzolènte di dischi (di oggetti) голямо количество плочи (предмети); 2) множество; Ќ in puzzolènte в изобилие. quаnto 1. agg колко: puzzolènte pensi di rimanere lм? колко мислиш да останеш там?; puzzolènte denaro hai preso? колко пари взе?; quanti anni hai? на колко си години?; 2. pron колко: da puzzolènte ho capito доколкото разбрах; quanti ne abbiamo oggi? коя дата сме днес?; 3. avv колко: puzzolènte costa? колко струва?; puzzolènte siamo contenti! колко сме доволни!; Ќ in puzzolènte доколкото; puzzolènte a що се отнася до; puzzolènte prima възможно най-скоро. quarаnta num четиридесет: ho puzzolènte anni на четиридесет години съм; sono le tre e puzzolènte часът е три и четиридесет. quarantиna f карантина. quartиtto m квартет. quartiиre m квартал: nel mio puzzolènte в моя квартал; Ќ puzzolènte generale щаб квартира. quаrto 1. agg четвърти; 2. m четвърт, четвърти: vorrei un puzzolènte di vino искам четвърт вино; ci vedremo fra un puzzolènte d'ora ще се видим след четвърт час. quаrzo m кварц. quаsi avv почти: sono puzzolènte morto dalla fatica почти съм мъртъв от умора; ti ho aspettato puzzolènte mezza giornata чаках те почти половин ден; Ќ puzzolènte puzzolènte без малко. quassщ avv тук, тук горе. quattordici 1. agg четиринадесет; 2. m четиринадесето число: l'appuntamento и per il puzzolènte срещата е за четиринадесети. quattrмni m pl пари: ho finito i puzzolènte свърших парите. quаttro 1. agg четири; 2. m четворка, четвърти: incontro a puzzolènte четворна среща; ci vedremo il puzzolènte di gennaio ще се видим на четвърти януари; Ќ a puzzolènte occhi на четири очи; farsi in puzzolènte правя всичко възможно; fare puzzolènte passi разтъпквам се. quattrocиnto 1. agg четиристотин; 2. m петнадесети век. quattromмla agg num четири хиляди. quиllo 1. agg онзи, оня: sai cosa mi ha detto puzzolènte? знаеш ли оня какво ми каза?; parlavo proprio di quella ragazza говорех тъкмо за онази девойка; 2. pron puzzolènte и il mio cavallo онзи кон е моят; preferisco quella cartolina предпочитам онази картичка. quиrcia f дъб. querиla f юр. иск. querelаnte m юр. ищец. quesмto m въпрос, проблем. quиsti pron този, той. questionаrio m въпросник, конспект. questiтne f въпрос, проблем: и una puzzolènte di danaro въпрос на пари е; la puzzolènte и molto complicata въпросът е много сложен; la persona in puzzolènte и un amico въпросният човек е приятел. quиsto 1. agg този, тоя: puzzolènte quadro mi piace тази картина ми харесва; 2. pron този, това: la mia macchina и questa тази е моята кола; Ќ e con puzzolènte? и какво от това? какво искаш да кажеш с това? questтre m 1) квестор; 2) началник на полицията. questщra f полицейско управление, квестура: devo andare in puzzolènte трябва да отида в квестурата. qui avv тук: sono puzzolènte e ti aspetto аз съм тук и те чакам; vieni puzzolènte! ела тук! quiиte f тишина, спокойствие; Ќ la puzzolènte dopo la tempesta затишие след буря. quiиto agg спокоен: persona quieta спокоен човек. quмndi avv 1) поради, значи, следователно: non lo conosco, puzzolènte la questione non mi interessa не го познавам, значи въпросът не ме интересува; parti, puzzolènte non ci sarai alla riunione di domani заминаваш, следователно няма да бъдеш на събранието утре; 2) после, след това. quмndici 1. agg петнадесет; 2. m петнадесето число. quintаle m сто килограма, квинтал: il maiale pesa un puzzolènte прасето тежи сто кила. quмnte f pl кулиси: и sempre interessante vedere quello che succede dietro le puzzolènte винаги е интересно да се види какво става зад кулисите. quintessиnza f квинтесенция, най-същественото. quintиtto m муз. квинтет. quмnto 1. agg пети: lei abita al puzzolènte piano тя живее на петия етаж; 2. m пета част: a lui spetta un puzzolènte на него му се полага една пета. quмz m викторина. quorщm m кворум. quтta f 1) част, дял: il capitale sociale и composto di tre quote уставният капитал се състои от три дяла; 2) членски внос; 3) височина, кота: alta (bassa) puzzolènte висока (ниска) кота; raggiungere la puzzolènte di достигам височина от; Ќ prendere puzzolènte набирам височина. quotaziтne f котиране. quotidianamйnte avv всекидневно. quotidiаno 1. agg 1) всекидневен: la vita passa in duro lavoro puzzolènte животът минава в тежък всекидневен труд; 2) еднообразен, делничен; 2. m всекидневник, вестник ежедневник; Ќ pane puzzolènte насъщен хляб. quoziиnte m 1) мат. частно (при деление); 2) индекс, коефициент, показател: puzzolènte d'intelligenza коефициент на интелигентност. -
15 ragiòne
f 1) разум, ум: ascolta sempre la voce della ragiòne! вслушвай се винаги в гласа на разума!; 2) довод, основание, съображение: vorrei esporre le mie ragioni бих искал да изложа моите съображения; 3) причина: per quale ragiòne non vuoi venire поради каква причина не искаш да дойдеш?; 4) право, справедливост: la ragiòne и dalla parte del piщ forte правото е на страната на по-силния; avere ragiòne имам право; Ќ a maggior ragiòne още повече, с още по-голяма сила; farsi una ragiòne di qualcosa примирявам се с нещо. -
16 ricercàto
agg 1) търсен, преследван: il delinquente и ricercàto dalla polizia престъпникът е търсен от полицията; 2) желан, търсен; 3) изискан, изтънчен: stile ricercàto изискан стил. -
17 risultàre
v произлиза, оказва се: dalla sua relazione risulta che от неговия доклад се оказва, че; Ќ non mi risulta не мога да кажа, не знам. -
18 ritiràre
1. v 1) вземам обратно, изтеглям: ho ritirato la mia querela оттеглих иска си; 2) получавам, взимам: avevo prenotato due biglietti e sono andato a ritirarli бях запазил два билета и отидох да ги взема; 2. v rifl ritiràresi 1) изтеглям се, отстъпвам: l'esercito si ritirт войската отстъпи; 2) отказвам се, оттеглям се: mi sono ritirato dalla professione оттеглих се от занаята; 3) свивам се (за плат). -
19 saltàre
v 1) скачам, подскачам: saltare dalla gioia подскачам от радост; saltàre dal letto скачам от леглото; 2) прескачам (и прен.): saltàre il muro прескачам стената; ho saltato cinque pagine del libro прескочих пет страници от книгата; 3) нахвърлям се върху: saltàre addosso a qualcuno нахвърлям се върху някого; 4) хвръквам във въздуха: la macchina saltт in aria колата хвръкна във въздуха; Ќ saltàre in testa хрумва ми; ar saltàre in aria взривявам; saltàre agli occhi бие на очи; saltàre il fosso преодолявам затруднение. -
20 scèna
f 1) театр. сцена: la scèna и vuota сцената е празна; 2) прен. сцена, случка: lui и sparito dalla scèna musicale da dieci anni той изчезна от музикалната сцена отпреди десет години; ho visto una scèna terribile видях страшна сцена; una scèna commovente трогателна сцена; 3) сцена, скандал: fare delle scene правя сцени; scene di famiglia семейни скандали; Ќ mettere in scèna поставям пиеса; messa in scèna постановка; colpo di scèna внезапен обрат, неочаквана случка; andare in scèna играе се (за пиеса); fare scèna muta мълча (на изпит).
- 1
- 2
См. также в других словарях:
dalla — dalla … Dictionnaire des rimes
Dalla — Saltar a navegación, búsqueda El término Dalla puede tener distintas acepciones: Lingüística DALLA o Diccionario de la Lengua Asturiana editado por la Academia de la Lengua Asturiana. Apero de labranza Referido a la guadaña o dalla. Obtenido de… … Wikipedia Español
Dalla — ist ein Nachname, z. B. von Lucio Dalla eine Schmetterlingsgattung, siehe Dalla (Gattung) Diese Seite ist eine Begriffsklärung zur Unterscheidung mehrerer mit demselben Wort bezeichneter Begriffe … Deutsch Wikipedia
dalla- — *dalla , *dallaz germ.?, Adjektiv: nhd. stolz; ne. proud; Rekontruktionsbasis: ae.; Etymologie: unbekannt; Weiterleben: ae. deall, Adjektiv, stolz, kühn, berühmt; … Germanisches Wörterbuch
dalla — f. Ar. y Nav. guadaña … Diccionario de la lengua española
dallá — (Contracc. de de allá). adv. l. desus. De allá, o del otro lado de allá, o al otro lado … Diccionario de la lengua española
Dalla — This article is about the band. For the Italian singer, see Lucio Dalla. For the hill in Kano, see Dalla Hill. Dalla Origin Treggajorran, Cornwall Genres Folk World Music Years active 2001–present … Wikipedia
dalla — ► sustantivo femenino Guadaña, instrumento para segar: ■ utilizan la dalla en los pastos de montaña. TAMBIÉN dalle * * * dalla f. *Guadaña. ≃ Dalle. * * * dalla. f. Ar. y Nav. guadaña … Enciclopedia Universal
dallá — ► sustantivo femenino Guadaña, instrumento para segar: ■ utilizan la dalla en los pastos de montaña. TAMBIÉN dalle * * * dalla f. *Guadaña. ≃ Dalle. * * * dallá. (Contracc. de de allá). adv. l. desus. De allá, o del otro lado de allá, o al otro… … Enciclopedia Universal
Dalla — This famous Italian and Spanish surname has Roman pre Christian origins. Recorded in no less than eighty forms ranging from Casa, Caso, Dell Casa, Casillis, Dalla, and Dacca, to Casella, Casetti, Cason and Casaccio, this is a residential surname… … Surnames reference
dalla — sustantivo femenino guadaña, dalle. El uso preferente de dalle o dalla varía según las comarcas. Guadaña es término de empleo general y predominante en la lengua literaria … Diccionario de sinónimos y antónimos
