-
1 corpse
{kɔ:ps}
n труп* * *{kъ:ps} n труп.* * *тяло; труп;* * *n труп* * *corpse[kɔ:ps] n труп; walking \corpse жив труп, живи мощи. -
2 corpse-candle
{'kɔ:pskændl}
1. блуждаещ огън (трептяща светлина в гробища, предвещаваща смърт)
2. свещ над мъртвец* * *{'kъ:pskandl} n 1. блуждаещ огън (трептяща светлина в г* * *1. блуждаещ огън (трептяща светлина в гробища, предвещаваща смърт) 2. свещ над мъртвец -
3 walking corpse
мощи; -
4 walking
{'wɔ:kiŋ}
I. 1. ходене, вървене, пешеходство
within WALKING distance на разстояние, което може да се извърви пеш, недалеч, съвсем наблизо
2. вървеж, походка
II. 1. пешеходен (за разходка, обиколка и пр.)
2. използван за/при ходене пеш (за обувки, бастун и пр.)* * *{'wъ:kin} n 1. ходене, вървене; пешеходство; within walking distanc(2) {'wъ:kin} а 1. пешеходен (за разходка, обиколка и пр.); 2* * *фигурант; ходене; ход; вървене; вървеж;* * *1. i. ходене, вървене, пешеходство 2. ii. пешеходен (за разходка, обиколка и пр.) 3. within walking distance на разстояние, което може да се извърви пеш, недалеч, съвсем наблизо 4. вървеж, походка 5. използван за/при ходене пеш (за обувки, бастун и пр.)* * *walking[´wɔ:kiʃ] I. n ход, ходене, вървеж, вървене; II. adj който ходи (върви, се разхожда); it is within \walking distance близко е; \walking case амбулаторен болен; болен, който не е на легло; леко ранен; • \walking corpse живи мощи; \walking dictionary ( encyclop(a) edia) всезнайко; жива енциклопедия; \walking delegate представител на професионален съюз.
См. также в других словарях:
Corpse — (k[^o]rps), n. [OF. cors (sometimes written corps), F. corps, L. corpus; akin to AS. hrif womb. See {Midriff}, and cf. {Corse}, {Corselet}, {Corps}, {Cuerpo}.] 1. A human body in general, whether living or dead; sometimes contemptuously. [Obs.]… … The Collaborative International Dictionary of English
corpse — I noun body, cadaver, carcass, carrion, casualty, corpus, dead body, dead person, deceased, departed, individual, lifeless body, mortal remains, murder victim, organic remains, remains, victim associated concepts: corpus delicti II index body … Law dictionary
corpse — [ko:ps US ko:rps] n [Date: 1300 1400; : French; Origin: corps; CORPS] the dead body of a person = ↑body ▪ The corpse was found by children playing in the woods … Dictionary of contemporary English
corpse — [ kɔrps ] noun count * the body of a dead person: They found his corpse a week later, washed up on the shore … Usage of the words and phrases in modern English
corpse — 1540s, variant spelling of CORPS (Cf. corps) (q.v.). The p originally was silent, as in French, and with some speakers still is. The terminal e was rare before 19c. Corpse candle is attested from 1690s … Etymology dictionary
corpse — carcass, cadaver, *body Analogous words: remains (see REMAINDER) … New Dictionary of Synonyms
corpse — [n] dead body body, bones*, cadaver, carcass, carrion, deceased, departed, mort*, remains, stiff*; concepts 390,417 … New thesaurus
corpse — ► NOUN ▪ a dead body, especially of a human. ► VERB theatrical slang ▪ spoil a piece of acting by forgetting one s lines or laughing uncontrollably. ORIGIN Latin corpus … English terms dictionary
corpse — [kôrps] n. [var. of CORPS] 1. a dead body, esp. of a person 2. something once vigorous but now lifeless and of no use 3. Obs. a living body SYN. BODY … English World dictionary
corpse — n. 1) to bury; lay out a corpse 2) to dig up, exhume a corpse 3) a corpse decays, decomposes, rots * * * [kɔːps] decomposes exhume a corpse lay out a corpse rots a corpse decays to bury to dig up … Combinatory dictionary
corpse — noun ADJECTIVE ▪ human ▪ naked ▪ bloody, charred, headless, mangled, mutilated ▪ decaying … Collocations dictionary
