-
1 commune
{kə'mju:n}
I. 1. общувам тясно
беседвам задушевно (with с)
2. ам. църк. вземам причастие, причестявам се
II. 1. комуна
2. задружно живеене на комунални начала
3. the (Paris) COMMUNE Парижката комуна
4. община (административна единица)* * *{kъ'mju:n} v 1. общувам тясно; беседвам задушевно (with с); 2(2) {'kъmju:n} n 1. комуна; 2. задружно живеене на комунални* * *общувам; беседване; беседвам; комуна;* * *1. i. общувам тясно 2. ii. комуна 3. the (paris) commune Парижката комуна 4. ам. църк. вземам причастие, причестявам се 5. беседвам задушевно (with с) 6. задружно живеене на комунални начала 7. община (административна единица)* * * -
2 commune
f. (lat. communia, de communis "commun") 1. община; 2. ист. град, който не принадлежи на феодал и е свободен; 3. комуна; commune populaire народна комуна (в Китай през 1958 - 1978 г.). Ќ la Commune Парижката комуна; Chambre des communes камара на общините ( долна камара на английския парламент). -
3 communard,
e adj. et n. (de commune, d'apr. la Commune révolutionnaire de 1793) 1. комунарски; 2. m., f. комунар (привърженик на Парижката комуна от 1871 г.); 3. m., f. член на народна комуна в Китай; 4. m., аперитив от червено вино и касисов ликьор. -
4 armoise
f. (lat. artemisia, mot gr., plante d'Artémis) бот. пелин; armoise commune бял пелин, Artemisia vulgaris; armoise absinthe абсентов пелин. -
5 bourse1
f. (bas lat. bursa "cuir") 1. кесия (за пари); 2. стипендия; obtenir une bourse1 получавам стипендия; 3. вид мрежа, примка за зайци; 4. вид мрежа за ловене на риба; 5. pl. анат. торбичка на тестикулите; 6. мед., в съчет. bourse1 séreuse ставна капсула. Ќ а la portée de toutes les bourse1s на достъпна цена; tenir les cordons de la bourse1 разполагам с финансови средства; avoir la bourse1 plate беден съм; sans bourse1 délier безплатно; ouvrir sa bourse1 а ses amis подпомагам приятелите си финансово; faire bourse1 commune поделям си разходите. -
6 cause
f. (lat. causa "cause" et "procès") 1. причина, повод; agir en connaissance de cause действам съзнателно; il n'y a pas d'effet sans cause нищо не е без причина; 2. дело, кауза, страна; cause civile гражданско дело, cause criminelle наказателно дело; plaider une cause защитавам кауза; soutenir une cause защитавам кауза; 3. loc. prép. а cause de по причина на; а cause que ост. защото; pour cause de поради. Ќ en tout état de cause във всеки случай; faire cause commune avec qqn. действам съвместно с някого; mettre en cause поставям обвинение на разглеждане; et pour cause ясно защо; avocat sans causes адвокат без клиенти; obtenir gain de cause постигам това, което съм искал; la cause est entendue, jugée дебатите са приключени; mettre hors de cause оневинявам; en désespoir de cause като последно средство; en connaissance de cause познавайки добре фактите. Ќ Ant. effet, résultat, conséquence. -
7 chantilly
m. et f. inv. (commune de l'Oise) 1. m. вид дантела с шестоъгълни бримки; 2. f. crème chantilly крем от разбити белтъци със захар. -
8 chaource
m. (n. d'une commune de l'Aube) вид краве сирене от Шампания. -
9 fosse
f. (lat. fossa) 1. дупка; яма, трап, ров; fosse d'aisances помийна яма; 2. гроб; fosse commune общ гроб, братска могила; 3. геол. естествена вдлъбнатина, яма; 4. fosses nasales ноздри. -
10 lieue
f. (lat. leuca, d'o. gaul.) 1. миля, левга (мярка за разстояние); lieue kilométrique километрична левга (разстояние от 4 км); lieue de terre (lieue commune) земна левга (4444 м); lieue marine морска левга (5555,5 м); 2. прен. голямо разстояние. Ќ être а cent lieues de là и през ума не ми е минало. -
11 livarot
m. (commune de Calvados) вид сирене (по името на гр. Ливаро, Франция). -
12 loutre
f. (lat. loutra) зоол. видра, самур, Lutra vulgaris; loutre de mer морска видра; loutre commune речна видра; кожа от самур. -
13 maison
f. (lat. mansio, de manere "rester") 1. къща, жилище, дом; maison d'habitation жилище; а la maison вкъщи; 2. семейство, дом, домакинство, къща; une grande maison голямо семейство; bien gouverner sa maison управлявам добре домакинството си; garder la maison пазя къщата, не излизам никъде; 3. прислуга в един дом; faire maison neuve сменям прислугата; entrer en maison постъпвам слуга; faire maison nette изпъждам всичките си слуги; 4. гвардия, свита; maison militaire гвардия на владетел; 5. род, потомство; une ancienne maison стар род; 6. заведение, учреждение, къща, дом; maison de commerce търговска къща; maison de banque банково учреждение; maison de campagne вила; maison d'éducation възпитателно заведение; maison de correction изправителен дом; maison d'arrêt de force, maison de détention затвор; maison de santé болница; maison de repos почивен дом; maison de jeu игрален дом; maison de tolérance публичен дом; maison mortuaire ритуална зала (при погребение); maison de ville, maison de commune градски, общински дом; maison des aliénés лудница; maison de retraite старчески дом; tenir maison живея нашироко, давам приеми; 7. вътрешна подредба на дом; maison en désordre разхвърлян дом; 8. рел. la maison du Seigneur Божият храм в Йерусалим; 9. астрол. дом; les douze maisons du Ciel дванадесетте звездни дома; 10. pâté maison пастет, изработен в домашни условия; 11. разш., нар. нещо, което е претърпяло успех. Ќ gros comme une maison груб, очевиден; faire la jeune fille de la maison обслужвам по време на събрание; c'est la maison du bon Dieu гостоприемна къща, дом; la grande maison затвор. Ќ Hom. méson. -
14 paradoxe
m. (gr. paradoxos "contraire а l'opinion commune") парадокс. -
15 renommée
f. (de renommer) 1. известност, знаменитост, име, реноме; 2. мълва, хорски приказки; 3. мит. алегорично божество във вид на крилата жена, свиреща с тръба. Ќ preuve par commune renommée доказателство, основано само върху твърдения, показания. -
16 saint-benoît
m. (de Saint-Benoît-sur-Loire, commune du Loiret) фермерско сирене от краве мляко. -
17 saint-émilion
m. (de Saint-émilion, n. d'une commune de la Gironde, arrondissement de Libourne) червено вино от Saint-Emilion. -
18 territoire
m. (lat. territorium) 1. област, територия; le territoire français френската територия; territoires d'outre-mer отвъдморски територии; territoire maritime d'un Etat териториални морета на дадена държава; le territoire de la commune територията на общината; 2. мед. област; douleurs dans le territoire d'un nerf болки в областта на нерв; 3. зоол. територия ( на животно).
См. также в других словарях:
Commune — Commune, La … Enciclopedia Universal
commune — [ kɔmyn ] n. f. • comugne XIIe; lat. communia, de communis → commun 1 ♦ Anciennt Ville affranchie du joug féodal, et que les bourgeois administraient eux mêmes; corps des bourgeois. ⇒ bourgeoisie (1o), échevinage. La charte d une commune. 2 ♦… … Encyclopédie Universelle
commune — Commune. s. f. La populace, le commun peuple d une ville, ou d un bourg. La Commune d un tel lieu. la Commune s esmut. la Commune prit les armes. il ne faut pas irriter la Commune. armer la Commune. Les Communes au pluriel, se prend pour les… … Dictionnaire de l'Académie française
Commune — Com*mune (k[o^]m*m[=u]n ), v. i. [imp. & p. p. {Communed} (k[o^]m*m[=u]nd ); p. pr. & vb. n. {Communing}.] [OF. communier, fr. L. communicare to communicate, fr. communis common. See {Common}, and cf. {Communicate}.] 1. To converse together with… … The Collaborative International Dictionary of English
Commune — Com mune (k[o^]m m[=u]n), n. [F., fr. commun. See {Common}.] 1. The commonalty; the common people. [Obs.] Chaucer. [1913 Webster] In this struggle to use the technical words of the time of the commune , the general mass of the inhabitants,… … The Collaborative International Dictionary of English
commune — com‧mune [ˈkɒmjuːn ǁ ˈkɑː , kəˈmjuːn] noun [countable] 1. COMMERCE a group of people who live and work together and share what they produce 2. FARMING a group of people who work together on a farm owned by the state, and give what they produce to … Financial and business terms
commune — commune1 [kə myo͞on′; ] for n. [ käm′yo͞on΄] vi. communed, communing [ME communen < OFr comuner, to make common, share < comun (see COMMON); also < OFr communier, to administer the sacrament < L communicare, to share (LL(Ec), to… … English World dictionary
commune — Ⅰ. commune [1] ► NOUN 1) a group of people living together and sharing possessions and responsibilities. 2) the smallest French territorial division for administrative purposes. 3) (the Commune) the government elected in Paris in 1871, advocating … English terms dictionary
Commune FC — Commune Full name Commune Football Club Founded 1977 Ground Stade du 4 Août Ouagadougou, Burkina Faso (Capacity: 40,000) Chairman … Wikipedia
Commune — Com mune (k[o^]m m[=u]n), n. Communion; sympathetic intercourse or conversation between friends. [1913 Webster] For days of happy commune dead. Tennyson. [1913 Webster] … The Collaborative International Dictionary of English
commune — [n] group living together collective, commonage, commonality, community, cooperative, family, kibbutz, municipality, neighborhood, rank and file, village; concept 379 commune [v] communicate, experience with another confer, confide in,… … New thesaurus
