-
1 blanche
f. (de blanc) 1. половина нота; 2. бяла топка в билярда; 3. жена от бялата раса; 4. разг. хероин. -
2 blanc2,
blanche adj. (frq. °blank "brillant") 1. бял; race blanc2,che бяла раса; barbe blanc2,che бяла брада; 2. чист, измит, изпран; linge blanc2, чисти долни дрехи; 3. бледен, побледнял; 4. невинен, оправдан, чист, неопетнен. Ќ arborer drapeau blanc2, издигам бяло знаме, предавам се (за войска); argent blanc2, сребърни пари, бели пари; arme blanc2,che хладно оръжие; carte blanc2,che пълна свобода, пълна власт; c'est bonnet blanc2, et blanc2, bonnet не по врат, ами по шия; dire tantôt blanc2, tanôt noir постоянно променям мнението си; faire chou blanc2, не постигам никакъв резултат, не успявам; gelée blanc2,che скреж, слана; harengs blanc2,s солени, но неопушени херинги; nuit blanc2,che безсънна нощ; vers blanc2,s бели, неримувани стихове; verre blanc2, безцветно стъкло; fer-blanc2, тенекия; globule blanc2, бяло кръвно телце; houille blanche водна енергия; produits blanc2,s бяла домакинска техника; page blanc2,che чиста страница; voter blanc2, гласувам с бяла бюлетина; mariage blanc2, фиктивен брак; voix blanc2,che безизразен глас; lumière blanc2,che светлина, която прилича на дневната; bruit blanc2, широкоспектърен шум, покриващ голяма част от честотната скЂла; променлив паразитен шум; salle blanc2,che стерилна стая. Ќ Ant. noir, fade, malpropre. -
3 blanc1,
blanche m., f. (frq. °blank "brillant') 1. бял цвят, белина; побеляване; белота, бяла боя; un blanc1, immaculé неопетнена белота; le blanc1, réfléchit la lumière бялото отразява светлината; 2. ост. белило, пудра за лице; 3. човек от бялата раса; 4. бяла билярдна топка; 5. бели платове, бели дрехи; бельо; porter du blanc1, нося бели дрехи; 6. бяло (празно) място, бяло поле, интервал; 7. бяло вино; 8. f. разг. хероин; 9. f. муз. половина нота; 10. f. жена от бялата раса; 11. в съчетание със съществителни: blanc1, d'argent бот. печурка, Agaricus argyraceus; blanc1, de baleine сперцет; blanc1, de baryte бариев сулфат, бариева бяла сол; blanc1, de bismuth, blanc1, de neige бисмутов нитрат; blanc1, de céruse, blanc1, de plomb основен оловен карбонат; бяла боя, белило; blanc1, de chaux гасена вар с вода, варна вода; бадана; blanc1, d'eau бот. водна лилия; blanc1, de l'њuf белтък на яйце; blanc1, de poulet бяло месо от пиле; blanc1, de zinc цинков окис; 12. loc. chauffer le fer а blanc1, нагорещявам желязо до побеляване; couper le bois а blanc1, изсичам гора до корен (от край до край); être armé а blanc1, въоръжен съм до зъби; tirer а blanc1, стрелям с халосни патрони; а blanc1, прен. без реален ефект, само заради опита; de but en blanc1, направо, без заобикалки; внезапно, неочаквано; рязко; tirer en blanc1, печатам само от едната страна; voir tout en blanc1, виждам нещата от добрата им страна; 13. централна част на мишена; 14. бяла домакинска техника. Ќ regarder qqn. dans le blanc1, des yeux гледам някого право в очите (гледам го втренчено); homme en blanc1, хирург; photo en noir et blanc1, черно-бяла фотография; chèque en blanc1, чек с ненаписана сума или име; saigner а blanc1, изтича ми всичката кръв; прен. изтощавам силно. -
4 carte
f. (lat. charta "papier") 1. карта; carte géographique географска карта; l'échelle d'une carte мащабът на карта; carte en relief релефна карта; 2. карта (за игра); basses cartes карти от двойка до десятка; hautes cartes карти от вале до асо; 3. билет, карта; carte du syndicat профсъюзна карта; carte de crédit кредитна карта; 4. карта, картичка; carte de visite визитна картичка; carte postale пощенска картичка; 5. меню; dîner а la carte обядвам по избор от меню; 6. парче картон, на което са забодени или захванати копчета, и което се продава. Ќ donner carte blanche а qqn. разг. давам на някого пълна свобода да действа; brouiller les cartes обърквам нарочно нещо; jouer sa dernière carte опитвам последния си шанс; jouer cartes sur table действам искрено, лоялно; château de cartes прен. картонена кула; construire des châteaux de cartes правя безпочвени проекти; carte blanche ост. неизписан лист хартия; remettre sa carte а qqn. ост. изпращам визитната си картичка, за да предизвикам някого на дуел; carte de séjour документ за пребиваване, който се издава на чужденците, които прекарват повече от 3 месеца във Франция; carte de travail документ, позволяващ на чужденец във Франция да работи; carte grise талон на автомобил; carte orange абонаментна карта за парижкия транспорт; carte vermeil карта за пенсионерско намаление (при пътувне и др.); carte d'alimentation карта с купони за храна (по време на купонна система); femme en carte ост. проститутка, на която се правят медицински прегледи; carte perforée перфокарта; carte а puce карта с чип. Ќ Hom. kart, quarte. -
5 a2-,
an- (съставна част на сложни думи) от гръцки, означава отдалечаване, отделяне, лишения, отрицание, напр. anormal, apolitique, acaule. а prép. (du lat. ad) (а + le = au, а + les =aux) 1. посока на движение: в, към, на; aller а Varna отивам във Варна; prendre а gauche завивам наляво; jeter au feu хвърлям в огъня; 2. местонахождение: в, на; il est au bureau той е в офиса; l'immeuble est а 100 mètres d'ici блокът е на 100 метра оттук; 3. отдалечаване; изтръгване: от; arracher un secret а qqn. изтръгвам тайна от някого; 4. разположение във времето: за, в, с, на: а 5 heures в пет часа; il est payé а l'heure плаща му се на час; 5. едновременност на действия: при, на; а l'approche de la nuit при приближаването на нощта; au sortir du cinéma ils soupèrent на излизане от киното те вечеряха; 6. цел: до, към; cela mène а la ruine това води към разоряване; 7. отправяне: до, за; lettre au Président писмо до Президента; 8. предназначение: за; chambre а coucher стая за спане, спалня; fer а repasser ютия; 9. следствие: за; contes а dormir debout отегчителни разкази; 10. притежание: на; а mon père на баща ми; 11. средство: с, на; bateau а vapeur параход; opérer а l'arme blanche действам с хладно оръжие; 12. при имена на ястия: с; potage au riz супа с ориз; 13. преценка (в съчет. с de): от, до; il y avait de 100 а 200 professeurs имаше от 100 до 200 преподаватели; 14. начин: на; acheter а crédit купувам на кредит; aller а pied вървя пеш; 15. цена: за; je vous le fais а 10 francs ще ви го направя за 10 франка; 16. loc. adv. а bâtons rompus без ред, несвързано; а cloche-pied на един крак; а contre cњur против волята си; а cњur ouvert с открито сърце; а peine едвам; а merveille чудесно; а la folie лудо; а la volée във въздуха; а sa guise по своему; а votre avis по ваше мнение; 17. при имена на хотели, ресторанти и магазини: restaurant "Au vieux tenancier" ресторант "При стария кръчмар"; 18. loc. prépos. а côté de до, от страната на; а force de по силата на; в следствие на това, че; а la place de на мястото на; а l'égard de по отношение на; а l'occasion de по случай; au delà de отвъд; au milieu de посред; au prix de с цената на; conformément а съобразно с; grâce а благодарение на; jusqu'а до; par rapport а по отношение на; 19. loc. exclam. а d'autres! на други ги разправяй!; а moi! помогнете ми!; au feu! пожар!; au secours! помощ!; au voleur! дръжте крадеца!; aux armes! на оръжие! -
6 argile
f. (lat. argilla) 1. глина; argile réfractaire огнеупорна глина; 2. пръст, земя. Ќ argile blanche каолин. -
7 candidose
f. (du lat. candida "blanche") мед. кандидоза ( вид микоза). -
8 canne
f. (lat. canna "roseau") 1. тръстика, Arundo donax; canne а sucre захарна тръстика, Saccharum officinarum; 2. бастун, тояга; 3. право стебло на някои растения (бамбук и др.); 4. нар. крак; avoir des cannes de serin много слаби крака. Ќ canne blanche слепец; canne-épée бастун със скрита сабя в него; canne а pêche въдица. Ќ Hom. cane. -
9 colère
adj. et f. (lat. choler, gr. khôlê "bile" et fig. "colère") 1. гняв, ярост; se mettre en colère разгневявам се; colère froide, blanche гняв, който не се показва, не избухва; être en colère contre qqn. изпитвам гняв към някого; 2. adj. разг., ост. гневен, гневлив; 3. пристъп на гняв; avoir des colères terribles имам ужасни пристъпи на гняв. Ќ la colère céleste божият гняв; la colère des éléments бушуването на стихиите; la colère est mauvaise conseillère погов. гневът е лош съветник. Ќ Ant. calme, modération, douceur. -
10 épine
f. (lat. spina) 1. трън (на роза и др.); 2. трънесто растение; épine noire трънка; épine blanche (aubépine) глог; 3. прен. затруднение, неприятност; tirer une épine du pied de qqn. измъквам някого от затруднение. Ќ épine dorsale анат. гръбначен стълб; être sur des épines на тръни съм; un fagot d'épines неприятен, груб, агресивен човек; épine au pied повод за безпокойство; il n'y a pas de roses sans épines няма рози без бодли. -
11 fourmi
f. (lat. formica) мравка. Ќ fourmi blanche термит (вид тропическа мравка); avoir des fourmis изтръпнал ми е крак или ръка. -
12 gelée
f. (bas lat. gelata, de gelare "geler") 1. мраз, замръзване; 2. желе, пихтия. Ќ gelée blanche слана; gelée royale пчелно млечице. -
13 gélinotte
f. (a. fr. géline "poudre") зоол. дива кокошка, лещарка, Bonasia sylvestris. Ќ gélinotte d'Ecosse глухар; gélinotte blanche снежна яребица. -
14 glaise
f. (gaul. °gliso-, attesté par le lat. glisomarga "marne blanche") 1. глина; 2. adj. в съчет. terre glaise глинеста пръст. -
15 marquer
v. (de l'a. norm. merki "marqué") I. v.tr. 1. поставям знак, белег, отбелязвам, маркирам; marquer d'une croix отбелязвам с кръстче; 2. дамгосвам, жигосвам, оставям белег; 3. посочвам, показвам; le thermomètre marquait dix degrés au-dessous de zéro термометърът показваше десет градуса под нулата; 4. оставям следа; 5. прен. означавам, знак съм (за нещо); засвидетелствам, проявявам; marquer а qqn. sa reconnaissance засвидетелствам на някого признателността си; marquer son estime засвидетелствам уважение; 6. ост. давам наставления, наставлявам; 7. определям, фиксирам; 8. спорт. отбелязвам; marquer un but отбелязвам гол; 9. преследвам, наблюдавам, наглеждам (враг и др.); II. v.intr. 1. отличавам се, изпъквам; 2. изглеждам, показвам. Ќ être marqué par l'âge нося следите на годините, остарял съм; marquer le pas воен. марширувам на място; marquer mal имам лош изглед вид; marquer un but спорт. забивам, отбелязвам гол; être marqué а l'A имам големи заслуги; être marqué au B едноок, куц, сляп, кривоглед съм; être marqué du bon coin отличен, превъзходен; marquer (l'advesaire) а la culotte следвам неотлъчно играч (във футбола); marquer midi арго в ерекция съм; marquer d'une pierre blanche отбелязвам нещо забележително, така че да не бъде забравено; marquer (écrire, mettre) sur ses tablettes отбелязвам нещо, което не трябва да забравя да направя. -
16 nègre,
euse m., f. (esp. ou port. negro "noir") 1. негър; nègre, blanc, nègre,esse blanche негър с по-светла кожа; 2. adj. негърски, чернокож; art nègre,, musique nègre, негърско изкуство, негърска музика; 3. тъмнокафяв ( за цвят). Ќ vouloir blanchir un nègre, искам невъзможното; travailler comme un nègre, работя много; parler petit nègre, говоря лошо френски; un combat de nègre,s dans un tunnel събитие, което е станало в пълен мрак, тъмнина; faire comme le nègre, продължавам. -
17 nuit
f. (lat. nox, noctis) 1. нощ; nuit opaque тъмна нощ; nuit blanche безсънна нощ; nuits blanches бели нощи; bonne nuit! лека нощ! 2. мрак, тъма. Ќ la nuit des temps тъмното средновековие; la nuit porte conseil погов. утрото е по-мъдро от нощта; la nuit, tous les chats sont gris всичко си прилича нощем; всичко е еднакво, когато е тъмно. -
18 obier
m. (var. de aubier, а cause de la couleur blanche du bois) бот. черна калина, Viburnum opulus. -
19 oie
f. (bas lat. auca) 1. гъска; troupeau d'oies стадо гъски; engraisser des oies угоявам гъски; 2. разг. глупак, глупачка; oie blanche чиста, невинна девойка; bête comme une oie глупав като гъска. -
20 patte1
f. (d'un rad. gallo-romain patt-, d'o. gaul.) 1. лапа, крак (на животно); 2. разг. ръка; крак; 3. кука; скоба; patte1 d'attache кука за месо. Ќ faire patte1s de velours прибирам, скривам ноктите (за котка); прен. подмилквам се със скрита зла умисъл; graisser la patte1 а qqn. разг. подкупвам някого; marcher а quatre patte1s лазя; montrer patte1 blanche разг. давам знак, казвам паролата, за да мина; patte1s de mouche дребен, нечетлив почерк; patte1s d'araignée тънки пръсти; patte1s de lapin къси бакенбарди; retomber sur ses patte1s оставам невредим; tomber sous la patte1 de qqn. падам в лапите на някого; patte1 folle болен крак; avoir une patte1 folle куцам; une deux patte1s двутактов автомобил; être bas, court sur patte1s с къси крака съм; en avoir plein les patte1s изморен съм от дълго ходене; faire aux patte1s вкарвам в затвора; taper de la patte1 имам сексуален контакт (за мъж); se tirer les patte1s избягвам.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
blanche — [ blɑ̃ʃ ] n. f. • 1621; fém. de 1. blanc I ♦ 1 ♦ Note de musique qui vaut deux noires. La blanche est représentée par un ovale blanc muni d une queue ( ou ). Blanche pointée, valant trois noires. 2 ♦ Billard Bille blanche. II ♦ Femme de race… … Encyclopédie Universelle
Blanche — (franz. für „die Weiße“) ist ein weiblicher Vorname, siehe Blanche (Vorname) – dort auch Namensträgerinnen Blanche heißen: Blanche (Film), Film von Walerian Borowczyk (1971) die HMS Blanche (H47), Zerstörer der B Klasse der britischen Royal Navy… … Deutsch Wikipedia
BLANCHE (J.-É.) — BLANCHE JACQUES ÉMILE (1861 1942) Élève de Gervex et de Humbert, encouragé à ses débuts par Fantin Latour et par Manet, Blanche est très tôt marqué, comme artiste, par ses origines sociales (il est le fils du célèbre aliéniste Antoine Blanche) et … Encyclopédie Universelle
Blanche — f French and English: originally a nickname for a blonde, from blanche, feminine of Old French blanc white (of Germanic origin). It came to be associated with the notion of whiteness as indicating purity, and was introduced into England as a… … First names dictionary
Blanche — [blãːʃ], Jacques Émile, französischer Maler und Schriftsteller, * Paris 31. 1. 1861, ✝ Offranville (Département Seine Maritime) 30. 9. 1942; anfänglich von J. Whistler beeinflusst, malte in virtuoser Technik und in zart harmonischen Farben v. a … Universal-Lexikon
Blanche — fem. proper name, from Fr. Blanche, from O.Fr. blanc white, of Germanic origin (see BLANK (Cf. blank) (adj.)). A fairly popular name for girls born in the U.S. from about 1880 to 1900 … Etymology dictionary
Blanche — (fr., spr. Blangsch), Name, so v.w. Blanca … Pierer's Universal-Lexikon
Blanche — (spr. blāngsch ), August, schwed. Schriftsteller, geb. 17. Sept. 1811 in Stockholm, gest. 30. Nov. 1868, studierte in Upsala die Rechte, wendete sich aber bald der Literatur zu und hatte Glück mit ernstern Dramen, wie »Der Arzt« (1845) und… … Meyers Großes Konversations-Lexikon
Blanche — Blanche, Aug. Theod., schwed. Dichter, geb. 17. Sept. 1811 zu Stockholm, gest. das. 30. Nov. 1868; schrieb Lustspiele, Romane (meist auch deutsch) u.a … Kleines Konversations-Lexikon
Blanche — [blanch] n. [Fr, lit., white, fem. of blanc: see BLANK] a feminine name … English World dictionary
Blanche — Infobox Given Name Revised name = Blanche imagesize= caption= pronunciation= gender = meaning = region = origin = related names = footnotes = Blanche is a female name, meaning white (in its feminine form) in French (English and French: Blanche ;… … Wikipedia
