Перевод: с английского на болгарский

с болгарского на английский

abide

  • 1 abide

    {ə'baid}
    1. стоя, оставам, пребивавам
    2. чакам, очаквам, изчаквам
    to ABIDE one's time чакам/изчаквам удобен момент/случай, чакам да ми дойде времето
    3. to ABIDE by оставам верен на, държа на, придържам се към, съблюдавам, спазвам
    4. търпя, понасям, издържам (изпитание и пр.)
    * * *
    {ъ'baid} v (abode, abided {s'boud, a'baidid}) 1. стоя, остав
    * * *
    спазвам; съблюдавам; стоя; търпя; оставам; понасям; очаквам; пребивавам; издържам;
    * * *
    1. to abide by оставам верен на, държа на, придържам се към, съблюдавам, спазвам 2. to abide one's time чакам/изчаквам удобен момент/случай, чакам да ми дойде времето 3. стоя, оставам, пребивавам 4. търпя, понасям, издържам (изпитание и пр.) 5. чакам, очаквам, изчаквам
    * * *
    abide[ə´baid] v ( abode или abided[ə´boud, ə´baidid]) 1. понасям, издържам; толерирам; to \abide the test издържам изпитанието; I can not \abide не мога да издържа, няма да изтърпя; 2. оставам, устоявам; to \abide by приемам ( правилата), оставам верен на решението си; 3. очаквам, чакам, изчаквам; to \abide o.' s time изчаквам удобен момент, чакам да ми дойде времето.

    English-Bulgarian dictionary > abide

  • 2 abode

    {ə'boud}
    I. n жилище, дом, къща, местопребива-ване
    to take up one's ABODE with someone отивам да живея/заселвам се при някого
    place of ABODE постоянно мес-тожителство
    of/with no fixed ABODE без постоянно жи лище
    II. вж. abide
    * * *
    {ъ'boud} n жилище; дом, къща; местопребива-ване; to take up o.'(2) еж. abide.
    * * *
    дом; жилище; местопребиваване;
    * * *
    1. i. n жилище, дом, къща, местопребива-ване 2. ii. вж. abide 3. of/with no fixed abode без постоянно жи лище 4. place of abode постоянно мес-тожителство 5. to take up one's abode with someone отивам да живея/заселвам се при някого
    * * *
    abode[ə´boud] I n дом, къща, жилище, домашен кът, огнище (прен.), покрив (прен.); местопребиваване. II pt, pp от abide.

    English-Bulgarian dictionary > abode

  • 3 issue

    {'iʃu:}
    I. 1. издание, издаване, публикуване, пускане, тираж
    today's ISSUE днешният брой
    2. фин. емисия, отпускане (на заем и пр.)
    3. излизане, извиране, изтичане, оттичане, изливане
    4. изход, излаз, устие
    5. юр. потомство, потомък
    without ISSUE бездетен
    6. изход, резултат, край, последица, следствие
    to force the ISSUE налагам взимането на решение
    in the ISSUE в края на краищата, в последна сметка
    7. (спорен) въпрос, (предмет на) спор, разногласие
    ISSUE of fact юр. спор по фактическата страна на дело
    ISSUE of law юр. спор по тълкуването на закона
    the point/question at ISSUE спорният въпрос
    to be at ISSUE предмет съм на спор, поставен съм на обсъждане, не се съгласувам/схождам, противореча, в противоречие съм
    споря, в конфликт съм (with с)
    to bring an ISSUE to a close разрешавам въпрос
    to join/take ISSUE споря, влизам в спор (with с)
    to join ISSUE юр. приемам решение, предложено от противната страна, повдигам съвместно с някого спорен въпрос пред съда
    to make an ISSUE of something правя въпрос от нещо
    to put to the ISSUE поставям за окончателно обсъждане
    8. мед. отвърстие, отвор (за дренаж на рана и пр.), инцизия, (изтичаща кръв/гной от) разрез
    9. юр. добив, доход (от земя и пр.)
    10. прен. рожба, плод
    II. 1. издавам, пускам, публикувам, пускам в обръщение (пари и пр.)
    2. излизам, появявам се, изтичам
    извирам (from, out, forth)
    3. произхождам, произлизам, резултат съм (from)
    имам за резултат (in)
    4. изпускам, излъчвам (светлина, топлина, дим и пр.)
    5. отпускам, давам, снабдявам (и воен.)
    to ISSUE a soldier with a rifle, etc., to ISSUE a rifle, etc. to a soldier снабдявам войник с пушка и пр
    6. ост. юр. раждам се/произхождам от
    * * *
    {'ishu:} n 1. издание; издаване, публикуване, пускане; тираж; to(2) {'ishu:} v 1. издавам, пускам, публикувам; пускам в обръщени
    * * *
    тираж; резултат; отвърстие; потомство; последица; отпускам; появявам се; публикуване; произхождам; публикувам; пускам; емисия; излаз; издание; изход;
    * * *
    1. (спорен) въпрос, (предмет на) спор, разногласие 2. i. издание, издаване, публикуване, пускане, тираж 3. ii. издавам, пускам, публикувам, пускам в обръщение (пари и пр.) 4. in the issue в края на краищата, в последна сметка 5. issue of fact юр. спор по фактическата страна на дело 6. issue of law юр. спор по тълкуването на закона 7. the point/question at issue спорният въпрос 8. to be at issue предмет съм на спор, поставен съм на обсъждане, не се съгласувам/схождам, противореча, в противоречие съм 9. to bring an issue to a close разрешавам въпрос 10. to force the issue налагам взимането на решение 11. to issue a soldier with a rifle, etc., to issue a rifle, etc. to a soldier снабдявам войник с пушка и пр 12. to join issue юр. приемам решение, предложено от противната страна, повдигам съвместно с някого спорен въпрос пред съда 13. to join/take issue споря, влизам в спор (with с) 14. to make an issue of something правя въпрос от нещо 15. to put to the issue поставям за окончателно обсъждане 16. today's issue днешният брой 17. without issue бездетен 18. извирам (from, out, forth) 19. излизам, появявам се, изтичам 20. излизане, извиране, изтичане, оттичане, изливане 21. изпускам, излъчвам (светлина, топлина, дим и пр.) 22. изход, излаз, устие 23. изход, резултат, край, последица, следствие 24. имам за резултат (in) 25. мед. отвърстие, отвор (за дренаж на рана и пр.), инцизия, (изтичаща кръв/гной от) разрез 26. ост. юр. раждам се/произхождам от 27. отпускам, давам, снабдявам (и воен.) 28. прен. рожба, плод 29. произхождам, произлизам, резултат съм (from) 30. споря, в конфликт съм (with с) 31. фин. емисия, отпускане (на заем и пр.) 32. юр. добив, доход (от земя и пр.) 33. юр. потомство, потомък
    * * *
    issue[´iʃu:, isju:] I. n 1. (спорен) въпрос; предмет на спор; спор, разногласие, несъгласие; \issue of fact юрид. спор по същество; \issue of law юрид. спор относно (въпрос на) тълкуване (приложението) на закона; bread-and-butter ( pocket-book) \issue ам. актуален икономически проблем; to be at \issue бивам предмет на спор, бивам спорен (поставен на обсъждане); не се съгласувам, схождам (и за мнения, вкусове - with); противореча, в противоречие съм с (установената практика и пр.); споря, в конфликт съм; the point ( question) at \issue спорният въпрос, същината на въпроса; to bring an \issue to a close разрешавам въпрос; to join \issue 1) възразявам; споря; пристъпвам към борба, опълчвам се, противопоставям се (with s.o. on s.th.); 2) юрид. приемам решение, предложено от другата страна; повдигаме съвместно спорен въпрос пред съда; to make an \issue of s.th. правя нещо на въпрос; to raise an \issue повдигам въпрос; to ride off on a side \issue отплесвам се (отвличам се) от темата; to evade ( duck) the \issue извъртам, говоря уклончиво; to cloud ( confuse) the \issue говоря за второстепенни неща, отбягвайки главния въпрос; to take \issue with ( against) s.o. опълчвам се против някого; 2. издание, издаване, публикуване, пускане; тираж; 3. излизане; извиране; изтичане, оттичане, изливане; течността, която се излива; an \issue of blood кръвотечение, кръвоизлив; the whole \issue разг. всичко; 4. фин. емисия; отпускане (на заем и пр.); 5. изход, излаз; устие; отвърстие, отвор (за дренаж на рана и пр.); free \issue and entry свободно влизане и излизане; 6. потомство; потомък; without \issue бездетен; 7. изход, резултат, край; последица, следствие; in the \issue накрая, в последна сметка; to abide the \issue чакам крайния резултат; 8. мед. инцизия; 9. юрид. добив, доход (от земя и пр.); 10. юрид., ост. дело, процес; government \issue attr казионен; II. v 1. излизам, появявам се; изтичам; извирам ( from); 2. произхождам, произлизам от, резултат съм на ( from); 3. издавам, пускам, публикувам; to \issue an order издавам заповед; to \issue a statement правя изявление; 4. пускам в обращение (пари и пр.); 5. отпускам, давам; снабдявам; we were \issueed with a set of instructions дадоха ни (предоставиха ни) инструкции; 6. ост. или юрид. раждам се, произхождам (произлизам) от; 7. рядко завършвам, приключвам.

    English-Bulgarian dictionary > issue

См. также в других словарях:

  • Abide — A*bide , v. t. 1. To wait for; to be prepared for; to await; to watch for; as, I abide my time. I will abide the coming of my lord. Tennyson. [1913 Webster] Note: [[Obs.], with a personal object. [1913 Webster] Bonds and afflictions abide me.… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • Abide — A*bide , v. i. [imp. & p. p. {Abode}, formerly {Abid}; p. pr. & vb. n. {Abiding}.] [AS. [=a]b[=i]dan; pref. [=a] (cf. Goth. us , G. er , orig. meaning out) + b[=i]dan to bide. See {Bide}.] 1. To wait; to pause; to delay. [Obs.] Chaucer. [1913… …   The Collaborative International Dictionary of English

  • abide — vt abode or abid·ed, abid·ing: to accept without objection abide by: to act or behave in accordance with or in obedience to Merriam Webster’s Dictionary of Law. Merriam Webster. 1996 …   Law dictionary

  • abide — is now limited to two main meanings, and has lost many others over seven centuries of use along with several redundant inflections, including abode. The principal meaning ‘to bear, tolerate’ is now only used in negative contexts, usually with a… …   Modern English usage

  • abide — [v1] submit to, put up with accept, acknowledge, bear, bear with*, be big about*, concede, consent, defer, endure, hang in*, hang in there*, hang tough*, live with*, put up with*, receive, sit tight*, stand, stand for, stomach, suffer, swallow,… …   New thesaurus

  • abide — ► VERB 1) (abide by) accept or observe (a rule or decision). 2) informal tolerate: he could not abide conflict. 3) (of a feeling or memory) endure. 4) archaic live; dwell. ORIGIN Old English, wait ; related to BIDE(Cf. ↑ …   English terms dictionary

  • abide — (v.) O.E. abidan, gebidan remain, wait, delay, remain behind, from ge completive prefix (denoting onward motion; see A (Cf. a ) (1)) + bidan bide, remain, wait, dwell (see BIDE (Cf. bide)). Originally intransitive (with genitive of the object: we …   Etymology dictionary

  • abide by — (something) to accept or obey an arrangement, decision, or rule. It is a good thing that most drivers abide by the rules of the road …   New idioms dictionary

  • abide — [ə bīd′] vi. abode [ə bōd′] or abided, abiding [ME abiden < OE ābīdan < ā , intens. + bīdan, BIDE] 1. to stand fast; remain; go on being 2. Archaic to stay; reside ( in or at) vt. 1. to await …   English World dictionary

  • abide by — index accede (concede), adhere (maintain loyalty), comply, concede, conform, defer (yield in judgment), fulfill …   Law dictionary

  • abide — 1 *stay, wait, remain, tarry, linger Analogous words: dwell, *reside, live, sojourn, lodge: *stick, cleave, cling, adhere Antonyms: depart Contrasted words: *go, leave, quit: *move, remove, shift …   New Dictionary of Synonyms

Поделиться ссылкой на выделенное

Прямая ссылка:
… Нажмите правой клавишей мыши и выберите «Копировать ссылку»