-
1 Punic
{'pju:nik}
1. a ист. пунически, картагенски
PUNIC faith вероломство
2. n картагенски език* * *{'pju:nik} 1. а ист. пунически, картагенски; Ї Punic faith вероломс* * *1. a ист. пунически, картагенски 2. n картагенски език 3. punic faith вероломство* * *Punic[´pju:nik] I. adj ист. пунически, картагенски; \Punic faith вероломство, лукавство; II. n древнокартагенски език. -
2 faith
{feiθ}
1. вяра, доверие, опора
to have/put FAITH in имам доверие на/в
2. вяра, религия
3. честност, искреност, вярност
good FAITH добросъвестност, честни/добри намерения, преданост, вярност
in good FAITH честно, добросъвестно, искрено
bad FAITH измама, подлост, предателство, двуличие
in bad FAITH нечестно, неискрено, предателски
4. обещание, (дадена) дума
to give/pledge one's FAITH давам дума
to keep FAITH удържам думата си
to break FAITH нарушавам думата си
in FAITH, by my FAITH ост. богa ми! наистина!* * *{feid} n 1. вяра, доверие; опора; to have/put faith in имам доверие* * *честност; вяра;* * *1. bad faith измама, подлост, предателство, двуличие 2. good faith добросъвестност, честни/добри намерения, преданост, вярност 3. in bad faith нечестно, неискрено, предателски 4. in faith, by my faith ост. богa ми! наистина! 5. in good faith честно, добросъвестно, искрено 6. to break faith нарушавам думата си 7. to give/pledge one's faith давам дума 8. to have/put faith in имам доверие на/в 9. to keep faith удържам думата си 10. вяра, доверие, опора 11. вяра, религия 12. обещание, (дадена) дума 13. честност, искреност, вярност* * *faith[feiu] n 1. вяра, доверие; опора; to pin o.'s \faith to ( upon) вярвам сляпо (абсолютно) на; разчитам (осланям се) на; 2. вяра (религия); Reformed F. протестантство; 3. честност, искреност; good \faith добросъвестност; честност, честни (добри) намерения; преданост, вярност; in good \faith честно, искрено, чистосърдечно, добросъвестно; bad \faith измама, подлост, двуличие, предателство (u Punic \faith); недобросъвестност; in bad \faith неискрено, нечестно, предателски; 4. обещание, дадена дума; to give ( pledge, plight) o.'s \faith давам (честната си) дума; to keep \faith удържам думата си; to break ( violate) \faith нарушавам думата си; by my \faith! ост. наистина! вярно! Бога ми! • in \faith whereof в уверение на което.
См. также в других словарях:
punic — PÚNIC, Ă, punici, ce, adj. Care aparţine Cartaginei sau locuitorilor ei, privitor la Cartagina sau la locuitorii ei; cartaginez. ♢ Război punic = nume dat fiecăruia dintre cele trei războaie purtate de Roma antică împotriva Cartaginei. – Din lat … Dicționar Român
Punic — Pu nic, a. [L. Punicus pertaining to Carthage, or its inhabitants, fr. Poeni the Carthaginians.] [1913 Webster] 1. Of or pertaining to the ancient Carthaginians. [1913 Webster] 2. Characteristic of the ancient Carthaginians; faithless;… … The Collaborative International Dictionary of English
Punic — pertaining to Carthage, 1530s, from L. Punicus, earlier Poenicus Carthaginian, originally Phoenician (adj.), Carthage having been founded as a Phoenician colony, from Poenus (n.), from Gk. Phoinix Phoenician (see PHOENICIAN (Cf. Phoenician)).… … Etymology dictionary
Punic — [pyo͞o′nik] adj. [L Punicus, earlier Poenicus, Carthaginian, properly Phoenician < Poeni, the Carthaginians < Gr Phoinix, Phoenician] 1. of ancient Carthage or its people or culture 2. like or characteristic of the Carthaginians, regarded… … English World dictionary
Punic — The Punics, (from Latin pūnicus meaning Phoenician) were a group of Western Semitic speaking peoples originating from Carthage in North Africa who traced their origins to a group of Phoenician and Cypriot settlers, but also to North African… … Wikipedia
punic — adj. & n. adj. of or relating to ancient Carthage in N. Africa. n. the language of Carthage, related to Phoenician. Phrases and idioms: Punic faith treachery. Etymology: L Punicus, Poenicus f. Poenus f. Gk Phoinix Phoenician … Useful english dictionary
Punic — adj. & n. adj. of or relating to ancient Carthage in N. Africa. n. the language of Carthage, related to Phoenician. Phrases and idioms: Punic faith treachery. Etymology: L Punicus, Poenicus f. Poenus f. Gk Phoinix Phoenician … Useful english dictionary
Punic apple — noun (obsolete) The pomegranate • • • Main Entry: ↑Punic … Useful english dictionary
Punic faith — noun Treachery • • • Main Entry: ↑Punic … Useful english dictionary
Punic Wars — n. three wars between Rome and Carthage (264 241 B.C., 218 201 B.C., and 149 146 B.C. ), in which Rome was finally victorious … English World dictionary
Punic Wars — The Punic Wars were a series of three wars fought between Rome and Carthage between 264 and 146 BC [Chris Scarre, The Wars with Carthage, The Penguin Historical Atlas of Ancient Rome (London: Penguin Books, 1995), 24 25.] , and were probably the… … Wikipedia
