-
1 accréditer
v.tr. (de а et crédit) 1. дипл. акредитирам, упълномощавам някого (да представя държавата си в чужбина); 2. търг. давам, отпускам кредит; être accrédité auprès d'un banquier имам кредит при банкер; 3. accréditer qqch. правя вероятно, карам да се повтаря; accréditer un bruit разпространявам слух; потвърждавам слух; 4. ост. давам, създавам доверие, препоръчвам; accréditer qqn. препоръчвам някого; 5. s'accréditer разпространявам се ( за слух). -
2 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
3 ouïe
f. (de ouïr) 1. физиол. слух; avoir l'ouïe fine имам силно развит слух; а perte d'ouïe докъдето може да се чуе; 2. pl. хриле (у рибите); 3. pl. прорези (върху капака на автомобилен мотор); 4. pl. есове ( на цигулка). -
4 absolu,
e adj. (lat. absolutus) 1. абсолютен, безграничен, безусловен; quantité absolu,e абсолютна величина; pouvoir absolu, абсолютна власт; majorité absolu,e абсолютно мнозинство; plus-value absolu,e абсолютна принадена стойност; silence absolu, абсолютна тишина; avoir une justesse absolu,e de l'oreille имам абсолютен слух; alcool absolu, чист спирт; 2. идеален, съвършен; l'amour absolu, идеална любов; 3. властен, деспотичен; nature absolu,e властна натура; 4. грам. самостоятелен; proposition absolu,e самостоятелно изречение; emploi absolu, d'un verbe transitif употреба на преходен глагол без допълнение; 5. пълен, абсолютен; le zéro absolu, абсолютна нула; 6. m. абсолютното (онова, което съществува само по себе си и не зависи от нищо). Ќ dans l'absolu, без да се сравнява с нещо, без да се държи сметка за условията. Ќ Ant. limité, partiel; imparfait; libéral; relatif; contingent. -
5 air1
m. (lat. aer) 1. въздух; 2. рядко вятър; 3. pl. поет. въздух, небе; s'élever dans l'air1 издигам се в небето; 4. прен. отмосфера, обкръжение; 5. поле на действие, свобода, пространство; se donner de l'air1 освобождавам се от задължения. Ќ aller le nez en l'air1 разг. безделнича, гоня вятъра; au grand air1 на чист въздух; cela est dans l'air1 носи се слух за това; contes en l'air1 празни приказки; donner de l'air1 проветрявам; être en l'air1 вися във въздуха (без подкрепа съм); faire sauter en l'air1 вдигам във въздуха (при експлозия); mettre tout en l'air1 обръщам всичко с главата надолу; ministre de l'air1 министър на въздухоплаването; parler en l'air1 говоря лекомислено; paroles (promesses) en l'air1 празни думи (обещания); prendre l'air1 разхождам се (дишам чист въздух); toute la ville était en l'air1 целият град беше на крак; vivre de l'air1 du temps живея в голяма немотия (в оскъдица); libre comme l'air1 напълно свободен, без никакви ограничения; s'envoyer en l'air1 изпитвам сексуално удоволствие; faire de l'air1 заминавам, отдалечавам се; il ne manque pas d'air1 смел, безстрашен; tirer en l'air1 хваля се. -
6 amusie
f. (gr. amousia "manque d'harmonie") 1. мед. загуба на способността за пеене; 2. липса на музикален слух. -
7 audiofréquence
f. (de audio- et fréquence) техн. честота, която може да бъде възприета от човешкия слух (от 20 до 20 000 херца). -
8 audiophone
m. (de audio- et phone) слухово апаратче ( за хора с нарушен слух). -
9 audioprothésiste
m., f. (de audio- et prthésiste) специалист в изработката на протези за хората с нарушен слух. -
10 bruit
m. (lat. brugitum, p. p. de °brugere "bruire") 1. шум, врява, глъчка; faire du bruit вдигам шум; le bruit du vent шумът на вятъра; ne pas supporter le bruit не понасям шума; marcher saus bruit движа се безшумно; 2. прен. шум, мълва, слух; le bruit public обществената мълва; répandre, faire courir le bruit que разпространявам слуха, че; un faux bruit лъжлива новина; 3. ел., в съчет. bruit de fond смущение в радиосигнал, дължащо се на съпротивленията и транзисторите в електрическата верига. Ќ а grand bruit шумно; а petit bruit тихомълком; beaucoup de bruit pour rien погов. много шум за нищо. Ќ Ant. silence. -
11 circuler
v.intr. (du lat. circulus "cercle") 1. циркулирам, движа се; обикалям; le sang circule кръвта циркулира; les gens circulent хората се движат, преминават; circulez! движете се, движение!; 2. намирам се в обръщение; faire circuler пускам в обръщение; 3. прен. нося се ( за слух), разпрастранявам се. -
12 courir
v. (a remplacé l'a. fr. courre, lat. currere) I. v.intr. 1. тичам, бягам; 2. участвам в надбягване; courir daus une compétition d'athlétisme участвам като бегач в атлетическо състезание; 3. courir а хвърлям се, впускам се в; 4. нося се (за новини, слухове); un bruit court que носи се слух, че; 5. идвам, отивам някъде много бързо; 6. нося се (за вода, вятър); 7. простирам се; минавам (за път); II. v.tr. 1. преследвам, гоня; courir le lièvre гоня заек; 2. скитам се, обикалям; courir les rues скитам се из улиците courir le monde обикалям света; 3. тичам след някого, ухажвам; courir les femmes ухажвам жените; 4. излагам се на риск; courir un danger излагам се на опасност; 5. courir les honneurs прен. стремя се към почести; 6. участвам в надбягване; courir le cent-mètres участвам в надбягването на 100 метра. Ќ courir а toutes jambes бягам презглава; courir le risque рискувам; par les temps qui courent в днешно време; les gens courent а ce spectacle хората се тълпят на този спектакъл; tu peux toujours courir разг. можеш все така да се надяваш; courir au large отправям се в открито море (за кораб); l'intérêt court а partir d'aujourd'hui лихвата тече от днес; laisser courir изоставям нещо; courir les jupons тичам след жените; courir qqn. разг. досаждам на някого. -
13 démentir
v.tr. (de dé- et mentir) 1. опровергавам; démentir un bruit опровергавам слух; 2. изобличавам (в лъжа); 3. противореча; 4. не съвпадам; не отговарям; 5. лит. разочаровам, излъгвам надежда; se démentir преставам. Ќ Ant. appuyer, confirmer. -
14 diffuser
v.tr. (de diffus) 1. разсейвам, разпръсвам; излъчвам (вълни и др.); 2. прен. разпространявам (слух и др.); se diffuser разпръсквам се, разсейвам се, разпростирам се. Ќ Ant. concentrer. -
15 écouter
v.tr. (bas lat. ascultare, class. auscultare) 1. слушам; изслушвам; 2. прен. вслушвам се, покорявам се; n'écouter que soi-même само в себе си се вслушвам; 3. обръщам внимание, държа сметка за думите на; écouter les conseils d'un ami обръщам внимание на приятелските съвети; 4. подслушвам; s'écouter слушам се, изслушвам се; вслушвам се. Ќ n'écouter que d'une oreille слушам с половин ухо, разсеян съм; écouter de toutes ses oreilles целият съм в слух. -
16 fin,
e adj. (lat. finis "fin", pris adject.) 1. тънък, изтънчен, нежен, фин; lingerie fin,e фино бельо; arôme fin, фин, нежен аромат; 2. дребен, ситен; pluie fin,e ситен дъжд; 3. чист, висококачествен; or fin, чисто злато; 4. прен. тънък, проницателен; avoir l'oreille fin,e имам проницателен слух; esprit fin, проницателен ум; 5. изискан, изтънчен; 6. остър, наострен (за острие и др.); 7. ост. краен; последен; le fin, mot d'une histoire последната дума на дадена история; 8. adv. разг. напълно; fin, prêt напълно готово. Ќ avoir le nez fin, прозорлив съм; c'est une fin,e lame той е добър фехтовач; la fin,e fleur de най-качественото, най-отбраното; le fin, fond de la province дълбоката провинция; une fin,e gueule разг. гастроном, чревоугодник. Ќ Ant. gros, épais; grossier; sot, stupide. -
17 juste
adj. m. et adv. (lat. justus) 1. справедлив, прав; un homme juste справедлив човек; être juste pour, envers, а l'égard de qqn. справедлив съм към някого; il est juste de справедливо е да; 2. правилен, верен, точен; montre juste точен, верен часовник; l'addition est juste сметката е точна; l'heure juste точният час; très juste! много правилно, точно! avoir l'oreille juste имам верен слух; 3. основателен; de justes revendications основателни искания; 4. прекалено точен; тесен (за дрехи и др.); souliers justes тесни обувки; pantalon trop juste много тесен панталон; 5. който едва стига; repas trop juste pour deux personnes ядене, което едва стига за двама души; 6. m. справедлив човек; 7. m. праведник; 8. m. справедливото; 9. adv. правилно, вярно, точно; chanter juste пея вярно, правилно; raisonner juste разсъждавам правилно; deviner juste отгатвам точно; frapper juste удрям точно в целта; il est midi juste точно обяд е; juste au coin de la rue точно на ъгъла на улицата; c'est juste le contraire това е точно обратното; c'est juste правилно, вярно, точно така; 10. в последния момент; в количество, което едва стига; arriver bien juste пристигам точно в последния момент; calculer au plus juste пресмятам възможно най-точно; 11. loc. adv. au juste точно, всъщност; qu'est-ce que c'est au juste? всъщност, какво е това?; tout au juste нито повече, нито по-малко; comme de juste както се полага. Ќ convoler en justes noces женя се; женя се повторно; être dans le juste имам право; être un peu juste разг. не ми достигат парите. Ќ Ant. abusif, absurde, approximatif, arbitraire, déraisonnable, faux1, incorrect, inexact, inique, injuste, réprouvé. -
18 malentendant
m., f. (de mal3 et entendre) човек с намален слух. -
19 obtus,
e adj. (lat. obtusus "émoussé") 1. тъп; закръглен; 2. геом. тъп; angle obtus, тъп ъгъл; 3. тъп; тъпоумен; ouïe, vue obtus,e намален слух, зрение. -
20 on-dit
m.inv. (de on et dit) клюка, мълва, слух.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
слух — слух, а … Русский орфографический словарь
слух — слух/ … Морфемно-орфографический словарь
слух — сущ., м., употр. часто Морфология: (нет) чего? слуха и слуху, чему? слуху, (вижу) что? слух, чем? слухом, о чём? о слухе; мн. что? слухи, (нет) чего? слухов, чему? слухам, (вижу) что? слухи, чем? слухами, о чём? о слухах восприятие органами… … Толковый словарь Дмитриева
СЛУХ — муж. одно из пяти чувств, коим распознаются звуки; орудие его ухо. Слух тупой, тонкий. У глухих и безухих животных слух заменяется чувством сотрясения. Идти на слух, искать по слуху. | Музыкальное ухо, внутренее чувство, постигающее взаимный… … Толковый словарь Даля
слух — слуха, м. 1. только ед. Одно из пяти внешних чувств, дающее возможность воспринимать звуки, способность слышать. Ухо – орган слуха. Острый слух. «До слуха его долетел хриплый крик.» Тургенев. «Желаю славы я, чтоб именем моим твой слух был поражен … Толковый словарь Ушакова
слух — а; м. 1. только ед. Одно из пяти внешних чувств, дающее возможность воспринимать звуки; способность слышать. Острый с. Чуткий с. Слух слабеет у кого л. Потерять с. (стать глухим). Насторожить с. (прислушаться). Коснуться чьего л. слуха (стать… … Энциклопедический словарь
слух — См. весть, известие, чувство ни слуху ни духу, по слухам... Словарь русских синонимов и сходных по смыслу выражений. под. ред. Н. Абрамова, М.: Русские словари, 1999. слух весть, молва, слушок; толки; известие, чувство; музыкальность, сообщение,… … Словарь синонимов
СЛУХ — СЛУХ. Устройство и функция слухового органа см. Ухо, Среднее ухо, Внутреннее ухо, Кортиев орган. О проводящих путях и центрах см. Слуховые пути, центры. Звуковые колебания окружающей среды доходят до периферического слухового рецептора гл. обр.… … Большая медицинская энциклопедия
СЛУХ — СЛУХ. Человек воспринимает внешний мир, общается с окружающей действительностью посредством органов чувств, гл. обр. благодаря зрению (см.) и слуху. Наши уши обладают способностью распознавать близость или дальность источников звуков и… … Краткая энциклопедия домашнего хозяйства
слух — способность воспринимать звуки и ориентироваться по ним во внешней среде посредством анализатора слухового. Отражение процессов внешнего мира в системе слуховой происходит в форме образа звукового, в коем можно выделить три параметра: 1)… … Большая психологическая энциклопедия
СЛУХ — способность организма человека и животных воспринимать звуки. С. есть у мн. насекомых, всех позвоночных и наиб, развит у млекопитающих. У большинства позвоночных звуковые колебания, проходя через ушную раковину и наружный слуховой проход… … Биологический энциклопедический словарь
