обръщ

{'felou}
1. другар, компанъон, събрат, колега, съученик, съучастник
2. еш (и прен.), равен (по качества)
3. разг. човек (и безл.), момче
old FELLOW обръщ. драги, приятелю
4. тип, субект, простак
5. член на научно дружество, аспирант
член нa преподавателското тяло на някои университети
6. ам. приятел, гадже

* * *

{'felou} n 1. другар, компаньон; събрат; колега; съученик; съу

* * *

човек; субект; съучастник; специализант; събрат; приятел; другар; компаньон;

* * *

* * *

fellow[´felou] I. n 1. другар; компаньон; събрат; колега; съученик; съучастник; \fellow student състудент(ка); \fellow sufferer другар по съдба (в страданието); to be hail-\fellow-well-met with s.o. в другарски (интимни) отношения съм с някого; stone dead hath no \fellow мъртвите не говорят, мъртвите пазят тайна; 2. равен (по качества), еш; the \fellow of a glove (stocking etc.) еш на ръкавица (чорап и пр.), другата ръкавица (чорап) (от чифт); 3. човек (обикн. от по-долна класа); грубиян, простак; 4. разг. човек (и безл.); тип, субект; \fellow a has to eat човек трябва да се храни; a queer \fellow странен човек (тип), особняк, чудак; old \fellow приятелю, драги; young \fellow-me-lad 1) пренебр. младежо, млади човече; 2) лекомислен младеж; these editor \fellows тези (типове) редактори; why can't you let a \fellow alone защо не ме оставиш на мира, защо не оставяш човека на мира; защо не ми се махнеш от главата; 5. член на преподавателското тяло на университетски колеж; стипендиант, който се занимава с научна работа; член на научно дружество; F. of the Royal Society (F.R.S.) член на кралското научно дружество; 6. ам. разг. приятел, симпатяга; II. v намирам еша на (ръкавица и пр.).

вж. dear

* * *

= dear.

* * *

* * *

dearie[´diəri] обръщ. скъпи, мили, душичко (често иронично).

{lædi}
вж. lad

* * *

{ladi} lad 1.

* * *

хлапе;

* * *

* * *

laddie[´lædi] n хлапак, хлапе; обръщ. моето момче, синко.

{vɔlt'fa:s}
1. n фр. волтфас
2. прен. пълен обрат, обръщане на 180

* * *

{vъlt' fa:s} n фр. 1. волтфас; 2. прен. пълен обрат, обръщ

* * *

* * *

volte-face[´vɔlt´fa:s] n фр. 1. воен. волтфас, внезапно обръщане с лице към преследващия неприятел; 2. внезапна смяна на мнение, линия на поведение и пр.