-
1 malheur
m. (de mal2 et heur) 1. нещастие, беда, злополука; porter malheur нося нещастие; s'attirer un malheur навличам си беда; un malheur ne vient jamais seul погов. едно нещастие никога не идва само; 2. пакост, нещо лошо; 3. loc. adv. par malheur за нещастие, за зла участ; 4. loc. prép. pour le malheur de за нещастието на. Ќ а qqch. malheur est bon всяко зло за добро; malheur а vous! interj. тежко ви! горко ви! par malheur за нещастие; de malheur злощастен; avoir le malheur de имам нещастието да; faire le malheur de qqn. правя нещастен някого, правя живота му мъчен; jouer de malheur постоянно не ми върви; parle (parlez) pas de malheur в никакъв случай, съвсем не; le grand malheur ирон. голяма работа! Ќ Ant. bonheur, béatitude, heur. -
2 infortune
f. (lat. infortunium) 1. лит. нещастие, беда; tomber dans l'infortune изпадам в нещастие; frère d'infortune другар по нещастие; 2. pl. злополучие. Ќ Ant. bonheur, prospérité, félicité, fortune. -
3 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
4 abîme
m. (lat. chrét. abyssus) 1. пропаст, бездна; 2. прен. пропаст; être sur le bord de l'abîme вървя (съм) по ръба на пропастта; 3. безкрайност; 4. опасна ситуация, разорение; 5. abîme de голямо количество от нещо ( неприятно). Ќ abîme de malheur голямо нещастие; course а l'abîme опасно развитие, което предвещава катастрофален край; creuser un abîme (entre, sous) създавам разлика, поставям препятствие; l'abîme appelle l'abîme погов. едно зло никога не идва само. -
5 adversité
f. (lat. ecclés. adversitas) лит. злополучие, зла съдба, неволя, нещастие. Ќ Ant. bonheur, chance, prospérité. -
6 affliger
v.tr. (lat. affligere "frapper, abattre") 1. лит. сполетявам (за нещастие); умъртвявам, измъчвам; affliger son corps измъчвам тялото си; 2. наскърбявам силно, натъжавам, огорчавам. Ќ Ant. consoler, réconforter, réjouir. -
7 apporter
v.tr. (lat. apportare) 1. нося, донасям, принасям; 2. представям, полагам; apporter de l'attention, soin полагам внимание, грижи; 3. вземам; apporter des précautions вземам предпазни мерки; 4. ставам причина за, допринасям за. Ќ apporter remède а un malheur поправям нещастие. Ќ Ant. emporter, enlever, remporter, retirer. -
8 augure
m. (lat. augur) 1. гадател, авгур; 2. гадателство, предсказване; предзнаменование. Ќ c'est un oiseau de bon (de mauvais) augure човек, който носи щастие ( нещастие). -
9 avatar
m. (sanscr. avâtara "descente") 1. превъплъщение (в индийската религия); 2. неодобр. преобразования, превратности, промени; 3. прен. нещастие, беда. -
10 beau
пред гласна и нямо h bel (pl. beaux), belle adj. (lat. bellus "joli") 1. хубав, красив; прекрасен; une belle femme хубава жена; un bel enfant хубаво дете; belle musique хубава музика; elle est belle тя е красива; beau comme un camion шег. много красив; 2. прекрасен, възхитителен, голям; un beau talent възхитителен талант; une belle peur голям, силен страх; une belle fortune голямо богатство; 3. славен, благороден; un beau combat славна битка; 4. добър, щастлив, благоприятен; une belle santé добро здраве; 5. добре облечен, елегантен; une belle dame елегантна жена; 6. ласкателен, измамлив; de belles promesses измамливи обещания; 7. добър, хубав (за време); un beau temps хубаво време; le baromètre est au beau барометърът показва хубаво време; 8. при обръщение в ж. р. мила, любезна; ma belle amie скъпа приятелко; 9. m. хубавото, красивото: le culte du beau култът към красивото; 10. belle f. разг. красавица, хубавица; 11. m., f. ост. конте, кокетка; 12. f. belle благоприятен случай; 13. f. belle игра, с която се определя кой от двамата противници печели (при равен резултат); 14. предмети с добро качество; n'acheter que du beau купувам само качествени стоки; 15. adv. много; il a dû beau attendre той трябваше много да чака; 16. loc.adv. bel et bien разг. реално, напълно, съвсем; de plus belle разг. все повече и повече; 17. loc.verb. avoir beau (+ inf.) напразно; il fait beau (+ inf.) удобно е да, уместно е да. Ќ après la pluie le beau temps погов. след всяка скръб идва и радост; il fait beau времето е хубаво; il fera beau voir ще бъде чудно, интересно да се види; l'éhapper belle разг. щастливо се избавям (отървавам) от някакво нещастие; le beau monde висшето общество; les beaux jours част от годината, когато времето е хубаво; младост; le temps se met au beau времето се оправя; se faire beau (belle) разг. докарвам се, контя се; un bel esprit умен и духовит, остроумен човек; un beau jour някога, един ден; il y a beau temps de cela много време изтече оттогава; en dire de belles говоря глупости; j'en apprends de belles научавам ужасни неща; faire le beau стоя на задните си крака (за куче); "La Belle au bois dormant" "Спящата красавица" (заглавие на приказка от Ш. Перо); se faire la belle избягвам. Ќ Ant. laid, vilain, affreux, hideux; mauvais, médiocre. -
11 calamité
f. (lat. calamitas) 1. голяма беда, бедствие; 2. лично нещастие; 3. разг. досада, напаст. Ќ Ant. bonheur; benédiction, félicité. -
12 catastrophe
f. (lat. catastropha, gr. katastrophê "bouleversement") 1. катастрофа, злополука, голямо нещастие; 2. развръзка на трагедия; 3. много несръчен човек; 4. много немирно дете. Ќ en catastrophe на риск, като рискувам всичко; atterrir en catastrophe кацам на риск ( за да избегна катастрофа). Ќ Ant. bonheur, chance, succès. -
13 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
14 disgrâce
f. (it. disgrazia) 1. немилост; tomber en disgrâce падам в немилост пред някого; 2. разш. нещастие, зла съдба; 3. лит. непохватност, несръчност, недодяланост, тромавост. Ќ Ant. faveur, grâce, beauté. -
15 dommage
m. (de dam) 1. щета, вреда, пакост; 2. нещастие. Ќ Ant. avantage, bénéfice, profit, bien, bonheur. -
16 foudre1
f. (lat. fulgur "éclair") 1. мълния, гръм; 2. силен гняв; 3. pl. отлъчване от църквата. Ќ coup de foudre1 ост. голямо нещастие; внезапно влюбване; un foudre1 de guerre пълководец, спечелил многобройни победи; un foudre1 d'éloquence голям оратор. -
17 infélicité
f. (lat. infelicitas) лит. несрета, нещастие. -
18 malédiction
f. (lat. maledictio "médisance") 1. проклинане, проклятие, клетва; 2. разш. нещастие, фаталност, проклятие; Ќ malédiction ! interj. ост. проклятие! Ќ Ant. bonheur; bénédiction. -
19 malencontreusement
adv. (de malencontreux) злополучно, по нещастие, по зла участ. -
20 malheureusement
adv. (de malheureux) за нещастие, за съжаление. Ќ Ant. heureusement.
- 1
- 2
См. также в других словарях:
нещастие — същ. злощастие, злополучие, злочестина, беда, бедствие, напаст, злина, зло, неволя, покруса, трагедия, катаклизъм същ. катастрофа, злополука, инцидент, акцидент същ. страдание същ. болка, мъка, гибел същ. скръб същ. недъг … Български синонимен речник
голямо нещастие — словосъч. катастрофа, внезапно бедствие, беда … Български синонимен речник
озлобление — нещастие; гняв … Църковнославянски речник
беда — същ. неволя, нещастие, бедствие, злощастие, злополучие, злочестина, тегло, теглило, изпитание, изпития, злина, зло, напаст, гибел, поразия, злополука, опасност, премеждие същ. катастрофа същ. болка, мъка същ. скръб същ. внезапно бедствие, голямо… … Български синонимен речник
катастрофа — същ. злополука, нещастен случай същ. крушение, катаклизъм, разруха, гибел, злощастие, злочестина, бедствие, бич, беда, съсипия, погром, провала същ. банкрут, фалит, крах същ. нещастие, зло същ. внезапно бедствие, голямо нещастие същ … Български синонимен речник
Максим Грек — знаменитый деятель русского просвещения. Род., по предположениям, ок. 1480 г. в Арте (в Албании), в семье высокопоставленной и образованной. Еще юношей М. для довершения образования отправился в Италию, где занимался изучением древних языков,… … Большая биографическая энциклопедия
группа — ы, ж. groupe m., нем. Gruppe <, ит. gruppo. 1. иск. Несколько фигур (лиц, предметов), составляющих композиционно единое целое. Сл. 18. Посредине ниш в которой группа ввиде великолепной женщины стремя гениями. 1765. МАХ 102. Мирон работник… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
дирекция — и, ж. direction f., нем. Direction, пол. direkcyia <лат. directio. 1. Надзор, управление, распоряжение. Сл. 18. Перемены в землях от Всевышней дирекции зависят. 1710. // ПСЗ 4 519. В Коллегии не имеют Президенты особливаго труда, или… … Исторический словарь галлицизмов русского языка
куртизан — а, м. courtisan m. 1. Придворный, царедворец. Сл. 18. Карактер куртизана наблюдать. АВ 1 478. Здешние куртизаны все исчезли, и я уже в Могилеве двора не вижу. АВ 24 144. | перен. <Коцебу> из чилса прилежнейших Кртизанов Талии. Корифей 2 173 … Исторический словарь галлицизмов русского языка
акцидент — същ. инцидент, случка същ. нещастие, злощастие, премеждие, катастрофа … Български синонимен речник
бедствие — същ. беда, зло, нещастие, злочестина, злощастие, напаст, поразия, гибел, съсипия, катастрофа, злополука, изпития, изпитание същ. болка, мъка, неволя същ. страдание същ. бич същ. злополучие същ. скръб, недъг … Български синонимен речник
