-
1 consumer
v.tr. (lat. consumere "détruire") 1. лит. консумирам, изразходвам; изгарям, изхарчва; прахосвам, разпилявам; consumer l'argent de qqn. изхарчвам, прахосвам парите на някого; 2. лит. изтощавам, разяждам, правя да линее, да чезне, да крее; 3. изгарям, унищожавам чрез огън; le feu a consumé un quartier огънят унищожи един квартал; se consumer изразходвам се, пропилявам се, разсипвам се, изтощавам се, линея, крея; изгарям; le cigare se consume lentement пурата изгаря бавно; il se consume de douleur той линее от мъка. Ќ Ant. fortifier; conserver, entretenir; éteindre. -
2 incommodité
f. (lat. incommoditas) 1. лит. неудобство, безпокойство; смущение; притеснение; 2. ост. леко неразположение; 3. лит. непрактичност, липса на комфорт. Ќ Ant. commodité, confort; agrément, facilité. -
3 intemporel,
le adj. (de in- et temporel) 1. лит. неограничен по време, вечен; 2. лит. нематериален. -
4 onde
f. (lat. unda "eau courante") 1. вълнЂ; 2. лит. море; вода; voguer sur l'onde пътувам, плавам по море; 3. архит. вълнообразно украшение; 4. физ. вълнЂ; longueur d'onde дължина на вълнЂта; ondes courtes къси вълни; ondes moyennes средни вълни; ondes longues, grandes ondes дълги вълни; ondes électromagnétiques електромагнитни вълни; 5. прен., лит. вълнЂ; ondes de colère вълни от гняв. Ќ les ondes разг. радио. -
5 pastoral,
e, aux adj. (lat. pastoralis, de pastor) 1. овчарски, пастирски; 2. селски; 3. лит. пасторален; 4. църк. който се отнася до духовен пастир; епископски; 5. f. лит., муз. пасторала; 6. m. пасторален стил, жанр. -
6 reste
m. (subst. verb. de rester) 1. остатък от сума, ресто; 2. следа, известно малко количество; des restes de verdure следа, слаби остатъци от зеленина; on voyait dans ses yeux un reste de colère в очите му личеше следа от гняв; 3. останало, остатък, останала част; le reste de la vie остатъкът от живота; le reste du temps през останалата част от времето; ne t'occipe pas du reste не се занимавай с останалото; avoir de beaux restes все още съм красив; 4. мат. остатък; 5. последен представител; cette aristocratie, reste des familles autrefois nobles тази аристокрация, която е последен представител на някога благородни фамилии; 6. остатъци (от храна); 7. останки, отломки; 8. лит. тленни останки, прах; 9. loc. adv. de reste повече, отколкото трябва, доста; du reste, au reste лит. впрочем; 10. останалите хора. Ќ être (demeurer) en reste avec qqn. длъжник съм на някого; donner son reste а qqn. уволнявам някого, като му давам остатъка от заплатата, която му дължа; et le reste и така нататък. -
7 romantique
adj. (angl. romantic, de romance "roman", jusqu'а l'emploi de novel, au XVIIIe s.) 1. ост. романтичен, мечтателен; 2. ост. изпълнен с романтика, дивен; 3. лит. романтичен; 4. m., f. лит. романтик, писател романтик. Ќ Ant. classique; réaliste. -
8 vagabond,
e adj. et n. (bas lat. vagabundus, de vagari "errer") 1. лит. скитнически, номадски; 2. непостоянен; променлив, безпътен; безцелен; humeur vagabond,e непостоянно настроение; 3. m., f. скитник, клошар, бродяга; 4. m., f. лит. човек, който пътува много, скита се из цял свят. Ќ vagabond, sans feu ni lieu бездомник, бродяга. -
9 vexateur,
trice adj. et n. (lat. vexator, oris) 1. лит. притеснителен, притесняващ; потиснически, потискащ; измъчващ; 2. m., f. лит. мъчител, потисник. -
10 -métrie
(съставна част на сложни думи) със значение "мярка, измерване". métrique adj. (lat. metricus) 1. метрически; метричен; système -métrie метрическа система; 2. f. лит. метрика ( наука за размера на стиховете). -
11 abhorrer
v.tr. (lat. abhorrere) лит. отвращавам се, мразя, ненавиждам. Ќ Ant. adorer. -
12 abîmer
v.tr. (de abîme) 1. ост. хвърлям в пропаст; 2. ост. разорявам; 3. повреждам, унищожавам; abîmer un livre повреждам книга; 4. нар. abîmer qqn. наранявам някого (с удар); s'abîmer v. pron. 1. лит. хвърлям се в нещо ( като в пропаст), потопявам се; s'abîmer dans la douleur потопявам се в скръб; 2. повреждам се, развалям вида на нещо; sa robe s'est abîmée видът на роклята Ј се развали ( измачка се). -
13 abjectement
adv. (de abject) лит. отвратително, низко, долно. -
14 abluer
-
15 aboi
m. (de aboyer) 1. ост., лит. лаене; 2. pl. тежко положение на дивеч, обграден от кучета; serf aux abois елен, притиснат от кучета; прен. aux abois в безнадеждна ситуация; aux derniers abois в крайна степен; в крайно безнадеждна ситуация. -
16 abominer
v.tr. (lat. abominare) лит. отвращавам се, гнуся се. -
17 abouchement
m. (de aboucher) 1. ост., лит. свиждане, среща; 2. съединяване, свързване (на проводи, тръби); 3. мед. съединяване на два кръвоносни съда. -
18 aboutissant
m. (p.prés. de aboutir) 1. в израза les tenants et les aboutissants d'une affaire подробностите на някоя работа; 2. лит. достигане, окончателен резултат; c'est l'aboutissant d'un travail séculaire това е резултатът от вековен труд. -
19 aboyer
v.intr. (lat. pop. °abbaudiare, de baudari) 1. джафкам, лая; 2. прен., лит. викам срещу някого, обиждам го; aboyer contre qqn. викам по някого; 3. разг. разгласявам; aboyer la nouvelle разгласявам новината. Ќ des chiens aboient, la caravane passe кучетата си лаят, керванът си върви; chien qui aboie ne mord pas куче, което лае, не хапе. -
20 abrutir
v.tr. (de а et brute) 1. ост., лит. оскотявам, деградирам; 2. оглупявам, затъпявам.
См. также в других словарях:
лит. — лит. лит ведение литературоведение лит. Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с. лит ведение Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника,… … Словарь сокращений и аббревиатур
ЛИТ — лаборатория импульсной техники техн. ЛИТ Ленинградский индустриальный техникум образование и наука, Санкт Петербург, техн. ЛИ ЛИТ Литинститут Литературный институт имени А. М. Горького … Словарь сокращений и аббревиатур
Лит — может означать: Литы слой полусвободного населения у германских племен франков и саксов (у лангобардов им соответствовали альдии, у англо саксов лэты). Литовский лит денежная единица Литвы. Лит (город в Германии) город в… … Википедия
ЛИТ — ЛИТ, лита, муж. (литовское litas). Денежная единица в Литве. Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
лит… — (неол.). Сокращение, употр. в новых сложных словах в знач. литературный, литература, напр. литфонд, литфак (литературный факультет). Главлит (Главное управление по делам литературы и издательств). Толковый словарь Ушакова. Д.Н. Ушаков. 1935 1940 … Толковый словарь Ушакова
ЛИТ — а; м. [литов. lit] В Литве: основная денежная единица; денежный знак этого достоинства. * * * ЛИТ ЛИТ, денежная единица Литвы, равная 100 центам. Введен в качестве национальной валюты 25 июня 1993 … Энциклопедический словарь
Лит — денежная единица Литвы, содержит 100 центов. См. также: Денежные единицы Финансовый словарь Финам … Финансовый словарь
...лит — (гр. lithos камень) вторая составная часть сложных слов, обозначающая: относящийся к камню, напр.: палеолит. Новый словарь иностранных слов. by EdwART, , 2009. ...лит ( … Словарь иностранных слов русского языка
лит. д. — лит. д. литературные данные лит. д. литейное дело Словарь: С. Фадеев. Словарь сокращений современного русского языка. С. Пб.: Политехника, 1997. 527 с … Словарь сокращений и аббревиатур
Лит — денежная единица Литовской республики, равная 100 центам. Словарь бизнес терминов. Академик.ру. 2001 … Словарь бизнес-терминов
...ЛИТ — ЛИТ, часть сложных слов, означающая: 1) (от греческого lithos камень) относящийся к камню, подобный камню (например, палеолит, лакколит); 2) (от греческого lytos разлагаемый, растворимый) продукт растворения, разложения (например, электролит) … Современная энциклопедия
