-
1 confidence
• доверие• увереност -
2 Vertrauen n
доверие {ср} -
3 trust
{trʌst}
I. 1. доверие, вяра, упование, доверчивост, надежда
to have/place/put one's TRUST in доверявам се/уповавам се на, имам пълно доверие в
to take on TRUST вземам/приемам на доверие/вяра
breach of TRUST злоупотреба с доверие
2. отговорност
3. увереност
4. търг. кредит
5. дълг, завет
6. юр. попечителство (на имущество), опека
to hold in TRUST юр. съхранявам/управлявам временно
to leave in TRUST завещавам под попечителство
TRUST fund/money фонд/пари, поставени под попечителство
TRUST territory територия под опека
7. ост. съхраняване, управляване (на имущество)
8. ик. обединение, тръст
II. 1. доверявам се/имам доверие/вярвам на
2. поверявам на грижите на
3. надявам се/уповавам се/разчитам на, сигурен съм в
I couldn't TRUST myself to speak не смеех да заговоря
you TRUST your memory too much прекалено разчиташ на паметта си
the man can't be TRUSTed не можем да сме сигурни в този човек* * *{tr^st} n 1. доверие, вяра; упование; доверчивост; надежда; to (2) {tr^st} v 1. доверявам се/имам доверие/вярвам на; 2.поверяв* * *тръст; увереност; уповавам се; упование; опека; попечителство; вяра; вярвам; доверяване; доверявам (се); кредит; надежда; надявам се;* * *1. breach of trust злоупотреба с доверие 2. i couldn't trust myself to speak не смеех да заговоря 3. i. доверие, вяра, упование, доверчивост, надежда 4. ii. доверявам се/имам доверие/вярвам на 5. the man can't be trusted не можем да сме сигурни в този човек 6. to have/place/put one's trust in доверявам се/уповавам се на, имам пълно доверие в 7. to hold in trust юр. съхранявам/управлявам временно 8. to leave in trust завещавам под попечителство 9. to take on trust вземам/приемам на доверие/вяра 10. trust fund/money фонд/пари, поставени под попечителство 11. trust territory територия под опека 12. you trust your memory too much прекалено разчиташ на паметта си 13. дълг, завет 14. ик. обединение, тръст 15. надявам се/уповавам се/разчитам на, сигурен съм в 16. ост. съхраняване, управляване (на имущество) 17. отговорност 18. поверявам на грижите на 19. търг. кредит 20. увереност 21. юр. попечителство (на имущество), опека* * *trust[trʌst] I. n 1. доверие, вяра; доверчивост; to have ( put, repose) \trust in доверявам се на, имам доверие в; to take on \trust вземам на доверие (вяра, кредит); breach of \trust злоупотреба с доверие; to be in a position of \trust на отговорно място съм; 2. надежда, упование; увереност; 3. търг. кредит; to supply goods on \trust отпускам стока на кредит; 4. завет, дълг; отговорност, задължение; to desert o.'s \trust изневерявам на дълга си; a position of \trust отговорен пост; 5. попечителство (на имущество); доверителна собственост; опека; пари, поставени под попечителство (и \trust fund); \trust corporation корпорация, учредена да действа като попечител; \trust instrument акт за учредяване на доверителна собственост; \trust power правомощия по силата на доверителната собственост; \trust territory територия под опека; to leave in \trust завещавам под попечителство; 6. ост. съхранение; управляване (на имущество); 7. икон. тръст; обединение; 8. (и \trust hospital) болница, субсидирана директно от правителството (а не от общината); II. v 1. доверявам се (на), вярвам (на), поверявам (на); a man not to be \trusted човек, на когото не може да се вярва; I could not \trust myself to speak не смеех да проговоря, страхувах се да говоря; not to \trust s.o. out of o.'s sight не смея да изпусна някого от очи; 2. поверявам, давам, доверявам; 3. надявам се (на), уповавам се (на, в); 4. отпускам кредит. -
4 confidence
{'kɔnfidəns}
1. доверие, вяра
to place/put/repose one's (every) CONFIDENCE in имам (пълна) вяра в някого, оказвам някому (пълно) доверие
wellplaced CONFIDENCE оправдано доверие
2. увереност, сигурност, самонадеяност, твърдост, смелост
3. доверяване, поверяване (главно в изрази)
to be in someone's CONFIDENCE споделям/знам тайните на някого, някой ми поверява тайните си
to take someone into one's CONFIDENCE поверявам някому нещо, споделям нещо с някого
in (strict) CONFIDENCE под (строга) тайна, (строго) поверително
4. тайна, нещо поверително
guilty of repeating a CONFIDENCE виновен, че e издал поверена тайна* * *{'kъnfidъns} n 1. доверие, вяра; to place/put/repose o.'s* * *упование; увереност; вяра; доверие; доверяване;* * *1. guilty of repeating a confidence виновен, че e издал поверена тайна 2. in (strict) confidence под (строга) тайна, (строго) поверително 3. to be in someone's confidence споделям/знам тайните на някого, някой ми поверява тайните си 4. to place/put/repose one's (every) confidence in имам (пълна) вяра в някого, оказвам някому (пълно) доверие 5. to take someone into one's confidence поверявам някому нещо, споделям нещо с някого 6. wellplaced confidence оправдано доверие 7. доверие, вяра 8. доверяване, поверяване (главно в изрази) 9. тайна, нещо поверително 10. увереност, сигурност, самонадеяност, твърдост, смелост* * *confidence[´kɔnfidəns] n 1. доверие, вяра; to put ( repose) o.'s \confidence in s.o. имам вяра в някого; the \confidence placed in me доверието, което ми се оказва; well-placed \confidence оправдано доверие; to misplace o.'s \confidence доверявам се на човек, който не заслужава доверие; to worm o.s. into s.o.'s \confidence спечелвам изкусно доверието на някого, влизам под кожата на някого; a vote of \confidence полит. гласуване (вот) на доверие; to receive a vote of ( of no) \confidence полит. получавам вот на доверие (недоверие); motion of no \confidence полит. предложение да не се гласува доверие; 2. увереност, сигурност; самонадеяност, самоувереност; with \confidence уверено; to gain \confidence събирам смелост (кураж); 3. доверяване, поверяване (главно в изрази); to be in s.o.'s \confidence споделям (знам) тайните на някого, някой ми поверява тайните си; to take s.o. into o.'s \confidence поверявам нещо на някого, споделям нещо с някого; in ( strict) \confidence под (строга) тайна, (строго) поверително, конфиденциално; 4. тайна, нещо поверително, конфиденциално. -
5 credit
{'kredit}
I. 1. вяра, доверие
to give CREDIT to вярвам на
to lend CREDIT to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.)
2. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име
to have CREDIT with someone имам влияние пред някого
3. уважение, признание, похвала, чест, заслуга
to give someone CREDIT for something признавам някому заслуга за нещо
I gave him CREDIT for more sense мислех го за по-умен
to take CREDIT to oneself приписвам си заслуга
to take no CREDIT for не се хваля с, не търся похвала за
be it said/it must be said to his CREDIT that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че
that is all to his CREDIT, it does him CREDIT, it reflects CREDIT on him прави му чест
to be a CREDIT to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр
4. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив
on CREDIT на кредит/вересия
long CREDIT дългосрочен кредит
letter of CREDIT кредитно писмо
to pay a sum to someone's CREDIT плащам сума на нечия сметка
his CREDIT is good той се ползува с доверие, има добро име
how much have I to my CREDIT? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си)
5. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.)
6. обик. рl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и CREDIT titles)
II. 1. вярвам (на), приемам като достоверен
2. приписвам
to CREDIT someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество
to CREDIT an invention to someone приписвам на някого изобретение
he has been wrongly CREDITed with this discovery това откритие погрешно се приписва на него
3. фин. to CREDIT a sum to someone, to CREDIT someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого* * *{'kredit} n 1. вяра, доверие; to give credit to вярвам на; to lend(2) {'kredit} v 1. вярвам (на), приемам като достоверен; 2. пр* * *чест; актив; вяра; вярвам; влияние; дълг; доверие; кредит;* * *1. be it said/it must be said to his credit that прави му чест, че, в негова полза трябва да кажем, че 2. he has been wrongly credited with this discovery това откритие погрешно се приписва на него 3. his credit is good той се ползува с доверие, има добро име 4. how much have i to my credit? c каква сума разполагам? колко пари имам (в сметката си) 5. i gave him credit for more sense мислех го за по-умен 6. i. вяра, доверие 7. ii. вярвам (на), приемам като достоверен 8. letter of credit кредитно писмо 9. long credit дългосрочен кредит 10. on credit на кредит/вересия 11. that is all to his credit, it does him credit, it reflects credit on him прави му чест 12. to be a credit to one's family/school, etc. чест/гордост съм за семейството/училището си и пр 13. to credit an invention to someone приписвам на някого изобретение 14. to credit someone with a quality вярвам, че някой има дадено качество 15. to give credit to вярвам на 16. to give someone credit for something признавам някому заслуга за нещо 17. to have credit with someone имам влияние пред някого 18. to lend credit to правя да изглежда достоверен/правдоподобен, потвърждавам (слух и пр.) 19. to pay a sum to someone's credit плащам сума на нечия сметка 20. to take credit to oneself приписвам си заслуга 21. to take no credit for не се хваля с, не търся похвала за 22. ам. удостоверение за завършен курс (в училище и пр.) 23. доверие, влияние, уважение, престиж, добро име 24. обик. pl кино, телев. имена на участвуващи във филм/предаване (и credit titles) 25. приписвам 26. уважение, признание, похвала, чест, заслуга 27. фин. to credit a sum to someone, to credit someone with a sum вписвам сума към кредитната страна/прихода на нечия сметка, кредитирам сума на някого 28. фин. кредит, дълг, сума, записана на кредит, дясна/кредитна страна на счетоводна книга, актив* * *credit[´kredit] I. n 1. търг. кредит; дълг; сума, записана на приход; дясната (кредитната) страна на счетоводна книга; актив; in \credit с положителен баланс (за сметка); on \credit на кредит, на вересия; long \credit дългосрочен кредит; letter of \credit кредитно писмо; to pay a sum to s.o.'s \credit внасям (плащам) сума на сметка на някого; his \credit is good той се ползва с доверие, има добър кредит; to have many achievements to o.'s \credit имам (отбелязал съм) много постижения; 2. уважение, признание; похвала, чест; заслуга; he got all the \credit for the discovery откритието беше признато за изцяло негова заслуга; to take \credit for ( doing) s.th. приписвам си заслуга за (че съм направил нещо); to acquit o.s. with \credit оправдавам доверие с чест; be it said ( it must be said) to his \credit за негова чест трябва да се каже; that is all to his \credit, it does him \credit, it reflects \credit on him това му прави чест; he is a \credit to his family той е чест за семейството си; 3. вяра, доверие; to give \credit вярвам на; to gain \credit спечелвам доверие, започват да ми вярват; 4. доверие, влияние, уважение; престиж, авторитет, добро име; a man of highest \credit човек с много добро име; to have \credit with s.o. имам влияние над някого; 5. бюджетна дванадесетинка; 6. удостоверение за завършен курс в учебно заведение; 7. pl (и \credit titles) списък с имената на актьорите, на директора и на снимачния екип на филм, телевизионна програма и др.; II. v 1. фин.: to \credit a sum to s.o., to \credit s.o. with a sum кредитирам сума на някого (някого със сума); вписвам сума към кредитната страна (прихода) на сметката на някого; 2. приписвам; to \credit s.o. with an achievement вярвам (мисля, смятам), че някой е постигнал нещо; they are \crediting science with power it does not possess приписват на науката власт, която тя не притежава; 3. вярвам, приемам за достоверен. -
6 faith
{feiθ}
1. вяра, доверие, опора
to have/put FAITH in имам доверие на/в
2. вяра, религия
3. честност, искреност, вярност
good FAITH добросъвестност, честни/добри намерения, преданост, вярност
in good FAITH честно, добросъвестно, искрено
bad FAITH измама, подлост, предателство, двуличие
in bad FAITH нечестно, неискрено, предателски
4. обещание, (дадена) дума
to give/pledge one's FAITH давам дума
to keep FAITH удържам думата си
to break FAITH нарушавам думата си
in FAITH, by my FAITH ост. богa ми! наистина!* * *{feid} n 1. вяра, доверие; опора; to have/put faith in имам доверие* * *честност; вяра;* * *1. bad faith измама, подлост, предателство, двуличие 2. good faith добросъвестност, честни/добри намерения, преданост, вярност 3. in bad faith нечестно, неискрено, предателски 4. in faith, by my faith ост. богa ми! наистина! 5. in good faith честно, добросъвестно, искрено 6. to break faith нарушавам думата си 7. to give/pledge one's faith давам дума 8. to have/put faith in имам доверие на/в 9. to keep faith удържам думата си 10. вяра, доверие, опора 11. вяра, религия 12. обещание, (дадена) дума 13. честност, искреност, вярност* * *faith[feiu] n 1. вяра, доверие; опора; to pin o.'s \faith to ( upon) вярвам сляпо (абсолютно) на; разчитам (осланям се) на; 2. вяра (религия); Reformed F. протестантство; 3. честност, искреност; good \faith добросъвестност; честност, честни (добри) намерения; преданост, вярност; in good \faith честно, искрено, чистосърдечно, добросъвестно; bad \faith измама, подлост, двуличие, предателство (u Punic \faith); недобросъвестност; in bad \faith неискрено, нечестно, предателски; 4. обещание, дадена дума; to give ( pledge, plight) o.'s \faith давам (честната си) дума; to keep \faith удържам думата си; to break ( violate) \faith нарушавам думата си; by my \faith! ост. наистина! вярно! Бога ми! • in \faith whereof в уверение на което. -
7 credence
{'kri:dəns}
1. вяра, доверие
to give/attach CREDENCE to вярвам на
letter of CREDENCE препоръчително писмо
pl акредитивни писма
2. църк. масичка, на която се слага причастието (и CREDENCE table)
3. бюфет в ренесансов стил* * *{'kri:dъns} n 1. вяра, доверие; to give/attach credence to вярвам н* * *вяра; доверие;* * *1. letter of credence препоръчително писмо 2. pl акредитивни писма 3. to give/attach credence to вярвам на 4. бюфет в ренесансов стил 5. вяра, доверие 6. църк. масичка, на която се слага причастието (и credence table)* * * -
8 fiduciary
{fi'dju:ʃəri}
I. 1. доверен, поверен
2. основан на доверие, чиято стойност се гради върху общественото доверие
II. n довереник, доверено лице* * *{fi'dju:shъri} I. a 1. доверен; поверен; 2. основан на довер* * *довереник; доверен;* * *1. i. доверен, поверен 2. ii. n довереник, доверено лице 3. основан на доверие, чиято стойност се гради върху общественото доверие* * * -
9 confiance
f. (du lat. confidentia, d'apr. l'a. fr. fiance "foi") 1. вяра, доверие; avoir confiance en qqn. имам доверие в някого; avoir confiance dans les médecins имам доверие в лекарите; abus de confiance злоупотреба с доверие; vote de confiance вот на доверие; 2. прен. увереност, сигурност, смелост; manquer de confiance en soi нямам увереност в себе си. Ќ acheter de confiance купувам на доверие (на вяра); en toute confiance смело; homme de confiance доверен човек; personne de confiance благонадеждно лице. Ќ Ant. défiance, méfiance; anxiété, crainte, doute, suspicion. -
10 belief
{bi'li:f}
1. вяра, доверие (in)
2. мнение, убеждение
to the best of my BELIEF по мое мнение/дълбоко убеждение, доколкото знам, струва ми се, според мен
3. рел. вярване, вяра, религия* * *{bi'li:f} n 1. вяра, доверие (in); 2. мнение, убеждение; to th* * *убеждение; вярване; вяра; доверие;* * *1. to the best of my belief по мое мнение/дълбоко убеждение, доколкото знам, струва ми се, според мен 2. вяра, доверие (in) 3. мнение, убеждение 4. рел. вярване, вяра, религия* * *belief[bi´li:f] n 1. вяра, доверие, упование, надежда (in); 2. убеждение, мнение, възглед, разбиране, съвет; contrary to popular \belief обратно на общоприетото мнение; to do s.th. in the \belief that правя нещо с убеждението (обикн. погрешно), че; it staggers \belief разг. не е за вярване, трудно е да се повярва; to the best of o.'s \belief доколкото разбирам, доколкото ми е известно, доколкото знам; beyond \belief невероятно, не може да бъде, за чудене; 3. рел. вярване, вяра; вероизповедание, религия; the Christian \belief християнската религия. -
11 dependence
{di'pendəns}
n зависимост, подчинено/зависимо положение
издръжка (on, upon)
to live in DEPENDENCE не съм самостоятелен, живея на издръжка на друг, вяра, доверие
to place DEPENDENCE in/on someone имам вяра в някого, опора, упование, юр. очакване на решение, ам. наркомания* * *{di'pendъns} n зависимост; подчинено/зависимо положение; и* * *вяра; доверие; зависимост;* * *1. n зависимост, подчинено/зависимо положение 2. to live in dependence не съм самостоятелен, живея на издръжка на друг, вяра, доверие 3. to place dependence in/on someone имам вяра в някого, опора, упование, юр. очакване на решение, ам. наркомания 4. издръжка (on, upon)* * *dependence[di´pendəns] n 1. зависимост; подчинено (зависимо) положение; издръжка (on, upon); to live in \dependence не съм самостоятелен; живея на издръжка на друг; 2. вяра, доверие; to place \dependence in (on) s.o. имам доверие в някого; 3. рядко упование, опора; 4. юрид. очакване на разрешение. -
12 discredit
{dis'kredit}
I. 1. дискредитиране, загуба на доверие
to bring DISCREDIT on someone, to bring someone into DISCREDIT дискредитирам някого
2. съмнение
to throw DISCREDIT (on, upon) поставям под съмнение
to know something/nothing to someone's DISCREDIT знам нещо/не знам нищо лошо за някого/което говори зле за някого
II. 1. не вярвам, съмнявам се в, поставям под съмнение
2. злепоставям, компрометирам, дискредитирам, позоря* * *{dis'kredit} n 1. дискредитиране; загуба на доверие; to bri(2) {dis'kredit} v 1. не вярвам, съмнявам се в, поставям по* * *опорочавам; дискредитиране; дискредитирам; злепоставям; клеймя; компрометирам;* * *1. i. дискредитиране, загуба на доверие 2. ii. не вярвам, съмнявам се в, поставям под съмнение 3. to bring discredit on someone, to bring someone into discredit дискредитирам някого 4. to know something/nothing to someone's discredit знам нещо/не знам нищо лошо за някого/което говори зле за някого 5. to throw discredit (on, upon) поставям под съмнение 6. злепоставям, компрометирам, дискредитирам, позоря 7. съмнение* * *discredit[dis´kredit] I. n 1. дискредитиране, загуба на доверие; to bring \discredit on o.s., to fall into \discredit злепоставям се, излагам се, дискредитирам се, компрометирам се; 2. съмнение; to throw \discredit (up)on поставям под съмнение; II. v 1. не вярвам, съмнявам се в, поставям под съмнение; 2. дискредитирам, компрометирам, злепоставям; позоря. -
13 mistrust
{,mis'trʌst}
I. n недоверие, подозрение
II. v нямам доверие на/в, съмнявам се в, подозирам* * *{,mis'tr^st} n недоверие; подозрение.(2) {,mis'tr^st} v нямам доверие на/в; съмнявам се в; подози* * *съмнение; съмнявам се; недоверие;* * *1. i. n недоверие, подозрение 2. ii. v нямам доверие на/в, съмнявам се в, подозирам* * *mistrust[¸mis´trʌst] I. n недоверие; подозрение; II. v нямам доверие на (в), съмнявам се в, подозирам. -
14 mistrustful
{,mis'trʌstful}
a недоверчив, подозрителен
to be MISTRUSTFUL of нямам доверие в* * *{,mis'tr^stful} а недоверчив, подозрителен; to be mistrustful of ня* * *a недоверчив;mistrustful; а недоверчив, подозрителен; to be mistrustful of нямам доверие в.* * *1. a недоверчив, подозрителен 2. to be mistrustful of нямам доверие в* * *mistrustful[¸mis´trʌstful] adj недоверчив; подозрителен; to be \mistrustful of нямам доверие в; FONT face=Times_Deutsch◊ adv mistrustfully. -
15 reliance
{ri'laiəns}
1. доверие, упование, разчитане
to have/place RELIANCE on/in вярвам/разчитам/уповавам се на
2. опора, надежда, упование* * *{ri'laiъns} n 1. доверие, упование, разчитане; to have/place* * *упование;* * *1. to have/place reliance on/in вярвам/разчитам/уповавам се на 2. доверие, упование, разчитане 3. опора, надежда, упование* * *reliance[ri´laiəns] n 1. опора, надежда, упование; 2. доверие, упование; do not put too much \reliance on this не се уповавай много на това. -
16 reposal
{ri'pouzəl}
n упование, възлагане на надежда/доверие и пр* * *{ri'pouzъl} n упование, възлагане на надежда/ доверие и пр.* * *n упование, възлагане на надежда/доверие и пр* * *reposal[ri´pouzl] n 1. уповаване, възлагане на надежда, доверие и пр. (on, in); 2. спокойствие; отдих; покой; успокояване. -
17 trustworthy
{'trʌstwə:ði}
a заслужаващ доверие, на когото можеш да разчиташ, сигурен, солиден* * *{'tr^stwъ:i} а заслужаващ доверие; на когото можеш да ра* * *достоверен;* * *a заслужаващ доверие, на когото можеш да разчиташ, сигурен, солиден* * *trustworthy[´trʌst¸wə:ði] adj който заслужава доверие; сигурен; солиден, надежден; FONT face=Times_Deutsch◊ adv trustworthily. -
18 vote
{vout}
I. 1. глас, гласуване, гласоподаване, вот
the floating VOTE несигурните гласове
to cast a VOTE гласувам
to give/cast one's VOTE гласувам, давам гласа си (to, for за)
to put to the VOTE поставям на гласуване
to record one's VOTE участвувам в гласуване, гласувам, пущам бюлетина
one man one VOTE всеки има право само на един глас
to take a VOTE решавам (въпрос) чрез гласуване (on)
to take the VOTE пристъпвам към гласуване
2. право на гласуване/глас
3. (брой на) гласове
4. гласувано решение/кредит/сума и пр., вот
VOTE of confidence/nonconfidence вот на доверие/недоверие
5. избирателна бюлетина
6. избирател (и)
II. 1. гласувам (for/againt someone /something за/против някого/нещо)
2. гласувам (бюджет и пр.)
3. разг. признавам, обявявам, считам, смятам
the play was VOTEd a failure всички считаха пиесата за неуспешна
4. разг. правя предложение, предлагам
I VOTE that we all go for a walk предлагам всички да отидем да се разходим
vote down провалям, отхвърлям (предложение)
vote in избирам чрез гласуване
vote through провеждам (мероприятие) /прокарвам (закон и пр.) чрез гласуване* * *{vout} n 1. глас, гласуване, гласоподаване; вот; the floating vote (2) {vout} v 1. гласувам (for/againt s.o./s.th. за/против някого* * *решение; решавам; предлагам; признавам; право; вот; бюлетина; глас; гласуване; гласоподаване; гласувам;* * *1. (брой на) гласове 2. i vote that we all go for a walk предлагам всички да отидем да се разходим 3. i. глас, гласуване, гласоподаване, вот 4. ii. гласувам (for/againt someone /something за/против някого/нещо) 5. one man one vote всеки има право само на един глас 6. the floating vote несигурните гласове 7. the play was voted a failure всички считаха пиесата за неуспешна 8. to cast a vote гласувам 9. to give/cast one's vote гласувам, давам гласа си (to, for за) 10. to put to the vote поставям на гласуване 11. to record one's vote участвувам в гласуване, гласувам, пущам бюлетина 12. to take a vote решавам (въпрос) чрез гласуване (on) 13. to take the vote пристъпвам към гласуване 14. vote down провалям, отхвърлям (предложение) 15. vote in избирам чрез гласуване 16. vote of confidence/nonconfidence вот на доверие/недоверие 17. vote through провеждам (мероприятие) /прокарвам (закон и пр.) чрез гласуване 18. гласувам (бюджет и пр.) 19. гласувано решение/кредит/сума и пр., вот 20. избирател (и) 21. избирателна бюлетина 22. право на гласуване/глас 23. разг. правя предложение, предлагам 24. разг. признавам, обявявам, считам, смятам* * *vote [vout] I. n 1. глас, гласуване, гласоподаване, вот; close \vote почти равен брой гласове "за" и "против"; dissentient \vote глас против; the floating \votes несигурни гласове; plural \vote гласуване на един и същ човек в различни избирателни секции; secret ( open) \vote тайно (явно) гласуване; snap \vote бързо гласуване; straw \vote ам. предварително неофициално гласуване; a \vote of (no) confidence вот на (не)доверие; to cast a \vote гласувам, давам гласа си; to get out a ( the) \vote ам. осигурявам си дейното участие на свои поддръжници в гласуване; to give o.'s \vote давам гласа си, гласувам (to, for); to put to the \vote поставям на гласуване; to take a \vote решавам ( въпрос) чрез гласуване (on); to take the \vote пристъпвам към гласуване; 2. право на гласуване; 3. (брой на) гласове; 4. вот; решение; \vote of confidence ( nonconfidence) вот на доверие (недоверие); 5. избирателна бюлетина; 6. прен. гласоподавател, избирател; II. v 1. гласувам ( for, against); to \vote straight ам. гласувам за всичките кандидати на своята партия; 2. признавам (обявявам, смятам, считам) за; 3. разг. предлагам, внасям предложение ( that); 4. решавам; определям, постановявам, отсъждам; • to \vote with o.' s feet показвам подкрепата си ((не)одобрението си) с практически действия; -
19 affiance
{ə'faiəns}
1. v вричам, сгодявам, обричам (to)
2. n доверие (in, on), сгодяване* * *{ъ'faiъns} v сгодявам; обричам (to).* * *сгодяване; годеж;* * *1. n доверие (in, on), сгодяване 2. v вричам, сгодявам, обричам (to)* * *affiance[ə´faiəns] I. v сгодявам (се), обричам (се) (to); II. n ост. 1. обричане, оброк; годеж; 2. доверие, вяра (in, on). -
20 believe
{bi'li:v}
1. вярвам (на човек, думи и пр.)
2. вярвам, имам вяра/доверие, доверявам се (in в, на)
3. мисля, струва ми се, предполагам
I BELIEVE so струва ми се (че) да
I BELIEVE not мисля/струва ми се (че) не
4. убеден съм, че е добро/правилно/полезно
I BELIEVE in outdoor exercise убеден съм в полезността на движението на открито
believe it or not, would you BELIEVE it ако щеш вярвай, можеш ли да си представиш
to make-представям си, въобразявам си, давам си вид (че)* * *{bi'li:v} v 1. вярвам (на човек, думи и пр.); 2. вярвам, имам* * *вярвам; доверявам (се);* * *1. believe it or not, would you believe it ако щеш вярвай, можеш ли да си представиш 2. i believe in outdoor exercise убеден съм в полезността на движението на открито 3. i believe not мисля/струва ми се (че) не 4. i believe so струва ми се (че) да 5. to make-представям си, въобразявам си, давам си вид (че) 6. вярвам (на човек, думи и пр.) 7. вярвам, имам вяра/доверие, доверявам се (in в, на) 8. мисля, струва ми се, предполагам 9. убеден съм, че е добро/правилно/полезно* * *believe[bi´li:v] v 1. вярвам, доверявам се, уповавам се, разчитам; 2. мисля, предполагам, допускам, струва ми се; I \believe so вярвам, предполагам; I \believe not мисля, че не, едва ли; make \believe представям си, давам си вид; to \believe in 1) вярвам, имам доверие в; 2) придавам голямо значение на; I \believe in planning убеден съм в полезността на планирането; would you \believe it? можеш ли да повярваш? можеш ли да си представиш? it is absolutely amazing, \believe you me направо поразително, вярвай ми.
См. также в других словарях:
ДОВЕРИЕ — ДОВЕРИЕ, доверия, мн. нет, ср. (книжн.). Убежденность в чьей нибудь честности, порядочности; вера в искренность и добросовестность кого нибудь. Питать к кому нибудь доверие. Оказать доверие кому нибудь. Злоупотребить чьим нибудь доверием.… … Толковый словарь Ушакова
Доверие — Мистерия чувств * Воспоминание * Желание * Мечта * Наслаждение * Одиночество * Ожидание * Падение * Память * Победа * Поражение * Слава * Совесть * Страсть * Суеверие * Уважение * … Сводная энциклопедия афоризмов
доверие — Вера, кредит, уверенность. У меня к нему полное доверие. Вкрасться в доверие, влезть в душу. Так вкралась к мужику она, что ею только он и клялся и божился . Крыл. Он влез к нему в душу и, как хотел, так и вертел им . Григор. См. вера вкрасться в … Словарь синонимов
Доверие — Доверие ♦ Confiance Разновидность надежды, имеющей разумное основание и нацеленной не столько на будущее, сколько на настоящее, не столько на неведомое, сколько на хорошо знакомое, не столько на то, что от нас не зависит, сколько на то, что… … Философский словарь Спонвиля
ДОВЕРИЕ — (credibility) Степень достоверности политических заявлений, которые заслуживают доверия. Политические заявления представителей финансовых и налоговых органов заслуживают доверия только в том случае, если у людей есть основания верить, что данные… … Экономический словарь
доверие — ДОВЕРИЕ, разг. вера, устар. доверенность ДОВЕРЧИВОСТЬ, легковерие, легковерность ДОВЕРЧИВЫЙ, легковерный ДОВЕРЯТЬ/ДОВЕРИТЬ, вверять/вверить, сов. поверить ДОВЕРЯТЬСЯ/ДОВЕРИТЬСЯ, вверяться/ ввериться, надеяться/понадеяться,… … Словарь-тезаурус синонимов русской речи
ДОВЕРИЕ — ДОВЕРИЕ, я, ср. Уверенность в чьей н. добросовестности, искренности, в правильности чего н. Питать д. к кому н. Цифры, не внушающие доверия. Оказать д. кому н. Войти в д. Выйти из доверия. Терять чьё н. д. Пользоваться чьим н. доверием. Заслужить … Толковый словарь Ожегова
ДОВЕРИЕ — (credit) 1. Репутация и финансовое положение частного лица или организации. 2. Сумма денег, на которую коммерсант позволяет своему клиенту приобрести товар, не требуя немедленной оплаты. 3. Способность граждан приобретать товары на деньги,… … Словарь бизнес-терминов
ДОВЕРИЕ — (credit) 1. Репутация и финансовое положение частного лица или организации. 2. Сумма денег, на которую коммерсант позволяет своему клиенту приобрести товар, не требуя немедленной оплаты. 3. Способность граждан приобретать товары на деньги,… … Финансовый словарь
ДОВЕРИЕ — (credit) 1. Система поставки товаров и услуг в обмен на отсроченный, а не немедленный платеж. Кредит может предоставляться продавцом товаров, банком или финансовой компанией. Коммерческим называется кредит, предоставленный покупателю… … Экономический словарь
ДОВЕРИЕ — (англ. trust) согласно «Энц. словарю» Брокгауза и Эфрона, Д. это «психическое состояние, в силу которого мы полагаемся на к. л. мнение, кажущееся нам авторитетным, и потому отказываемся от самостоятельного исследования вопроса, могущего быть нами … Большая психологическая энциклопедия
