-
1 благородна
-
2 благородна душа
noble -
3 душа
sniff, scent(за куче. кон-гали се) muzzleхрътките душеха по дирите на the hounds followed the scent of.1 гл. choke, stifle, strangle2. (причинявам тежко дишане) choke, suffocate, smother; be suffocatedгняв го души he chokes/suffocates with angerкашлицата го души his cough is choking him3. прен. (потискам) oppressмизерията го души he lives in wretched poverty4. същ. (вътрешен живот) soul, heartолеква ми на душата feel a weight off o.'s mind, feel relievedтежи ми на душата be sick at heart, be heartsickстяга ми се душа та be/feel uneasy, be on tenterhooksроманът напълни душата ми the novel did my heart good/rejoiced my heart, I found satisfaction in the novel5. (вътрешни качества на човек) heart, feelings, spirit, mindблагородна душа a noble soul/heartдребни души mean souls, mean/low creaturesдуша човек a kindly soulтя е/има добра душа she is a kind/decent soul, ( простосьрдечна е) she is a simple soul6. (дъх, дихание) breath; breathingедва си поемам душата I can hardly breathe7. рел. soul, spirit8. (вдъхновител) soul, life, moving spirit; master mindтой беше душата на предприятието he was the moving spirit/the life and soul of the enterprise, ам. he was the live wire of the concern9. (човек) person, soul, peopleбяха десетина души they were about ten peopleхиляда души население a population of a thousand (souls/people)всичко, което ти душа поиска everything you could possibly want, all that your heart desiresвадя/изкарвам душата някому bother/harass/nag/plague/worry the life out of s.o., torment s.o.; pester s.o., chivy s.o., chivvy s.o.изсвири нещо за душата play s.th. for the soulкаквото ми е на душата, това ми е на устата have everything in the shop window, wear o.'s heart upon o.'s sleeve, speak o.'s mindдуша не ми е останала I am quite knocked up, I am dead beatдуша не ми остава от работа work o.s. to the boneдушата ми излезе от тичане I was dead beat with runningоще приживе бабата беше останала само едва душа even in her life the old woman was nothing but skin and boneи той носи душа he is a human being tooмъртви души dead soulsколкото ми душа иска to o.'s heart's contentдушо моя my dear/darling/loveдуша! (много хубаво) out of this world! lovely!* * *ду̀ша,гл., мин. св. деят. прич. ду̀шил sniff, scent; (за куче, кон гали се) muzzle; хрътките душеха по дирите на the hounds followed the scent of.——————гл., мин. св. деят. прич. душѝл 1. choke, stifle, strangle;2. ( причинявам тежко дишане) choke, suffocate, smother; be suffocated; гняв го души he chokes/suffocates with anger; кашлицата го души his cough is choking him;3. прен. ( потискам) oppress; мизерията го души he lives in wretched poverty.——————ж., -ѝ 1. ( вътрешен живот) soul, heart; олеква ми на \душаата feel a weight off o.’s mind, feel relieved; романът напълни \душаата ми the novel did my heart good/rejoiced my heart, I found satisfaction in the novel; стяга ми се \душаата be/feel uneasy, be on tenterhooks; тежи ми на \душаата be sick at heart, be heartsick; … тежи на \душаата ми … is weighing/lying on o.’s conscience;2. ( вътрешни качества на човек) heart, feelings, spirit, mind; благородна \душаа noble soul/heart; дребни \душаи mean souls, mean/low creatures; \душаа човек kindly soul; злобна \душаа evil soul; по \душаа by nature, at heart; deep down; тя е/има добра \душаа she is a kind/decent soul, ( простосърдечна е) she is a simple soul;4. рел. soul, spirit;5. ( вдъхновител) soul, life, moving spirit; master mind; той беше \душаата на предприятието he was the moving spirit/the life and soul of the enterprise, амер. he was the live wire of the concern;6. ( човек) person, soul, people; бяха десетина \душаи they were about ten people; жива \душаа няма there’s not a soul about; • вадя/изкарвам \душаата някому bother/harass/nag/plague/worry the life out of s.o., torment s.o.; pester s.o., chiv(v)y s.o.; run s.o. into the ground; влагам \душаата си в put o.’s heart and soul in; всичко, което ти \душаа поиска everything you could possibly want, all that your heart desires; давам \душаа за be mad/crazy about; revel in, wallow in; \душаа не ми е останала I am quite knocked up, I am dead beat; \душаа не ми остава от работа work o.s. to the bone; \душаата ми излезе от тичане I was dead beat with running; \душао моя my dear/darling/love; дълбоко в \душаата си in o.’s heart of hearts; и той носи \душаа he is a human being too; изгоря ми \душаата за/по my heart aches after, my heart is yearning/longing for; каквото ми е на \душаата, това ми е на устата have everything in the shop window, wear o.’s heart upon o.’s sleeve, speak o.’s mind; колкото ми \душаа иска to o.’s heart’s content; кривя си \душаата act/speak against o.’s conscience; мъртви \душаи dead souls; не ми е по \душаа my heart isn’t in it; не позволявам да ми вадят \душаата I refuse to be rushed; от \душаа, със цяла \душаа with all o.’s heart/soul; от дън \душаа from the bottom of o.’s heart; пея с \душаа sing with feeling/emotion/life.* * *choke: He душаs with anger. - Гняв го души.; heart ; nose ; nose about (за куче, кон); pneuma (гр.); psyche ; smother (подушвам); soul (като дух); stifle ; throttle (глаг.)* * *1. (вдъхновител) soul, life, moving spirit;master mind 2. (вътрешни качества на човек) heart, feelings, spirit, mind 3. (дъх, дихание) breath;breathing 4. (за куче. кон-гали се) muzzle 5. (причинявам тежко дишане) choke, suffocate, smother;be suffocated 6. (човек) person, soul, people 7... тежи на ДУШАта ми... is weighing/lying on o.'s conscience 8. 4 същ. (вътрешен живот) soul, heart 9. sniff, scent 10. ДУША не ми е останала I am quite knocked up, I am dead beat 11. ДУША не ми остава от работа work о. s. to the bone 12. ДУША човек a kindly soul 13. ДУША! (много хубаво) out of this world! lovely! 14. ДУШАта ми излезе от тичане I was dead beat with running 15. благородна ДУША a noble soul/heart 16. бяха десетина души they were about ten people 17. вадя/изкарвам ДУШАта някому bother/harass/nag/plague/worry the life out оf s.o., torment s.o.;pester s.o., chivy s.o., chivvy s.o. 18. влагам ДУШАта си в put o.'s heart and soul in 19. всичко, което ти ДУША поиска everything you could possibly want, all that your heart desires 20. гняв го души he chokes/suffocates with anger 21. давам ДУША за be mad/crazy about;revel in, wallow in 22. дребни души mean souls, mean/low creatures 23. душо моя my dear/darling/love 24. дълбоко в ДУШАта си in o.'s heart of hearts 25. едва си поемам ДУШАта I can hardly breathe 26. жива ДУША няма there's not a soul about 27. злобна ДУША an evil soul 28. и той носи ДУША he is a human being too 29. изгоря ми ДУШАта за/по my heart aches after, my heart is yearning/ longing for 30. изсвири нещо за ДУШАта play s.th. for the soul 31. каквото ми е на ДУШАта, това ми е на устата have everything in the shop window, wear o.'s heart upon o.'s sleeve, speak o.'s mind 32. кашлицата го души his cough is choking him 33. колкото ми ДУША иска to o.'s heart's content 34. кривя си ДУШАта вж. кривя 35. мизерията го души he lives in wretched poverty 36. мъртви души dead souls 37. олеква ми на ДУШАта feel a weight off o.'s mind, feel relieved 38. от ДУША, със цяла ДУША with all o.'s heart 39. от дън ДУША from the bottom of o.'s heart 40. още приживе бабата беше останала само едва ДУША even in her life the old woman was nothing but skin and bone 41. пo ДУША by nature 42. пея с ДУША sing with feeling/ emotion/life 43. прен. (потискам) oppress 44. рел. soul, spirit 45. романът напълни ДУШАта ми the novel did my heart good/rejoiced my heart, I found satisfaction in the novel 46. стяга ми се ДУША та be/feel uneasy, be on tenterhooks 47. тежи ми на ДУШАта be sick at heart, be heartsick 48. той беше ДУШАта на предприятието he was the moving spirit/the life and soul of the enterprise, ам. he was the live wire of the concern 49. тя е/има добра ДУША she is a kind/decent soul, (простосьрдечна е) she is a simple soul 50. хиляда души население a population of a thousand (souls/ people) 51. хрътките душеха по дирите на the hounds followed the scent of.1 гл. choke, stifle, strangle -
4 справа
I ж1) (робота, заняття) work, business2) (коло питань, сфера інтересів) affair, concern, businessторговельні справи — dealings, business
втручатися не в свою справу — to interfere in other people's affairs, to stick one's nose into smb.'s business
3) тк. одн. ( мета діяльності) cause4) ( діяння) deed, actчорна справа — dirty deed, crime, black deed
5) мн.справи покращуються — things are improving; фіг. the mercury is rising
6) ( питання) matter, pointлегка справа — easy matter, child's play
7) юр. caseпорушувати справу (проти кого-небудь) — to bring an action against smb., to take institute proceedings against smb.
8) канц. ( папка з документами) file, folder, dossier9) (спеціальність, професія) occupation; concernавтомобільна справа — motoring, automobile business
бухгалтерська справа — accountancy, accounting
10)як ваші справи? — how goes the world with you?, how are you getting on?
в чому справа? — what is the matter?; what's the game?; ( при скрутному становищі) what's the trouble?; (у суперечці, сварці) what's cooking?, what's the row?
не в цьому справа — that is not the question; it is not the case; that's not the point
справа в тому, що — the fact (the point, the question, the thing, the truth) is that
мати справу (з кимсь) — to deal ( with), to have dealings ( with)
II присл. див. праворучпропаща справа — bad job, a lost cause, hopeless undertaking
См. также в других словарях:
Аренский Антон Степанович — Аренский, Антон Степанович, русский композитор. Родился 30 июня 1861 года, в Новгороде. Умер 12 февраля 1906 года. Родители его отец, врач, любитель виолончелист, и мать, сестра известных писателей Потехиных, хорошая пианистка позаботились о… … Биографический словарь
Чернышевский Николай Гаврилович — Чернышевский (Николай Гаврилович) знаменитый писатель. Родился 12 июля 1828 г. в Саратове. Отец его, протоиерей Гавриил Иванович (1795 1861), был человек весьма замечательный. Большой ум, в связи с серьезной образованностью и знанием не только… … Биографический словарь
Лавров, Николай Владимирович — актер певец; сын мещанина, род. в 1802 г. в Ветлуге, ум. в 1840 г. Первоначально торговал лесом. В 1824 году поступил на сцену московского театра; он обладал сильным баритоном, обнаружил большие сценические способности и отличался не только как… … Большая биографическая энциклопедия
Чернышевский, Николай Гаврилович — — сын Гавриила Ивановича Ч., публицист и критик; род. 12 го июля 1828 г. в Саратове. Одаренный от природы отличными способностями, единственный сын своих родителей, Н. Г. был предметом усиленных забот и попечений всей семьи. Хотя и… … Большая биографическая энциклопедия
Серошевский, Вацлав — (Sieroszewski) выдающийся польский беллетрист и этнограф. Род. в 1858 г. По окончании гимназии занимался слесарной работой в ремесленной школе Варшавско Венской жел. дор. в Варшаве и за участие в рабочем движении был сослан в Сибирь (1878). Здесь … Большая биографическая энциклопедия
Russian Association of Girl Scouts — ( ru. Российская Ассоциация девочек скаутов, Rossiyskaya Assotsiatsiya Devochek Skautov ) is the national Guiding organization of Russia. Guiding in Russia started about 1910 within the Boy Scout groups and was disbanded in the 1920s. It was… … Wikipedia
Росси Эрнесто — (Ernesto Rossi) знаменитый итальянский трагик (1829 1896). Слушал лекции в пизанском университете и готовился к адвокатуре, но любовь к театру заставила его примкнуть сначала к странствующей труппе, потом к труппе актера Модены, в составе которой … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Серошевский Вацлав — (Sieroszewski) выдающийся польский беллетрист и этнограф. Род. в 1858 г. По окончании гимназии занимался слесарной работой в ремесл. школе Варшавско Венской ж. д. в Варшаве и за участие в рабочем движении был сослан в Сибирь (1878). Здесь С. стал … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Тизи — или Тизио (Бенвенуто Tisi, Tisio, 1481 1559), прозванный по месту своего рождения (городку Феррарской обл.) Гарофало итальянский живописец, учился сперва у Дом. Панетти в Ферраре, a потом у Боккаччо Боккаччини в Кремоне, но пробыл в мастерской… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Чернышевский — I (Николай Гаврилович) знаменитый писатель. Род. 12 июля 1828 г. в Саратове. Отец его, протоиерей Гавриил Иванович (1795 1861), был человек весьма замечательный. Большой ум, в связи с серьезной образованностью и знанием не только древних, но и… … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
Росси, Эрнесто — (Ernesto Rossi) знаменитый итальянский трагик (1829 1896). Слушал лекции в пизанском университете и готовился к адвокатуре, но любовь к театру заставила его примкнуть сначала к странствующей труппе, потом к труппе актера Модены, в составе которой … Энциклопедический словарь Ф.А. Брокгауза и И.А. Ефрона
