-
1 coup
m. (lat. pop. colpus, class. colaphus, gr. kolaphos) 1. удар; coup de pied ритник; coup de soleil слънчев удар; coup violent силен удар; se donner un coup contre un meuble удрям се в мебел; donner un coup удрям; coup de bâton удар с пръчка; coup sur les fesses удар по задника; coup bas удар под пояса (в бокса); coup d'épée удар със сабя; un coup au cњur прен. удар в сърцето; coup du sort удар на съдбата, нещастие; 2. звънтене, удряне; coup de gong звън на гонг; 3. изстрел, гърмеж; coup de canon топовен изстрел; tirer des coups de fusil стрелям с пушка; coup double лов. изстрел, който поваля едновременно две животни; 4. път; du premier coup от пръв път; encore un coup още веднъж; 5. loc. adv. а coup sûr несъмнено, сигурно; а coup de с помощта на; après coup много късно (след като му мине времето); а tous les coups, а tous coups всеки път; coup sur coup едно след друго, последователно; du coup веднага, изведнъж; разг. в последствие, вследствие на което; du même coup едновременно с това, същевременно; pour le coup колкото за това; tout а coup изведнъж, неочаквано; tout d'un coup изведнъж, на един път, наведнъж; au coup par coup едно след друго, последователно; sur le coup незабавно; 6. loc. prép. sous le coup de под напора на, под влиянието на; sur le coup de точно в ( за час). Ќ bon coup добър ход; coup d'air простудяване от течение; coup de bourse голяма печалба; coup de chapeau поздрав със сваляне на шапка; coup d'épingle остра, язвителна подигравка; coup d'essai пръв опит; coup d'Etat държавен преврат; coup de feu изстрел; coup de force насилие; coup de fortune превратност на съдбата; coup de foudre гръм; неочаквано събитие, гръм от ясно небе; внезапно влюбване; coup de frein внезапно забавяне, задържане; внезапна спирачка; coup de gueule нар. наругаване, псувня; coup de grâce последен смъртоносен удар; coup de grisou експлозия на газ гризу; coup de Jarnac удар, който е непредвиден, но честен; вероломен удар; coup de langue злословие; coup de l'étrier последна чашка (при изпращане); coup de main внезапна, неочаквана дръзка атака; coup de maître майсторски похват; coup de mer голяма вълна, която залива кораб; coup d'њil бърз поглед; coup de sang кръвоизлив; coup de téléphone (de fil) обаждане по телефона; coup de tête безразсъдна постъпка; coup de tonnerre гръм, трясък; coup de théвtre неочаквана промяна; coup de vent силен внезапен вятър; coup du ciel неочаквано (щастливо) събитие; coup dur тежко изпитание; coup monté предварително нагласена измама; c'est un coup d'épée dans l'eau това е безсмислена постъпка; donner un coup de brosse изчетквам набързо; donner un coup de balai измитам набързо; donner un coup de peigne сресвам; être aux cent coups не зная какво да правя (много съм разтревожен); faire les quatre cents coups водя разгулен, разпуснат живот; manquer son coup не успявам; mauvais coup престъпно дело; monter le coup а qqn. нар. мамя, залъгвам някого; sans coup férir без съпротива; tenir le coup устоявам, държа се здраво; tirer son coup разг. правя любов много набързо (за мъж); faire un coup double получавам двоен резултат с едно усилие; sur le coup de midi в 12 часа; към обяд; coup d'aile мах с крило; donner un coup de main (d'épaule, de pouce) а qqn. помагам на някого; en ficher un coup разг. работя здраво; coup de fer изглаждане набързо с ютия; coup de chien внезапна морска буря; coup de dés хвърляне на зарове; coup franc свободен удар (във футбола); boire un coup изпивам чаша; être dans le coup участвам в нещо; прен. в течение съм на нещо; в течение съм на това, което е модно; être hors du coup не съм засегнат от нещо, не се интересувам от нещо. Ќ Hom. cou, coût. -
2 affaire
f. (de а et faire) 1. работа; c'est mon affaire това е моя работа; c'est une autre affaire това е друга работа; 2. негат. трудна, опасна история, афера; c'est une affaire épineuse това е опасна афера; se tirer d'affaire отървавам се от неприятност; il veut étouffer l'affaire той иска да потули скандала; 3. юр. дело, процес; affaire civile гражданско дело; 4. дипломатически или военен конфликт; l'affaire d'Algérie алжирският конфликт; 5. търг. сделка, афера; faire une bonne affaire правя добра сделка; chiffre d'affaires оборот; 6. pl. неща, вещи, багаж; ranger ses affaires подреждам си нещата. Ќ lettre d'affaires делово писмо; affaire de goût въпрос на вкус; affaire d'honneur дуел; avoir affaire de ост. имам нужда от; avoir affaire а qqn. имам си работа с някого; Ministères des affaires étrangères Министерство на външните работи; chargé d'affaires шарже д'афер, управляващ легация; chacun sait ses affaires всеки знае себе си; parlons affaires maintanant да поговорим за работата; pousser l'affaire trop loin прекалявам; faire des affaires занимавам се с бизнес дела; faire son affaire правя това, което обичам и мога да правя; être hors d'affaire измъквам се от трудна ситуация; faire son affaire а qqn. отмъщавам на някого; убивам го; c'est toute une affaire това е сложна работа; des affaires d'or търговски и други сделки, при които се печели добре. -
3 circuit
m. (lat. circuitus, de circuire, circumire "faire le tour") 1. ост. обиколна окръжност; периметър; 2. кръгообразно движение; 3. път, предвиден за изминаване при надбягване, при който се завършва в точката на тръгване; 4. заобикаляне; 5. ел. ток; верига; 6. писта за автомобилни състезания; 7. играчка във вид на писта за автомобилни състезания; 8. дълъг и заплетен път, който трябва да се измине, за да се достигне до нещо; 9. система от тръби и резервоари за източване на течност; circuit d'alimentation система за захранване (с гориво, суровина); 10. оборот ( на капитали), движение на стоки и услуги. Ќ circuit touristique туристическа обиколка (по определен маршрут); en circuit fermé завръщайки се в началната си точка; в затворена система; circuit imprimé електрическа схема с печатна платка; circuit integré интегрална схема; circuit intégré numérique микропроцесор; être hors circuit прен. не съм в състояние да участвам в нещо; circuit de distribution d'un produit канал за разпространение на продукт. -
4 extase
f. (lat. ecclés. extasis ou ectasis, du gr. ecclés. extasis "action d'être hors de soi") 1. захлас, възторг, възторженост, екстаз; tomber en extase изпадам в захлас; 2. мед. унес, унесеност. -
5 forcené,
e adj. (p. p. de l'a. v. forsener "être hors de sens") 1. свиреп, бесен; вбесен; des cris forcené,s бесни викове; 2. m., f. свиреп човек. Ќ Ant. raisonnable, calme. -
6 page2
m. (probabl. gr. paidion latinisé) ист. паж. Ќ hardi, effronté comme un page2 прекалено дързък; être hors de page2 независим съм, свободен съм от всякаква опека; page2 fouetter qqn. (traiter qqn.) comme un наказвам сурово. -
7 service
m. (lat. servitium "esclavage") 1. служба; работа; être de service на работа съм; service d'ordre полицейска група, която осигурява обществения ред, дисциплина и др.; être au service de qqn. работя, служа при някого; service des relations publiques служба за връзки с обществеността; 2. служене, обслужване; le service est médiocre dans cet hôtel обслужването е посредствено в този хотел; 3. управление, служба, учреждение; отдел, отделение; бюро; services de transports транспортна служба; chef de service директор на учреждение; service de santé здравен пункт; service du contentieux правен отдел в предприятие; 4. персонал, състав; 5. воен. служба, повинност; faire son service отбивам военната си служба; 6. услуга, помощ, добрина; разположение; rendre service а qqn. правя услуга на някого; je suis а votre service на вашите услуги съм; 7. употреба; функциониране; mettre en service пускам в употреба; hors service излязъл извън употреба; service après-vente безплатен ремонт на електрически уреди (които са още в гаранция); следпродажбен сервиз; 8. ост. храна, ястия, които се сервират едновременно; 9. сервиз, прибор за хранене; service а liqueurs сервиз за ликьор; service de table покривка и кърпи за маса; un service de porcelaine порцеланов сервиз; 10. църк. служба; le service divin божествена служба, литургия; 11. спорт. с?рвис (при тенис, волейбол и др.); 12. сервиране, обслужване (на маса); 13. икон. сфера на услуги; sociétés de services фирми, които се занимават с услуги. Ќ être de service дежурен съм; rendre un mauvais service а qqn. правя мечешка услуга; être service-service стриктен съм, точен. -
8 classe
f. (lat. classis) 1. съсловие; класа; classe ouvrière работническа класа; classe dominante господстваща класа; classe laborieuse обикновеният народ, трудовата класа; la lutte des classes класовата борба; 2. класа, разред, степен; качество; établissement de première classe първокласно заведение; wagon de première classe вагон първа класа; avoir de la classe изискан съм, имам висока класа; hôtel hors classe хотел от изключителна класа; elle est très classe тя е много шик; 3. зоол. раздел, клас; classe des vertébrés клас на гръбначните; classe des mammifères клас на бозайниците; 4. учебен клас, паралелка; classe préparatoire подготвителен клас; passer dans la classe supérieure преминавам в по-горен клас; la petite classe най-малките ученици; 5. класна стая; 6. воен. набор, випуск; la classe de 1998 набор 1998 година; 7. класификационна група в статистиката; classes d'âge разделяне населението на групи според възрастта. Ќ faire la classe преподавам; la rentrée des classes начало на учебната година; classe de neige зимно училище (с уроци и спортуване в планината); classes vertes зелено училище (сред природата); être bon pour la classe разг. годен съм за военна служба; vive la classe! уволнение! (за войници); faire ses classes получавам военно обучение (за набор); прен. придобивам опит. -
9 état
m. (lat. status, de stare "se tenir debout") 1. състояние, положение; état de santé здравословно състояние; état d'âme душевно състояние; état de guerre военно положение; état de siège обсадно положение; être en état (hors d'état) de съм (не съм) в състояние да; mettre en état подготвям, приготвям; en tout état de cause при всяко положение, независимо как; винаги; état liquide, gazeux течно, газообразно състояние; 2. занятие, професия, звание; état militaire военна професия; 3. списък, формуляр; сметка, ведомост; état des lieux опис на помещенията; état signalitique данни (в паспорт); 4. обществено положение; état civil гражданско състояние; 5. щат на служещите; 6. донесения; 7. Etat държава; l'Etat bulgare българската държава; homme d'Etat държавен мъж, държавник; secret d'Etat държавна тайна; coup d'Etat държавен преврат; affaire d'Etat държавна работа; chef d'Etat държавен глава; dépenses d'Etat държавни разходи; biens de l'Etat държавни имоти; relations entre Etats дипломация; 8. народ, нация; grand, petit état голям, малък народ; 9. pl. ист. щати; les Etats généraux генерални щати; 10. съсловие; le Tiers Etat третото съсловие; 11. ост. форма на политическо управление; l'état démocratique демократично управление. Ќ état des choses обстоятелства, конюнктура; en état в състояние; en tout état de cause във всеки случай, както и да се предполага, каквото и да се случи. -
10 gond
m. (lat. gomphus "cheville" gr. gomphos) панта ( на врата). Ќ sortir (être mis, jeté hors) de ses gonds разг. излизам из търпение, кипвам. Ќ Hom. gon, gong. -
11 portée
f. (de porter) 1. предел; обсег; досегаемост; а portée de в обсега на; hors de portée вън от обсега; 2. воен. далекобойност; 3. котило; 4. техн. опорна повърхност; 5. муз. петолиние; 6. прен. разбираемост, достъпност; сила, важност, значение. Ќ être а portée de способен съм да. -
12 voix
f. (lat. vox, vocis) 1. глас; voix timbrée, voix sonore звънък глас; voix rauque дрезгав глас; élever la voix повишавам глас; tremblement de la voix трептене, треперене на гласа; voix de stentor мощен, оглушителен глас; voix sourde приглушен глас; voix enrouée прегракнал глас; voix de rogomme разг. пиянски глас; forcer sa voix насилвам гласа си (при пеене); chanter а pleine voix, de toute sa voix пея с пълен глас; а voix basse тихо, ниско; а voix haute високо, на висок глас; а mi-voix, а demi voix с половин глас; полугласно; voix hors champs глас зад кадър (в киното); 2. муз. партия, глас; а deux voix на два гласа; 3. звук; (на предмет или музикален инструмент); la voix du violon звукът на цигулката; 4. вик (на животно, на птица); donner de la voix лов. лая; прен. протестирам; 5. избирателен глас; mettre aux voix поставям на гласуване; donner sa voix гласувам; avoir voix consultative имам съвещателен глас; 6. ост. мнение, възглед, изразяване на позиция; 7. вътрешен глас, съвест; la voix de la raison гласът на разума; 8. грам. залог; voix active действителен залог; voix passive страдателен залог; voix moyenne среден залог. Ќ avoir voix au chapitre чува ми се думата; être en voix гласът ми е в добро състояние; entendre des voix имам слухови халюцинации; voix du peuple, voix de Dieu глас народен, глас божи tout d'une voix единодушно; de vive voix устно; couvrir la voix de qqn. говоря по-силно от някого.
См. также в других словарях:
Être hors d'état — ● Être hors d état être incapable de : Être hors d état de nuire ; être inutilisable … Encyclopédie Universelle
Être hors de cause — ● Être hors de cause ne pas être concerné ou échapper à tout soupçon ; n être pas en question : Pour ce vol vous êtes hors de cause … Encyclopédie Universelle
Être hors de saison — ● Être hors de saison être inopportun, hors de propos … Encyclopédie Universelle
Être hors d'affaire — ● Être hors d affaire être sorti d une situation difficile … Encyclopédie Universelle
Être hors de danger — ● Être hors de danger être tiré d affaire … Encyclopédie Universelle
Être hors du coup — ● Être hors du coup ne pas être au courant d une affaire ; ne pas y participer … Encyclopédie Universelle
Être hors de soi. — См. Вне себя быть … Большой толково-фразеологический словарь Михельсона (оригинальная орфография)
hors — [ ɔr ] adv. et prép. • fin XIe; de dehors I ♦ Adv. de lieu Vx ⇒ dehors. Aller hors. II ♦ Prép. À l extérieur de, au delà de. 1 ♦ Vx À l extérieur de. « On goûtait dans un cabaret hors la ville » (Rousseau) … Encyclopédie Universelle
hors-concours — [ ɔrkɔ̃kur ] n. m. • 1884; de hors et concours ♦ Personne qui ne peut participer à un concours (ancien lauréat ou membre du jury). Les hors concours qui exposent au Salon. Personne qui ne peut concourir à cause d une supériorité écrasante sur ses … Encyclopédie Universelle
*hors de — ● hors de préposition Indique : L extériorité par rapport à un lieu ou à un milieu (par opposition à dans) : Posséder une maison hors de la ville. L extériorité, la différence ou le démarquage par rapport à un temps, à une époque (par opposition… … Encyclopédie Universelle
hors-jeu — [ ɔrʒø ] n. m. inv. • 1894; de hors et jeu ♦ Dans certains sports d équipe, Faute d un joueur dont la position sur le terrain est interdite par les règles. Des hors jeu. Adj. inv. (sans trait d union) Joueur hors jeu. hors jeu n. m. inv. SPORT Au … Encyclopédie Universelle
