¿qué+tal+

1. adj 1) такъв, подобен; 2) някакъв, неопределен; 3) толкова голям, много голям; 4) някой; 5) някой си (със собствено, фамилно и др. име и неопределителен член за обозначаване на малко познат човек; напр. un tal López); 2. adv 1) така; tal como така както; 2) по този начин, също така; con tal de (que) conj при условие, че; tal cual а) adj малко, някой и друг; обикновен, среден; б) adv горе-долу, средно; tal cual es такъв, какъвто (си) е;... y tal и т. н.; tal para cual разг. от един дол дренки; їqué tal? как е? здрасти!

1. pron interr 1) колко; какъв; 2) кой, какво; їqué tal? как?; їqué tal estàs? їqué tal està usted? как си (сте)?; їy qué? и какво от това?; no haber de qué прен., разг. няма защо (учтив отговор при благодарност); tener buen qué, tener su qué прен., разг. а) притежавам имоти, качества; б) имам причина, мотив; sin qué ni para (por) qué безпричинно, без повод; 2. pron excl какъв...! колко...!; Ўqué sé yo! знам ли!; Ўqué vista màs hermosa! каква красива гледка!; Ўqué raro! колко странно!

1. pron rel 1) който, която, което, които; 2) какъвто, каквато, каквото, каквито; el que màs y el que menos всеки един; всички; uno que otro само няколко; 2. conj 1) че; 2) да, за да; que no да не; 3) а; justicia pido, que no gracia искам справедливост, а не милост; 4) защото, тъй като; 5) отколкото; 6) + subj нека, да; Ўque venga pronto! бързо да дойде!; 7) употребява се за подсилване на прилагателно или глагол: vuela que vuela лети като стрела; sí, que lo haré разбира се, че ще го направя; 8) като че, сякаш; corre que vuela бяга, като че ли лети; con tal que стига да, само да; a menos que освен ако, само да не; que... que... или... или...; que quiera, que no quiera ще, не ще; que tú, que yo, lo mismo da аз или ти, все едно.

intr 1) танцувам, играя хоро; otro que tal baila погов. лика прилика; от един дол дренки; bailar al son que tocan прен., разг. играя по свирката на някого, съобразявам се с обстоятелствата; Ўque me quiten lo bailado! Никой вече не може да ми отнеме хубаво преживените мигове!; 2) въртя се бързо около оста си; 3) клатя се, хлабав съм; 4) прен. бушувам ( за страсти).

m 1) цена, стойност; impuesto al valor añadido (IVA) икон. данък добавена стойност (ДДС); valor contable икон. балансова стойност; valor de primer orden икон. "синя акция"; valor nominal икон. номинална стойност; 2) ценност, еквивалент; 3) pl ценни книжа, облигации, акции; 4) важност, значение; 5) доход, изгода, полза; 6) храброст, мъжество, юначество, доблест; 7) дързост, безсрамие; 8) действителност, законност; 9) мат. величина; poner en valor извличам полза, изгода от нещо; conceder (dar) valor a una cosa прен., разг. придавам значение, стойност на нещо; їcómo va ese valor? їqué tal ese valor? как си (физически и душевно)?; con valor de в значение на, в смисъл на, в качеството си на.

f 1) нещо; вещ, предмет; 2) работа; 3) събитие; 4) pl имущество; 5) (в отрицателни изречения) нищо; 6) нещо (нематериално); 7) юр. имот, притежание; cosa de entidad важно нещо; cosa del otro jueves прен., разг. нещо невиждано, изключително; cosa de oír (ver) нещо, което си заслужава да се чуе (да се види); cosa de risa смешно, несериозно; cosa no vista (nunca vista) чудо невиждано; cosa perdida неспасяем случай; cosas de alguno чудатости; cosas del mundo земни неща, нещата от живота; a cosa hecha със сигурен успех; como si tal cosa разг. все едно, че не е станало нищо; cosa de около, горе-долу; cosas que van y vienen преходни неща; la cosas que а) важното е, да; б) това, което искам е да; las cosas del palacio van despacio хубавите неща стават бавно; no hay tal cosa не е вярно, не е така; Ўno he visto cosa igual! не съм виждал такова нещо!; їqué cosa? какво казвате, какво има?; Ўqué cosas tienes! що за идеи имаш!

1. tr 1) залавям, придобивам; los malhechores no pudieron ser habidos злосторниците не можаха да бъдат заловени; 2) спомагателен глагол за образуване на сложните времена: yo he amado аз съм обичал; 2. impers 1) случва се, става, състои се; hubo una fiesta имаше празник; 2) провежда се; mañana habrà función утре ще има представление; 3): hay que (положителни изрази): необходимо е, трябва да; hay que pensar трябва да се мисли; 4): no hay (que) (отрицателни изрази) безсмислено е, невъзможно е, не е необходимо; no hay que hablar не трябва, безсмислено е да се говори; 5) има; hay viente personas en la reunión на събранието има двадесет човека; 6) намира се, съществува; hay razones en apoyo de съществуват съображения в подкрепа на; 7) протичане, минаване на време; ha cinco días от пет дни, прави вече пет дни; poco tiempo ha отскоро; 8): haber de + inf длъжен съм, трябва да; habré de conformarme ще трябва да се примиря, да приема; 3. prnl държа се (добре, зле); como hay pocos adj каквито малко има; habérselas con alguien разг. спречквам се с някого; no hay de qué няма защо; lo habido y por haber разг. което е било и което ще бъде; no haber + inf no hay màs que decir (ver) нищо повече не може да се добави (види и т. н.); no hay màs que pedir няма какво повече да се иска; no hay tal няма такова нещо, не е вярно; ser de lo que no hay a) нещо много лошо; б) нещо избрано, изключително; si los hay превъзходна степен на нещо; es valiente si los hay ако има някой смелчага, то това е той.

prep 1) с, със: въвежда средство, начин или инструмент за правене на нещо; 2) с инфинитив има стойност на деепричастие: con declarar, se libró del castigo признавайки си, избягна наказанието; 3) въпреки че: con ser tan antiguo въпреки че е толкова древен (стар); 4) а бях (беше) толкова..., + значението на причастието: Ўcon lo alegre que estaba yo! а бях толкова весел; 5) заедно, с нещо (някого); pan con chocolate хляб с шоколад; 6) от: estoy contento con mi amigo (vida) доволен съм от моя приятел (живот); 7) изразява съдържание: una vida con alegría радостен живот; con tal que conj само ако; при условие, че; con que така че, значи; con motivo послучай; ni con mucho далеч не, никога.

adv не; no bien веднага, едва щом; щом като; no ha mucho неотдавна; no màs само; стига; no tal съвсем не; no ya не само; por sí o por no за всеки случай; como no Амер. разбира се, естествено; Ўno que no! не и не!; їa que no? Ўa que no! ами!; no, sino не, ами; не само това.

f 1) път; una vez màs, otra vez отново, още един път; toda vez, una vez que тъй като, щом като; de una vez на един път, изведнъж; de vez en cuando понякога, отвреме-навреме; en vez de вместо, на мястото на; tal vez може би; una que otra vez понякога; рядко; a su vez на свой ред, от своя страна; a la vez едновременно, заедно с това; a veces понякога; cada vez que винаги когато; 2) ред; 3) pl заместване; hacer las veces de замествам; 4) последно място, последен по ред; decir uno unas veces cesta, y otras ballesta прен., разг. говоря несвързано; веднъж едно, след това друго; quien da luego (primero), da dos veces proverb двойно дава, който дава навреме.

m 1) точка; 2) чест, честолюбие, въпрос на чест; 3) бод; бримка; hacer punto плета; 4) трикотаж; de punto трико (материя); 5) муз. камертон; 6) спорт. точка; 7) точка (от устав, правилник); 8) място за коли под наем; 9) точка, оценка по точки (в игри, упражнения, изпити и др.); 10) най-малка частица, незначително обстоятелство; 11) миг, момент, минимална частица време; 12) част, проблем в наука; 13) същественото, главното в един проблем; 14) цел, намерение; 15) перфектно състояние в приготвянето на нещо (на огън); 16) крайна степен в ск€лата на ценностите (горна или долна); 17) степени на ск€ла; punto y aparte а) ортогр. точка и нов ред; б) прен. край на разговора; punto crítico критична точка; punto débil слабото място; punto de mira цел (при стрелба); punto de partida прен. основа, база за изводи и наблюдения, отправна точка, предпоставка; punto de referencia а) точка за сравняване, за съпоставка; б) факт, доклад, документ за допълване на познанието; punto final точка (крайна); punto interrogante въпросителен знак; punto neuràlgico прен. невралгичнта точка; punto redondo край (на спор, дискусия); punto (y) seguido точка и ново изречение; puntos suspensivos многоточие; dos puntos две точки; punto y coma грам. точка и запетая; a buen punto навреме; a punto fijo напълно, завършено, уверено; a tal punto que до степен да, така че; dar en el punto а) прен. срещам трудност; б) улучвам; en punto a що се отнася до; hasta cierto punto до известна степен; subir de punto una cosa раста, увеличавам се (за нещо); punto de apoyo мех. опорна точка; punto de congelación точка на замръзване; punto de contacto допирна точка; punto de costado мед. бодежи в сърдечната област; en punto точно; en su punto във върховата точка, в най-добрия момент; en punto a що се отнася до; punto menos почти колкото; hombre de punto човек на честта; punto de honra въпрос на чест; a punto de на път да; punto de vista гледна точка; hasta qué punto до каква степен; estar en punto готов съм; estar a punto de а) готов съм да; б) всеки момент ще; tocar el punto sensible прен. засягам болното място; los cuatro puntos cardinales четирите главни посоки; vencer (ganar, batir) por puntos спорт. побеждавам, печеля, бия по точки.

1. adv да; 2. m съгласие; sí2 tal разбира се; por sí2 o por no за всеки случай; Ўa que sí2! я да видим (в спор); porque sí2 ами така, защото искам, от каприз; sin faltar un sí2 ni un no прен. точно, без да липсва нищо.