-
1 sommet
m. (de l'a. fr. som, lat. summum) 1. връх; monter au sommet de la tour Eiffel качвам се на върха на Айфеловата кула; sommet pointu d'une montagne остър връх в планина; 2. прен. връх, връхна точка, предел. -
2 acrocéphale
adj. (du gr. akron "sommet, hauteur" et kephalê "tête") мед. който е с удължена форма на черепа, дългоглав. -
3 apical,
e, aux adj. (du lat. apex "sommet") 1. който се отнася до заострения край на анатомичен орган; 2. фонет. който се учленява с върха на езика. -
4 base
f. (lat. basis, mot gr. "marche, point d'appui") 1. основа; 2. база; 3. хим. основа; 4. прен. база, основа, принцип; sur la base de на базата на, въз основа на; 5. апт. главна съставна част на лекарство; 6. геом. основа; base d'un cône основа на конус; 7. място, където се снабдява армия в поход; военна база; base navale военноморска база; base de lancement база за изстрелване на космически кораби; 8. ел. база (на транзистор); 9. niveau de base геогр. най-ниската точка на река (в мястото на вливането Ј в морето); 10. рел. вярващите и обикновените свещеници (в Католичeската църква); 11. работниците ( като социална маса). Ќ base de données база данни; а la base de въз основа на; а base de на основа на; изработено от. Ќ Ant. faîte, sommet, chapiteau, pinacle, couronnement. -
5 chapiteau
m. (lat. capitellum, de caput "tête, sommet") (pl. chapiteaux) 1. архит. украшение над стълб, капител на колона; 2. корниз; 3. техн. похлупак на аламбик, в който кондензират пЂри; 4. шапито на цирк; 5. цирк; 6. тента, навес, подобно на шапито на цирк. -
6 corymbe
m. (gr. korumbos "sommet") бот. съцветие щит. -
7 culminer
v.tr. (lat. médiév. culminare, de culmen "sommet") 1. достигам най-високата, кулминационната точка; 2. надвишавам околните височини, издигам се над. Ќ Ant. baisser, décliner, descendre. -
8 gloire
f. (lat. gloria) 1. слава, знаменитост, чест; être avide de gloire жаден съм за слава; être au sommet de la gloire на върха на славата съм; 2. възхвала, хвала; faire la gloire de qqn. възхвалявам някого; poème а la gloire de qqn. поема във възхвала на някого; 3. сияние, ореол; 4. прочут човек, известна личност; 5. картина на небето с ангели и светци; 6. сноп от разделящи се лъчи от триъгълник, представляващ светата Троица. Ќ travailler pour la gloire ирон. работя на вятъра, за нищо; heure de gloire звезден час; ce n'est pas la gloire това е лошо; rendre gloire а une divinité отдавам почести на божество; la ville de gloire райските селения. Ќ Ant. déshonneur, infamie, honte, ignominie, flétrissure, humiliation, obscurité, opprobre, turpitude. -
9 gravir
v. (probabl. frq. °krawjan "griffer, grimper en s'aidant des griffes") I. v.tr. 1. катеря се, изкачвам се; 2. прен. преодолявам, преминавам трудно; gravir les échelons de la hiérarchie преодолявам стъпалата на йерархията; II. v.tr.ind. ост. gravir sur, а изкачвам се, катеря се; добирам се; gravir sur les rochers катеря се по скалите; gravir jusqu'au sommet de la colline изкачвам се на върха на хълма. Ќ Ant. descendre. -
10 morion
m. (esp. morrion, de morra "sommet de la tête") шлем, каска (от XIV в.). -
11 sommital,
e, aux adj. (de sommet) който е на върха. -
12 sommité
f. (bas lat. sommitas, summitas, de summus "sommet") 1. връх; връхче (на растение); 2. прен. знаменитост, светило. -
13 top2
adj. (mot angl. top "sommet") върхов, който е на върха; top2 niveau на най-високо ниво. -
14 toupet
m. (de l'a. fr. top, frq. °top "sommet, pointe") 1. перчем, кичур коси (над челото); 2. прен., разг. дързост, нахалство, безочливост; avoir du toupet дързък, смел съм. -
15 vertex
m. (mot lat. "sommet de la tête") анат. най-високата част на темето, връх на главата. -
16 vertical,
e, aux adj. et n. (bas lat. verticalis, de vertex, verticis "sommet") 1. вертикален, отвесен; 2. f. вертикална линия; 3. f. вертикално положение; а la vertical, във вертикално положение; 4. m. астр. вертикал. Ќ Ant. horizontal, oblique.
См. также в других словарях:
sommet — [ sɔmɛ ] n. m. • sumet v. 1112; de l a. fr. som, lat. summum → summum ♦ Partie la plus élevée, extrême. 1 ♦ Point ou partie qui se trouve en haut; endroit le plus élevé d une chose verticale. ⇒ faîte, haut. Sommet d un toit, d un arbre. Monter au … Encyclopédie Universelle
sommet — SOMMET. s. m. Le haut, la partie la plus eslevée. Il ne se dit que de certaines choses, comme d une montagne, d un rocher, d une tour, de la teste &c. Sur le sommet d une montagne. au sommet d un rocher. le sommet de la teste. Les Poëtes… … Dictionnaire de l'Académie française
sommet — (so mè ; le t ne se lie pas ; au pluriel, l s se lie : des so mè z aigus ; sommets rime avec paix, succès, traits, etc.) s. m. 1° La partie la plus élevée de certaines choses. • [L or et les grandeurs] Véritables vautours que le fils de Japet … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Sommet du g8 — G8 Pour les articles homonymes, voir G8 (homonymie). Membres du G8 … Wikipédia en Français
sommet — nm., crête, cime, haut, faîte, pointe, (d un arbre, d une montagne...) : chanzhon (Juvigny), sanzdon (Megève), sanzhon (Alex, Bellevaux, Samoëns, Saxel, Thônes 004, Villards Thônes), sanzon (Flumet, Giettaz), sondzon (Montagny Bozel 026), SONZHON … Dictionnaire Français-Savoyard
SOMMET — s. m. Le haut, la partie la plus élevée de certaines choses, comme d une montagne, d un rocher, d une tour, de la tête, etc. Sur le sommet d une montagne. Au sommet d un rocher. Les sommets du Caucase, des Alpes, des Pyrénées. Le sommet de la… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 7eme edition (1835)
SOMMET — n. m. Point le plus élevé d’une montagne, d’un rocher, d’une tour, d’un arbre, de la tête, etc. Sur le sommet d’une montagne. Au sommet d’un rocher. Les sommets des Alpes, des Pyrénées. Le sommet de la tête. Poétiquement, Le double sommet, Le… … Dictionnaire de l'Academie Francaise, 8eme edition (1935)
Sommet — Cette page d’homonymie répertorie les différents sujets et articles partageant un même nom. Sur les autres projets Wikimedia : « sommet », sur le Wiktionnaire (dictionnaire universel) Le mot sommet (du latin summus, « qui est… … Wikipédia en Français
sommet — Le Sommet, ou coupet de quelque chose, Apex, Cacumen, Summum. Le sommet ou coupet d un edifice, et autres choses, Fastigium, Culmen. Le sommet ou coupet d une montagne, Supercilium montis. Le sommet et fin bout de quelque chose, comme d une… … Thresor de la langue françoyse
sommet — viršūnė statusas T sritis automatika atitikmenys: angl. peak vok. Scheitel, m; Spitze, f rus. вершина, f pranc. crête, f; pic, m; sommet, m … Automatikos terminų žodynas
sommet — viršūnė statusas T sritis fizika atitikmenys: angl. apex; summit vok. Scheitel, m rus. вершина, f pranc. crête, f; sommet, m … Fizikos terminų žodynas
