-
1 route
f. (lat. médiév. rupta, ellipse de via rupta, lat. class. rumpere viam "ouvrir un passage") 1. път; шосе; grande route главен път, главно шосе; route de montagne планински път; revêtement d'une route настилка на пътм 2. път, пътуване, ходене; perdre la route изгубвам пътя; faire route vers Paris пътувам към Париж; pendant la route по време на пътуването; 3. ход, обиколка, път, изминато разстояние. Ќ faire fausse route сбърквам пътя; мамя се, заблуждавам се; tailler la route отивам си, тръгвам; tenir la route върви (за проект); arriver а Genève par la route пристигам в Женева с автомобил; faire de la route пътувам много по пътищата; faire la route тръгвам на път без много средства (най-често на стоп); mettre en route пукскам в движение (машина, двигател); започвам (сделка, работа). -
2 construire
v.tr. (lat. construere, de struere "disposer, ranger") 1. строя, построявам, градя, изграждам; construire une route строя път; permis de construire разрешително за строеж; 2. геом. чертая, начертавам, построявам (геометрична фигура); construire un rectangle начертавам, построявам правоъгълник; 3. разполагам, нареждам, съставям, съчинявам; construire une phrase съставям изречение; construire un roman съставям роман; se construire строя се (си), съграждам се (си), съставям се (си). Ant. détruire, démolir, abattre, renverser, défaire; déconstruire. -
3 coude
m. (lat. cubitus) 1. лакът; luxation du coude изкълчване на лакътя; s'appuyer sur le coude облакътявам се; 2. завой; coude d'une rivière завой, меандър на река; coude d'une route завой на път; 3. коляно, ъгъл (на тръба, кюнец и др.); 4. loc. adv. coude а coude лакът до лакът, един до друг; jouer des coudes пробивам си път с лактите, с блъскане. Ќ lever le coude пия много; mettre de l'huile de coude влагам енергия (в нещо); sous le coude в очакване; se tenir les coudes, se serrer les coudes подкрепяме се взаимно. -
4 ouverture
f. (lat. class. apertura) 1. отвор, отверстие, дупка; вход, гърло, цепнатина, цев; 2. отваряне, разтваряне, разпечатване; l'ouverture d'un testament разпечатването на завещание; l'ouverture d'une route отварянето на път; 3. прен. откриване, начало; discours d'ouverture встъпително слово; 4. pl. предложение; 5. муз. увертюра; 6. чистота, чистосърдечност, искреност; ouverture d'esprit чистосърдечно мислене. Ќ ouverture d'une succession юр. влизане в сила на правото за наследство. Ќ Ant. clôture, fermeture; fin. -
5 gravelage
m. (de graveler) настилане с чакъл; le gravelage d'une route настилане на път с чакъл. -
6 kilométrer
v.tr. (de kilomètre) измервам в километри; отбелязвам разстоянията на километрите; kilométrer une route поставям километрични знаци на път. -
7 miner
v. tr. (de mine3) 1. минирам; miner une route минирам път; 2. подкопавам, дълбая, подмивам, руша, минирам; 3. прен. разяждам, измъчвам. -
8 coller
v. (de colle) I. v.tr. 1. лепя, залепвам; coller un timbre sur une enveloppe залепвам марка на плик; 2. coller qqch. а, contre прилепвам, притискам, допирам; coller son visage contre la vitre прилепвам лице в стъклото; 3. бистря, избистрям; coller du vin бистря вино; 4. напоявам, импрегнирам; 5. прен., разг. налагам наказание (на ученик); запушвам някому устата; 6. coller qqn. задавам труден въпрос, на който изпитваният не може да отговори; скъсвам някого на изпит; 7. давам, предавам; coller un rhume предавам хрема; il m'a collé son chien той ми даде кучето си (със задължението да се грижа за него); coller une baffe удрям плесница; 8. разг. coller qqn. мъкна се постоянно след някого; il me colle! той се мъкне постоянно след мене; 9. v.tr.ind. coller а залепвам, прилепвам за; le pneu colle а la route гумата прилепва към пътя; II. v.intr. 1. разг. прилепвам; le timbre colle марката залепва; 2. прилепвам (за дреха); 3. жумя по време на игра на криеница; se coller 1. se coller а, contre qqch. залепвам се за нещо; 2. разг. живея с партньор без брак. Ќ ça colle bien разг. работата върви добре, нещата си пасват; coller qqn. au mur разстрелвам някого; se faire coller разг. пропадам на изпит; coller aux fesses de qqn. разг. мъкна се постоянно след някого; coller а la peau de qqn. неразделен съм с някого. Ќ Ant. arracher; admettre; s'écarter. -
9 oreille
f. (lat. auricula) 1. ухо; l'oreille droite, gauche дясното, лявото ухо; 2. слух, ухо; avoir l'oreille fine имам развит слух; avoir l'oreille dure, être dur d'oreille слабо, едва чувам; 3. ухо (на рало, плуг, чувал и др.); 4. подгънат ъгъл (на лист); 5. дръжка (на домакински съд); 6. странични облегалки за глава ( на фотьойл). Ќ avoir l'oreille basse посрамен съм, унижен съм; avoir l'oreille de qqn. имам авторитет пред някого, слушат ме; avoir la puce а l'oreille съмнявам се, подозирам нещо; предчувствам нещо лошо; casser (corner, rebattre, rompre) les oreilles (а qqn.) изморявам някого с много думи, приказки, проглушавам; dresser (pointer) les oreilles наострям уши (за кон); dormir sur ses deux oreilles спя дълбоко, спокойно; être tout oreilles слушам жадно, внимателно; frotter les oreilles а qqn. ост. бия някого; faire la sourde oreille правя си оглушки; les oreilles cornent (tintent) пищят ми ушите, предчувствам нещо; ouvrir les oreilles, de grandes oreilles слушам внимателно; prêter l'oreille давам ухо, вслушвам се; tirer les oreillea а qqn. тегля ушите някому, наказвам го; ventre affamé n'a point d'oreilles погов. гладна мечка хоро не играе; se faire tirer l'oreille правя нещо насила; dans le tuyau de l'oreille тайно; avoir de l'oreille имам музикален слух; de bouche а l'oreille тайно (без присъствието на друг човек); avoir les oreilles dans le sens de la marche, face а la route имам стърчащи уши; avoir qqch. entre les oreilles имам нещо в главата си (идея, мисъл); n'écouter que d'une oreille слушам разсеяно; entrer par une oreille et sortir par l'autre през едното ухо влиза, през другото излиза. -
10 courbe
adj. et f. (lat. curvus) 1. крив, извит, дъговиден; 2. f. геом. крива, крива линия; courbe de température температурна крива; courbe de niveau геогр. крива, която съединява всички точки с еднаква надморска височина върху карта; 3. извивка; courbe décoratives декоративни извивки. Ќ la route fait une courbe пътят прави завой. Ќ Ant. droit, rectiligne; droite. -
11 mal1
m. (lat. malum) (pl. maux) 1. зло, злина; dire du mal1 de qqn. злословя по адрес на някого; 2. пакост, вреда; la grêle a fait du mal1 aux récoltes сланата повреди реколтата; 3. беда, нещастие, мъка; le grand mal1 голяма беда, голямо нещастие; 4. болка; faire mal1 а qqn. причинявам болка на някого; mal1 d'estomac болка в стомаха; mal1 de dent зъбобол; mal1 de tête главоболие; 5. болест, болезнено състояние; mal1 de mer морска болест; mal1 de l'air, de la route въздушна (пътна) болест, неразположение; mal1 des montagnes, des hauteurs височинна болест; le mal1 Saint-Ladre проказа; le mal1 Saint-Mammert рак на гърдата; le mal1 Saint-Mathelin лудост; mal1 français (de Naples) сифилис; le haut mal1 ост. епилепсия; prendre mal1 разболявам се; 6. мъка, оскърбление; le mal1 du siécle силна меланхолия, отвращение от живота (на младите романтици); 7. трудност, затруднение, мъчнотия; avoir du mal1 а faire qch. трудно ми е да направя нещо; 8. филос. le Mal et le Bien злото и доброто. Ќ de mal1 en pis от зле на по-зле; aux grands maux les grands remèdes погов. при големи нещастия човек трябва да бъде много силен, за да ги преодолее; avoir mal1 au cњur вие ми се свят; entre deux maux il faut choisir le moindre погов. от две злини винаги се избира по-малката; être en mal1 d'enfant хванали са ме родилни болки; le mal1 vient а cheval et s'en retourne а pied погов. лошото идва бързо, но бавно си отива; mettre qqn. а mal1 съсипвам някого; mettre une femme а mal1 изнасилвам жена; qui mal1 veut mal1 lui tourne погов. който копае другиму гроб, сам влиза в него; le grand mal1 любовна мъка; faire mal1 (au cњur, au ventre, aux seins...) отвращавам; ça lui ferait mal1 de... можеше поне да; rendre le mal1 pour le mal1 отмъщавам си. Ќ Hom. malle, mâla. -
12 resserrer
v.tr. (de re- et serrer) 1. затягам, стягам по-здраво; resserrer un nњud стягам по-здраво възел; 2. ост. затварям отново, затварям на по-сигурно място (затворник); 3. поставям на сигурно място, скривам; 4. прен. стягам; затягам, заздравявам; resserrer la discipline затягам дисциплината; 5. стеснявам, съкращавам; resserrer une jupe а la taille стеснявам пола в талията; resserrer les pores de la peau стеснявам порите на кожата; resserrer un texte съкращавам текст; se resserrer 1. ставам по-тесен; la route se resserre пътят се стеснява; 2. стягам се; l'étau se resserre менгемето се стяга; 3. ост. ограничавам се; se resserrer dans ses dépenses ограничавам се в разходите си. Ќ Ant. élargir; desserrer, dilater, épanouir, relâcher.
См. также в других словарях:
Conception Générale Du Tracé D'une Route En France — Après le choix de la typologie de la routes et du nombre de voies par sections homogènes (voir typologie des routes) et avant d’entrer dans le détail des caractéristiques géométriques à proprement parler, il convient de définir la stratégie… … Wikipédia en Français
Conception generale du trace d'une route en France — Conception générale du tracé d une route en France Après le choix de la typologie de la routes et du nombre de voies par sections homogènes (voir typologie des routes) et avant d’entrer dans le détail des caractéristiques géométriques à… … Wikipédia en Français
Conception générale du tracé d'une route — en France Après le choix de la typologie de la routes et du nombre de voies par sections homogènes (voir typologie des routes) et avant d’entrer dans le détail des caractéristiques géométriques à proprement parler, il convient de définir la… … Wikipédia en Français
Conception générale du tracé d'une route en france — Après le choix de la typologie de la routes et du nombre de voies par sections homogènes (voir typologie des routes) et avant d’entrer dans le détail des caractéristiques géométriques à proprement parler, il convient de définir la stratégie… … Wikipédia en Français
Marquage D’une Route En Section Courante En France — Marquage d’une route de rase campagne en France Le marquage d une route de rase campagne en section courante en france, c’est à dire hors points singuliers et hors intersections, est le suivant : la ligne axiale discontinue de guidage est du … Wikipédia en Français
Marquage d'une route de rase campagne en France — Marquage d’une route de rase campagne en France Le marquage d une route de rase campagne en section courante en france, c’est à dire hors points singuliers et hors intersections, est le suivant : la ligne axiale discontinue de guidage est du … Wikipédia en Français
Marquage d’une route en section courante en France — Marquage d’une route de rase campagne en France Le marquage d une route de rase campagne en section courante en france, c’est à dire hors points singuliers et hors intersections, est le suivant : la ligne axiale discontinue de guidage est du … Wikipédia en Français
Marquage d’une route en section courante en france — Marquage d’une route de rase campagne en France Le marquage d une route de rase campagne en section courante en france, c’est à dire hors points singuliers et hors intersections, est le suivant : la ligne axiale discontinue de guidage est du … Wikipédia en Français
Profil en travers d'une route — Profil en travers (route) En conception routière, le profil en travers d une route est représenté par une coupe perpendiculaire à l’axe de la route de l’ensemble des points définissant sa surface. Profil en travers routier Le profil en travers… … Wikipédia en Français
Conception générale du tracé d'une route en France — Après le choix de la typologie de la route et du nombre de voies par sections homogènes (voir typologie des routes) et avant d’entrer dans le détail des caractéristiques géométriques à proprement parler, il convient de définir la stratégie… … Wikipédia en Français
Marquage d’une route de rase campagne en France — Le marquage d une route de rase campagne en section courante en France, c’est à dire hors points singuliers et hors intersections, est le suivant : la ligne axiale discontinue de guidage est du type T1 et de largeur 2u les lignes de rive… … Wikipédia en Français
