-
1 corde
f. (lat. chorda, gr. khordê "boyau") 1. въже; lier qqch. avec une corde връзвам нещо с въже; corde de puits въже за спускане на кофа в кладенец; 2. муз. струна; 3. нишка в основа на плат; 4. геом. хорда; 5. стара мярка за количество дървен материал (4 куб. м); 6. въже на бесилка; 7. прен. бесилка, обесване; 8. тетива; corde d'arc тетива на лък; 9. въже, което е ограничавало вътрешната страна на писта на хиподрум; tenir la corde стоя (намирам се) до самото ограничително въже; прен. в изгодно положение съм; имам предимство; 10. въже, на което играе въжеиграч; 11. pl. въжетата, заграждащи боксов ринг; 12. pl. струнните инструменти в оркестър. Ќ avoir plusieurs cordes а son arc разполагам с много възможности; corde а feu фитил; danseur de corde въжеиграч; homme de sac et de corde обесник, нехранимайко; il ne faut point parler de corde dans la maison d'un pendu в къщата на обесен не се говори за въже; toucher la corde sensible засягам най-чувствителното място, най-чувствителната струна; tirer sur la corde злоупотребявам с търпението на някого; se mettre la corde au cou попадам в трудна ситуация; женя се; un argument usé jusqu'а la corde изтъркан довод; corde а linge въже за сушене на пране; prendre un virage а la corde вземам завой от вътрешната страна, по най-пряката траектория (за автомобил); être sur la corde raide в деликатна ситуация съм; corde а sauter въже за скачане; corde d'attache алпинистко въже, осигуряващо няколко души; cordes vocales гласни струни; ce n'est pas dans mes cordes това не е от моята компетентност; corde du tympan слухов нерв; corde dorsale зачатък на гръбначен стълб при ембриона; хорда. -
2 cordé,
e adj. (lat. cor, cordis "cњur") сърцеобразен, сърцевиден; feuille cordé,e сърцевидно листо. Ќ Hom. cordée, corder, cordés. -
3 cordée
f. (de corde) 1. вързоп, сноп, товар, който се връзва с въже; 2. група алпинисти, завързани с въже; 3. корда с кукички на въдица. Ќ Hom. cordé. -
4 cordelier,
ère m., f. (de cordelle "petite corde", de corde) ист. корделиер (монах от францисканския орден, носещ вместо колан въженце с три възела). Ќ Club des Cordeliers политически клуб, основан от Марат, Дантон и Демулен по време на Френската революция в манастира на корделиерите в Париж. -
5 rompre
v. (lat. rumpere) I. v.tr. 1. чупя, счупвам, троша, строшавам, разкъсвам; откъсвам; разбивам; rompre le pain разчупвам хляба; rompre la tête а qqn. разбивам главата на някого; rompre une corde скъсвам въже; rompre un verre счупвам чаша; le fleuve a rompu les digues реката разкъса дигите; 2. преграждам, отклонявам; 3. прен. нарушавам, прекъсвам; развалям, скъсвам; rompre le silence нарушавам тишината, мълчанието; rompre l'équilibre нарушавам равновесието; rompre les relations diplomatiques прекъсвам дипломатическите отношения; rompre une amitié развалям приятелство; rompre un traité прекратявам договор; rompre ses fiançailles развалям годежа си; rompre un serment нарушавам клетвата си, отказвам се от нея; rompre le carême прекъсвам съблюдаването на постите; 4. подреждам; разбивам, пръскам; rompre la glace разчупвам леда (в отношенията); 5. побеждавам, покорявам, сломявам, пречупвам; rompre la volonté de qqn. пречупвам волята на някого; 6. проглушавам; rompre les oreilles de qqn. проглушавам ушите на някого; II. v.intr. 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се; разбивам се; la corde rompt въжето се скъсва; 2. скъсвам връзките, приятелството си с някого; отказвам се от; rompre avec sa famille прекъсвам отношенията със семейството си, скарвам се с него; rompre avec son passé скъсвам с миналото си; rompre avec une tradition отказвам се от традиция; 3. воен. развалям, разкъсвам редици (на строй); rompez! свободни сте!; 4. спорт. отстъпвам (във фехтовката); отстъпвам (за боксьор по време на игра); se rompre 1. счупвам се, строшавам се; разкъсвам се, разбивам се; le navire s'est rompu корабът се разби; 2. счупвам си, разбивам си; se rompre le cou строшавам си врата; изгубвам предимствата си, които съм имал; наранявам се тежко след падане; 3. свиквам, навиквам, обигравам се; se rompre а qqch. лит. свиквам с нещо, обигравам се с нещо. Ќ а tout rompre оглушително, бурно, шумно; rompre la mesure сбърквам такта; rompre les chiens извиквам обратно кучетата при лов, като ги карам да изоставят следата; разг. преминавам на друга тема; rompre une lance avec qqn. споря, препирам се с някого; se rompre la tête а qqch. блъскам си главата над нещо; rompre ses liens, ses chaînes освобождавам се; ставам независим. Ќ Ant. nouer, souder; contracter; entretenir. -
6 affaler
v.tr. (néerl. afhalen) 1. мор. изтласквам, избутвам; le vent nous affale вятърът ни избласква към брега; 2. спускам; affaler une corde спускам въже; 3. s'affaler v. pron. мор. изтласквам към брега; спускам се (по въже); отпускам се, грохвам, строполявам се; il s'est affalé dans un fauteuil той се отпусна върху един фотьойл. -
7 ardillon
m. (de hard "lien, corde") езиче на тока. -
8 baisser
v. (lat. pop. °bassiare, de bassus) I. v.tr. 1. свалям, снижавам; 2. навеждам; baisser la tête навеждам глава; 3. спускам; 4. прен. намалявам, понижавам; baisser le ton ставам по-учтив; 5. намалявам височината на; baisser un mur намалявам височината на стена; 6. намалявам силата на звук; baisser la radio намалявам звука на радиото; II. v.intr. 1. спадам, намалявам; le niveau de l'eau baisse нивото на водата спада; 2. намалявам интензивността си; le jour baisse мръква се; sa vue baisse зрението му отслабва; il baisse beaucoup той отпада много (физически и интелектуално); se baisser навеждам се. Ќ le jour baisser свечерява се, мръква се; baisser pavillon devant qqn. признавам се за победен; se jeter tête baissée (dans qqch.) хвърлям се без да гледам (в нещо); baisser le nez засрамен съм; baisser les bras изоставям борбата, отказвам се; le vin a baissé цената на виното спадна; cette corde baisse муз. тази струна свири по-ниско даден тон. Ќ Ant. élever, hausser, lever, monter; augmenter. -
9 bander
v.tr. (de bande) 1. връзвам, превързвам, завързвам; bander une plaie превързвам рана; 2. обтягам; bander la corde d'un arc обтягам тетивата на лък; 3. прен., ост. изпъвам, стягам; bander ses muscles изпъвам мускулите си; 4. слагам превръзка на очите; 5. v.intr. изпъвам се, обтягам се; разг. в ерекция съм; se bander превързвам се; обтягам се. Ќ se bander les yeux затварям си очите (правя се, че не виждам). Ќ Ant. détendre, relâcher. -
10 bouline
f. (angl. bowline "corde de proue") мор. въже за опъване на корабни платна. -
11 boyau
m. (lat. botellus "petite saucisse") 1. черво (на животно); les petits boyaux тънките черва; 2. маркуч; 3. тесен вход, пасаж на улица; 4. дълга тясна улица; 5. гума за състезателен велосипед. Ќ corde а boyau струна от черво; boyau de chat мед. хирургически конец. -
12 cabestan
m. (provenç. cabestan, de cabestre "corde") мор. кабестан, рудан, лебедка за навиване на въже при издигане на котва, тежести и др. -
13 clavicorde
m. (lat. clavis "clé" et cordium "corde") муз. клавикорд (вид пиано от XVI в.). -
14 cordage
m. (de corde) 1. въжета на кораб; 2. дебело въже; 3. измерване на количество дърва с помощта на въже; 4. наплитане на кордаж на ракета за тенис; 5. кордаж на ракета за тенис. -
15 cordeau
m. (de corde) 1. връв, канап (за теглене на права линия, за изравняване); 2. фитил (за възпламеняване на мина); 3. дънна въдица за речен риболов; Ќ au cordeau равно, равномерно и точно, като по конец; cordeau Bickford бикфордов шнур. -
16 cordelle
f. (de corde et -elle) въже за теглене на кораб покрай брега. -
17 corder
v.tr. (de corde) 1. усуквам във вид на въже; увивам; 2. стягам с въже; 3. меря дърва с въже; corder du bois меря, замервам дърва с въже; 4. наплитам кордаж на тенис-ракета. -
18 cordés
m. pl. (de corde) зоол. хордови животни. -
19 cordier,
ère m. et adj. (de corde) 1. въжарски; industrie cordier,ère въжарска индустрия; 2. m. въжар; 3. гриф ( на цигулка). -
20 cordite
f. (mot angl., de cord "corde") кордит ( вид силен експлозив).
См. также в других словарях:
corde — [ kɔrd ] n. f. • v. 1135; corda Xe; lat. chorda, gr. khordê « boyau » I ♦ A ♦ (Sens génér.) 1 ♦ Lien formé par un assemblage de fils tordus ou tressés, relativement serrés et assez résistants (contrairement à la ficelle). ⇒ cordage, cordon. Corde … Encyclopédie Universelle
cordé — corde [ kɔrd ] n. f. • v. 1135; corda Xe; lat. chorda, gr. khordê « boyau » I ♦ A ♦ (Sens génér.) 1 ♦ Lien formé par un assemblage de fils tordus ou tressés, relativement serrés et assez résistants (contrairement à la ficelle). ⇒ … Encyclopédie Universelle
corde — CORDE. s. f. Tortis fait ordinairement de chanvre, et quelquefois de coton, de laine, de soie, d écorce d arbres, de poil, de crin, de jonc, et d autres matières pliantes et flexibles. Grosse corde. Petite corde. Corde menue. Corde déliée. Longue … Dictionnaire de l'Académie Française 1798
corde — CORDE. s. f. Tortis ordinairement de chanvre. On en fait aussi de cotton, de laine, de soye, d escorce d arbres, de poil, de jonc, de boyaux & autres matieres ployantes & flexibles. Grosse corde. petite corde. corde menuë. corde deliée. longue… … Dictionnaire de l'Académie française
corde — Corde, f. pen. Est ce qui est tressé de deux ou de plusieurs cordons à tour de roüe de cordier, soit de chanvre, de jonc, ou autre matiere qu elle soit faite, Chorda. duquel mot Latin le nostre est fait. Quand un cordier cordant veut accorder sa… … Thresor de la langue françoyse
cordé — cordé, ée 1. (kor dé, dée) adj. Terme d histoire naturelle. Qui a la forme d un coeur de carte à jouer. ÉTYMOLOGIE Lat. cor, cordis, coeur. cordé, ée 2. (kor dé, dée) part. passé. 1° Mis en corde. Du chanvre cordé. 2° Qui a la forme d une… … Dictionnaire de la Langue Française d'Émile Littré
Cordé — Saltar a navegación, búsqueda Cordé es, en el universo de Star Wars, una de las damas de compañía de la Senadora Padmé Amidala. Sirvió como señuelo disfrazándose de la senadora en varias oportunidades, hasta que Zam Wesell plantó una serie de… … Wikipedia Español
Cordé — Deux possibilités : soit un nom de métier (fabricant de cordes), soit plutôt celui qui habite un lieu dit Cordé, variante de Corday (nom de domaine gallo romain formé sur l anthroponyme latin Cordius). Plusieurs hameaux s appellent Cordé dans l… … Noms de famille
cordé — Cordé, [cord]ée. part. pass. Il a les mesmes significations que son verbe. Une corde bien cordée. voye de bois mal cordée. lamproyes cordées. raves cordées. On dit fig. mais bassement, qu Une chose est cordée, quand elle n est plus de saison ou… … Dictionnaire de l'Académie française
corde — CORDE: On ne connaît pas la force d une corde. Est plus solide que le fer … Dictionnaire des idées reçues
Corde — [kɔrd] die; , s [kɔrd] (aber: 3 ) <aus gleichbed. fr. corde, eigtl. »Schnur, Leine; Saite«> altes franz. Volumenmaß für Brennholz (3, 84 m3) … Das große Fremdwörterbuch
